Не съм се вестявала тъдява от маса време. Но ми се намери повод.
Миналия септември рязко смених основната си професия и от преводач станах учител по английски. Ама такъв – най-редовен. В гимназия. Класна съм на VIII клас и водя езикова паралелка. Никога не съм била "в системата" и шокът беше невъобразим. Разбира се, запях им още на 15 септември и... си взех таралеж в гащите. Искат парчета и на моменти само така мога да ги навия да се запишат на олимпиади, да си пишат домашните и пр. Поръчват си музиката, душевадците малки!
И аз се връзвам.
И пеещи момичета има в класа, две-три, с които още не сме "разкопали златната жила" на някоя пълноценна колаборация, но... скоро и това ще стане.
Та, къде на майтап, къде насериозно, последните една-две седмици тъпча пътеката до местното репетиционно студио на Бисер в Княжево. (Обаче не знам Бисер с какъв ник е във форума – от тук се познаваме).
Преживявам го като някакъв разкош, честно. Поне докато се стопят априлските снегове, наистина имам великолепен повод да се махна от компютъра и от онлайн зомбирането. Иначе, докато съм закована на стола, влизам в часовете от два лаптопа и един допълнителен монитор и имам чувството, че мога "да изстрелям нещо в космоса".
А пеенето определено помага за преодоляване на взривоопасните (ми) състояния.
Ай, със здраве да слушате...
PS Ааааа, да, поразрових да послушам раздел "Кавъри" и с носталгично примирение установявам, че тук нищо не се е променило. Подзаглавието на форума спокойно може да си остане: "Китари и всичко останало".