Топ потребители

Ernie Ball Music Man: Steve Lukather 30th Anniversary L4 Guitar Collection

Нуно Бетънкорт моля, че ще се наказваме, какъв е този Бетенкурт ... тез теми иначе редовно се предъвкват - няма лошо - колкото повече се дъвчат, дет се вика толкова повече омекват и стават удобни за сдъкване ... Доскоро търкалях Multiface 2, който смених по-скоро от гледна точка future proof - че го изполвах с един PCIe to PCI adapter, на който трябваше да му презапоя някои чаркове, за да работи нормално RME интерфейсите са на практика вечни.... общо взето... всъщност лимитацията е преносната технология... с която ПЦ производителите си играят през годините. Между другото - го смених с Apogee Rosetta 192 ... който е аналогично вехт, макар и относително, дискутируемо и трудно доказуемо - по-висок клас от Мултифейс 2 конвертор, към RME RayDat, и един RME ADI FS за разкош. За моите скромни цели, звучи чудно ///След като му фикснах захранването на Apogee-то.... though ...

Здравейте приятели, на следния линк вече може да гледате филма за рок група ''Фактор'' - ''Срещу Времето'' в платформата Neterra :))) https://neterra.tv/plus/sreshtu-vremeto?fbclid=IwAR0IQrCyrLHn2GvaPfd5Hai59OM7Gs4Js20VKyi9_7vtT-HEIo0jPCfrt68

Абе аз с компютъра отдавна мога от речитатив да направя песен, но все още не съм се научил да вкарвам допълнително настроение и "feeling" там дето го няма. А това с мастеринга наистина е яко - в днешно време всеки го прави или най-малкото е чувал за него, пък и самата дума звучи някак респектиращо, все едно някакъв вълшебен майстор ползва процес, който може да обърне на 180 градуса една скапана песен и да я направи перфектно звучащ хит. П.П. А на бате Пешо му предай поздрави от мен ако го видиш - познаваме се от другия музикантски форум, в който преди години бях рецензент на авторските им творби...не знам дали ще се сети след толкова години. То от там излезе и Стрезов също, на който някои от вас със сигурност ползват саунд библиотеките му.

Което пък ме навежда на мисълта, че това те учи на дисциплина да си изсвириш и изпееш партиите "от първия път" и да не се занимаваш после с глупости да режеш и снаждаш. Точно това обясняваше и Нуно Бетенкурт при Рик Биато, че всичките пари, които лейбълът им е давал за демо-записи са ги инвестирали в истинските записи, а са репетирали много насаме и на практика записите им са били "production ready". Така се опитвам и да си записвам собствените парчета независимо дали са глас или пиано - на един дъх, един тейк, само режа началото и края за шумове и каквото остане. Ако нещо не е наред - повтаряме всичко отначало, докато не придобие сносен вид. Резултатът - с един куршум два заека - хем съм убеден, че съм си научил материала като хората и на живо ще го изпълня със същото качество, хем си спестявам безсмислена "post-production" работа.

Аз също съм с това мислене - техниката вече е достатъчно мощна, а аудиоинтерфейсите достатъчно хубави и евтини и човек не трябва прекалено да се фиксира на най-новото поколение на еди какво си и да влиза в разни филми, мислейки си, че като си купи най-последното, музиката му автоматически ще стане с 5 нива по-яка. Все пак най-важното е да правиш добра музика, а техниката е само средство, с което да постигнеш резултата и не е необходимо да харчиш хиляди долари за да изкараш някоя хубава и добре записана/обработена песен. А като спомена тейп машините - да, днес вече всичко го има като емулации, което много улеснява целия процес, но пък от друга страна ме кара да се замисля колко години вече съм натрупал в тоя живот, предвид, че разни такива операции в миналото ми се е случвало да правя многократно, пък макар не и на Студер или друга голяма машина. (Off - баси колко дълъг и едновременно кратък е животът всъщност ).

Тука вече спокойно мога да спамя, понеже в китарния раздел почти не пиша, а точно там се заформи приказката покрай интереса на колегата към новата генерация Скарлет. За това, което попита по-горе и се чудеше как може да стане - лесно се разбира когато се сетиш за диапазона по време на запис при различна битовост. Предполагам се сещаш за правилото "всеки бит=6 децибела", от което се знае, че при 16-битовия запис, чисто теоретично имаш 96dbFS...разбира се имаш известни загуби в електрониката, но говорим при идеалните условия. При 24-битовия запис на теория имаш 144 dbFS (24*6), а при 32-битовия с фиксирана запетая - хедрумът ти е вече 192, което е предостатъчно много. При 32-битовия запис с плаваща запетая обаче нещата с хедрума стоят по по-различен начин и там теоретично може да имаш над 1500 dbFS, което на практика е безкрайно ако го сравним с горните цифри. Всъщност ето тук например е много кратко и съвсем ясно обяснено това, за което си говорим, а в Youtube има много клипове, където може да видиш на практика как записан сигнал с тотални изкривявания влиза в нормите и звучи идеално чисто след като смъкнеш нивата му. Неудобството е, че 32-bit float файл заема малко повече място, но при днешните огромни дискови пространства това не го смятам за някакъв проблем, а и винаги на всеки един етап можеш да си направиш файла отново 24 или 16 битов, в зависимост от твоите нужди. ---------- В предишния си пост мернах, че съм написал SSL като SLL - срамота, точно една от фирмите, на които винаги съм гледал с голям респект още от аналоговите времена.

Абсолютно съм съгласен с теб - що неща съм накупил през годините, дето никога не ми се е наложило да ги ползвам, но преди покупката ми се е струвало, че не мога да живея без всяко едно от тях. Ако имаш пряка нужда от отделен аудиоинтерфейс и свободни 400 кинта - вземи си четвъртата генерация на 2i2, но ако това, през което записваш сега те урежда (май то също поддържаше 24-битов запис), не си харчи парите излишно. Иначе в новата версия спрямо предишната малко са вдигнали почти всяка цифра в данните - децибели, диапазон на усилване и т.н., сложили са още някое и друго копче, микрофонните входове вече не са комбинирани и са преместени отзад, добавили са някакъв аутогейн, чрез който не би трябвало да имаш премодулации и казват, че уж били преработили и еъра спрямо този в 3-тата генерация. Ако все пак шопинг терапията много те натисне, разгледай преди това ревютата на 4-тата генерация в youtube - в последните 2 седмици се скъсаха да тестват и коментират новата скарлет генерация.

Ползват, защото си пестят времето, но както каза колегата Koobenot - материалът може да е най-различен както в частта с музиката, така и с тоя, който говори. С автоматичния метод нещата обикновено се получават, но в доста случаи малко грубо и всичко си зависи на кой какви са му претенциите и доколко критичен е материалът, по който се работи. Аз понеже "много обичам" да си губя времето с всякакви неща, почти никога не ползвам сайд чейн, а предварително подготвям едното и другото и после само ползвам автоматизация. Знам, че на всеки не му стига времето и му се иска да натисне 1-2 копчета, дето да му свършат работата, но ако се търси прецизен резултат, поне в настоящия момент с натискането на няколко копчета няма как да се получи. Имам предвид, че на този етап AI не е навлязъл масово в целия музикален софтуер и повечето модули за автоматична обработка работят все още на старите принципи. Мога да дам и конкретни примери...вариантът със сайд чейн компресията мисля, че го изяснихме - алгоритъмът не се интересува от характера на музиката, тембърът и спецификите на гласа и творческото виждане на смесващия - просто когато се заговори, музиката пада до ограничения лимит. С Аутотюн и Мелодайн положението е същото - имат си копчета за глобално "нагласяне" в правилните тонове, както и опция да работят риълтайм в DAW, но резултатът е много далеч от моите изисквания за перфектно обработен глас, да не говорим пък за случаи, когато певецът има множество проблеми в интонацията. А дори и да вземем автоматичния модул за туширане интензитета на дъховете във вокалния трак - поне тези, с които аз съм запознат винаги работят на подобен принцип, който никак не се справя добре с вокалист или говорещ, който на някои места диша шумно, а на други тихо, но дразнещо и с хрип или пък на места където има нещо, което наподобява вдишване и е с подобна сила, но всъщност е нещо друго. Така че предпочитам да си обработя материала по моите разбирания и с моето виждане за максимално близо до перфектното, отколкото да си спестя времето и после да ме е срам от това, дето ще дам като завършен трак. Вероятно когато и споменатите модули станат достатъчно интелигентни и започнат да мислят като мен и да чуват, че едното е дъх, а другото не...че преходът между двата уж идеално изпети тона всъщност е отвратителен...тогава и аз само ще натискам копчетата, защото всичко ще е станало толкова интелигентно, че вече няма да има нужда от такива като мен и всеки ще си го прави за половин час вкъщи, но на този етап така стоят нещата. На колегата препоръчвам сайд чейн ако това дето смесва не е много важно (примерно някой клип за утюб) и гласът просто трябва да се чува с музиката, а ако иска повече прецизност - да пусне целият материал да върви и да ползва автоматизация, но да не го прави директно във видеоредактора, защото там аудио функциите винаги са орязани и надали изобщо ще намери автоматизацията в неговия. А ориентировъчните нива, за които пита, най-често са разположени в ушите на всеки - ако говоренето се чува добре, а музиката не дразни, значи нивото е правилно.

Човече, струва ми се, че изпадаш в GAS синдрома. Направи следният експеримент: запиши една песен от началото до края, с текущия си хардуер, бий й рендъра и си я пусни на слушалките на работа (ако имаш такава възможност, не знам какво работиш). Виж дали си доволен от резултата и си прецени дали проблемът е в картата. Струва ми се, че не е, ами по-скоро искаш нещо по-лъскаво и ново. Втеляването в онези 5% повече високи среди, било то за софтуерни ампове, дето можеш да си ги изкараш спокойно от EQ на master output-а и да си ги подадеш, не е здравословно според мен ...

Новият инструмент в семейството. Изключително добри звук и ергономичност. Венге гриф, блатен ясен тяло. Пасивен инструмент. Скала 33.7 - 37 инча.