Dummy coil за сингъл адаптери

[emosms]

Засега не. Шума от процесора и от ползване на разни ефекти, самия амп, ще е порядък над шума на схемата.
В инструменталните усилватели, освен че са удобни за ползване и компактни, не се стараят особено...

Примерно - що за ТЪПОТИЯ, да имаш мощен пукот при вкл/ изкл на комбо, и то от реномирани марки ?????
Тея нормални ли са и в кой век живеят...

Та има още доста шум от ефекти, окабеляване и т.н., но той пък е порядък под брума на сингъла

Редактирано Януари 18, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Имам предвид, че нискошумящите транзистори не са скъпи, има ги примерно 2N4403 и в Елимекс и можеш да налепиш схемата направo с тях, завъртайки ги наобратно спрямо твоя layout.

[emosms]

Tочно, че предните ги поръчвах предварително от комет, и не ми е толкова удобно.
Ами просто обръщам емитер и колектор ли?
Така и така до елимекс ще се ходи, за разни дреболии

Редактирано Януари 18, 2021 от emosms

[emosms]

п.п. и ако не са подбирани по бета (нз в момента как се мери), има ли смисъл да ползвам други транзистори

[Evtim Djerekarov]

Емо, за лаишките въпроси потърси:

- BC557 datasheet

- 2N4403 datasheet

Там си е написано, как са изводите, наред с други (почти всички) неща. Не е страшно, човек да чете понякога, нищо че боли глава малко, ако не знае какво да търси.

Колкото до измерването на hfe (бета), с мултицет може да получиш ориентировъчни стойности:

За транзисторите, които ще вържеш като диоди, бетата едва ли има значение. Не е важно и другите два да са еднакви, просто да имат възможно по-високи стойности.

Звънни, да видиш дали имат налични в твоя Елимекс, ако нямат, да заредят от склада малко.

Редактирано Януари 18, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

То си пише на китайската пръчка, hfe..

Ще взема и такива транзистори, но резултатът от първата ти схема е повече от добър! Най-смисленото и полезно нещо, което съм правил в 'китарджийската' електроника.

Silent circuit-а на musicman е пълен боклук, в сравнение с това. Поне по демотата, които гледах. Но там сигурно маркетинговите помияри и търгашите в бранша спъват инжинерите, да си свършат работата.

Редактирано Януари 18, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Ето и една малко "бутикова" версия, която може да бъде много температурно стабилна, но изисква подбор и настройка на JFET, което може да е изнервящо.

Главното предимство е това, че запазвайки простотата на схемата, имаме почти непроменлив коефициент на усилване, независимо от температурата и захранването.

Ето тази картинка показва цялата вариация на изходния сигнал, при захранващи напрежения от 4 до 9 волта и при температура 0 - 50 градуса по целзий.

Главата особеност на схемата е, че R6 (може да е тример) трябва да е стакава стойност, че JFET транзистора да е в "термостабилната" си точка.

Малко разяснение - всеки JFET транзистор си има някакъв "любим" дрейнов ток (отговарящ на "любимо" напрежение Vgs) при които предавателните характеристики се пресичат в една точка за всички работни температури. Сиреч, при дадена стойност на R6, транзисторът ще дърпа точно определен ток, независимо от температурата. Има разбира се, някои проблеми. Ако искаме нашият ток (и тази точка) да е малък (а ние искаме под 100uA), при това без да "ядем" много напрежение върху R6,  трябва да изберем транзистор с малки Idss и Vgs(off) от рода на J201, екземпляри с Idss под 0.7mA и Vgs(off) под 1 волт.

Ако направим R6 тример, можем да намерим "златната точка" експериментално, нагрявайки и охлаждайки транзистора. Мисля, че имаше формула (беше процент от Vgs(off) или Idss), но не помня - трябва да си препрочета.

След като сме задали термостабилния ток, може да изберем R5 (или да имаме и там тример), което да прави върху себе си такъв пад (примерно 1.2V) , който да осигурява желания ток на покой на биполярните транзистори. Врътня е, но като за домашна работа (не серийна) е супер. Не, че серийно не може с роботи, но е по-сложно и скъпо.

 

Редактирано Януари 18, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Похвалих го и го урочасах... Първата схема, с един сигнал на фазата - вчера пускам да подрънкам, и не работи.
Със и без батерия, едно и също. Меря батерията (някаква доста стара ще е) - 7.3 v...
Поне се вижда, как без батерия/ с умряла батерия, нещата са в общи линии както са си - сингли, необезбрумени, стоков вид. Китарата пак работи.

Тази последната схема всъщност е с по-малко елементи (1 jfet вместо 2 транзистора/ диоди).
Би работила по-добре (при настройка) от диодно-транзисторното решение, но диодно транзисторното би работило без никакви допълнителни настройки?

п.п. един транзистор по-малко, ок, но един тример повече - и на разработения лейаут, с тези габарити може да няма място.. на кантар..

Редактирано Януари 19, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Хм.. защо може да не работи? Провери?

Можеш за всеки случай да сложиш два ценера 2-4 волта последователно един срещу друг, паралелно на бобината, да не прави някакъв пик (не ми се вярва) при включване/изключване.

Имаш ли осцилоскопче?
 

[emosms]

19 minutes ago, Evtim Djerekarov said:

Хм.. защо може да не работи? Провери?

Имаш ли осцилоскопче?
 

Предполагам на 7,3 v транзистора не може да отпуши. Хвърчащите жици на постановката не изглеждат да са се откачили. Късно беше, не съм проверявал по обстойно.

Няма такива екстри, евентуално през звуковата карта на компа нещо.

[Evtim Djerekarov]

Припомних си малко теория от книгата за полеви транзистори на Шишков. Значи за n-канален JFET, трябва да имаш Vp, сиреч Vgs(off) по-голям като абсолютна стойност от 0.86V волта , при не много голям Idss. Желателно е, Vgs(off) да е по-големичък 3-4 пъти от това. Трябва да си ги измериш, преди да ползваш транзистора.

 

Ако имаме транзистор J201 с параметри примерно Vgs(off) = -1.05V, Idss = 0.9mA, то термостабилният ток ще ни е (0.74 * 0.9) / 1.05 * 1.05 = 0.604mA.

Този ток е твърде големичък с оглед на консумацията, защото е твърде близо до Idss, защото Vgs(off) е много близо като абсолютна стойност до 0.86V.

Ако имаме някакъв транзистор с по-висок Vgs(off), примерно -3V, но малък Idss от сорта на 1mA, тогава ще имаме (0.74 * 1) / 3 * 3 = 82uA, което е ОК за нас. Трябва да разгледам, да видя кои транзистори имат подобни характеристики. С оглед на консумацията, токове от рода на 50 - 110uA са в общи линии приемливи. Ако измериш Vgs(off) и Idss, можеш да сметнеш стойности на резисторите, така че да не ползваш тримери. Или пък да имаш plug-in тример, който накрая да заместиш с резистори.

Накрая на тази страница е описана постановка за измерване:

http://www.runoffgroove.com/fetzervalve.html

Редактирано Януари 19, 2021 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Ето една таблица, която показва в какви диапазони Idss/Vp трябва да попада JFET транзистора, за да има термостабилен ток 80-120uA.

Може да се окаже трудно, да се намерят такива транзистори, защото ако гледаме отношението (mA / V) при Idss/Vp, то варира от границите 10-16% при най-ниските Vp, до 36-63% при най-високите Vp. Най-често полевите транзистори се случват да имат обрано отношение, където излиза над 100% отношението. Трябва да меря, за да видя, дали мога да намеря подходящи транзистори от моите. Трябват транзистори с много малка стръмност за да е термостабилният ток толкова малък.

Редактирано Януари 19, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Не знам, нужно ли е чак толкова?

2N4403 с "по-голяма бета" не е ли достатъчно, и колко голяма тр. да е тази бета, като минимум?
За Q1 и Q2

[Evtim Djerekarov]

Ами, поне едно 100-150+

 

[Evtim Djerekarov]

Ето и вариант с нещо като стабилизация на тока с ценеров диод. Трябва обаче да се експериментира на практика. По принцип ценеровите диоди имат положителен темепературен коефициент при ценерови напрежения над 5V, като транзисторен p-n преход се компенсира най-добре с 5.6V ценер. От друга страна, схемата трябва да работи със захранващи напрежения поне надолу до 5.8V, където повечето алкални батерии са изчерпили над 90% от капацитета си. Та избраното решение е компромисно, на симулация с доста стабилно, но на практика това трябва да се провери. Най-лесната проверка е, да се следи тока на покой на един от "сигналните" транзистори при промяна на температурата.

В общи линии, това са възможностите на простото решение. За гарантирана голяма стабилност, може да се направи решение с диференциален усилвател, усилвател на напрежение и ООВ, което вече предвид наличния обем, ще изисква вероятно платка с SMD монтаж.

Редактирано Януари 20, 2021 от Evtim Djerekarov