Топ потребители

Нуно Бетънкорт моля, че ще се наказваме, какъв е този Бетенкурт ... тез теми иначе редовно се предъвкват - няма лошо - колкото повече се дъвчат, дет се вика толкова повече омекват и стават удобни за сдъкване ... Доскоро търкалях Multiface 2, който смених по-скоро от гледна точка future proof - че го изполвах с един PCIe to PCI adapter, на който трябваше да му презапоя някои чаркове, за да работи нормално RME интерфейсите са на практика вечни.... общо взето... всъщност лимитацията е преносната технология... с която ПЦ производителите си играят през годините. Между другото - го смених с Apogee Rosetta 192 ... който е аналогично вехт, макар и относително, дискутируемо и трудно доказуемо - по-висок клас от Мултифейс 2 конвертор, към RME RayDat, и един RME ADI FS за разкош. За моите скромни цели, звучи чудно ///След като му фикснах захранването на Apogee-то.... though ...

Сега видях, че си добавил още писания към един от постовете си по-горе, които не съм видял (там дето ти затлачвала машината) - в този случай веднага след записа и събирането от тейкове на най-добрата версия си правиш траковете на 24 бита и олекотяваш цялостното възпроизвеждане...или пък по-маловажните тракове временно ги "скриваш" за процесора, за да не ги просвирва, но не с мюте-то разбира се. А наистина в миналото когато нямаше компютри и до големите студия можеха да се доберат само групите с най-добрите и богати продуценти, конкуренцията беше такава, че на пазара оставаха само най-добрите. Студийното време е било много скъпо и никой няма да те чака да си репетираш ненаучените неща там. Именно поради това някои големи и известни групи от миналото като ги слушаш на live звучат като един и практически идеално, защото толкова са репетирали репертоара си, че няма как да е по друг начин - или си много добър, или пазарът те изхвърля. Сега не е така, играят много странични финансови интереси, а и с цифровата технология нещата стават много по-лесно, независимо от недобрия изходен материал. Ако знаеш колко пъти съм чувал репликата "Карай, с компютъра ще го оправиш после", когато съм поисквал някой да изпее още един тейк...

Което пък ме навежда на мисълта, че това те учи на дисциплина да си изсвириш и изпееш партиите "от първия път" и да не се занимаваш после с глупости да режеш и снаждаш. Точно това обясняваше и Нуно Бетенкурт при Рик Биато, че всичките пари, които лейбълът им е давал за демо-записи са ги инвестирали в истинските записи, а са репетирали много насаме и на практика записите им са били "production ready". Така се опитвам и да си записвам собствените парчета независимо дали са глас или пиано - на един дъх, един тейк, само режа началото и края за шумове и каквото остане. Ако нещо не е наред - повтаряме всичко отначало, докато не придобие сносен вид. Резултатът - с един куршум два заека - хем съм убеден, че съм си научил материала като хората и на живо ще го изпълня със същото качество, хем си спестявам безсмислена "post-production" работа.