Предполага хората, които колегата @Лими визира са тъй наречените pop DJ-s, а именно (цитат от Уикипедия):
Въпреки липсата на високо техническо майсторство, добрите pop DJ-и, които аз съм виждал имат богата обща култура, знаят много различни песни/албуми/проекти, чувство за хумор, добро облекло и сценично поведение, част от тях дори са ходили на курсове по дикция за правилно говорене. Трябва да се прави разлика между entertainment и изкуство, няма как да търсим под вола теле. Така че отново си е въпрос на личностно търсене и себеразвитие, което важи за всяка сфера на живота. По същата логика можем да кажем, че поп музикантите, които свирят 4 акорда взимат хляба на джазмен, който знае всички ладове и може да импровизира във всички тоналности - в крайна сметка пазара решава кой какви пари за какво да взема и факта, че на някого не му се получава означава, че или наистина няма качества или пазарните му познания са слаби и трябва да се преориентира.
Без да разбирам много от DJ-стване, българските DJ-и, които са ме впечатлявали обикновено прибавят още едно умение към музикалното си майсторство, а именно - свирене на DJ конзола. Голяма част от тях, както величията по света, владеят пиано, аранжимент, пеят, музицират, аранжират и конзолата е изразно средство. Синхронизирането на песни, усета за ритъм, тоналност, ползване на плочата като ефект за скреч, независимо дали физическа или jogwheel, динамично ползване на cutoff филтри с цел преходни ефекти са си все умения - искат време, внимание, специфична техника, както и владеенето на инструмент и не бива да принизяваме тези хора до някакви кокошкари. Все пак, който се мисли за добър да иде и да се пробва зад пулта и тогава да изкаже мнение. Българите, с които можем да се гордеем според мен са:
DJ Borche - единият от синовете на Румен Бояджиев (ФСБ)
DJ Mascota
DJ Peter Yordanov - собственик на дискотека Showroom в Русе и победител на многобройни състезания по скреч през 90-те