Топ потребители

Най-важните неща в звуковите карти са: - Качеството на конвердорите (АЦП-ЦАП) - Качеството на предусилвателите и аналоговата схемотехника, за да се гарантира чист и безшумен сигнал. - Качеството на USB контролера и драйверите (стабилна работа, ниска латенция и т.н.) Както не е трудно да видиш, типа DSP, който производителите са или не са нахакали в творението си, въобще не фигурура в този списък. DSP означава digital signal processor и се ползва за ОБРАБОТКА на сигнала - за ресемплиране, EQ, смесване, ефекти и т.н. За да ви върши това DSP някаква работа, трябва да го ползвате със специализирания за него си софтуер, от който да пускате ефекти и т.н. Това DSP обаче не ви върши никаква полезна работа, ако ползвате общодостъпни VST и други ефекти, които така или инче се изплняват на централния процесор. В твоя Mooer, самите Mooer-ски ефекти вероятно вървят на DSP-то. Но не и NeuralDSP - него си го смята процесора. DSP не може нито да замести, нито да подобри нито едно от трите неща в горния списък. Така че, ако трябва да перефразираме поговорки - DSP звукова карта не прави!

От какво точно очаквате да се "разтовари" процесора? От трансфера на данни по USB? Че те при два канала са някакви там 100-300 килобайта в секунда! DSP се ползва там, където трябва някаква обработка на сигнала (т.е. ще имаме някаква модификация на сигнала или resampling). Но ако ползвате например VST плъгини за китара, това DSP на аудио интерфейса няма да ви свърши никаква работа - всички изчисления, да кажем на Guitar Rig или Neural DSP, ще се правят от централния процесор - те са писани и компилирани за x86 (или там - ARM и т.н.), а не специално за на Бай Хой много-специалното DSP. Голяма рядкост са DSP плъгини, които ще ползват някакво фирмено хардуерно DSP решение - това биха могли да са някакви ефекти, създадени от самите производители на DSP чипа или съответния аудио хардуер. Но когато се търси максимална съвместимост (масовия случай) тези DSP-та вероятно предимно се пречкат, без да правят нищо, като ако не могат да се изключат, може и да правят накакъв ненужен процесинг на сигнала. А не вярвам, да тръгнете да си пускате EQ или Reverb от DSP-то на картата (през там съответния софтуер за целта) - вероятно ще си ползвате ефектите от китарния софтуер. Ако пък искате да запишете максимално чист сигнал, вероятно, ако има някакви DSP обработки, ще се постараете да ги изключите.

Да, но...винаги има едно "но". Освен качеството на сглобката, от значение е и качеството на използваните материали (метал и пластмаса). Понеже това е трети метален преходник, който ми се разпада по подобен начин, реших да го разглобя и да го разгледам по-детайлно. Оказа се съставен от цели 14 части, пластмасовите елементи не ми се сториха много надеждни, контактните пластини наистина приличат на медни - дали са такива - не знам, но ме съмнява, защото почти не се огъват, другите метални части, дето ги водят "позлатени" трябва да ги занеса на бижутер да ми каже дали наистина е така. Въобще ми се струва, че в сглобен вид, частите на този вид метални преходници се държат малко на магия, до момента докато на някое място между многото частѝчки не се получи разхлабване и цялата конструкция не се разпадне.

ILLUMISHADE - някакви кифли, свирят някаква боза, много бозаво. От цялата шитня, искам голдтопа на китариста. Да го отърва от мъката, да свири в тази тъпня. Солото му е готино. Infinite&Divine - по бива. Едва ли, бих си го пуснал пак обаче. Смакбаунд - пускам казанчето. Е, преди края, като кифлата спря да пее, инструметалната част ми хареса. Миднайт, малко издиша на живо, обаче предпочитам концертният вариант на парчето. Шаронката цепи мрака. В този поп метъл е кралица. Просто си го може. ( и другите могат и да могат, ама не им се получава...)

Музиката е субективно възприятие. Поради това, парчето на Illumishade за мен е пълна боза, което не се изтрайва и една минута. А сравнението с двете парчета на Металика е светотатсво. В днешно време има достатъчно добра музика, но проблемът е, че трудно се открива сред неимоверното количество шлака. Слушам от джаз до детграйнд по 10 - 12 часа на ден и постоянно изскача нещо ново интересно. Мелодет вече не понасям, както и съчетанието от грухтящ момък и сладкопойна мома, но примерно, Draconian правят чудесна музика, особено в албумите с Хайке.

Това за мен са по-скоро маркетингови простотии, ако цялостната имплементация на интерфейса е "по-добра", ще звукне "по-добре".

Надявам се няма да бъде досадно да споделя съвсем малко опит от днес в темата с интерфейсите. Тези дни си изтеглих trial на Nural DSP - Messa Bogie Mark IIC+Suite - мисля, че съвсем скоро го пуснаха. Ей така да пробвам - тегля инсталирам - и почвам директно с default пресета, който си е някаква прилична high-gain бичкия. Първо ползвам стария си Tascam от 2009 година. Ами ...някакъв гаден "послезвук" hiss след всяко заглушаване. Пробвам да изчистя малко с noise-gate на софтуера - засилвам изчистването до нива, където този hiss да стане вече що-годе поносим ..... но е вече при ниво където почва да ми озрязва звука. С три думи - НЕ МЕ КЕФИ. Пробвам други пресети , настройки ...но някак хич не ме кефи нещо. Много шум , сякаш орязва звука, сякаш закъснява, нещо някак постно. Чудя се как така толкова нашумял софтуер ще вади такова незадоволително качество. Пускам си веднага след това подобен пресет в TH-U (Bogner Ecstasy) - почти никакъв шум, богат и кефещ звук. Nural DSP ??? ...странно Един познат немузикант ми остави да пробвам един Scarlet Focusrite 2i2 - 2-nd generation от 2016г (децата му текущо не го ползват). Пробвам отново с Nural DSP - същия пресет - без промени в настройките - двата интерфейса. (Gain -a и на двата да е на нула , китарният вход си е включен и на двата- равни условия). Ами тук вече Scarlet-a показа доста съществена разлика - този hiss след заглушаване почти изчезна - осезаемо. А и самият звук е някак по-богат - усеща се. Като извод - явно и по-съвременните софтуери си искат по-съвременен хардуер. Старата бънгия я държа защото си мислех , че няма да има същестявена разлика - вече се убедих , че има. Изникава си една дилема дали Scarlet 2i2- 3 gen или направо Clarret+2Pre....

Има и още един неприятен аспект с преходниците, който не се случва често, но все пак го има...на мен днес ми се случи за втори или май за трети път откакто ползвам преходници при липса на друга възможност. Записвах едни хора днес и понеже не ми се размъкваше пианото в другото помещение, където всичко ми е навързано и готово за запис, реших да записвам в помещението, където е пианото. И тъй като ми трябваха 3 чифта слушалки (за мен, за певицата и за пианистката), включих техните в двата слушалкови изхода на миксера, а моите слушалки реших да включа в изхода за слушалки на един от усилвателите. Контролните ми слушалки са с 3.5мм+преходник 6.3мм ; не намерих оригиналния им преходник и взех някакъв дето ми беше подръка. Пъхам аз жака в усилвателя, ама понеже нещо ми прекъсваше единия канал, реших да сменя преходника. Извадих кабела, пъхам друг преходник, ама нещо не влиза...погледнах стария и... Както и да е, включих моя чифт с друг преходник в друг усилвател, а като си тръгнаха хората се опитах с едни тънки пинсети да извадя върха, но нямаше вадене...единствено остана варианта с разглобяване на усилвателя и вадене отвътре. Загубих си времето, но пък бях радостен, че преходникът не се разпадна в изход от миксера, понеже основният ми миксер е голям, с доста канали и неговото разглобяване щеше да е цяла одисея. Така че няма никакво значение дали преходникът е метален или пластмасов - като е направен зле, просто в един момент се разпада на съставните си части.