Aкордни прогресии

[lizardman]

Tozi, всичко произлиза от там, че имаме различно виждане за музиката (което най-вероятно произхожда от различните типове музика, които основно слушаме). Ти сам казваш, че е по-трудно да изсвириш нещо просто върху тези хармонии, които даде като пример, отколкото нещо сложно. А ако имаш най-простата хармония? Какво ще изсвириш - тризвучието? Можеш ли пет минути да поддържаш интереса на публиката? Простото е по-трудно, мисля, че повечето музиканти биха се съгласили.

Редактирано Март 19, 2010 от lizardman

[Tozi]

Не съм споменавал никъде "просто". Свирил съм и съм слушал всякакъв вид музика. Няма значение каква е музиката - все свириш ноти или тонове , интервали, гами,ладове,тризвучия, арпежи, пентатоники - едно и също е във всички стилове/жанрове музика. Не е трудно да се свири просто. Няма такова нещо. Говорим за свирене. Вече в някои стилове музика е по важно поведението на сцената (нещо като да си натрошиш китарата в тонколоните или да си покажеш голия задник на публиката която умира от кеф да гледа сеир). Добрия импровизатор може и само с два тона да задържи вниманието на слушателите за колкото си иска време. Върху проста хармония (както и върху сложна) можеш да свириш всичко - не само тризвучие. Въпрос на избор. Ако си свикнал да шредваш на авто пилот със скорост 220 тогава ше ти е трудно защото много бързо почваш да се повтаряш и изчерпваш. И все пак е доста по- трудно и се изисква по- голяма концентрация ако трябва да импровизираш върху сложна хармония - било то просто или сложно.

НО!

По принцип - ако ти е трудно - не си се упражнявал достатъчно! И всякакви приказки от рода на "то е много трудно,нали?питай и другите те ще ти кажат..." са оправдание за собствения ни мързел и нежелание да положим необходимия труд за да се получи нещо. Признак на посредственост!

[kolio_k]

Нека всеки вярва в каквото иска, само мир да има и щастие. Лично аз мисля, че акъла, специално в Българския форум на музикантите, трябва да се дава само ако някой го иска(рядко). Иначе винаги се получава, че даващият просто иска да се прави на интересен, (дори когато същия казва неща, които са аксиома по цял свят), .Нека всеки свири каквото най му допада и напредва както сам си знае.

 

Само да спомена, че за да се прецени дали импровизирането на един акорд е по лесно или това на сложна и комплексна хармония, би следвало да можем и двете еднакво добре, за да преценим обективно. А дали е така?

[Tozi]

Съгласен съм с Кольо.

Аз лично нямам намерение да давам "акъл" на никого особено ако не го искат, нито в Българския Форум за музиканти, нито извън него. Всеки да си свири и да си напредва или не както си иска (и ако иска). Аз пък си запазвам правото (без значение дали някой смята че се правя на интересен или не) да споделя (без каквото и да е намерение да обиждам когото и да било) ако не съм съгласен с нечие твърдение - както повечето хора във и извън форума правят.

Иначе разбира се - аз съм да има мир и разбирателство между всички - без значение кой каква музика слуша или свири.

 

Peace!

[Ивелин]

А ако имаш най-простата хармония? Какво ще изсвириш - тризвучието? Можеш ли пет минути да поддържаш интереса на публиката?

Според мен това ти се струва трудно, защото пренебрегваш неща като ритъм, аранжимент, хореография - неща, които са (не)свързани с музиката. Може дори и един тон да се свири - заигравка м/у ударни инструменти и пак да е интересно, дори 10 мин. А когато тези неща са обединени, се получава един още по-хубав и интересен продукт. Но когато някое от нещата куца - се получава поп-фолк

 

А това дали на всички ще е интересно дадено нещо е субективно - на един може да му е, на друг - не. Един може да не е дорасъл, друг може да е точно на това ниво, трети може и да го е минал. А на масата и трябва храна и сеир. Въпроса е изборът - какво те вълнува теб - дали да правиш музика като бизнес, или музика като философия (или нещо по средата)

 

Иначе съм много съгласен с Tozi, относно това, че повечето хора ни мързи да си седнем на задниците и да не бъдем посредствени!

 

От друга страна мисля, че това е свързано с дисциплина и спорт - когато човек води заседнал начин на живот - няма стимул за нищо.

 

Мисля да пусна такава тема - относно спорт и здраве - има няколко музиканта тук, които са много навътре и могат да дадат акъл

Редактирано Март 19, 2010 от Ивелин

[Viara Ivanova]

хехех откъде тръгнахме, накъде завихме ...

"дисциплина и спорт", за да станем по-добри музиканти... мда от утре всички "straightedge"... ама и то не е за всеки

напомня ми на вица:

-Докторе сега след операцията ще мога ли да свиря на пиано??

-Ама разбира се, ние ви оперирахме от апандесит!!!

-Е, супер, щото преди не можех...

 

През 1950-80те години рецептата май е била "sex, drugs and r'n'r", но и то не е по силите на всеки...а не е и нужно.

По темата за акордните прогресии и кое е сложно и просто, и как да "грабнем публиката" съм съгласна с Ивелин, че е важно един музикант преди всичко да си изясни какво иска и да прави именно това...

Като не ти се свири Satelite (или кое да е друго парче) за к'ъв дявол да го свириш?? Да се покажеш, че можеш??Да се запишеш в клуба на Големите свирачи??

 

Според мен ако има проблем той не е в (липсата на ) дисциплината и спорта хихих, а в това че понякога или се концентрираме върху нещата, които вече правим добре (да свирим "просто/сложно", "бързо/бавно", да пеем "много добре ниски песни" ?!?!?!?...) или си избираме "посоката" според недостатъците и страховете си от сорта на "слаби са ми китките", "къси са ми пръстите", "малък ми е диапазонът", "дебел съм"...все едно ние (нашият организъм и мозъчна дейност) сме една константа, която не понадлежи на промени и моделиране.

Според мен "работата" трябва да се започне в съзнанието, след което да преминава към физиката: като начало медитация, йога, четене на добри книги по темата, ако е нужно посещение на добри специалисти по регресия и след това евентуално блъскането във фитнеса. Щото само с последното нищо(музикално/в личен план) не се постига.

 

Сред музикантите има много душевно сакати люде, живеещи непълноценен живот, изпълнен със сенките на някакви минали преживявания.Толкова народ познавам,дето именно заради това първо не могат да приемат критика: всеки коментар, който не е "браво!" е = "ТИ СИ НЕКАДЪРНИК" и второ няма как да се развиват в личен план (това с музикантлъка мисля на всеки е ясно, че е само "фасадата" ни), защото точно тия лични драми много умело се маскират като "нуждите" на егото.Това което преди години примерно е било "родителите на другите се гордеят с тях, а моите с мен-не" вече се е оформило в "имам нужда да ме хвалят и ценят, но трябва умело да го крия и да се правя,че не ми пука за тяхното мнение, за да не си мислят, че като всички хора и аз търя внимание и оценка".Всеки в своето развитие(като душа/човек-както искате) трябва да намери начин да се справи с тия препятствия(2 примера са посочените по-горе мързел и горделивост). Много от нас (не)съзнателно сме избрали музиката точно като средство за това РАЗВИТИЕ т.е. развитието ни като музиканти е взаимосвързано с развитието ни като личности (призвание/професия/хоби/отдушник).Тъпото е, че в процеса, докато ти си се бориш с твоите си лични демончета(вкл. несигурността си в собствените си музикални възможности и качества), винаги се намира някой умник-пазител на статуквото(особено готино е когато ти е преподавател), да ти обясни как еди кое си НЕ МОЖЕШ/НЕ ТРЯБВА да го пееш, защото не било в диапазона на сопрана/ще ти съсипе гласа (по-скоро не знае как да ти го предаде ) или еди кое си Т Р Я Б В А да се прави така, не заради друго, а щото видиш ли големите така го били правели... :hysterical:

 

В кратце: Има си хора дето си карат по шаблоните, за тях от съвети смисъл няма. А за тези, които търсят развитие път и средства винаги има, стига да знаят накъде са тръгнали и да са придирчиви кого допускат за спътници.

Ако ще и фитнесът да е "пътя"

Редактирано Март 20, 2010 от Viara Ivanova

[Ивелин]

Абсолютно вярно, но мисля, че това е ясно! Тук не става дума за хора, които не искат, защото така са решили, а за хора, които искат, но ги мързи. А и едното с другото са свързани - като изям един шоколад ми се доскача...

[Viara Ivanova]

[lizardman]

Не мога да разбера защо трябва да вкарваме чувства в споровете... Събрали сме се да дискутираме даден въпрос, трябва ли да се палим?

 

Tozi, напълно потвърждаваш думите ми за различния ни поглед върху музиката. Ето това:

Няма значение каква е музиката - все свириш ноти или тонове , интервали, гами,ладове,тризвучия, арпежи, пентатоники - едно и също е във всички стилове/жанрове музика.

е все формата на музиката. Но къде е съдържанието? Все едно да кажеш, че всичката литература е една, защото все използваш букви или, да речем, рими. Но къде е съдържанието - онова, което искаме да кажем? Алтерована скала ли искаме да кажем?

 

Напълно съм съгласен, че трябва да можеш да импровизираш и върху много сложна хармония, и върху много проста, за да определиш кое е по-трудно. Аз засега импровизирам върху средно сложни хармонии или нещо такова. Ако някой ми даде някое от онези две парчета, ще ми отнеме време (не знам колко), но в крайна сметка ще мога да импровизирам спокойно, като се съсредоточавам изцяло върху фразите. Точно това ми е идеята. Колкото и да е сложно, все пак има научаване и в крайна сметка ще започнеш да свириш върху него с такава лекота, с каквато свириш и върху един акорд. И тогава сложността на хармонията няма да има значение, тя престава да бъде фактор. Надявам се сега да разбирате какво искам да кажа.

 

Ивелине, разбира се, че е възможна заигравка с ударните или нещо такова. Но моето схващане се базира на това, че цялата музика е в твоите ръце. Идеята не е, че е по-трудно върху един акорд просто ей така, а именно защото от теб зависи абсолютно всичко, ти трябва да направиш така, че нещо да се случва. Ако не зависи само от теб, вече нещата стават съвсем други.

[Ивелин]

Не знам дали съм те разбрал правилно, но според мен няма значение дали импровизираш в/у 1 или 13 акорда. Когато свириш соло - всичко зависи от теб каква мелодия ще изсвириш. Но при повече акорди се обременяваш със смени в хармонията и дори да свириш тризвучия по акордите - пак ще излезе нещо не толкова скучно, колкото да свириш тризвучие на един акорд 20 такта, но от друга страна, като имаш 1 акорд, трябва да "задълбаеш" мелодията и да покажеш майсторство, в рамката в която си (и излизайки от нея). Нещата са относителни, но при единия вариант имаш запомняне на много тоналности, а в другия - сложната мелодична насоченост. Което реално трябва да е еднакво качествено (до колкото може) и при двата варианта всъщност...когато музиканта е напред с материала

 

Както това, че има смяна на акорди е облекчение донякъде за нескучна импровизация, по същия начин има и облекчение за модалното свирене - ето един похват - има музиканти, които докато свирят в/у един акорд си представят, че свирят в/у други акорди и мелодиите, които строят са в/у тези въображаеми акорди, от което се получава напрежение, а отпускането става по-лесно, като се върнеш с тоналността.

Редактирано Март 20, 2010 от Ивелин

[ultramega]

Идеята не е, че е по-трудно върху един акорд просто ей така, а именно защото от теб зависи абсолютно всичко, ти трябва да направиш така, че нещо да се случва. Ако не зависи само от теб, вече нещата стават съвсем други.

 

 

Може би такова усещане имаш, защото свързваш акорда с гама , лад, арпеж или тризвучие и позабравяш иразни средства, като ритмични фигури (не задължително соло на барабани) и различни видове тоноизвличане .(това всъщност май го казахе вече де , но...) . Не казвам че е най- лесно или най- трудно, но то си е и до изпълнителя, за едни лесно за други трудно ...

Сега се сещам за доста легендарни метал и рок банди , в някои от парчетата им се плющят сола яко върху един(акорд) тон (най- често МИ) . Не че нещо , ама далеч не може да се каже че, те са от най трудните нали?

[Ивелин]

Сега влизаме в темата "с какъв хъс ше го дръпнеш тва МИ"

[Tozi]

Не мога да разбера защо трябва да вкарваме чувства в споровете... Събрали сме се да дискутираме даден въпрос, трябва ли да се палим?

 

Защото сме славянски народ! Славянските народи не могат без лично отношение и емоции - така сме устроени! За разлика от западните народи където положението е nothing personal.

 

Но къде е съдържанието? Все едно да кажеш, че всичката литература е една, защото все използваш букви или, да речем, рими. Но къде е съдържанието - онова, което искаме да кажем? Алтерована скала ли искаме да кажем?

Как ще можеш да кажеш нещо (камо ли в писмена форма) ако не знаеш да говориш и да пишеш? Как ще изпълниш нещо със съдържание , ако не владееш изразните средства? Нещо като да се обясниш в любов по телефона на китайка която не знае никакъв друг език освен китайски. Алтерованата скала както и другите скали и т.н. са ти инструментите, изразните средства с които да изразиш твоето съдържание.

 

Колкото и да е сложно, все пак има научаване и в крайна сметка ще започнеш да свириш върху него с такава лекота, с каквато свириш и върху един акорд. И тогава сложността на хармонията няма да има значение, тя престава да бъде фактор. Надявам се сега да разбирате какво искам да кажа.

 

Никога не ства толкова лесно. Аз поне не познавам такъв музикант на който всичко да му е еднакво лесно. И най - гениалните изпълнители постоянно работят върху нещо. Освен това ако веднъж си постигнал лекота при свиренето на определен труден музикален елемент това не означава че си готов и това си остава така завинаги - като го постигнеш се налага да го поддържаш иначе го губиш.

 

 

Ивелине, разбира се, че е възможна заигравка с ударните или нещо такова. Но моето схващане се базира на това, че цялата музика е в твоите ръце. Идеята не е, че е по-трудно върху един акорд просто ей така, а именно защото от теб зависи абсолютно всичко, ти трябва да направиш така, че нещо да се случва. Ако не зависи само от теб, вече нещата стават съвсем други.

 

Зависи само от тебе само когато свириш сам. През всички останали варианти ти си зависим от хората с които свириш. Освен ако не си "кон с капаци" и игнорираш останалите музиканти. Тогава ...

[CyberGene]

Абе дали да не направим една тема в джема само с един акорд и примерно Tozi и Кольо да се включат (ако имат време), както и после (ако им се занимава) да дадат обяснения къде какво правят, защо го правят. Естествено, всеки може да се включи, тъкмо да видим къде на кого какво му липсва, къде може да поработи.

[Tozi]

Страхотна идея! Така ще говорим с факти а не хипотетично.

Изберете си акорда. Подложка ще има ли? Ритъм секция?