Топ потребители

На село, в чейна е само най-необходимото Демек един Martin D28

Да.

Само да вметна,че Ола взима пари за да изпробва тези говна пред публика потенциални купувачи.Все ми е на акъла,че той ще плати такова нещо,камо ли пък да го ползва у тях.

^Абсолютно съгласен. Затова и по-скъпите съвременни процесори са доста убедителни като звук - имат повечеко "коне" под капака. Както примерно линиите на Fractal Axe FX, Line6 Helix, дори и Strymon (последното не е баш във формат на процесор, ама си е точно това). Звучат, поне за моите уши, много добре. Основната (и към момента непреодолима) разлика е взаимодействието с набичен лампов амп докато свирещия свири. Откъм звук на запис, ако щеш и на лайв - шанса на някой от публиката да му направи впечатление, особено ако сложиш един декор с маршали като едно време бандите.

Хубаво е човек сам да осъзнае кое какво е и какво му трябва.Това е продължителен,скъп и безкраен процес.

По-трудно е да се докара приличен звук, с аналогов чейн и лампа. Въпреки че този хубав звук е целта, която се опитва да наподобяват процесорчетата. Доста лесно и компактно. За хай гейн... Ми е все тая, но основния проблем на процесорите е динамиката и реалистичния тон на границата между чист и изкривен тон. Макар че лично на мен, и това спира да ми прави впечатление, важното е да можеш да изсвириш добре, каквото свириш. Личи си ако не е добре...

Бандата се казва Fusion Reactor, a "Thursday party room" е проект, в който всеки Четвъртък от средата на Декември до сега пускаме по една пиеса седмично в събитие във Фейсбук, имаме страница и в YouTube, където качваме всички изпълнения. Надявам се да ви хареса, ако да, последвайте ни!

Понеже не съм китарист, практически не влизам в този раздел, но сега не знам какво ме накара да прочета какво пишете в темата...и тутакси ме налегна носталгията. Още по соц-времето бях взел едни огромни топузи на Вермона - Регент 150, големи тонколони с широколентов говорител и отделни усилватели. Тогава ги ползвах не точно по предназначение (щото бях един най-обикновен хайфист) и си пусках да слушам музика като на домашни тонколони. Интересно ми беше, че въпреки че отзад на гърба им германците бяха написали скромните цифри от 12.5VA, кпд-то им беше няколко пъти по-добро от това на разни други hi-fi колони дето имах, а басът им беше невероятно плътен (впоследствие разбрах, че се дължи не само на големия им обем, но и на акустичния лабиринт, завършващ с бас-рефлекс). Та през 90-те се преместихме в ново жилище и по едно време направо си мислех да ги разкарам, че ми заемаха много място, но така и не стигнах дотам и добре, че си ги запазих, понеже когато направих студиото, вече разполагах с доста повече място и в момента в контрол рума имам няколко различни чифта за сверка, като между тях почетно място заемат и вермоните, на които от време на време пускам нещо да чуя как би звучало на live с озвучителни колони (примерно). Въобще...класика. И понеже ги захранвам с други усилватели, оригиналните глави вероятно още седят някъде на тавана и ако някой има интерес, да ми драсне едно ЛС, ще ги потърся и може да се разберем за някаква символична цена. P.S. Съжалявам, че малко разводних темата, но като видях кубето в първия пост просто не можах да се сдържа...и обещавам повече да не споделям случки от младините си.

АВТОР (НАПИСАН НАД САТИЯТА В ИНТЕРНЕТ): ТОМИ ВИЧЕВ От години се каня да напиша този кратък наръчник на т.нар. лоби музиканти (Lobby Lounge musicians),които свирят в 5-звездните хотели по света. Имах запитвания през последните 12 години (през които бях многократно в Южна Корея, Китай и Япония) от много мои колеги, как да се подготвят, как да си намерят певица или цигуларка, какъв да е репертоара, кои са агенциите, какви пари дават и т.н. - все въпроси, които ще разгледам съвсем накратко. Веднага уточнявам, че всичко написано е само за лоби музиканти, а не за поп или рок банди, които свирят в барове, ресторанти или по кораби. Началото Разбира се, след като решите да посвирите в лукс, е добре да знаете някои неща още в началото. Бързам веднага да кажа, че това е една неблагодарна работа отвсякъде. Парадоксално, ще кажете, кое му е лошото да работиш в де-лукс хотел, да спиш и се храниш там и да мислиш само за свирене?! Ще стигнем и до там, сега все още сте в България и си търсите партньор. Как да си намерим колега? Това е най-трудното, повярвайте ми. Да си намериш свестен колега (по-скоро колежка), която да свири хубаво, да изглежда добре и да има добър характер е по-скоро мисия невъзможна. През последните 7-8 години, хотелите малко попрекалиха с изискванията си. Търсят певица, която да пее като Лайза Минели, да има крака като Адриана Лима и същевременно да иска не повече от 1500 долара/евро на месец. Това е положението, колеги. Ако искате. Отказвате договора и руснаците само това чакат – да ги поканят и мястото е заето за следващата петилетка. Така че съвета ми е да си намерите хубава певица/цигуларка, която да може поне малко да пее/свири, с възможно по-лек характер. За характера важи и за вас, защото момичето може да е свястно, но вие да го съсипете с пиянски изпълнения след като изпушите на място след 2-3 месеца договор. Репертоар Колежката е намерена, вече сте стиковани и уточнявате репертоара. Това е много специфично начинание, защото, уж репертоара е един и същ в повечето случаи, но все пак, имайте едно на ум за възможностите на певицата/цигуларката, да не се окаже, че половината песни не могат да се изпеят/изсвирят, а за певица с една октава диапазон нещата стават трагични. Клетият колега трябва да се подготви психически, че ще се наложи да транспонира почти всички песни в 5 или 6 бемолни/диезни тоналности, което не е най-приятното занимание. Тук плюс е, ако работите с цигуларка/флейтистка – там транспорт няма, има само нотички. Желателно е да свирите всичко на живо, това е модерно сега, не се толерират т.нар. backing tracks. Може да ги има, но да са 30% от репертоара, всичко друго е желателно да е на живо. Обикновено се свири 4 серии по 40 или 45 мин.на ден. Това е стандарта, но има нагли хотели, които искат 5 серии по 40 мин. Трябва да се чете внимателно договора, който ще ви пратят агенциите. Стигнахме и до тях. Агенции Тук е „ключа от бараката”, както казва един мой колега. Да улучиш читава агенция е като шестица от тотото. Ако човек не е опитен и за пръв път се опитва да излезе на договор, трябва дяволски да внимава какво подписва, пише ли къде точно ще се спи, къде ще се храни и дали е поет самолетния билет И в двете посоки. Ако контактувате директно с чуждестранен агент се предполага, че ще получите евентуален договор на английски. Ако не знаете добре езика, моят скромен съвет е да го дадете на специалист, който да ви го преведе дума по дума. Опасно е, особено в последно време се навъдиха всякакви криминални агенции, които се опитват да ви вземат почти половината пари от това, което дава хотела реално на музикантите. Ако решите да работите с българска агентура, не забравяйте, че парите ви стават още по-малко, защото от цялата сума вече давате хем на БГ агента, хем на чуждестранния. Така от една примерна заплата от 2000 евро/долара, които дава хотела, за вас остават не повече от 1200 - 1400 долара. Брутално ограбване, но е истина… Видео запис Не по-малко важна част е вашата презентация. Агенциите искат обикновено снимки и видео с не повече от 7-8 песни/пиеси, записани в концертно облекло. Добре би било пианистът да бъде в строг черен костюм, а певицата/цигуларката да смени поне 3 рокли за тези 7-8 песни/пиеси. Разбира се, не всичко трябва да бъде в един стил – за инструментално дуо се изискват 1-2 класически пиеси, 1-2 поп песни, 1-2 мюзикъла и 1-2 джаз парчета. За дуо с певица е същото, но без класиката. Зависимост от мястото, може да се наблегне на повече поп или джаз. Целия репертоарен лист трябва да бъде с не по-малко от 100 песни/пиеси, това е минимума. Не забравяйте да си направите и общо CV на английски, в което да излъжете, че сте работили заедно поне от 1 година. НЕ правете непрофесионален видео запис с телефон или допотопна камера. Наемете професионалист, който да ви снима като хората и да ползвате това видео за 2-3 договора. Не наемайте и човек, снимащ най-вече сватби и кръщенета, рискувате видеото да стане кич. В хотела Вече сте в хотела, след 9-10 часов полет, смазани, но решителни да докажете себе си. Най-важен е първият месец на контракта. Ако ви харесат менажерите, тогава ще сте „шапка на тояга” следващите 5 месеца и ще можете да изисквате и вие някои привилегии, които НЕ са записани в договора, като например, ползване на безплатен фитнес или басейн. Ако обаче не ви харесат – почват проблемите и заяжданията. Не сте почнали навреме, не сте облечени като за 5 звезден хотел, не свирите правилните песни – все неща, които никой музикант не иска да чуе, но се случва, затова, както казах, внимавайте и се стегнете първия месец. Както казах в началото, това е една неблагодарна работа отвсякъде. Минусите са повече от плюсовете, но ако се нуждаете отчаяно от пари, ако нямате работа в БГ от месеци, ако ви е писнало да работите за 700 лв в някой оркестър или долнопробен БГ ресторант, това е шансът ви. Опитайте! САТИЯТА ТУК: http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/narychnik-na-lobi-muzikanta