CyberGene

Мерси, така наистина ми стана малко по-ясно. На мен също така ми се струва, че голяма част от типичното българско народно импровизиране до голяма степен е такова и заради украшенията, които са много специфични. Не мога в момента да кажа как точно, сигурно има изследвания за това, а аз не съм задълбавал, защото към народната музика имам предимно любопитство през годините, нищо повече, но да кажем ми се струва, че трилерите не са равномерни ноти, които се редуват (както в класическата музика), а са нещо като насложен един тон и полутон над него, който се загтва и за момент звучат заедно, което вероятно е някакъв опит да се имитират певците, които правят украшения по-малки от полутон, но на акордеон или китара това би било по-трудно и затова се прибягва до "трикове". Не знам, може и да не съм прав...

Има ли фенове на тая група? Открих я вчера по случайност, изслушах само два от албумите (по-ранните), а имат доста, но дори и така вече ме спечелиха! На места е като Пинк Флойд, много яко! На някого прави ли му се такава музика ?(предлагам се като клавир)

Не го разбрах това, може ли повече детайли? В смисъл на мен ми е ясно как да импровизирам в джаза с ладове (не че ми се удава добре, но го разбирам като концепция). Мислех, че и в народната музика е нещо такова, но явно не е, както казваш. Може ли на малко по-прост език?

Много рядко си струват подобни начинания. Особено с такива по-неизвестни марки пиана.

Ами за Rhodes е супер, даже съм свирил по репетиции с него, вързан към MIDI-контролер с хамър механика. За парите си е супер, ефектите са много добри и директно достъпни. Цялата reface серия е много добра и доста се точа на CS.

Така като чета за какво ти трябва, ще ти свърши работа всяка една клавиатура от 1983 до днес, стига да има MIDI и да работят клавишите. Даже динамика не знам дали ти трябва.

Имам една Yamaha reface CP, която ползвам и за моя играчка, но основно си играе малката с нея. Дори на детето си не бих дал клавиатура без динамика. Даже мисля, че тя основно се впечатлява от динамиката и ръмженето на Роудс пианото, когато блъска по клавишите ?

^ Абсолютно се подписвам под всичко, което си казал. Аз също си моднах доста Ла Павони, смених уплътненията, махнах пластмасовата риза на буталото и я замених с метална, сложих и Бонг изолатора, за който говориш, но там не ми харесва, че леко се гъне при екстракция и го махнах. Тая машина толкова пъти я сглобявах и разглобявах, че вече мога насън да я оправям Много си я обичам, а покрай работата по нея още повече. Но като че ли най-много ме кефи това, че за да стане хубаво кафе иска пиниз и много лесно нещо може да се обърка Иначе с тези модерни машинарии с електрониките всичко е консистентно и предсказуемо, ама скучно. Малко като с винтидж кола срещу модерна.

Аз отскоро съм с манометър на ла павонито. Оказа се, че преди съм правел кафето с по-ниско налягане, примерно 6-7 бара, вместо 9. И ставаше едно много меко и с аромат на горчив бадем А аз обичам. Сега го правя на 9, както си трябва и кафето е по-стандартно, с нетолкова наситен ядков вкус. И двете ми харесват. Температурата на ла павонито е магия, нямаш контрол, там има само сензор за налягане, така че е един специален ритуал, при който я пускам и правя на празен ход една промивка още преди да е загряла и задействала... в общи линии е въпрос на тайминг - комбинацията от тая промивка + колкото повече се забавя да направя кафето, толкова по-висока ще е температурата и т.н. Не съм правил конкретни измервания на температурата, но гарантирано кафето става по-горчиво на по-висока температура и по-кисело на по-ниска. Но най-големи разлики получавам от контрола на смилане. Според мен няма да е зле да си вземеш някаква мелачка и да си мелиш винаги преди да правиш кафе, това ще ти даде много голям скок във вкуса от всички други параметри, според мен де, може и да не съм прав.

Честито, много е маниашки и има педалиера като на църковен орган!

Много добре е станало! Ако направиш един-два флъша предварително, може би ще изравниш температурата в групата с тази в бойлера и сътоветно ще намалиш спада при екстракция или вече си го пробвал?

Еха, това е много хитро! Едва ли някога ще го направя, но много ме кефи! ??Звучи маниашко.

Ей, ама ти вярно на ръка си ецвал и пробивал платката или бъркам? Това упражнение последно съм го правл в трети клас в пионерския дом, когато рисувахме пътечките с битумна паста или лак за нокти, преди да ецнем с азотна киселина ? Но платката ти се е получила чудно! Като гледам колко са ти добре изрисувани пътечеките, подозирам, че има някакви модерни технологии за тези неща? Аз съм си мързел и като нарисувам платка, я поръчвам на братята китайци - за една седмица ми пристигат перфектни.

Ужас, не съм подозирал, че има чак толкова клавиатури без динамика ? То аз и гледам преди всичко дигитални пиана и уъркстейшъни в най-високия клас и явно съвсем по снобарски съм игнорирал тези “боклуци”. Но не се извинявам - в 21 век да няма динамика една клавиатура е свинщина!

Малко го прати човека с тая MIDI-таблица... ? Това не е съвсем за всекиго четиво. Не го подценявам в никакъв случай, но все пак предвид въпросите, които задава, MIDI-таблицата само ще го обърка. Много по-лесно е да отвори спецификациите на инструмента и да погледне какво пише за клавиатурата. Аз не знам в последно време да се правят клавиатури, които не са с динамична клавиатура (на английски динамичните клавиатури обикновено се наричат velocity sensitive), освен някакви евтини детски, така че дори няма нужда да проверява спецификации.

Щях да ти казвам, че навремето като си правих DIY пианцето на KiCad, авторутирах платката с някаква програмка на Джава от Интернет, което беше голяма играчка, защото никой не я поддържа вече... Но гледам, че вече си се справил, тя и платката ти е сравнително малка и със сигурност се рутира и на ръка. При мен всичко беше много нагъчкано и в една малка платчица имах много интегрални схеми, та дори авторутерът не успяваше, без да направя добро първоначално разпределение на основните пътечки...

Скоро си купих комплект с механичен датчик за налягане за La Pavoni-то ми. Доста е полезен и ми помогна да правя по-хубаво кафе, но не това ми е думата. Мисля си дали не би могъл да се приспособи някак за дигитално отчитане. Примерно като DIY пианото ми с един CNY70 сензор, който да отчита близостта на пинчето, което върти стрелката? Само давам идеи

Мерси, това за сефте го виждам, изглежда монументално и много интересно. П.П. Всъщност в началото на темата съм писал същото ? Дано тоя път да намеря повече време да го прочета... Без да забравя ?

Няма такава класация. Иначе Бах, Моцарт и Бетовен може да се приемат за стълбове. Лично мнение.

Интересно, това е едно от най-евтините пиана на пазара и определено не е нищо особено (меко казано), което само идва да покаже, че когато някой е голям талант, инструментът няма никакво значение На нас простосмъртните ни остава само да се възхищаваме.

Yamaha, Кори Хенри е машина, аз понеже все още понаслушвам и джаз (макар че нещо с времето се върнах на класическата музика почти напълно и джазът ми остана на заден план) забелязвам, че много е нашумял покрай онова соло, дето го направо наживо в един запис на Snarky Puppy - Lingus Той е самороден талант, от малък свирил в църква на Хамънд орган, там техниката е изцяло различна от пианото. Майсторите са си майстори... тях няма какво да ги коментираме, те могат на всичко и всякак да свирят. Което е подтискащото.

Точно така, много добре го казваш. В днешно време, особено на конкурс от такава величина, където всички са брутални машини, се гледа индивидуалност и оригинален прочит и без да навлизам в излишна патриотичност, смятам, че там Евгени няма равен изобщо в световен мащаб. Той свири по начин, по който са свирили пианистите от 19-ти век и съвсем в началото на 20-ти век от зората на грамофонните записи - една свобода на двете ръце, почти импровизационно. Самият Евгени съм слушал да свири пет пъти едно и също произведение по пет коренно различни начина, като той самият го е обяснявал, че това му идва отвътре и зависи както от обективни показатели - например акустиката и реверберацията на залата, така и субективни - като настроение, желание за експеримент на момент, отвореност на публиката към експерименти и т.н. Евгени не е от най-техничените виртуози, нито репортоарът му е насочен в тази посока (макар че според мен техниката му е безупречна), той е ориентиран доста повече към лиричните интерпретации, където според мен има много какво да каже и там е недостижим. Напомня на Хоровиц в това отношение. Разбира се всичко е въпрос на вкус. Помня голямото разочарование на Евгени през 2010, когато стана скандал с това, че той до последно беше на второ място по точки, след което журито без да даде обяснения смени регламента и за финалния кръг реши да нулира всички точки до момента и финалното класиране да се определи само от последния кръг, където дадоха на Евгени четвъртото място. Изключително незаслужено, особено като се има предвид, че първо място спечели Авдеева - с тоя скучен и незабележим Шопен. За мен Шопен е религия (както и Скрябин) и се вълнувам много, чета блогове, анализи, така че не е само мое мнение това... Както писа тогава един много уважаван наш пианист от форума - Мартист - който е специализирал във Варшава, Авдеева изпълни два важни критерия - руски пианист, еврейски произход... А имаше и доста сериозни натроения срещу Евгени от страна на един възрастен председател на журито Жан Екиер, когото съм слушал как изпълнява Шопен - нещо като да нацъкаш на компютър нотите, без рубато, без чувство, без нищо. Запънато старче, което не можа изобщо да приеме свободата на Евгени. Както и да е, това е минало, Евгени си изгради име и няма нужда от конкурси. Всъщност тоя скандал дори донякъде му направи и реклама Няма лоша реклама, казват.

Височината на сядане е от изключителна важност. Аз съм доста опитен пианист (свиря от 25 години, макар и самоук), като в класическия репортоар съм на ниво баладите на Шопен и т.н. (не ги свиря хубаво обаче, макар че имах период, в който ми оставаше повече свободно време след работа, когато нямах и семейство и свирех първата прилично). Преди няколко години имах големи проблеми с една токата на Хачатурян, която има доста бързи и синкопирани акорди, които просто не можех да направя добре, бях пуснал видео в Интернет и ми дадоха съвет да пробвам да седя по-ниско. Аз седях така, че ръцете ми да правят прав ъгъл. Пробвах обаче да сваля стола колкото се може повече и да съм една идея под пианото - това се води грешно по принцип. Но един от най-големите ни пианисти Евгени Божанов, който е моят кумир, свири доста ниско, даже си носи специално столче за целта. Аз не свиря чак толкова ниско, но само след като свалих столчето си, започнах да се справям с трудните пасажи в токатата. Така че според мен човек трябва доста да експериментира и да прецени кое как му се отразява, понякога дори зависи от музиката. Не мисля, че има твърди рецепти за тези неща, но със сигурност височината на седеж е много важна и човек трябва да си я намери.

Оригиналните кейсове са прекалено скъпи. Има изключително богат избор от евтини и прилични калъфи, все някой ще пасне. Просто търсете по размер.

Емануил е страхотен пианист, следя го от известно време, бях му и на концерт преди година - изключителен талант! Но мисля, че когато спечели конкурса, вече беше студент в английска консерватория, макар че не знам кой курс. Доколкото знам и по време на средното си образование, е посещавал курсове на учител от България. Дедо Поп, той май е от вашия край (мисля от Пазарджик, а ти беше от Септември, ако не се лъжа), така че може и да имаш повече информация? Не омаловажавам по никакъв начин безсъмнения му музикален гений, но не е съвсем самоук май, макар и да не е бил наистина във формално музикално училище. Какъв Kawai си е купил? Дигитално или акустично? Да не би да е хибридно, например NV-10, което е с истинска механика от роял.