Виждам известен риск тази тема отново да се превърне в темата "лампови усилватели срещу моделинг процесори". С риск да избегна това, ще се опитам да дам аргументи максимално неутрално, което само по себе си ми се струва странно, защото можеше да се представи много по-добре в блогпост, а не да скролвам като луд през целият видеоклип. Няма да минавам цитат по цитат през целия видеоклип, ще се опитам да обобщя казаното в него по следния начин:
FRFR е единствено решение, чрез което ти да чуваш максимално честотно изравнено/линейно сигнала, който ти си обработил дигитално преди това. Става дума за следният chain:
1. Музикант
2. Китара
3. Кабел
4. Дигитален процесор, в който се случват:
виртуални камиончета, преди ампа
виртуален амп / няколко ампа
виртуални камиончета в FX loop
виртуален power amp
виртуален кабинет
виртуален микрофон, който да capture-не картината създадена от кабинета
post processing effects след микрофона - gain staging, space-time effects, modulation effects etc.
и паралелни такива
5. Кабел
6. FRFR озвучително тяло, което максимално линейно да пресъздаде горният processing.
Разбира се този чейн може да варира в зависимост от възможностите на системата и от желаният ефект, който искаме да постигнем.
FRFR е само част от системата, това не е панацея и не трябва да се възприема като такава. Ако звукът, който си представяте в главата и искате да постигнете е състваен от няколко ампа свирещи заедно, на които има сложени сложна система от индивидуални ефекти, които работят паралелно или последователно, да може би китара -> кабел -> ефекти -> амп -> кабинет -> микрофон -> PA не е вашето решение. Има много такива групи като Tesseract, Periphery, The Contortionist и други редица модерни прогресив метъл музиканти. Това е тяхното решение, техинят музикален стил го изисква и те са стигнали до причинно-следствените връзки. Разбирам причината, мога да дам и конкретни примери. В класически чейн това би било сложна върволица от кабели ампове, кабинети и микрофони, че "'ум да ти зайде". В класическият сетъп, всички варианти където видяхте думата "виртуален" заменете с "реален". Ще видите, че тогава нужда от FRFR няма. Както споменаха и по-горе, китарният тон не е съсредоточен в едно единствено устройство, а е последователност от устройства започваща от мозъка на свирещия и свършваща до последният елемент от веригата. Идеален chain няма и никога няма да има - всеки един си има предимства и недостатъци.
Но да се твърди, че FRFR е панацея, без да са дадени конкретни примери в това видео, които доказват предимствата на FRFR пред класически сетъп (говоря за аудио семпли, не за разни булети и графики), без да се разглежда класическият китарен chain и без да се разглеждат предимствата и недостатъците от това решение е също толкова достоверно колкото да се твърди, че мастурбирането било по-добро от секса с жив човек, защото било по-лесно достъпно и по-евтино. Съжалявам за остротата, но подобен род изказвания ме дразнят, когато не са аргументирани. Ако желаете, мога да посоча и директни цитати от клипа и да обясня, защо са подвеждащи.
Да не споменавам факта, че изобщо не се адресират предимствата и недостатъците на двата различни сетъпа при живи участия. Тогава пък картината съвсем става различна - как се борим в екосистемата на дигиталният вариант и в системата на класическият и аналогов. Думата цена дори няма да я намесвам, защото не виждам смисъл.