Greenleaf Отговорено Декември 25, 2009 Отговорено Декември 25, 2009 Ясно ми е това, което казваш, чета учебника на П. Хаджиев просто за обща представа, а хармонията я усвоявам основно от решаване, свирене и слушане на задачи, каденци и пр. Имам много добър преподавател, който освен на правилата, ни учи и на изключенията, които в съвременната музика едва ли са изключения всъщност. А това, което ти каза за секундата - не е казано, че ще се образува такава, ако акорда е в смесено или широко разположение. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Декември 25, 2009 Отговорено Декември 25, 2009 Е, говорим за конкретен случай. Ако ли пък имаме широко разположение, ще имаме нона, което е октава + 2, а септимата е по-мека и изобщо звучи различно, затова е хубаво да се има и това предвид; добре е при анализ да се оглежда отвсякъде. А това "смесено" разположение го има основно в българските учебници. Иначе се води широко. Но да не се заблуждаваме, че с един анализ сме влезли в главата на композитора и знаем точно как е мислил. Възможно е и просто да го е чул така. Класически се забранява нонакорд в четвърто обръщение, но такива акорди има и могат да се ползват. Шьонберг го използва и споделя, че е написал просто каквото е чувал в главата си. Цитирай
indy Отговорено Февруари 14, 2010 Автор Отговорено Февруари 14, 2010 Още няколко особени акорда от Тезауруса на Слонимски: Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 20, 2010 Отговорено Април 20, 2010 Забравили сме тризвучието на Веберн: c-c#-f#. По очевидни причини, това някои го водят за най-дисонантния акорд. Цитирай
Tozi Отговорено Април 21, 2010 Отговорено Април 21, 2010 Най-дисонантно би било C-C#-D. Ако никой не се обади за авторство пишете го на мое име. Цитирай
CyberGene Отговорено Април 21, 2010 Отговорено Април 21, 2010 Още по-дисонантно: целия ляв лакът върху белите клавиши, десния - над него върху черните, яко клъстер. Който е с по-дълги лакти - по-голям дисонаторен клъстеризатор Може и други органи да се включат по усмотрение и в зависимост от природните дадености Цитирай
Tozi Отговорено Април 21, 2010 Отговорено Април 21, 2010 Да де ама тогава няма да е тризвучие. Едно време като свирех като ентертенър имах един колега дето го правеше тоя номер - натиска каквото може с две ръце плюс крак в ниската октава и нос във високата. Блендата е орган. Парчето няма значение - "шоу да ставало". Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 21, 2010 Отговорено Април 21, 2010 Най-дисонантно би било C-C#-D. Ако никой не се обади за авторство пишете го на мое име. По принцип да, но и не съвсем. Това е най-обикновен прост клъстер, а целта на клъстерите си е да образуват единна дисонантна звукова маса и затова не го броя накуп с другите акорди, а и не е "авторски". Освен това, могат да бъдат поставени на кантар от психоакустична гледна точка, понеже дори и по изчисления имат почти идентични резултати с тризвучието на Веберн. Но клъстерът е нещо старо и за авторството нека се разберат Чарлз Айвс, Хенри Коуел и Ко. Цитирай
Tozi Отговорено Април 25, 2010 Отговорено Април 25, 2010 Знаех си аз - все някой ме е изпреварил. Имам тук един познат който правеше проучване за микротонова хармония. Акорди образувани от различните макамни коми. Интересно до къде е стигнал. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 26, 2010 Отговорено Април 26, 2010 Това е много хубаво. Микротоналността е богата и интересна палитрова зона от музиката, а макамите са едва част от нея. Теоретично възможностите са неограничени, човек може да си построи каквито поиска строеве, да ги реализира не много трудно чрез синтезатори и да експериментира с акустичните им свойства - кеф ти натурален строй с определена проста граница, кеф ти неравномерно или равномерно темпериране, кеф ти брой тонове в октавата, като при това може и да няма октава. От значение е разбира се и с какъв тембър се ползва. Именно специфичният нехармоничен тембър на гамелан инструментите е определящ за строевете им. Бих могъл да сканирам и пусна една голяма таблица с всички интервали като дефиниции и наименования - Питагорова кома, синтонична кома, септимова кома, лима, схизма и т.н. (абсурд е да се запомнят наизуст, понеже са стотици). Сега се замислете как нашата стандартна западна 12-тонова музикална система се е оформяла стотици години и практически, и теоретически, и как в една друга система нещата са повече или по-малко различни, йерархията на тоновете е друга, като за това теоретичните трудове в момента са оскъдни. Разбира се, с теоретична подготовка и експериментален дух свойствата се избистрят пред ентусиаста, но експлоатирането им и доброто системзатизиране в литература е друга, доста времеемка работа. Каква вселена само са звукът и музиката, a? Цитирай
Tozi Отговорено Април 27, 2010 Отговорено Април 27, 2010 Гамелан е голяма мания. Я пусни таблицата с комите да я прегледаме. Цитирай
Steppenwolf Отговорено Април 27, 2010 Отговорено Април 27, 2010 Тия дни ще видя да я сканирам в една друга тема. Цитирай
travelcaster2 Отговорено Май 8, 2011 Отговорено Май 8, 2011 Първият акорд на A Hard Day's Night Цитирай
hologram Отговорено Септември 13, 2011 Отговорено Септември 13, 2011 Каква вселена само са звукът и музиката, a? Е то си е вибрация на вълни, кво беше там предаване на надлъжни вълни, енергия на звука. Тоновете са частиците (атоми) един вид на някакво ниво обособени, микро-тоновете са елем. частици и т.н. безкрай обособени в групи на повтарящи се структури. А колко паралелни вселени има в музиката само... Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.