Топ потребители

Сравнение - Fender Stratocaster vs Gibson Les Paul Pink Floyd - Another Brick In The Wall (Guitar Solo) 1. Fender Custom Shop Limited Edition 1957 Stratocaster Relic Faded Aged Seafoam Green 2. Gibson Les Paul Studio 2000 И с двете китари свиря с еднаква апаратура и конфигурация. Усилвател: Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 Ефекти: JHS - Double Barrel V4 - Blues breaker on Red Wampler - Ego Comressor TC Electronic Flashback Delay X4 Strymon Flint on 70s reverb Записано със Shure SM-57 и Sennheiser E906 вдясно и ляво. Приятно слушане!

През септември нов проект с моето скромно участие излезе на светло. Групата се казва Aliens In Search Of Space Nar, което ясно показва и стиловата ни неуравновесеност Първото ни парче можете да чуете и видите тук, а до края на годината се надяваме да пуснем още поне 2: Aliens In Search Of Space Nar са: Итън Шейбър - вокал и китара, познат и от проекта Selqnin Dion Михаил Михайлов - китара (също и китара в One Day Less) Николай Иванов - ударни инструменти (също и със Soundprophet) Явор Разбойников - бас китара Записите и видеоклиповете са осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма "Дебюти".

Здравейте, преди няколко месеца започна моето приключение с пианото и по препоръка на Koobenot взех CASIO CTS-1, от който съм много доволен и благодаря още веднъж за препоръката! Всеки път, като отида на урок по пиано, обаче, преживявам един малък шок от твърдата клавиатура Искам да продължавам да се занимавам, и щерката също, и затова искам да се ъпгрейдна на хамър клавиатура с повече възможности (бленди, звуци и тн). Не искам да сменям инструмента в следващите една-две години и затова си мисля, че може би трябва да взема среден клас. Разбира се, това зависи и от бюджета. Моят бюджет е 1800 лв, но нямам против да похарча и по-малко. Ще съм благодарен, ако препоръчате среден клас стейдж пиано / клавир с прилична хамър клавиатура и добри възможности за звукозапис / авторска музика. Благодаря предварително! Жоро

Здравейте, Продължавам да търся в интернет негодна за употреба електрическа китара и така попадам на някои интересни, поне за мен, неща. Тази тема не е точно музикална, но е свързана с музиката, и по-точно с едни устройства, които китаристите често са използвали в миналото. Предполагам, че сега всичко това се прави с компютри. Първият педал, на който попаднах, беше описан в една статия и там се казваше, че е бил използван от Ван Хален – MXR Phase 90. В общи линии, това беше достатъчно за да направя веднага една калпава печатната платка за проба и ето както се получи на този етап J

Мерси! Ще има, но е малко сложно - в момента записваме албум, а певецът е в родния си Ню Йорк за още известно време. Иначе имаме и идеи за някакви по-нестандартни прояви - примерно да каним хора на мини концерти в студиото/репетиционната ни. Отделно се ослушваме за някакви съвместни свирения на живо с други банди, но и това няма да е скоро

С фендера звучи по-автентично според мен. Иначе и двете китари звучат страхотно. Свиренето е перфектно.

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.