CyberGene

Нямам отговор на въпросите ти, но проектът ти ми е вече доста интересен (откакто направих моя DIY проект за пианото и започнах да се интересувам повече от електроника) и ще го следя ?

Един конкретен проблем на Медели клавиатурите е, че задействането на сензорите се прави не от тежестта (чукчето), а от самия клавиш в дъното му на движение. Това е работещ вариант, но никак не е оптимален и реалистичен, понеже на пианото човек може да не натиска до долу клавишите, но да придаде достатъчен импулс на чукчето, което ще удари струната и ще възпроизведе звук. Иначе е пак хамър клавиатура, дава някаква тежест и усилие, но... Та в общи линии евтиното си е евтино. Не че казвам нещо ново

Пищялките няма да се оправят, ако това питаш, най-вероятно си ги разтопил. Иначе да, филтърът ще “оправи” нещата така, че тази ситуация да не се повтаря с новите.

Дръпнах каосилатора, тая програма май не е пипана отдавна... и нещо не можа да ме грабне. Но Minimoog ❤️❤️❤️

Няма такава разлика, защото при пианото основният принцип на работа още от времето на Кристофори е, че чукчето се откача от клавиша в последния момент, преди да удари струната и продължава по инерция (при модерното пиано 1-2мм преди струната), за да може след това да отскочи и да позволи на струната да вибрира. Ако го нямаше този механизъм, чукчето щеше да остава върху струната и тя няма да може да вбирира. На английски се нарича escapement. След отскачането чукчето се "заклещва" в една подложка с филц в задната част на клавиша и това го спира да започне неконтролирано да се движи и да удари повторно струната като пинг-понг. Така че това, което се усеща в клавиша и при истинското пиано, и при мен е едно и също: първо самият ескейпмънт (повишава се усилието малко преди клавишът да достигне дъното) и ударът от отскока и захващането на чучкчето от бекчека.

Благодаря ви за оценката и добрите думи Като се има предвид колко е “нишов” този проект и колко съм скаран с бизнес-начинанията (и че си имам постоянна и добре платена работа като програмист), клоня към отваряне на проекта и публикуване на дизайна, схемите и кода. Иначе прецизирах малко коефициентите на логаритмичната крива и контролерът стана дори още по-динамичен, като разликата между пианисимо и фортисимо е вече добре овладяна, широка и линейна. Едно непретенциозно записче от снощи, като ползвам Gartitan CFX (пълната версия с близки и далечни микрофони) за звук:

https://www.korg.com/us/news/2020/0313/ "KORG will provide iKaossilator for iOS and Kaossilator for Android for free for a limited time."

Ще помисля какво да правя с цялата работа. Хвърлих доста време и усилия в това и евентуално бих го превърнал в бизнес. Ако не, ще пусна всичко свободно - дизайн, платки, код... Иначе ползвам Teensy 3.6, там се пише на C, като е Arduino съвместим код. BTW, завърших пианото, всичко е готово вече (без корпус де, но това е вече по-маловажната част). Ето демо:

Трябва да се чуе, качи го в Dropbox, ако е аудио.

Малко ъпдейт по проекта, мина много време, но просто предимно съм мързелувал, съчетано с родителстване на 2.5 годишна дъщеря и доста обмисляне как да станат нещата, в крайна сметка реших да се захвана и с механичната регулация на механиката, защото ми беше интересно, имаше и ремонт да се прави, чел съм от стари книги за ремонти на пиана, гледах в Ютюб. Ще пейстна с леки изменения мнението си от един друг форум, че ме мързи да пиша надълго. ----------------- Значи историята е, че преди време се захванах да си направя собствен MIDI-контролер, използвайки истинска механика от роял. Защо? Ми защото истинската механика е нещо съвършено, то е сложна система, която има толкова много елементи и специфично поведение, че не може да бъде пресъздадена в дигиталните пиана, без да се направи същата 1:1 и понеже това е скъпо, не се и прави. С две изключения: Yamaha AvantGrand и Kawai Novus моделите, които ползват истинска механика от роял, оптични сензори, дигитален звук. Аз имам Yamaha AvantGrand N1X, което ми струваше 15000лв и ме сърбеше доста крастата да докажа, че мога да направя нещо горе-долу подобно за много по-малко пари. Ако някой е следил изявите ми в тоя форум през годините, знае, че съм пълна ливада по електроника. Между другото знаменателна реплика беше на *******, за когото мога да кажа, че е може би най-силният фактор да се захвана с тоя проект, понеже той каза нещо от сорта на "тва е прекалено сложно нещо да се направи". Мен такива неща ме движат в живота Най-трудно се оказа намирането на механика барабар с клавишите и всичко. Прозиводителите на пиана са като велосипедите: сглобяват от много компоненти на различни фирми, но целият модул рама + клавиши + механика + чукчета си го правят по тяхна си спецификация за всеки отделен модел заедно със самия роял и това нещо не може никой да го вземе, без да си купи цял роял за 20-30-40-200-300 бона... Така че търсих на старо и след бая време най-накрая ми се отвори парашута за някаква 120-годишна клавиатура от роял, който е бил изкормен, за да се ползва като корпус в пиано-бар. Излезе ми скъпо, но... такъв е животът. Почнах експерименти със сензор за близост CNY70, който е аналогов, но посредством компаратори на напрежение и с потенциометри преобразувам до бинарен сигнал, с който задавам на всяко чукче по няколко предефинирани дистанции, на които сработват тези сигнали, сканирам матрично всички клавиши (всеки с по три такива сигнала), изпращам в нещо като турбо-Ардуино (Teensy 3.6, което има 255MHz), малко кодец, тва-онова и MIDI. В крайна сметка се наложи да чета закон на ОМ, че го бях забравил, наложи се по трудния начин да разбера какво означава pullup-резистори. Проектирах си сам платки, две версии, втората със SMD-елементи, така си и минаха две години предимно да седя и да си мисля вечер кое как да стане, но най-вече мързел. Изработих си сам приспособления за регулация, поръчка на филцове от Китай и кво ли не. Смених всички бели покрития на клавишите, че бяха яка шитня, пълна регулация след това, дупчене, рязане, пробиване, изработка на алуминиева релса, която да държи всички сензори, кабеляци, безсънни нощи. Ето малко снимки: Тръгнах да си правя сам един дълъг IDC34 кабел (да, на флопитата едно време беше същия), който да е с 18 куплунга по себе си, ама нещо го обърках на 4-я, та ми писна и реших все пак да пробвам дотук как е концепцията само с две от платките (общо 10 клавиша), но на практика няма значение, защото кодът ми за сканира е финалният и просто смята че несвързаните платки са ненатиснати клавиши, така че скоростта ще е същата. BTW, мислех, че съм се осрал със захранването и питах за стабилизация/регулация в една друга тема, но май ще се окаже, че няма нужда, понеже съм имал бъг в кода си: при смятането на логаритмичната крива на скоростта на клавишите на едно място double се преобразува до int и от там ми се омазва цялата динамика. Оправих го това и нещата заспаха с айфонското зарядно, което по измерване има 5mV p-p ripple. Клавиатурата без много да ѝ бая е изключително динамична и не мисля, че отстъпва много на Ямахата ми. Единственият проблем е, че цялата ми клавиатура харчи 2А, а айфонското зарядно дава 1А, но ще го измисля, може с две такива, мен дизайнът ми позволява да разделя захранванията поотделно за всеки модул. И ей го днес едно леко демо на 10-клавиша, скоро ще окабеля и цялата клавиатура: В началото снимано с айфон отблизо, звук през микрофона на телефона от говорителите на лаптопа. След това вече директно насложен WAV-експорт от софтуерното пиано и микс с бекграунд шума, за да се чуят и чукчетата

Макар че не съм фен на Роланд във високия клас, мисля, че в най-ниския ентри-левъл клас пианата им FP-30 и FP-10 са изключително успешни, дори днес пак пробвах едно такова в Динакорд. Учудващо е колко приятна клавиатура са сложили на толкова евтино пиано.

Мисля, че можеш наистина да ползваш за кратко синтезатора, за да се види дали детето ще има още интерес, как ще тръгнат нещата. Но задължително трябва да се премине на хамър-клавиатура в бъдеще, ако нещата станат сериозни. Предвид, че ще е временно, не мисля, че трябват някакви колони специални, може и със слушалки. В краен случай и едни компютърни колонки ще свършат работа.

На мнение съм, че човек трябва да си определи бюджет и да вземе най-доброто пиано в рамките на бюджета. Самото определяне на бюджет е достатъчно сложен процес, който съзнателно или несъзнателно включва фактори, които само купувачът знае. Ако няма да гладувате за по-доброто пиано, вземете него. Щом и дъщеря ви има желание и напредва, още по-добре.

Аз си карам само на Домани. Посещавам ги горе-долу на 2-3 седмици и винаги имат някакво ново кафе за опитване, което взимам в комбинация с някое от постоянните им и така си правя разнообразие.

FP30 е с три сензора, с прилична механика (по-добра от ентри-левърлите на Ямаха и на Касио), аналогична на Каваи, за 1000лв - почти гаранция, че е пестено откъдето можеш да се сетиш Не съм чувал за някакви сериозни проблеми с FP30, но и не бих очаквал особено качество. В общи линии в тоя клас е това положението. За по-сериозни занимания аз бих препоръчал да се отиде в класа малко над 2000лв, където има наистина прекрасни пиана.

В Европа се продават с Bluetooth. Ако искаш софтуерни пиана, аз ползвам Garritan CFX. Има Lite версия, която е $70-80 и звучи в пъти по-добре от вграденото пиано. Но иска 20GB място за семпли на харда. Друг популярен софтуер е Pianoteq, който е физически моделирано пиано и има супер резонанси, заема малко място на харда, но според мен звучи малко синтетично, други хора се кълнат в него, то има и безплатно демо, иначе струва €99.

Честито Аз също предпочитам звука на Ямаха, но клавиатурата е по-важна, а тя при Роланд е по-добра. А звук може да се ползва и от компютър, там са много по-добри от тези в пианата, има прекрасни софтуери.

Това за тройния сензор го има само Roland. Обаче от Касио твърдят, че макар да имали само два сензора, имали някакъв софтуерен трик или не знам си там какво, което ужким подобрявало поведението при бързи поветорения и непълно отпускане на клавиша... При последните ми тестове, това не беше съвсем така, но нямах време много да го тествам, иначе като на допир Касиото беше прилично.

Да, на Динакорд онлайн магазинът се казва musicworld, едно и също е.

Музикер е читав магазин, поръчвал съм от тях доста пъти. Но все пак при дигиталните пиана е доста въпрос на вкус и е хубаво да пробваш. Между другото виж и Casio PX-S1000, в момента е на промоция, последно като го пробвах ми се стори много добро за парите си.

В Динакорд на Искърско Шосе имат Ямахи, Роланди, Casio, като аз лично бих препоръчал Roland FP30 или Roland FP10, също Casio PX-S1000. Може да ти харесат и Ямахите, пробвай. Друг вариант е Камертон до музикалната академия, където обаче има само Kawai и там моделът за тия пари е ES110, също приличен.

Както много пъти съм писал, от куча марка дигитално пиано не бих препоръчал. Марките са Yamaha, Kawai, Roland, Korg, Casio.

Що се отнася до това дали механиките са различни между стейдж пианата (тези преносимите) и големите - това важи само за високите модели, които струват по 4-5 хиляди, където по-големите корпуси позволяват да се вмъкнат висок клас механики, които заемат много място. Под тази цена обиквено и едните, и другите ползват едни и същи механики, така че няма значение. По-голяма разлика е тази, че тези преносимите пиана са с по-малки говорители и може да нямат толкова силен звук и плътен бас, колкото едно голямо пиано с корпус. Едно малко пианце като FP10 наистина може да го прибирате под леглото, което ако нямате място е голям плюс.

Без да искам да се налагам, според мен няма смисъл да се насочвате към пиана от порядъка на 1500лв на изплащане, защото не съм особено убеден, че си струва. Например в Томан цената на FP10 e €399. За мен това е само 300лв над вашия бюджет от 500лв. Пробвайте да вземете от роднини назаем или нещо подобно. https://www.thomann.de/intl/roland_fp_10.htm В една друга тема бях писал, че избирах наскоро за роднини ентри-левъл пиано и тествах много модели. Аз лично съм имал около десет дигитални пиана от всякакви марки, тествам дигитални пиана редовно по магазините, а от половин година съм собственик на Yamaha AvantGrand N1X - хибридно пиано с истинска механика от роял. От тая гледна точка имам някакъв поглед над механиките на пианата и как трябва да се държат. Та, според скромното ми мнение, в най-ниския клас дигитални пиана Yamaha слагат механика GHS, която изобщо не ми хареса. Слагат я дори в пианата си от 1500лв, а всъщност тя е доста слаба "ракия". Casio имат по-добра механика в този клас, но звукът им е наистина много тънък. Освен това чувам, че механиката на Касио се разхлопва много бързо. Roland FP30 и FP10 са единствените пиана в класа до 1500-2000лв, които имат троен сензор, което позволява повторение на клавиша, без да трябва да се отпусне догоре. И изобщо като механика ми се сториха най-приемливи в ниския клас, а още по-учудващото е, че слагат тази механика и в FP10, което струва само 800лв. На Ямаха си струват механиките GH3 и нагоре, но там отиваме над 2000лв. В общи линии няма да направите особена грешка с което и да е ентри-левъл пиано. Технологиите са напреднали вече и всичко е субективно, един харесва едно, друг - друго. Но моето лично (и разбира се субективно) мнение е, че по някаква причина Roland с двата си модела FP30 и FP10 успяха да надцакат конкуренцията много сериозно, предимно заради механиката, но и изобщо като функции, защото например FP10 има и Bluetooth.

Не знам за онлайн магазини да предлагат изплащане, може би някой от българските. Иначе магазин Камертон, които продават Kawai предлагат изплащане. На Корг също не съм голям фен на пианата, силата им е другаде.