CyberGene

За геймърите нямам мнение. За тези лонгборди и всякакви подобни неща разбира се е някакво лично мнение и пенсионерско, уточних вече 😀 Иначе да вкарам и една специфична гледна точка. Преди 10 години, доста по-млад, във върхова физическа кондиция, карах нон-стоп колело и ходех по 5 пъти седмично на фитнес, с много добри рефлекси, та успях да падна с колелото на състезанието Витоша 100 и бях яко потрошен на няколко места, с две операции, железа и чудеса, не можех да спя от болки, тотално спрях свиренето поне за месец, после имах месеци раздвижвания на ръката и рехабилитации, в работата закъсах поради дългото отсъствие, все още имам болки и познавам кога ще вали... изобщо човек не осъзнава някакви такива неща колко проблеми могат да му създадат, а са нещо, което се случва за част от секундата и няма връщане назад. Говорим за колело, нали. И тук вече минаваме на някакви лонгбордове, дето според мен са с много по-висок потенциал за пребиване. Не искам да подценявам никого заради възрастта му, пък и всеки е различен, но честно казано сега, 44 годишен, познавайки физическите си способности, с жена и дете, които до известна степен зависят от мен в много отношения, дори чисто емоционално... не мисля, че бих си рискувал живота с някакво скейтбордче, с извинение 😀 Пак да кажа, моето си е абсолютно пенсионерско и хейтърско включване, не ми се връзвайте, не си го налагам, просто да става майтап, не мразя никого, не подценявам никого. Е, не мога да крия, че ми се струва детско, ама сега ако почнем и да си налагаме какво можем или не можем да мислим един за друг... 😀 Аз нямам против хората да си мислят каквото искат за мен и да ми го казват. Понякога се засягам, може дори да споря, но винаги се замислям дали пък не са прави... 😉 И почти винаги са прави 😢

Ние сме деца на 80-те с адаша RaverWild, а той даже е и три години по-голям от мен 😀

Знам, че ще си навлека проблеми със следното пенсионерско изказване, но на таквоз чудо видя ли човек над 12г и не ми се вижда читава работата 😀

Според мен ще си по-добре с кабел, а не с цял голям преходник, в който влизат два големи и тежки кабела и всичкото това виси на малко стерео жакче. Какъвто и да е тоя адаптер, просто мини стерео жаковете са измислени за уокмени и непретенциозни мобилни цели, а не за носене на тежест. Ще береш ядове. Недобрият контакт е по-малката беля. Едно малко по-невнимателно бутване на тая хамалогия и ще си разкъртиш пианото.

Интересно съвпадение. Аз нали си поръчах ново пианце от Томан, та между другото покрай такива поръчки слагам и разни дреболии и една от тях беше аналогичен кабелен преходник: 3.5мм стерео мъжки жак към два моно женски жака на 6.3мм: https://www.thomann.de/intl/pro_snake_tpy_2003_kbb.htm Това за всеки случай да имам, ако реша да си изкарвам аудио от лаптопа към пулта в репетиционната (няма да се наложи щото и Ямахата преди, и Нумата сега си имат USB аудио интерфейс и аудиото на компютъра излиза от пианото). Пристигна миналата седмица, ама ми го объркаха и ми пратиха с голям стерео жак, а не с малък. Писах им да им кажа, че не ми е драма, да ми го оставят тоя, да ме чарджнат втори път за правилния и да ми го пратят. Те обаче не ме чарджнаха и ми пратиха правилния безплатно, без да искат да връщам другия, че то ще е по-скъпо за тях 😀 И така, Томан и те бъркат.

Не, но според мен точно в това ѝ е чарът 😀 Но както казваш, може би е въпрос на омръзване и търсене на разнообразие. От тази Лаваца в момента като си чистя цедката и намирисва даже леко на кисело зеле 🤣 Но самото кафе на вкус е доста приятно и плътно, има го леко мръсният тютюнево-цигарен-лайнян (с извинение) привкус на робустата, но си има и шоколадови/бадемови нотки от арабиката (която е тъмно печена, де, иначе по-светло печените вкарват и други вкусове, на плодове, цветя и какво ли не). Сега, то като си говорим за придобит вкус, и някои сирена миришат на крака, ама ги ядем. Аз въпреки всичко за сума години вманиачаване по кафеджийството не можах да свикна да харесвам кисели кафета и това си е. Единственото изключение за мен е Етиопия Иргачеф, която е изразено киселинна, но парфюменият цветист вкус някак си успява да превърне дефекта в ефект. В последно време в Домани има едно много интересно кафе Nicaragua SHG EP Limoncillo Estate: Това е най-близкото кафе като вкус до италианските блендове с Робуста, въпреки че то самото си е чиста арабика. На няколко хора го препоръчвам вече. Много ниска киселинност и много плътно тяло. Та ако човек има предразсъдъци към робустата, но все пак търси кафе с плътно тяло и ниска киселинност като от италиански бленд, може да го пробва.

Дори да приемем, че каймакът няма различен химичен състав, а само различна текстура (демек същото като кафето под него, ама разпенено с въглероден диоксид), това въпреки всичко е различна текстура, т.е. преживяване за небцето. Даже като температура е доста по-студен от течността, което би могло теоретично да променя вкусовите му качества, защото мисля рецепторите ни възприемат по различен начин топлия и студен вкус, иначе нямаше да си стопляме манджите от хладилника, или пък да ядем сладоледа студен. Но така де, не мисля, че някой спори по въпроса за това, че вкусовете ни са различни и това е напълно в реда на нещата 🙂

Хич не съм съгласен с подобна логика. Текстурата и консистенцията са почти толкова важни за консумацията на храни и напитки, колкото вкуса – иначе по същата логика защо да разбиваме белтъците на сняг, можем и с лъжичка да ги разбъркаме и все тая 😉 Или пък майонезата: ми тя е жълтък с олио и лимон, все тая ли ще е просто да ги смесим и да го ядем така? Пробвал съм на кафето да му махна каймака и да го изпия така – съвсем различно ми е. Или пък да го разбъркам, преди да го пия, пак става съвсем друго. На мен лично каймакът на кафето ми е неизменна част от ритуала, той е най-отгоре и първо него опитвам, разтопява ми се по небцето, подготвя го за същинската част 😉 Но всички тези неща може би са си индивидуални. Все пак, за мен каймакът е изключително важен, без него кафето не е кафе, без значение какъв е съставът му.

Да възродя темата и да направя пълен завой наобратно. Значи един колега маниак скоро ми препоръча да пробвам евтин бленд Арабика/Робуста на една българска пекарна Мартинес. Подходих с недоверие, но след години на консумация само на моносортове “спешълти” арабики изведнъж получих просветление! То плътно, вкусно, сладко, с много каймак, аромат на шоколад и ядки и никаква киселинност - квинтесенцията на еспресото! Миналата седмица пък бях в Италия и там навсякъде еспресото си е точно такова, няма ги воднистите кисельочи, които се смятат за истинско бариста преживяване. Не се наемам да задавам наклон на вкуса, но не пречи да разнообразите, за мен лично е прераждане 😀 Току-що си взех от Била следната Лаваца: Страхотно! Истинско италианско кафе. 33лв килото. Пак да кажа, не отричам чистата Арабика и светло печените кафета, и те си имат предимства, но според мен си струва човек да се върне за момент към корените на италианското еспресо. Изглежда, че кафето е печено преди 3 месеца, ако приемем, че срокът на годност е 2 години. На вкус е супер, не мога да преценя с колко може да се е влошило от това, че не е прясно печено.

В Томан има и евтини педали, както и кейсове. Иначе конкретно този педал на Ямаха е един от най-здравите състейн педали изобщо, имах такъв 20 години и съм го блъскал по всевъзможни начини, без да му стане нещо, изцяло метален с гумени вложки, които даже нямаха наченки да се отлепят или нещо 😀

Бе аз и сам да съм вкъщи, на спокойствие и всичко както описваш, пак не мога да сменям инструментите и веднага да засвиря нещо подходящо за съответния тембър, без да го подрънкам и да си припомня как звучи, каква му е динамиката, каква музика би му отивала... пък и да я изсвиря правилно, в съответната тоналност. Искрено ти се възхищавам 👍🏻

Отлично свирене! Как успяваш толкова рязко да сменяш стиловете/инструментите и да не трепнеш и с една нота, браво!

Самото пиано на външен вид и размер беше почти като акустично вертикално пиано и дойде цялото върху дървен палет стегнато с тези здравите пластмасови ленти, които ползват да опасват големи кашони. Имаше и картон, но без носеща функция, само да пази корпуса от поражения. Когато го връщах, дойдоха със същия камион, с който ми го доставиха и човекът боравеше с една количка/крик с два големи зъба, които се подпъхват под палета и с няколко напомпвания на дръжката се повдигат леко над земята, има такива по големите хранителни магазини. Мисля, че платих 150лв на хамали, наети от мен, да свалят пианото от петия етаж до улицата и да го сложат върху палета, опаковахме го на открито пред всички съседи 😀 В смисъл не беше съвсем безплатно упражнение. Човекът от транспортната фирма застопори пианото пак с такива ленти към палета и си се оправи сам оттам нататък — с количката го прехвърли на рампата на камиона и повдигна рампата, за да вкара пианото в камиона, където го върза с колани за каросерията. Редно е да уточня, че пианото имаше два клавиша, които генерираха консистентно по-високи MIDI стойности от другите, което ползвах за довод защо го връщам, пратих им видео, писах си с Ямаха. Не беше просто „не ми харесва“. Но на мен не ми и харесваше 😉 Не знам дали това, че имаше все пак някакъв дефект (писаха ми от централата на Ямаха с инструкции за калибрация, които не помогнаха) не спомогна да ми осигурят възможно най-удобно за мен връщане.

Имам някакво дежа вю, че сме обсъждали тази тема във форума и съм споделял опита си с връщане на стоки в Томан (връщал съм поне 5 пъти, все тежки неща от стейдж пиано нагоре, до 100+ килограмово Yamaha NU1X), но така или иначе доста хора са споделили тук полезна информация и всичко, което имам и аз като наблюдения — нямаш грижи, Томан са пичове.

Ето това е доказателство, че всеки трябва да си подбира инструментите сам спрямо нуждите (и спрямо вкуса си за звуци и клавиатура), а не да разчита на чужди препоръки. Честито! Имах(ме) за месец-два Roland Go-Keys вкъщи, който бях купил за дъщеря си (тогава на три години), не знам къде ми е бил акълът за толкова малко дете да купя сравнително голям клавир с 5-октави, то дори на мен ми беше леко неудобно да го държа с една ръка и да го местя из къщата, което беше идеята. След 1-2 месеца го продадох. Помня, че звуците бяха много добри, но клавиатурата ми беше ужасна, не ставаше изобщо за нещата от тип акустично пиано и Rhodes, но може би аз съм прекалено придирчив откъм пиано-усещане, за мен дори дигиталните пиана са по-скоро гадни и признавам само истинска механика от роял 😀

Това първо е пиратлък. Не те обвинявам, просто го отбелязвам 😉 И после е само за домашна употреба. А със стрийминг можеш да слушаш навсякъде: на улицата, в колата, на работата, на смарт колонки (на които дъщеря ми си поръчва музика гласово). Без да трябва да копираш, сваляш, категоризираш… Отделно, че получавам препоръки за нова музика, следя си любими музиканти и ми предлага новите албуми, които излизат. @Rezachka, според мен гледаш американските цени. Твоят линк ме пренасочва към българския сайт и там е следното:

9.99лв на месец за Apple Music срещу 8.99лв на месец на Spotify. За само 1лв разлика колко да е премиум цената? А получаваш lossless стрийминг + Dolby Atmos, които Спотифай даже не ги предлага. При семейните акаунти е 14.99лв срещу 14.40лв, демек 59ст. “премиум” цена 😉

Той се предлага и за Андроид, аз поканих майка ми (с Андроид) да го ползва от семейния ми Apple Music акаунт. Apple Music включва Dolby Atmos, lossless и hi-res lossless без да има нужда да се плаща за някакъв по-премиум акаунт, което май го няма в никоя от другите услуги.

Защо няма Apple Music? Той е по-добър от Спотифай според мен.

Никога не трябва да гледаме на какво свирят професионалистите. Те могат да правят чудеса и на най-големите боклуци, но начинаещите и децата имат нужда от качествен инструмент, докато се учат. П.П. Така или иначе всички модерни дигитални пиана са достатъчно добри за ученици. От там нататък е въпрос на финанси и какви екстри биха се ползвали. Например ако детето ще ползва често слушалки, бинауралните семпли са доста голямо предимство. Но и без тях ще се научи 😉 В тоя форум освен да сравняваме екстри и да изразяваме лични пристрастия, трудно можем да помогнем с нещо повече…

Kawai са също много добри. Yamaha P515 има някои предимства пред ES920. Едното е наличие на бинаурални семпли на CFX, които са специално предвидени за свирене със слушалки и усещането е несравнимо. В Kawai имат някакво DSP, което се опитва да подобри стерео ефекта при използване на слушалки, но не е същото. Другото предимство на Ямахата е, че има вграден аудио интерфейс, така че може да се ползва със софтуерни пиана и звукът от компютъра да влиза цифрово (без шум) от софтуера, така че само с един USB кабел обменя MIDI и аудио и в двете посоки.

Само да уточня, че аз не съм се чудил това дали някой може да чуе разлика между два тона с 8 херца разлика — според мен всеки немузикален инвалид ще чуе разликата между два последователни тона с честоти съответно 440 и 432 херца (почти четвърт тон, достатъчно голям интервал да се чуе), а дали ще обърне внимание на позната песен, ако я чуе изсвирена в настройка по 432 херца, без да знае за това и да успее да се усети, че е по-ниско от обичайното, като изрично съм изключил точно музикантите с абсолютен слух, за които е ясно, че го чуват. Останалите могат да не разберат, че нещо е в различна от обичайната тоналност сигурно до много по-големи интервали 😀 П.П. Според сметките ми, 1/3 от полутона е съотношение равно на корен 36-ти от 2, което за ла = 440 херца дава 431.6 херца или спокойно можем да кажем, че настройката от 432 херца е с 1/3 полутон (или 1/6 тон) по-ниско от нормалното. Минимална разлика, за която се басирам, че няма как да е чуваема без пряко сравнение дори за хора с абсолютен слух, освен може би много чувствителните. Само да уточня, че е добре известно, че струните на пианото имат инхармоничност, т.е. високите хармоници са малко по-високи от математически целите съотношения, което изисква пианото са се настройва по слух или със специален софтуер, а не с хроматичен тунер по математическите стойности на равномерно-темперирания строй, което означава, че често пианата, особено тези с по-къси струни (например вертикалните) имат разпънат строй, в ниските и високите, който не съвпада с този на други инструменти или дори две пиана със себе си, но това е част от тембъра му и малко абсолютисти се оплакват. Аз знам от акордьор само за един случай, в който някакъв е поискал пианото му да е настроено с хроматичен тунер и съответно е звучало отвратително в акорди, но той си го е харесвал.

@yamaha, доста интересна история, благодаря. Каква музика свирехте тогава, класическа ли? Кои сте вие (дуото), ако не е тайна? 😀 Може да съм ви чувал. Иначе аз много искам да имам абсолютен слух. Имам горе-долу приемлив относителен и доста добър функционален (чувам хармония и сложни акорди), но ми е доста трудно да чуя някакво соло и да го повторя, ако в тоя момент не знам хармонията… което ми е пречило доста в свиренето с банда. От друга страна транспонирането ми е песен, както и мисленето в относителни степени, прилагане на ладове спрямо акорди и т.н., особено когато свирех джаз. Като слушам за проблемите с разстроените инструменти и се радвам, че нямам чак толкова абсолютен слух 😀

Преди много години я нищихме темата тук във форума, пусках и аудио сравнения с Pianoteq (понеже е моделирано пиано и не страда от проблемите с ресемплирането). Едва ли работят линковете, даже ме мързи да я търся темата.