Топ потребители

FWIW на чист български линейните изходи в 99% от случаите са съставени от два резистора и в най-добрия случай - от трафче (за 5-10 долара на дребно) за балансиране на сигнала и избягване на ground loops. Това включва и линейните изходи на масата от атенуаторите, където различията са в другата част основно (при това не принципни), или при устройства като OX на universal audio, където комплекта със софтуера, създава целия пакет. На запис разлики вече със софтуерен звук отдавна не са предмет на сериозни спорове, усещането обаче като свиря с усилвател е съвсем, съвсем различно - в полза на усилвателя.

На база породилата се дискусия тук и желанието на @musicman да дебатираме по този въпрос, отварям отделна тема. Въпросът е следния – какъв е философският смисъл от записите и свирнята, правим ли го за свое собствено удовлетворение, на което хората да се възхищават или като приоритет свирим и записваме в името на нашата публика и оставяме личните си терзания на заден план. Другата ос, по която можем да дискутираме е чисто техническа. Склонни ли сме всеки път да мъкнем най-добрите си усилватели/инструменти, като накрая ще ни пуснат през съмнителна PA система и нито ние, нито публиката "ще чуем разликата". Или пък ако един истински амп и кабинет ще извадят "10% условно по-добър звук" на запис от някаква постановка с IR и VST-та, ще предпочетем първото. От една страна 90% от хората няма да чуят разликата, обаче другите 10 биха. Заслужава ли си усилията тогава? Ако тези 10% ще изкарат някакъв потенциал, който го има в нас, със сигурност. Ако чейнът е сложен и крайният резултат е същият – може би не ...

Защо го правя? Със сигурност за себе си. От там вече ако го хареса някой друг - супер. Но все пак аз не си изкарвам прехраната с музика. От друга страна, да кажем, че ме е притиснал някой лейбъл и трябва до края на месеца да запиша албум. Ами пак ще го направя така, че да ми харесва на мен. Презумпцията е че аз така съм започнал и феновете така са ме харесали, демек имат моя вкус. Пак ще го направя така, че да ми харесва на мен с най-доброто на което съм способен или имам към дадения момент. Ако съм музикант, който свири кавъри... тогава е ясно, че няма да се записва, но до колкото съм ходил да гледам ( и до колкото и аз съм свирил кавъри), всеки излиза с най-доброто, което има. Относно разликата... за каква точно разлика говорим? Аз решавам да запиша с нещо и само аз единствено си знам с какво точно бих искал да запиша но го нямам. Защото ако го имам ще го запиша много ясно с него. Какво, някой фен ще ми каже "абе много хубаво, ама ако го беше записал с един Diezel щеше да стане по-добре". Интересно ми е да прочета други гледни точки. Със сигурност има такива, аз обаче не мога да си ги представя, макар че мислих по въпроса вече почти седмица

^ Отворих я вече, може да флудим на воля там.

^^ Ти ме вкара в размисъл за това защо свирим/записваме. Даже може отделна тема да отворя. За себе си или за хората? Кои са хората? Нашата публика. Аз бих дал най-доброто, което мога или имам и в двата случая. Нищо, че публиката няма да знае, а и не я интересува как е направено. Важното е да се изкефи.