"The 250 Greatest Guitarists Of All Time" според сп. "Rolling Stone"

[Baby Thomas]

Ясно е, че всеки има различни критерии, кръгозор, стилов афинитет, личен вкус и т.н., но класацията е откровено малоумна. Мисля дори, че е по-трагична от предишния Top 100, който бяха... изсрали...

Освен типично надценените им любимци (от сорта на Джак Уайт), "еднодневки" с една песен и половина или някакви анонимници, които дори комшиите в квартала им не ги знаят че свирят на китара, се наблюдават меко казано покъртителни липси или недомислици в подредбата като:

237 Jennifer Batten
205 Eric Johnson
197 Nuno Bettencourt
186 Steve Lukather
136 Joe Perry
131 Dimebag Darrell
127 Steve Vai
105 Slash
 99 Tosin Abasi
 96 Mark Knopfler
 94 Joe Satriani
 75 Ritchie Blackmore
 61 John Mayer
 35 Eric Clapton
 33 Brian May
 28 David Gilmour

По-надолу не съм ги броил като недомислици, очевидно е невъзможно да се подредят "правилно", но пък беше пълно с някакви излишни (поне сред първите 30) хора.

А липсват имена като Andy Timmons, Gary Moore, Guthrie Govan, Paul Gilbert, Steve Morse, Yngwie Malmsteen...

BTW включени са 50 мадами (нещо твърде кръгло, ще каже човек че са гонили бройка), което не е зле (или пък неочаквано с оглед тенденциите напоследък), но едно 90% от тях са изсмукани от пръстите колкото да се включат девойки в списъка. Очевидно има поне 5-10 дами от сорта на Дженифър Батън, Лари Бразилио или Нили Брош (последните 2 даже ги няма в списъка), които свирят за трима, но ако някой ми покаже 50 на брой мадами да свирят по добре от Гътри Гован или Анди Тимънс ще си призная, че съм в грешка.

https://www.rollingstone.com/music/music-lists/best-guitarists-1234814010/andy-summers-3-1234815076/

[Koobenot]

Списание "Rolling Stone" отдавна не е отправна точка за мен, лично. Като ги класифицират, освен майсторлъка и иновативността при свиренето, включват много други фактори – продажби, маркетинг, цялостен принос за епохата, бунтарство в текста, възприятието на публиката и прочие други измишльотини, които нямат нищо общо с музикалното майсторство. Ще дам пример с една от другите им класации - 500 Best Songs of All Time. Отиваме в челната десетка и положението е близко до потресаващо – няма Queen, Led Zeppelin, AC/DC, Michael Jackson, дори на Боб Дилън са избрали "Like A Rolling Stone", а не "Knockin' On The Heaven's Door". Или пък на Beatles са избрали "Strawberry Fields", вместо "Imagine/Let It Be/Yesterday" и т.н. (само да не скочат отгоре ми Beatles феновете сега). Аз ли нещо не разбирам или ми се струва, че тия класации не се правят от меломани и музиканти, ами от маркетингови специалисти и шмекери? 

[Baby Thomas]

Още няколко значими според мен китаристи, невключени в списъка: Greg Howe, Tony MacAlpine, Kiko Loureiro, John Petrucci, Joe Bonamassa, Tommy Emmanuel, Al Dimeola, Marty Friedman, Zakk Wylde, Andy James.

[Koobenot]

Ето го и моят списък с хора, които смятам, че пипат интересно, нестандартно и технично: Mike Keneally, Misha Mansoor, Mark Holcomb, Monte Montgomery, Scott Henderson, Mike Stern, Cory Wong, Tosin Abasi, Tim Henson, Dave Weiner. 

[Baby Thomas]

Dave Weiner откак почна да издава акустични албуми силно се свлече в личната ми класация, инак беше близо до Top 10

Не защото е издал акустичен албум (че и два), а защото каза, че вече няма да записва като предните, на които съм голям фен. Даже STSA X си го купих официално, което мисля е едва втория официален албум, за който съм дал пари (не броим пиратските касети от 90-те).
Подкрепям също идеята да се включи Scott Henderson! Другите... мех...  

[Koobenot]

Разбирам те за другите, въпреки, че не са баш топа на топа по техничесност си имат специфичен стил, а и са част от друго поколение ... пък и да ти кажа честно, нито мога да им изсвиря творбите, нито аз съм някакъв фактор за трендовете в момента. Обаче и аз смятам, че ако сложиш примерно Гътри Гован до Тосин, дето свири само djent (или айде основно), Гътри ще го помете откъм стилова квалификация, не знам дали има стил на свирене, който да му е чужд. 

P.S. А иначе като се замислиш групите на Франк Заппа и Стив Вай са си школи за машини, който е минал от там, където и да го пратиш помита всичко след себе си ...  Много се кефя на този клип, в който Вай разказва, как Запа го е тормозил с какви ли не изкелиферчени рифове:

 

[Voidhanger]

Много му нисък екшъна на този бе. 🤣

Редактирано Ноември 30, 2023 от Voidhanger

[Yo The Real]

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини:

- Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент.
- Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг.
- Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани.
- Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си.

Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана.

Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и".

Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.

[Koobenot]

22 hours ago, Yo The Real said:

- Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент.
- Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг.

Е то това не е ли подкупничество и корупция? Нали най-успелите съдии във футбола, да речем (макар, че е несъпоставимо с изкуството), са именно онези, които могат безпристрастно да отсъдят нарушение и затова са тачени? Да разбирам ли, че това списание има елементи на култ и излиза така, че или си от тяхното семейство или не си? 

[Yo The Real]

Е, те да не са държавни съдии. Разбирай, че в абсолютно всичко има елемент на субективизъм, не е като Rolling Stone да са грешници, а всички останали светци.

[chris_barnes]

 

[Koobenot]

Една от младите надежди, дето ме кефят как пипа, че дори идва и до БГ на "A to Jazz Festival" у София миналото лято е Матео Манкузо:

 

[solo5]

Матео e ненормално добър. Al Di Meola и Steve Vai са яко впечатлени от него.

Гледах интервю на Al Di Meola, който обясняваше, че когато чул за пръв път Матео, не можел да асимилира какво се случва

Редактирано Януари 12 от solo5

[Koobenot]

Абсолютно, ето го и при Рик Биато.

 

[Лими]

Матео Манкузо наистина е уникално техничен, но трябва да развие още много други различни качества за велик китарист/музикант, иначе си остава една виртуозна машина за свирене на китара. Да свириш гамовидни и арпежни пасажи без отличителна мелодия и изненадваща хармония в стил модално банални клишета все още не е достатъчно, но е важна основа. И Томи Еманюел не е станал кой знае какъв композитор, даже неговите неща са ми банални, но той прави забележителни китарни аранжименти и ги поднася с артистичнен и харизматичен чар.