Пиано за подрастващи - класически срещу съвременен подход

[Koobenot]

Линк към темата, породила дискусията: цък.

Quote

... се чудя що за учител по пиано ще предложи 88 клавиша на 7 годишно дете ... 

Защото такава е класическата музикална традиция. Говоря от позицията на човек, който от 8 до 13 годишна възраст е свирил класика. Проблемите с разперванията и пръстите се решават постепенно - почва се с по-прости етюди, в две октави, че да можеш да си разпериш ръцете, в по-бавно темпо, с по-ниска динамика за да няма изненади. По онова време мисля, че свирих Карл Черни. Освен това, дори да си нисък малчуган, има регулируеми столове или просто столът се подбира така, че да стигаш и педалите на пианото. 88-те клавиша са абсолютно задължителни, защото макар и да не можеш да удариш от най-долната до най-горната октава едновременно, когато не репетираш активно пиеса, любопитството те гложди и започваш да ги натискаш и да експериментираш с тях - колкото повече клавиши, толквова повече възможности, идеи, респективно - по-богата мисъл, включване на повече мозъчни центрове и цялостно по-добро възприятие за музиката и нейното богатство. 

Тежката клавиатура от своя страна допринася за правилното разбиране на думата динамика при пианото. Забелязвал съм свирачи, които почват с лека/полулека клавиатура как мажат, не тоноизвличат правилно, просто защото не им е бил даден подходящ старт с правилното разбиране за динамика.

В класическата музикална традиция "забавление" и "развлечение" не съществуват. Философията е дисциплина, постепепенно напредване и богатство на тоноизвличането. Говорейки от позицията на хоби музикант смея да твърдя, че ако не беше класическата музика нямаше да съм на това ниво в момента. Така че тя дава солидна база, дисциплина и перспектива за по-нататъчното развитие на всеки като музикант и най-вече като човек.

[yamaha]

@korifei, и аз съм съгласен с теб, че на едно дете, което тепърва започва да се учи на пиано, 61 клавиша са му напълно достатъчни, но не е проблемът в броя клавиши, а в реакцията на клавиатурата. Точно в този период е добре детето да свиква с тежката клавиатура, тъй като много учителки по пиано правят годишни концерти (общи или самостоятелни), които е осъществяват на стандартен роял или пиано или на електронно пиано с тежки клавиши, а когато едно дете е свикнало с лекичките клавиши, с които на всичкото отгоре не може да изкараш никаква свястна динамична линия, много трудно ще му е да се справя с тежките клавиши ако вкъщи не се е упражнявало на хамър клавиатура. За съжаление досега не съм срещал хамър механика с 61 клавиша, а моделите като P-121 на Yamaha например, която е със 73 клавиша, реално са доста по-скъпи от предложения модел с 88 клавиша. Именно поради тази причина препоръчваме хамър с 88 клавиша, защото с 61 няма, а всичко дето пишат, че не било хамър, но наподобявало тежки клавиши, ама било с пружинки (като NP-32 пак на Yamaha) е само за заблуда на неориентирания клиент и пак излиза на цена почти колкото CDP-S110, което обезсмисля цялото това чудене за спестяването на 200-300 лева.

Именно и за това споменах, че е важно родителят да си избере за какво иска да ползва да ползва инструмента - ако е за запълване свободното време на детето, взима нещо за 200 лева без значение дали е китайско, монголско или каквото и да е, детето се забавлява със светещите клавишчета, които мигат и показват на детето кой клавиш да натисне с едното си пръстче, че да уцели правилната поредица на въпросния "туинкъл" и толкова - никаква учителка по пиано не му трябва. Но когато говорим за започващо обучение по пиано, мнението ми е, че детето трябва да се упражнява на клавиатура, подобна на клавиатурата на пианото, защото може да продължи и втора година с уроците при учителката...и трета и т.н. Това с лекичките клавиши е много краен вариант за упражняване вкъщи - ако родителите нямат финансовата възможност...или пък ако имат възможност, но предпочитат финансите им да отидат в закупуването на нов телевизор, телефон или лятна почивка (от която между другото остават само едни спомени, понякога даже и неприятни )...или дори и само ако сами не знаят какво искат.

Edit: Това всичкото го говоря не теоретично, а от личен опит, защото жена ми преподава пиано на деца в 2 школи, оборудвал съм я с 2 пиана за всяка школа, освен това съм й взел още 2 "пиана" с 61 клавиша (от тия с пружинките), които тя раздава за упражнение вкъщи на деца, чиито родители дълго време се чудят дали изобщо да купуват пиано на детето си, а през това време детето изостава спрямо другите деца и губи интерес като цяло към свиренето, защото не го може. Та децата, които нямат никакъв инструмент вкъщи обикновено бързо се отказват, тия дето имат временен инструмент с леки клавиши, обикновено са по-назад от останалите (все пак си зависи и от конкретното дете, но говоря средно статистически), а тия, на които родителите вече са купили пиано с хамър, вървят в развитието си напълно нормално. Що се отнася до жена ми, тя прави около 5-6 концерта годишно (2-3 общи с всичките деца, всяко с по 2-3 пиеси...и 2-3 самостоятелни на някои от по-напредналите деца, които запълват около 1 астрономически час). Доста от по-напредналите й деца редовно печелят международни конкурси, но не го казвам като някаква хвалба, а за да потвърдя това, което казах за хамър клавиатурата. Примерно едно от децата й, когато започваше в началото, нямаше никакъв инструмент, вървеше бавно и жена ми си мислеше, че скоро ще се откаже. След първата година й купиха P-45 - най-евтиното пиано на Ямаха, с най-дървената им клавиатура, но все пак хамър. Детето започна бързо да напредва и накрая на втората година дори изпревари останалите в групата. След това малко по малко започна да се явява на различни конкурси и да ги печели все с 1-ва или 2-ра награда и не говорим за разни измислени конкурси, а за престижни, като последният, който спечели съвсем наскоро беше в Кеймбридж (даже и жена ми получи грамота като нейна учителка )  От там пък и майка й се амбицира и преди месец й купи от Томан много по-скъп инструмент (тежко пиано на Kawai), за да може да се упражнява по-качествено вкъщи, а Ямахата си я запази (засега), за да я носят насам-натам, понеже е лека, но ми сподели, че иска да я смени пак за някакво преносимо пиано, отново на Kawai.

Та така стоят нещата с обучението по пиано - някои деца се отказват, други кретат, трети напредват бързо и най-важното е родителят сам да си прецени какво иска, но е хубаво да забрави за редовната реплика "Ами засега не му купувам пиано, защото не знам дали ще му е интересно", защото докато не му купи пианото, на детето изобщо няма да му е интересно.

Редактирано Юни 7, 2023 от yamaha

[korifei]

Аз не противореча на никой от вас, най - добре е да се купи истинско пиано ... все пак говорим за "заместител" на пиано. Между другото @yamaha, не знаех, че няма тежка клавиатура къс борд - но съм напълно съгласен, че клавиатурата трябва да е динамична. Аз лично съм с Casio къс борд ( за чуебни цели ) и @Koobenot - клавиатурата ми е лека, но компенсирам с упражнения на пръстите ( не зная доколко компенсира това, защото не съм професионалист ). Идеята ми беше, че при децата трябва да се надгражда ( имам лек педагогиечски опит в друга сфера ). За пример да вземем математиката - не можеш да учиш дете на дроби и например уравнения с променливи, преди да е изградило добра основа като броене, събиране - изваждане, таблица за умножение и прочие. При децата всичко е променливо и динамично - тази година са с този учебник и едни дрежки, след време се налага да ги сменят, защото се развиват бързо. Трудно е да им се предизвика интереса с "дисциплина" на тази възраст и често прекалено амбициозен родител или учител повече вреди на детето, отколкото да му помага --- абе сложна тематика си е. М/у другото аз съм с 61 клавиша както казах, но имам опция Trans ( не зная от какво е съкратено ) в синтезатора, която ми дава опция да кача или сваля всички бутони на клавиатурата с до 12 полутона ( от -12 до +12 ) - тоест мога да мина с до октава надолу или нагоре ( за цялата клавиатура ) ако ми се налага - предполагам, че това е стандарт при 61 клавишните. Спомням си някъде четох, че основно ( голям ) процент от песните за пиано са в диапазона от C3 до C6 - в тази връзка ще постан линк с честоти и стандарти и колко е излишно според мен да се натоварва "начинаещ" с тежка материя или тежка песен, те хората дето произвеждат синтезаторите са преценили, че някои октави са излишни за непрофесионалисти и начинаещи: https://en.wikipedia.org/wiki/Piano_key_frequencies

 

П.С. @yamaha снимката на аватара ми също е от Кеймбридж ( статуя която ми хареса там ), правена мисля през 2010 - поводът ми беше работа ( замеделска : ) и лека екскурзия през свободното време, защото не бяхме далеч оттам. Оригиналната снимка я преработих по система, която направих 2015/2016 за преобразуване на пиксели на снимки в символи, текст, числа или други. Не успях да ъплоадна оригиналната версия, защото нямам достатъчно уеб пространство - пускам намалена версия, може да понижи качеството на ефекта:

 

 

 

[korifei]

Искам да се извиня, защото поизлязох малко от темата. @Форестина според изложеното по-горе от @yamaha и @Koobenot просто обобщавам, че бюджета е малък за добър 88 клавишен клавир. Просто изказах менение, че за дете и начинаещи 61 клавиша не са лош вариант като цена и опции, защото повечето такива са направени с учебна цел - имат си вградени песнички на различно ниво, акомпанимент, аз дори си сменям метронома с ритъм по избор, опция за акорди с един клавиш и др. Тоест в конкретния случай на детето може да му бъде интересно да се занимава със свирене и без учител през свободното си време. Според мен 88 клавишните инструменти са за хора които имат опит и репетоар в свиренето и самите машини са устроени по друг начин и с други цели.

[CyberGene]

On 6/6/2023 at 8:28 PM, korifei said:

що за учител по пиано ще предложи 88 клавиша на 7 годишно дете ... почти сигурен съм че при разпънати ръце на детето не може да стигне двата крайни клавиши ( първия и последния )

А това пък кой го прави изобщо? Идеята на големия диапазон не е да свириш едновременно най-ниския и най-високия клавиш 😀 

[korifei]

@CyberGene според мен изобщо не си прав. Моят истински музикален инструмент е компютъра и преминах късно към пианото, защото видях че ми липсват много познания в музикалната теория и като цяло разбирането за музика. За себе си дори не мога да кажа,че съм и на средно ниво в пианото и никога не съм свирил пред публика и едва ли някога ще го правя, поне професионално - целта ми е да се науча да правя музика по-богата и наситена от рингтонче на телефон. И понеже преди години започнах "самообучение" - започнах да следвам много професионални пианисти в туитч ( професионалисти е направо обидна дума за някои от тях ) и често хора ги запитват в чата как са станали толкова добри - основният отговор от всички е, че са започнали от малко и постепенно надграждат с труд и постоянство - няма да стане отведнъж, иска си години практика, награждане и най-вече "разбиране" за това което правиш. И моето лично мнение е, че свиренето на който и да е инструмент не идва от пръстите, а от главата и като цяло правилно осъзнато чувство за музика и разбирането как трябва да звучи. Много от тези музикални корифеи които съм гледал имат всякакъв вид keys за различни цели, дори и истински пиана. Веднъж дори един пич извади 25 клавишна клавиатура и обясни, че тя е специално произведена, за да бъде "бърза" - нещо което не може да прави с "тежката" си клавиатура. Използваше я за drum set и за ритмите които правеше би му завидял и професионален барабанист. Да не говоря, че наскоро гледах един кореец ( може и да е китаец - иди и го разбери ), който правеше арпежио от известни песни, дори и класически - специално на него и 200 клавиша не биха му стигнали. Специално съм гледал и други корейци - много им се удава пианото на тия хора - изключително бързи и прецизни са ( та и по статистика някои от корейските геймъри правят над 120 клика за минута с мишката ). На мен лично един от топ фаворитите ми е "Кака Лара" - "lara6683" - симпатична австралийска пианиска на около 30 тина години ( +/- ), която веднъж каза че е започнала от 5 годишна и мисля сподели в друг стрийм, че е участвала и в разработването за системата по убечение на пиано на yamaha ( мога и да послъгвам малко тук, защото понякога с английския съм на "Вие" ). Специално тя не е най-добрия пианист който съм виждал, но има невероятен слух и хваща всякакви песни ( много сложни и дори компютърно направени, неизсвирени ) за няколко минути. Стримва всяка неделя на обяд някъде ( 12:00, 13:00 - все се логвам със закъснение ) и прави рекуести на публиката. Много е интересна, няма да сбъркате ако и отделите малко време някой неделен следобед. Тя специално каза, че не иска да свири класическо пиано ( не че не може, а според мен защото е била пресилвана да го прави преди ) - любимите и жанрове са песни от 90 - те, компютърни игри, соундтраци - но практически може да прави всичко. Пускам един неин линк от YT, това далеч не е най-добрата и работа - но ми излезе от първите в търсенето, а и е рокаджийско/металско --- гледам много фенове на тия стилове тук.

 

ПС: @CyberGene Не искам да ми се обиждаш, но го казвам директно и искренно, с цел търсене на истината. С горния пост направо обезмисли съществуването на "гранд пианата" - 101, 102, 104 клавини пиана ( мисля рояли - май има и 108 - което е максималния брой по стандарт за пиано).

[Koobenot]

@korifei Никой не оспорва факта, че има музикални самородни гении - Erroll Garner е бил нотно неграмотен и до ден днешен се смята за един от най-великите джаз пианисти. Не е това идеята на темата. В случая се опитваме да дадем съвет относно музикална традиция, която е изпитана, работи, има определена методология и се прилага от 17 век до ден днешен. Възможно е, че при определени хора индивидуалните подходи, които си споменал по-горе може да сработят. В случая става дума за дете, което иска да свири и прохожда в музиката. Хайде да помислим рационално и критично - не е ли по-добре първо да се опита подход, който е граден с векове и има традиции в него и едва тогава, ако той не сработи, да търсим индивидуално уникално решение? Повтарям отново, говоря от позицията на човек, който 5 години от живота си е прекарал с класическо пиано и за да не съм голословен, ето мой аранжимент на българска народна песен.

 

[korifei]

@Koobenot @CyberGene @Evtim Djerekarov и други - аз разглеждах тези дни ваши работи ( основно на активните мембъри на форума ) --- мога само да Ви завиждам в музикално отношение и въпреки, че е извън темата мога да Ви кажа "Браво" за това което правите. Заради хора като Вас се регистрирах във форума, защото не съм на Вашето ниво в музиклано отношение и си търся среда, която може да ми даде развитие в материята. Ако върнете постовете нагоре и хронологията на това което съм писал, ще видите, че никъде не подривам авторитета на музиканта. Вероятно съм го написал по-неопределено и неясно - пък и Вие все ме цитирате в опроверженията си. Използвам думата "учител" - тоест "педагогика", не засягам музикалните качества на "учителя" --- Конкретния преподавател може да е невероятен "пианист" и същевременно лош "учител" - педагогика се учи в университет... Аз лично съм работил с деца - имах дълъг период в който исках да стана професионален шахматист и ми се е случвало да замествам моя учител ( някогашен републикански шампион и нетитулован гросмайстор - оттеглил се от шахмата поради следването си ) когато идваха дечурлига и успявах да предам материята по-добре от него, въпреки че не съм на неговото ниво, просто излагах основите на "разбираем" език за децата. Поради тия потребности съм прочел няколко книжки за педагози и спортна психология, въпреки, че учех инженерна специалност ... а особено опасни бяха тия най-малките ( 5, 6 годишни ), а им обърнеш гръб и току виж налапали някоя пешка.

@Koobenot а по отношение на "традицията" имам да излагам доста факти, но ще отбележа само няколко. Светът е динамичен и се променя постоянно - инструментите са много по-достъпни и поради тази причина има много талантливи музиканти днес. Отделно има много нови "системи" за обучение ( технологични ), които съм сигурен няма да е далеч да изместят "традиционните" такива. До преди 18 век западното общество е смятало, че образованието ( висшето ) е било привилегия само за избран кръг от хора ( благородници основно - напр: сър Исак Нютон ), но след разчупването на този стереотип и образоването на "феодалните селяни" - за има няма 200 години, къде стигнахме... В този ред на мисли изказах свое мнение към  @Форестина, че е по-добре да се вземе нещо "компромисно", но да даде шанс на детето за развитие. Ако след годинка две, потребностите на детето нараснат - да се вземе нещо, според нуждите... Децата са с много променливи интереси --- знаеш ли --- след време детето може да захвърли пианото и да хване тенис ракета например: хайде на пазар за ракетата на Джокович...

[Koobenot]

Ще разделя темата, защото е интересна и ми се ще да изговорим още някои неща по нея. 

[korifei]

Устройва ме тази идея ... Много хора са започнали практически от нищо, познавам едно момче, което започна да дрънчи на тенджери и тигани още като дете и родителите му осъзнаха и го записаха на уроци. Ако приемем образованието като стълба без край, не е хубаво да се прескачат стъпала според мен - защото днес ще прескочиш 2, 3 -- ама утре можеш да слезеш с 20 поради това. Познавам родители дето купуват разнообразни неща на децата си, топки, учебници и всякакви различни вещи ( с различни предназначения ) и днес го заведе я да гледа театър, утре да гледа волейбол и т.н. с цел да види какво го влече. И рано или късно разбира какъв интерес има детето и започва да го развива. Идеята ми е, интересът на детето към пианото от родителя ли идва или от самото дете. Виждал съм хора в шаха, дето насилват децата си да се занимават с това, поради това че някога например той е искал да бъде добър шахматист, но не имал възможност за развитие и на всяка цена иска детето му да стане, но в същото време детето губи време за развитие в нещо, което наистина го бива. Ходил съм да работя на запад ( Англия ) и там артистите и музикантите са по улицата - ако привличаш интереса на хората значи си добър, ако ли не подобри се или престани ако не можеш... Спомням си един социален експеримент с U2, дето бяха преоблечени като улични музиканти и свиреха на улицата ( мисля беше или гара ) "дигизирани" - практически не привличаха голям интерес, но когато се "разкриха" всички се насъбраха около тях. Ето един забавен пример за нестандартен талант, не зная дали трябва да е пиано или духов инструмент, може би ударен - така малко за настроение ( известно клипче е 😞

 

 

[dedo pop]

Съветът за 61 клавиша е абсолютно погрешен. Пианото има 88 клавиша. С определен размер. Тежка клавиатура. Точно колко грама са необходими за натискане на клавиша. Сложна механика. Детето трябва да свикне с този размер още от първия урок.

Снощи бях на финала на Международния конкурс "Млади виртуози 2023 - Лидия Кутева". Сред тримата финалисти нямаше българин. Имах възможността да поговоря с хора от кухнята на конкурса. И с членове на журито. С голяма болка споделиха липсата на подготвени на съответното ниво български младежи. Затова 61 клавиша в никакъв случай. От самото начало трябва да се свири на клавиатура с пълен размер. И колкото може повече да прилича на механично пиано. И звукът също максимално да се доближава до пианото.

Imperial Bösendorfer наистина има повечко клавиши. Доста рядко се среща по концертите. По конкурсите въобще го няма. Повечето клавиши не му помагат да стане лидер сред роялите. Затова мнение на @CyberGene си е напълно на място.

Уроците за деца са съобразени с възрастта им.

Само дето азиатците не мислят така. Затова печелят конкурси и здраво завладяват световните сцени.

Австралийката Лара просто не може да свири на класическо пиано, особено роял. Нивото ѝ е 7 клас софийското музикално училище. Може затова и да не иска. Следя доста от пианистите от целия свят, но това девойче за първи път го чувам.
Аз се лигавя на миди клавиатура с малки клавиши. Korg MocroKEY. Бивш акордеонист съм и все още зорлем докарвам орнаментиката на българските хора. А класически пианист набързо ми изсвири с лявата ръка най-чепатите моменти от Бачковското хоро, за да може с дясната да нотира. С лявата, в бясно темпо. Защото от 7 годишен свири на акустично пиано.

Редактирано Юни 9, 2023 от dedo pop

[korifei]

Ами отказвам да споря по темата - че не съм никой в пианото е така и на няколко места написах нещо от сорта "според мен", "моето мнение" и прочие - нека детето да не тренира клавир примерно 1 година ( вкъщи ), докато се събере прилична сума за нещо читаво ( такава беше основната тема по която се включих в разговора ). Явно квото и да кажа ще бъде все - контра. А по отношение на кака Лара ме накара направо да се смея   - те ямаха са случайна фирма, че се допитва до софийските седмокласнички - аз написах, че не качих най-доброто и видео, тя практически изобщо не се занимава с YT - поразгледай я накой път в twitch-a или произволни други клипове, които са там - сигурен съм, че много класически пианисти биха искали да могат като нея. М/у другото тоя клип е много малка част от представяне на живо и докато изкарва песен, която чува за първи път в момента, а тя си и разговаря с около 3000 души ( даже леко се подсмихва на видеото в моментите дето греши ) - и е свирила класическо пиано на рекуести, просто не иска ... аз не харесвам високи жени да речем, че не мога да ги стигна например ( предпочитания ). Тя си има доста постижения в музиката и не мисля да и ставам адвокат - работата и говори достатъчно, съветвам те да я разучиш и съм сигурен, че ще си промениш мнението за нея. Сега кой печели и кой губи по конкурси мен изобщо не ме интересува, тук вече се влиза в друга тема на разговор, която съм водил и преди, свързана със състезателен характер - работа и талант ! Ако тези деца бяха тренирали в подходяща среда и пак са извън тройката, какво щеше да е проблема ? Отделно личните примери дето давате са добро нещо, всеки има личен пример в нещо - но да го вземаме за константа щом при вас е така, значи и при другите трябва да е така е грешно. Във висшата математика има един раздел който се казва - статистика, необходими са много условия и изисквания за добра статистическа оценка - те големите компаний са глупави щом си раздават милионите за направа на различни анализи и производителите са още по-глупави, че правят 61, 45, 25 и др. клавишни. По отношение за звука на пианото съм напълно съгласен, аз дори си патя много с това, защото нямам "качествени" пиано звуци...

[dedo pop]

По темата спор няма и не може да има. За обучение по пиано трябва пиано, най-добре роял с 88 клавиша. Ако родителите нямат възможност за акустичен инструмент, минават на електронно пиано с 88 клавиша, максимално наподобяващи механиката и клавишите на акустическо пиано. И звук на Бьозендорфер Виена Концерт (примерно).

Пиша това от позицията на родител, чието дете започна да свири на 7 годишна възраст. Първият му инструмент бе Yamaha DGX520. Изкара една година и не можах да изтърпя постоянните негови и на учителката натяквания и взехме на заем руско пиано. След две години акордьорът, който викахме два пъти годишно помоли повече да не го викаме за конкретния инструмент, а да се стегнем и му купим хубаво пиано. Стягането представляваше минаване на хляб и чубрика, взимане на заем от роднини и приятели и му купихме чисто ново пиано Petroff. Той си го разопакова. Идея си нямате как светят очите на дете, което получава добър инструмент. Компромис с музикален инструмент никога не трябва да се прави. Защото е най-честата причина за отказване от страна на детето. В четвърти клас започна при друга учителка и уроците вече бяха на роял. Стар, грохнал, пребит, но роял. Огромен скок нагоре. След това музикално училище, сега е студент и има достъп до класни инструменти. И зали с добра акустика. Преподаватели, които са безкомпромисни. Около него само концертиращи пианисти и лауреати на конкурси от А група - "Шопен", "Чайковски", "Кралица Елизабет", "Бузони", "Клайбърн". И тук вече минавам на фукня, защото победителят от последния конкурс "Бузони" от време на време ни гостува и свири на пианото у нас. Затова няма как Лара от Австралия да ме впечатли. Регнах се в туич, поизмъчих се десет минути да гледам нейни видеа. За мен е тормоз такова свирене. Поне пианото ѝ да беше акордирано. То неприятно. Мнението ми се затвърди - пляка нещо там на клавиатурата. Ако ще говорим за пианистки нека да са Юджа Уанг, Хатя Буниатишвили, Ева Геворгян от мъничките, тряскащата Валентина Лиситца (преди ми харесваше, сега не) и недостижимата Марта Аргерич.

Аз не съм чел книги за педагогика. Наложи ми се да са учебници, иначе нямаше да ми дадат диплома, в която да пише педагогика. Преподавах две години, махнах се, но имам постоянен (ежеседмичен) достъп до преподаване и работа с деца. Така вече 25 години.

Статистиката е безкомпромисна. Отдавна е доказала, че резултат се постига с качествен, класен акустичен инструмент и обучение по класическия метод. Големите компании знаят как да се справят. Някои наистина се "справят". В момента има раздвижване  и промяна в позициите. Музиканти и акордьори все по-често се оплакват от Ямаха и Стайнуей, Шигеру Кауай настъпват здраво и сериозни музиканти започват да ги предпочитат, Фациоли се появиха 1981 година и са изключително класни инструменти.

Играчките с 61 и по-малко клавиши са точно и само за игра. При тях тежка клавиатура няма. Ако ще е за Тинки Уинки, все тая.

За съжаление българите много харесваме компромиса. Затова цялата ни работа е така - аха да стане и накрая нищо. В момента върви детското издание на "Ван Клайбърн". Няма българин. 2/3 са азиатци. Защото са безкомпромисни в обучението по музика.

@korifei От различни светове сме. Ти се впечатляваш от изпълнители и музика, която никак не ми допада. Наложи ми се да опозная света на класическата музика заради моя син. Покрай него и лични познанства с много педагози. Часове разговори с тях по темата. Затова реагирах остро на думите ти "се чудя що за учител по пиано ще предложи 88 клавиша на 7 годишно дете ..." Това е публичен форум, ще вземе някой да ги прочете и приеме за истина. Последствията са неприятни. От нежелание на детето да се занимава с прекрасното изкуство на музиката, до тендовагинит с гадни последствия. И такива познавам - спряха да свирят защото неправилната постановка заради компромисния инструмент им повреди ръцете.

[korifei]

Аз престанах по темата   --- идеята беше, че има бюджет с който не може да се вземе приличен 88 клавир --- просто я разделиха ( липсва част от уравнението и изкривява смисъла на въпроса ) --- споделих, че според мен е добре да се вземе 61 за този бюджет  и  да се мисли за нова покупка след време, ако детето има потребност от това. Тук е мястото да се извиня за глупавия си израз "Що за учител по пиано .... и прочие " - наистина е глупаво и не трябваше да се аргументирам по начина, по който го направих, но понякога съм по импулсивен и действам необмислено. Извинявам се на всеки който обидих с написаното по-горе ! Вероятно реагирах така, защото неотдавна когато си търсех учител по пиано - отидох в единствената школа, която има в нашия град ( от провинцията съм : ). Там разговарях с "главната" учителка по пиано ( не си спомням името и, а и не бих го споделили публично ) и  я попитах има ли желание да ме понаучи на нещо ( вече си бях взел синтезатор и поназнайвах нещо, но малко ). Още с влизането си през врата тя ме излгеда странно ( вероятно защото бях 35+ години ) и я попитах мога ли да се уча на пиано ( като в разговора вмъкнах, че имам нужда от основни уроци, най-вече теоретични - за да се ориентирам в материята ) - бях готов да си платя. След 10 тина минутен разговор и ровене в графици от нейна страна, постоянно обясняваше, че работят само с деца и прочие - и защо се обадих, че съм взел синтезатор ... тя май само някакъв повод си чакаше да ме разкара - каза ми аз преподавам само пиано, не на синтезатор и така най-учтиво си ме поизгони набързо. Докато излизах я питах, а някой от другите проподаватели може ли да ме приеме - тя набързо отговори и от тяхно име нещо от сорта, едва ли и те преподават само пиано. Все едно бях отишъл да ставам втори Daniel Liszt - исках само да ме понаучи на азбуката, аз пък леко по леко щях да си понасричам вкъщи ... тогава за пореден път се уверих, че старата комунистическа пръчица в българската педагогика, уви все още не е счупена.

Отделно от романа дето писах досега, просто съветвам да се прочете не последния пост по конкретната тема, а всичко изговорено ( изписано ) по нея и тогава да се коментира и напада ( словестно ) някой от участниците по нея - заприличва на оная историйка със запетайката и такова "селективно" четене няма да доведе разбирателство и решение по темата. @dedo pop това го казвам във връзка с кака Лара:

На 9.06.2023 г. at 13:10, korifei написа:

Специално тя не е най-добрия пианист който съм виждал, но има невероятен слух и хваща всякакви песни (

... хубаво са казали, че в спора се разжда истината... вчера се поамбицирах и направих по-добро проучване за нея и от това което намерих, мога да кажа само някои факти: - 1. със сигурност е учила по метод на ямаха ( базиран на синтезия ) - а до колкото е била съветник на ямаха по разработването на такъв или друг метод не съм сигурен, защото това което съм чул може и да не съм го разбрал по време на стрийма ( те всички англоговорящи си имат някъв акцент - в случая Aussie ) 2. Тя има перфектно чувство за "настройка" или да го кажа честота ( мисля че е допустимо ) и "вижда" музиката в цветове, термин който мисля се нарича синтезия.

Сега с тези умения които тя има не зная дали може да я наречем "уникална", по вероятно е да е "рядка"  и дали тези качества които притежава са "генетически" или могат да се тренират също не зная. Отделно притежава много добра "музикална" памет - по моя преценка. Също така съм връщал клипове и съм установил, че тя чува и разграничава "скрити" в някои песни ноти ( маскирани от други инструменти или втора пиано линия ), които за мен са дори и нечуваеми ( слабочуваеми ). Моето мнение е, че са направили някакъв пиано-роботен прототип, дигизиран в симпатично женско тяло ( може и чрез филтри в реално време ) и са го пуснали там да плаши хората и да връща по нещо от парите вкарани в него...

А колкото до "азиатците" - погледнато "статистически" те са 1/3 до 1/2  ( гадая ) от живото човешко население в момента, нормално е да имат и подобно съотношение и в сферите които участват. Те са голям бум в момента не само в пианото, но и в гейминга, спорта, икономика и др., вероятно заемат места в сфери, в които преди не са участвали и нямат традиций.

[korifei]

Неделя е и просто примопмням, че днес lara6683 има стрийм в туитча, за който желае да я види на живо ( следобяд ). @dedo pop май верно и станах "адвокат" на това момиче ... Само исках да добавя, че тя свири на пиано повече от 25 години и веротяно може да си купи всички от гореизброените "пиана" по няколко пъти с пари изкарани от свирене. За около 10 години в туитча и с около 10 -20 К в долари на стрийм ( седмично ) само от рекламодатели, без да броя даренията и събовете - вероятно е превъртела няколко милиона досега ( сигурен съм че не и се налага да ходи по конкурси и да търси слава, защото тя си има солидна аудитория ). За музиканти от нейния ранг няма невъзможно, трудно ... не го зная ... има само не искам. По отношение на инструмента на който свири, многократно са я питали защо не го смени - и тя многократно е отговаряла, че е сантиментална към това "пиано" - аз предполагам, че може и да е условие от рекламодател. Доколкото "харесването" на някои изпълнители и от какъв свят сме си е чисто субективна оценка, има много виртуози и всеки си има "акцент" или "стил" - за всеки изпълнител и жанр си има и публика - индивидуални предпочитания. В този ред на мисли ще постна линк към един известен "пиано класик" от близкото минало, хубаво е да се поназнайва и малко английски за съответното клипче... Ей така, за малко хубаво неделно настроение: