Всичко без продажби

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бяха направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

При електрическата китара звукът се разглежда като съвкупност от китарата + усилвателя + ефектите и всеки параметър оказва влияние, като я пуснеш през усилвател това не деградира нейните качества, а позволява да я чуваш достатъчно силно. Без усилвател се чува единствено дрънкането по струните. Това, което чуваме по записите на песните винаги е сигнал записан от усилвател или имитация на усилвател. В по-редки случаи китарата се пуска директно в смесителен пулт, в по-общия случай цялостният звук е комбинацията от китарата + усилвателя + другите устройства по веригата. Аз мисля, че това е симпатична играчка за твоите цели – Harley Benton DNAfx GiT Mobile II Като китара за начало аз бих препоръчал тази, свирил съм на нея, има хубав тон и е подходяща за множество стилове, бая неща могат да се изсвирят, стига човек да може, разбира се – Harley Benton ST-20HSS SBK Standard Series Ако разшириш малко бюджета, според мен по-добрият вариант от слушалков амп е процесор, защото имаш повече възможност за корекции върху тона, централно EQ и т.н. – Harley Benton DNAfx GiT Core

^ Евала ти прави, тази хватка тип "сас от Близкия изток" много добре си я направил, малко хора се навиват ...

Да, това е унгарският филм с "Хобо блус бенд Сега пак ми се догледаха тези филми. "Медикус" свиреха ритъм енд блус Имаше и филм за Джанис Джоплин. "Шоу на колела" е https://en.m.wikipedia.org/wiki/Honeysuckle_Rose_(film) а другият не е the band, а

^ Не съм свирил на баян, но си мисля, че са подходили с тези кръгли бутоно-клавиши, за да се улеснят определени хватки/обръщения за определен стил (танго/валс/народно и т.н.) в дясната ръка. На този принцип са изградени бутоните за лявата ръка, вървят на квартов кръг ако не се лъжа, да хващаш "тоника/доминанта/субдоминанта" лесно. Съквартирантът ми беше довлякъл едим малък "Велтмайстър" и като студент успях да стигна до ниво "На тая стара маса" от сол мажор ... Похватът с удобството съм го забелязал при китарата, ако я настроиш в E major open строй с един ботълнек печелиш всички мажорни акорди на всеки праг и ставаш блусар одма ... Тук идеята трябва да е сходна.

Включвам се със закъснение и тук. Първо - мнението ми на родител (чисто на родител). Аз имам син, скоро става на 12. Засега не се занимава с музика, но ходи на джудо и отделно за кеф ходи с тротинетка по скейт-парковете. В училище е отличник. Страстта му е зала за катерене, но не живеем в София. Не бих го карал до друг град за това. А тук си е изградил среда. С домашните на моменти изпушва. Не че не помагам. Затова го оставям да си ходи по скейт паркове с приятели да разпуска. Преди аз бях този дето го водеше и на моменти пак съм с него. Бил свидетел какво става ако родителят натиска за едно, детето иска друго - 2008г се записах в отбор бягане на дълги разстояния. Имахме едно момиче на около 16. Хич не и се бягаше. Баща и я натискаше - бивш състезател. Тя каза че иска да плува. Напусна. Когато си родител е много сложно. Трябва да се намери един фин баланс. Сега на колегата @lyubohar - много болна тема. В момента мисля тази болка е приложима и за други сфери на изкуството. Аз съм в обратното положение - години бях програмист в България, после в Канада. Имах пари, не трябваше да се връщам, но беше след пандемията заради детето - сега нямам пари. Не съм учил сериозно музика, но много съм искал и винаги сам съм се записвал (никой в нас не знаеше, като се записвах на нещо) - 3ти клас (1986) тромпет - орк."Ботева Чета", 17г исках барабани, но не си намерих учител, 21г хор "Аве Музика" за година да пея, 32г за първи път 2 седмици базови уроци по барабани, после заминахме в Канада, 39г - базови уроци диатонична хармоника. Това ми е цялото музикално "образование". Като тийнейджър с компютъра в нас се научих сам да правя музика, но все исках и инструмент. И още ми е болна тема - на 10тия урок баща ми ми забрани тромпета. Парите са хубаво нещо, могат да купят мечти, могат да купят удоволствие, но не купуват щастието. Най-добрите барабанисти, които съм виждал на живо бяха уличните музиканти на централния площад в Торонто (Канада). Бяха опърпани, свиреха умишлено и на износени леко почупени комплекти, но свиреха прекрасно. Особено единият, който се оказа бивш програмист. Питах го защо се е отказал от живот с пари, той каза - исках да свиря. Обичаше би-боп. И можех да го слушам с часове, защото той е единственият барабанист, който не свиреше перкусивен ритъм а разказваше истории с палките. Найджъл Кенеди казвате... знам кой е, но не съм сигурен защо го упоменахте - за "успешен музикант" може би? Да, но някой даде ли си сметка, че Найджъл, Андре Рию и който се сетите не е пробил в страна от бившия Източен Блок? Впрочем Вие самият можехте да забегнете навремето и днес щяхте да сте с друга пенсия. Да да знам - трудно беше и после като лепнат "невъзвръщенец" и става зор за цялото семейство останало в България - леля ми е "невъзвръщенка". Но не е невъзможно. Пък и както казахте - едно време не е било лошо и тук за музикант. Но всеки желаещ да "пробие с изкуство" на професионално ниво бих го посъветвал да иде в друга страна. По-на запад. Не защото тук е лошо, не е. Но тук нямаме необходимата среда за целта. Дълга тема е, няма да пиша подробности. Но и то не е за всеки. Да аз имах успешна кариера в Канада, но братовческа ми повися в UK и се прибра. Не се задържа. И последно - свиренето в баровете - ми че това никак не е лошо, стига да ти е приятно. Изобщо свирене където и да е. Защо нещо трябва да е лошо изобщо? Ето пример - много известни блус-музиканти свирят директно на улицата. Често хората ги подминават без да знаят кои са, но те са там. Нека не забравяме откъде са тръгнали блуса и джаза - не от фестивалите, нали така? Да, Ерик Клептън може да е свирил в най-големите зали, но Робърт Джонсън не е. Много хора дори не знаят кой е, евентуално най-много да са чували Мъди Уотърс. И както казах - най-добрият барабанист който познавам свиреше на улицата. Понякога свиреше с банда в заведение, но той си искаше свободата и улицата му я даваше. Не мога да го забравя това момче, от Шоуто на Слави беше към 2008г беше заминал за Щатите, даваха видео - той оперен певец бил в България или поне следвал за такъв - там пееше в метрото за пари, тъжно му било не пробил. Върна се, че и Слави публично го унижаваше че не успял. Ама това е проблема - пеенето на улицата не е защото не си успял и не е унизително. В интерес на истината трябва да имаш бая топки, за да го направиш, като онзи гайдар, дето в зората на демокрацията свиреше или в градинката на НДК или пред университета в София. Но тук нямаме това разбиране. Също и който е със странна прическа, шарена коса и странни дрехи вече е педал. Ми не - може да си е просто по-ненормален, но не е речено да е обратен. Преди 2010 тук търпяхме всякакви простотии от Азис, но не и от останалите. И като добавим, че първото нещо, което беше изписано в моят личен буквар в първи клас и учихме беше "Бабо Мравке, где така?" и няма какво повече да добавим. А като сложим и масовата чалгаризация след 1994г, после някаква чернолизация и сега инфлуенсъризация и положението е много зле. Последен пример - фестивал за народно творчество "Китна Тракия Пее и Танцува" издание 2025 Хасково - това тук си е голямо нещо. Обаче тази година го претупаха. И понеже имам вътрешна информация - било наредено на кмета по партийна линия да игнорира българските фестивали, той нямало как да не направи този, така че направил само минималното, колкото да отметне в тефтера, че е направил фестивала. То пък за беда и валя. Сложно. Много сложно.

^ Според мен за изолация на инструменти/вокали RX Music Rebalance се справя много добре. Lalal.AI – също. Не знам какво са направили в Трактор, но старите версии правеха изолацията по изключително допотопен начин – EQ срязване на средите единствено върху моно сигнала в центъра и толкова. Към днешна дата би трябвало да са по-напредничави, както е и LALAL.AI

Много благодаря! Хорайзъна е доста як, харесва ми усещането на 25.5 скалата (от много години свиря предимно 24.75). Да призная, обаче, еклипса е много по-резонантен и среднист (акустично). Като се сложи хай гейн амп усилен на репетиция, тези неща не се чуват обаче. Ако купуваш втора ръка, да знаеш че хорайзъните с ТОМ мост са склонни към bridge collapse. На този се наложи да го подменя.

^ Абе дава интересни отправни точки по някои технически, музикантски, филсофски въпроси също. Според мен за музикална теория е прекрасен консултант, да ти обяснява солфеж е супер ... но винаги имам щипка подозрение, че понякога бая си измисля.

И аз посвирвам на барабани доста отдавна. Дъртичък съм обаче - 50+ 😉 Ако решите, пишете на ivan@rockdrummer.eu. Peace! 🙏🤘

Последна...колко да е последна - "петицата" е от години и промяната на всеки обертон или група от обертонове си го имаше още в началото на ковида и оттогава ъпдейтват само с бъгфиксове и козметични промени. Покрай тоя бум на AI в последните няколко години, отдавна чакам с нетърпение да излезе 6-та версия с коренно нови опции, които ще улеснят неимоверно всички, които ползват програмата...не знам работят ли над някаква нова версия или са решили да замразят проекта до 5.х.х.

^ Абе готини са, ама бюджетът на колегата много ограничен ...

Айде, колеги, петък ден на майстора ...

За предишните два клипа - ужасТ и безумие... За последния, не е по темата