Топ потребители

Блек метъла от 90те години е характерен с дисторжън с голяма атака и компресия, неща които не присъстват особено в рат и хм2. Ако не можете да докарате използваем тон от един от най-продаваните педали на Бос, проблема е в "задкормилното" устройство На тоя лайв свиря с Джаксън от най-евтините JS1, Boss MT2 -> кубе VMB 1х12 (не помня 20-25в ли колко беше). Качеството е такова, каквото можеше да се очаква 2007г от фотоапаратче.

Преди да плюете по Metal Zone изгледайте видеото на Ola, в кoето го включва в крайното стъпало. Не че не е транзисторна пръдня, но няма нищо общо със звука от общоприетия метод за използване.

Клавишни (пиано, синтезатор, орган) и саксофон принципно са най-любимите ми музикални инструменти. Но имам и други слабости: ситар, кавал, окарина, шакухачи, гамелан, както и някои екзотични микротонални инструменти в чист строй, като на Хари Парч. По отношение на притежаваните, понастоящем си държа единствено един MIDI контролер Nektar от LX+ сериите. Преди това продадох Korg N364 преди няколко години, защото става непрактично да събирам клавиатури.

A бе, никога не се знае! Както е тръгнало, може след 33-годишно затишие, да се възродят и да сразят пазара с някой грамофонен дилей.

По-скоро само се засмях на познатите редове. А че текстът има нужда от някои поправки в броя на сричките на някои от куплетите, това е без всякакво съмнение. Често ми се е налагало да правя аранжименти или авторски песни върху стихотворения, писани от професионални поети с по няколко издадени стихосбирки, които хал-хабер си нямат как се пише текст за песен. Проблемът е, когато такъв човек, с някакво вече изградено самочувствие на творец, не дава да се пипне нито една дума от предложения текст. Тогава нещата с музиката е възможно дори да не се получат изобщо, но когато отсреща стои професионалист, който е склонен да се вслуша в изискванията и на този, който ще прави музиката - тогава нещата почти винаги се получават. Писането на текст за песен си има своите специфики и не може да се сравни с изолирано стихотворение, съчинено само като такова, без значение колко хубаво звучи само като стихотворение. Другото което се сещам сега дойде от друго изречение на TONY - "дали изобщо ставаш за пеене". Имах един случай преди 15-тина години, когато основно работех с хип-хоп групи и изпълнители. Те както знаете сами си пишат текстовете и в много случаи ги докарват доста добре, без да имат някакво специално образование. Веднъж при мен дойде някакво момче, което ми донесе негови текстове за хип-хоп - започнах да ги разглеждам и да си ги представям как биха прозвучали като песни. Страхотни! Ниво над тези на останалите рапъри, дето досега бях записвал...една такава лека мисъл...сричките подредени перфектно по всички правила на музиката...смисълът вътре дълбок и третиращ разни теми и проблеми. Абе все едно този цял живот само това е правил. Големият проблем беше, че той не искаше да ги предоставя на други да му ги "пеят", а сам искаше да си ги изпълнява. Направих му няколко проби в студиото да видя какво ще се получи - резултатът беше плачевен, понеже той не само имаше някакъв лек дефект в говора, но и самото пресъздаване на емоциите в текста, интонациите в гласа и всичко останало просто го нямаше или звучеше на много посредствено ниво. Опитах се все пак да го навия да пусне поне един текст за изпълнение на някой от познатите ми рапъри, за да чуе собствените си стихове в добро изпълнение, но пак ми отказа категорично. След това не знам какво стана с това момче и стиховете му, но даже и съм му забравил името вече, така че най-вероятно още си седи вкъщи със стиховете си. Пресъздаването на изпълнителя също има огромно значение дали един продукт ще е успешен или не - ако ги пееш пародийно, никой няма да обърне внимание на дълбочината на мисълта ти, колкото и да ти е хубав текста, докато един добър изпълнител може да изведе на преден план песен, която няма чак толкова силен текст...примери бол.

Не си прочетох името, колеги засрамете се!