По темата спор няма и не може да има. За обучение по пиано трябва пиано, най-добре роял с 88 клавиша. Ако родителите нямат възможност за акустичен инструмент, минават на електронно пиано с 88 клавиша, максимално наподобяващи механиката и клавишите на акустическо пиано. И звук на Бьозендорфер Виена Концерт (примерно).
Пиша това от позицията на родител, чието дете започна да свири на 7 годишна възраст. Първият му инструмент бе Yamaha DGX520. Изкара една година и не можах да изтърпя постоянните негови и на учителката натяквания и взехме на заем руско пиано. След две години акордьорът, който викахме два пъти годишно помоли повече да не го викаме за конкретния инструмент, а да се стегнем и му купим хубаво пиано. Стягането представляваше минаване на хляб и чубрика, взимане на заем от роднини и приятели и му купихме чисто ново пиано Petroff. Той си го разопакова. Идея си нямате как светят очите на дете, което получава добър инструмент. Компромис с музикален инструмент никога не трябва да се прави. Защото е най-честата причина за отказване от страна на детето. В четвърти клас започна при друга учителка и уроците вече бяха на роял. Стар, грохнал, пребит, но роял. Огромен скок нагоре. След това музикално училище, сега е студент и има достъп до класни инструменти. И зали с добра акустика. Преподаватели, които са безкомпромисни. Около него само концертиращи пианисти и лауреати на конкурси от А група - "Шопен", "Чайковски", "Кралица Елизабет", "Бузони", "Клайбърн". И тук вече минавам на фукня, защото победителят от последния конкурс "Бузони" от време на време ни гостува и свири на пианото у нас. Затова няма как Лара от Австралия да ме впечатли. Регнах се в туич, поизмъчих се десет минути да гледам нейни видеа. За мен е тормоз такова свирене. Поне пианото ѝ да беше акордирано. То неприятно. Мнението ми се затвърди - пляка нещо там на клавиатурата. Ако ще говорим за пианистки нека да са Юджа Уанг, Хатя Буниатишвили, Ева Геворгян от мъничките, тряскащата Валентина Лиситца (преди ми харесваше, сега не) и недостижимата Марта Аргерич.
Аз не съм чел книги за педагогика. Наложи ми се да са учебници, иначе нямаше да ми дадат диплома, в която да пише педагогика. Преподавах две години, махнах се, но имам постоянен (ежеседмичен) достъп до преподаване и работа с деца. Така вече 25 години.
Статистиката е безкомпромисна. Отдавна е доказала, че резултат се постига с качествен, класен акустичен инструмент и обучение по класическия метод. Големите компании знаят как да се справят. Някои наистина се "справят". В момента има раздвижване и промяна в позициите. Музиканти и акордьори все по-често се оплакват от Ямаха и Стайнуей, Шигеру Кауай настъпват здраво и сериозни музиканти започват да ги предпочитат, Фациоли се появиха 1981 година и са изключително класни инструменти.
Играчките с 61 и по-малко клавиши са точно и само за игра. При тях тежка клавиатура няма. Ако ще е за Тинки Уинки, все тая.
За съжаление българите много харесваме компромиса. Затова цялата ни работа е така - аха да стане и накрая нищо. В момента върви детското издание на "Ван Клайбърн". Няма българин. 2/3 са азиатци. Защото са безкомпромисни в обучението по музика.
@korifei От различни светове сме. Ти се впечатляваш от изпълнители и музика, която никак не ми допада. Наложи ми се да опозная света на класическата музика заради моя син. Покрай него и лични познанства с много педагози. Часове разговори с тях по темата. Затова реагирах остро на думите ти "се чудя що за учител по пиано ще предложи 88 клавиша на 7 годишно дете ..." Това е публичен форум, ще вземе някой да ги прочете и приеме за истина. Последствията са неприятни. От нежелание на детето да се занимава с прекрасното изкуство на музиката, до тендовагинит с гадни последствия. И такива познавам - спряха да свирят защото неправилната постановка заради компромисния инструмент им повреди ръцете.