Kalmar Отговорено Октомври 12, 2010 Отговорено Октомври 12, 2010 Личното ми мнение е, че до голяма степен това е вярно, но и доста общо твърдение. Пау феро има доста високи, подобно на абаноса, но всъщото време звучи толкова балансирано, че това изобщо не се натрапва. Определено звучи по пънчово от абаноса, но роузууд-а има повече агресия и звучи по-сурово (ако мога така да се изразя). Интересното е, както мисля съм писал и по-горе, че има голяма разлика между гриф с фретборд от Пау Феро и друго дърво и гриф изцяло от Пау Феро. Аз притежавам две китари със споменатите комбинации и разликата е осезателна. Грифа с фретборд Пау Феро и клен звучи доста "брайт" - с доста високи, но в същото време не се е загубил и пънча. Бих го с сравнил с кленов гриф, но по-равномерно звучащ, без силини пикове. Докато целия гриф от Пау Феро напротив на очакванията звучи меко, много балансирано от към честоти. В същото време и двата грифа резонират силно и звучат отворено. Като цяло, поне за мен, комбинацията Пау Феро фретборд с кленов гриф е чудесен избор, било то с тяло от елша, ясен или пък липа. Цитирай
synchu Отговорено Октомври 12, 2010 Отговорено Октомври 12, 2010 Е то зависи и от самите китари/телата/бриджовете и петнайсе други параметъра какъв е звука. В този смисъл трудно може да впишеш в цялата компилация точно ефекта от грифа. Има естествено, но трябва да имаш две еднакви китари едва ли не - само с различен фретборд, което си е трудно постижимо (да не и безмислено ). 2 Цитирай
Kalmar Отговорено Октомври 22, 2010 Отговорено Октомври 22, 2010 Ами аз това горното съм го пробвал и с два грифа и едно тяло... тоест двата грифа последователно слагани на едно и също тяло. 1 Цитирай
NoOne Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 Е то зависи и от самите китари/телата/бриджовете и петнайсе други параметъра какъв е звука. В този смисъл трудно може да впишеш в цялата компилация точно ефекта от грифа. Има естествено, но трябва да имаш две еднакви китари едва ли не - само с различен фретборд, което си е трудно постижимо (да не и безмислено ). Подкрепям. Може би бих увеличил няколко пъти броя на параметрите Според мен е практически невъзможно да се направи А/В тест за различен материал на фингър борда например. А и е доста трудно, като на китарист, да не ти влияе реакцията на китарата. Според мен по-скоре се променя това което вади китариста, отколкото характеристиките на самата китара. Започва малко да прилича на разговорите за специалните кондензатори с електорлит съдържащ сълзи от девственица Цитирай
docc Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 ...Според мен е практически невъзможно да се направи А/В тест за различен материал на фингър борда например... Съвсем си е възможно! Цитирай
NoOne Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 ...Според мен е практически невъзможно да се направи А/В тест за различен материал на фингър борда например... Съвсем си е възможно! Съгласен съм. Ето според мен как би трябвало да изглеждала процедурата: 1. Намираме CNC(Computer Numeric Control) 6 координатна фреза. Точност на позициониране 0.05 мм 1. купуваме 2 дъсчици за фингър борд. 2. на CNC машина , с една и съща програма, изработваме от тях два идентични фингър борда. 3. на същата CNC прорязваме местата за праговете. 4. с преса и шаблон(без лепило, че променя звукопроводимостта) набиваме прагчетата. 5. Вземаме китара, на която отпорваме фингърборда. 6. Използваме които и да е от двата борда за грифа. 7. Обработваме леглото в грифа, докато се получи правилен ъгъл, височини на струните и интонация. 8. Фиксираме по някакъж начин(лепилото не става, защото свързващия филм има дебелина, която със сигурност не е постоянна) 9. Даваме китарата на китрист с перфектна техника и по никакъв начин не влияещ се от звука, цвета , усещането за допир и т.н. на полученото устройство. 10. Записваме. 11. Повтаряме с другата дъсчица 12. Сравняваме двата записа. 13. Повтаряме съшата операция за още 10 до 30 дъсчици от всеки вид. 14. Не е лошо и да има двама-трима китаристи от горния вид с които да повторим. 15. Правим средно претеглена СУБЕКТИВНА оценка на това какво и накъде се е променило. 16. Опитваме се ОБЕКТИВНО да уточним какво прави разликата при еднаквите дъсчици. Разлика в плътностите ли е, посока на шарката или пък анизотропност на скоростта на разпространение на звука. 17. Опитваме се СУБЕКТИВНО да намерим общото между еднаквите дъсчици. 18. След като намерим приликите и разликите на обшите за всеки вид качества, ги публикуваме във форума или го използваме с цел PROFIT Не претендирам за изчерпателност. Дори с голяма вероятност съм пропуснал важни операции, които са от значение. Например върху друга конструкция на инструмента, промяната може да е в съвсем друга посока. Не ме разбирайте погрешно. Сигурен съм, че има разлика. Особенно когато говорим за Hi-End. Твърдя обаче, че е изключително сериозно предизвикателство за не-индустриално производство и хора без поне едносеместриален курс по статистическа обработка на експериментални данни. Иначе просто ставаме жертва на поредната кампания за стригане на овце. И не за друго, а защото сме принудени да вярваме на неща, които практически не можем да проверим. Nuff Said П.С. За да избегнем излишни приказки и разясния свързани с личността на автора, аз съшо смятам че доста по-често съм при овцете. Пусти стаден инстинкт Цитирай
Evtim Djerekarov Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 (Редактирано) Без да искам да омаловажа мнението ти, мисля, че посоката, в която се цели горното ти мнение, не води към смисълен диалог. Все пак темата е за различните материали при грифовете и техния звук, а не за методи при промишлената изработка на китари, по която тема така или иначе, не мисля, че можем да имаме каквото и да е обективно мнение(освен ако някой от вас не е технолог в такава фабрика). Като конкретна контра на твоите идеализирани метОди, бих казал, че почти всеки, който е свирил известно време с фингърборд от палисандър и от клен е достатъчно наясно с разликата в звука. Най-вероятно това може да се каже за всяка двойка материали, които все пак звучат достатъчно различно. Все пак, когато говорим за разлика при материалите, по подразбиране става дума и за различни по тип китари, различни по тегло, плътност, еластичност и т.н. материали. Целта на дискусията е от множеството различия да се извади общото, което има пряка връзка с материала. А това не е никак невъзможно и е въпрос на музикантски опит, според мен. Редактирано Февруари 21, 2011 от Evtim Djerekarov Цитирай
docc Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 (Редактирано) Писах нещо, но го изтрих, защото няма смисъл, да се споделя! От години - едно и също! Редактирано Февруари 21, 2011 от docc Цитирай
kolio_k Отговорено Февруари 21, 2011 Автор Отговорено Февруари 21, 2011 Смешно, но направих абсолютно същото . Наистина няма нищо за дискутиране Поздрави и лека вечер на всички Цитирай
NoOne Отговорено Февруари 21, 2011 Отговорено Февруари 21, 2011 Ако смятате, че изказването ми не отговаря на духа на темата, веднага ще го редуцирам до многоточие. Сериозно. Цитирай
Hillbilly Отговорено Февруари 22, 2011 Отговорено Февруари 22, 2011 (Редактирано) Само да сподЕлим - 70-тарски стратокастър с изцяло кленов (без фингърборд) гриф и тяло лайт еш трепе наред като състейн и яркост всякакви по-нови модели с тънки грифове,според мен по-дебелия гриф е в основата на добрия звук,и добрите материали естествено. едит - дъртия страт е с бая дебел,но по-тесен гриф сравнено с Америкън стандард от по-новите,да поясня,ако не сте пипали такива. Редактирано Февруари 22, 2011 от Hillbilly Цитирай
Kalmar Отговорено Февруари 26, 2011 Отговорено Февруари 26, 2011 (Редактирано) Мился, че май всички доста се отплеснахме от темата тук, а тя е за конструкция и материали на грифа. И за да не съм голословен ето ви и още една революционна тръсрод система от началото на 90-те, за съжаление недооценена от широките маси. Това е така наречения Tension Free Neck на Дейв Бънкър (Dave Bunker). Системата беше прилагана на щатските къстъм модели на Ибанес първите няколко години на 90-те. Като в същото време Дейв Бънкър беше един от хората в PBC Guitars, които така и не прокопсаха. Мисля че схемата е достатъчно ясна,но все пак ще поясня начина на действие, ако все пак не е ясно за някой. "On a Tension Free Neck™, which is separated at B from the headstock, all of the stress is on the cold-rolled steel rod between A and C. The pin through the neck at point F secures the neck and fingerboard, leaving the stress on the steel rod at point C. On the back of each neck, at D (on the heal), there is an access hole where you can adjust the neck to forward or back bow." Извинявам се, че не съм го превел, но в момента нямам много време. Редактирано Февруари 26, 2011 от Kalmar Цитирай
gueorgues Отговорено Юли 1, 2011 Отговорено Юли 1, 2011 (Редактирано) Определено съм на мнение, че има разлика, но не я смятам за прекалено съществена, т.е. не мисля, че е нещо, което не можеш да компенсираш с различни адаптери и съответно усилвател. За мен е по-скоро естетика и усещане при свирене. Например, за да се аргументирам по отношение на горното твърдение: на една по-ярка като звучене китара, монтираш по-тъмни адаптери и я балансираш. Нормално е всеки да има различно усещане за нещата, поради простата причина, че всичките китари са различни. Има съществена разлика между влиянието оказано от различните дървесини на грифа, фретборда и комбинацията им с различни материали на тялото. Не на последно място идва и конструкцията - болт-он, сет-нек или цял-нек (neck-trough) - всяка със своите предимства. Можем да обобщим, че абаносът дава по-ярък и остър звук, палисандърът по-плътен, а кленът повече среди и мекота - но със забележката, че все пак е условно и зависи от всички други фактори, описани кратко по-горе. Направило ми е впечатление, че многопластовите грифове (от различни дървесини) се изполват предимно при neck-trough китарите, с цел по-голяма здравина. Предимно съм свирил на палисандрови бордове и не знам дали ги предпочитам, но определено съм свикнал с тях. Като гриф, напоследък започнах да клоня повече към махагонови /сет-нек конструкции, но в никакъв случай не бих се ограничил само в това. Обичам различните звуци от различни китари. За да внеса още повече "смут" в темата ще предложа да коментираме различните грифове и фретбордове, т.е. виждал съм китара със солиден палисандров гриф и кленов борд (невероятно нещо). Също така PRS използват pernambuko - не знам как е на български, материал за гриф (оранжево дърво с махагонова структура), който е изключително хвален от ползвателите му с твърдението, че има неповторим състейн. Имам PRS изцяло от корина (и гриф и тяло) с палисандров борд. Като го сравня с подобна китара изцяло от махагон (корината също е махагонов тип), определено корината има по-изразени среди и е малко по-ярка, но тук влияние има и тялото, не само грифа. Друг въпрос е дали завършекът на грифа има влияние върху звука, т.е. лакиран (гланц или мат) или суров-омаслен (както са например китарите на Musicman или палисандровите грифове на PRS). Редактирано Юли 1, 2011 от gueorgues Цитирай
Telerig Отговорено Януари 12, 2012 Отговорено Януари 12, 2012 Има ли някой, който да даде мнение от първа ръка за графитните грифове за китара? ( не за бас) Става въпрос за човек, който притежава китара с графитен гриф и може да съпостави усещането между него и стандартен гриф от дърво? Как е усещането при свирене има ли разлика и в какво се изразява тя и евентуално как звучи такава китара като състейн и честоти. Съответно ако някой даде мнение нека да спомене и тялото от каква дървесина и хардуера и електрониката какви са. Останалите неща за влиянието на външната среда, влажност на въздуха, температура, и запазване на настройката ги знам. Мерси! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.