Dummy coil за сингъл адаптери

[Evtim Djerekarov]

-600 ома е примерна стойност за горе-долу еднаква амплитуда на брума, когато Р3 е 100 ома (в колектора на Q1 брума е вече усилен). Ти така или иначе ще ползваш тримери.

-tran 100m е симулационна команда за програмата, оставена погрешка.

-R12 прави highpass филтър заедно с C5 и импеданса на базата на транзистора. Ако направиш R12 твърде малко, ще си "заземиш" цялото усилване по напрежение на колектора на Q1 през C4 и ще стане манджа с грозде (нищо). Можеш да пробваш с малко по-малка стойност, но не се оливай.

-Инвертираният сигнал се нарича противофазен. Противофазният сигнал, ако го подадем през резистор и кондензатор от колектора на Q1 към неговата база, ще се получи отрицателна обратна връзка.

-C5 подава променливотоковата съставка от колектора на Q1 към базата на Q2, на която база (всъщност на базите и на двата транзистора) има постояннотокова съставка, определена от делителя R5/R6, както и в предната схема. Средната точка на този делител е заземена по променлив ток през C4, което оригинално служи, за да неутрализира топлинния шум на резисторите в делителя, за да не влиза в сигнала, но при това положение, дори да подавахме на базата на Q2 сигнал, симфазен със сигнала на емитера му (но усилен по някакъв начин), нямаше как да се получи самовъзбуждане, защото променливотоковият импеданс на C4 е твърде нисък в сравнение с R12 и така получаващият се делител ще намали амплитудата на сигнала прекалено много, за да може да се получи усилване по напрежение, по-голямо от едно, че да има самовъзбуждане. Всъщност, малко по-сложно от това е, понеже имаме и индуктивност на бобината, но в общи линии трябва да схващаш идеята. Седната точка на делителя, за променлив ток е в общи линии "земя", а единствената цел на тази точка е да има стабилно постоянно преднапрежение за транзисторите, по възможност без никакви променливотокови съставки (защото за променлив ток, C4 е почти късо съединение). Ако му нахакаш голям LOW ESR кондензатор, наистина ще стане съвсем земя за променлив ток, само стойността трябва да е такава, че да не се зарежда цяла вечност през тези 22K.

ПС: Схемата може да се оразмери и за малко по-малка консумация.

 

Редактирано Януари 16, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Чай че още го осъзнавам обяснението.. Прилагам схемата, да се вижда на тази страница.

Оптимизация на консумацията - емитерните резистори 5к1 и евентуално делителя R5-R6? Топологията предполагам без промяна? Мисля да го правя другата седмица за проба. 

П.п. бъркам се с логиката на другия  ти вариант, с бобината със средна точка. Тук, сигнал с обърната фаза не се взима от 'другия край' на бобината. Средната точка е земя и делител за преднапрежение, а C5 си е свързващия кондензатор, за обърнатия сигнал от Q1.

Но е по-малък от предния вариант (47uF), а изходните кондензатори си увеличил на 100uF. R6 вдигнат на 75к.

Тези стойности, и специално С5, от симулатора ли ги пробва?

Редактирано Януари 16, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Можеш да сглобиш тази. Дърпа под 500uA общо от батерията. Може и по-малко да се направи да консумира, като малко се увеличат емитерните резистори R2 и R10, но докъде може да се падне на практика, трябва да се експериментира. Също може да се увеличи R6 още. По мои прогнози, схемата ще работи добре надолу до около 180-250uA. Човек може да сложи акумулаторче и слънчево панелче на китарата, за да не пада батерията никога :D.

Тази схема има предимството, че коефициентите на усилването се променя по-малко с падането на напрежението на батерията.

Q3 и Q4 се ползват като диоди и задават преднапрежението на Q1 и Q2. Схемата работи надолу поне до напрежение 4V на батерията.

Редактирано Януари 16, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Ново 20..

Каква ще да е разликата, между BC557 и BC857?

И защо ползваш транзистори за диоди (с тази връзка база-колектор), наместо обикновени диоди? Регулират проводимостта, спрямо напрежението в "делителя"?

Да работи с каква да е батерия е супер. Не е само до икономии, тъпо е баш като седнеш да се занимаваш, да тичаш за батерии... Вчера измъкнах батерия от единия бас, но и тя беше поувяхнала. И без да има консумация, се скапват от времето.

Тази схема с двете фази мн. развързва ръцете за комбинации. Изчиства брума на още един сингъл и може да не се скопява мидъла. 

Редактирано Януари 16, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Виж в datasheet-ите за разликите. И двата ще станат. Можеш да ползваш и диоди,но транзисторите ще имат по-близко Vbe, особено ако са от една партида. Целта е, да имаш напрежение върху c4 с около 1.3V под захранването. Така ще имаш ололо 0.65V върху емитерните резистори, които задават токовете на покой. Смисълът е, че при промяна на захранването,  базовото напрежение на транзисторите ще остане почти непроменено, два диодни пада под захранването. Ако R6 се замени с генератор на ток, ще е още по-прецизно, но е малко прекалено. 

[emosms]

9 hours ago, Evtim Djerekarov said:

-R12 прави highpass филтър заедно с C5 и импеданса на базата на транзистора. Ако направиш R12 твърде малко, ще си "заземиш" цялото усилване по напрежение на колектора на Q1 през C4...

-C5 подава променливотоковата съставка от колектора на Q1 към базата на Q2,..

Свързващия кондензатор С5 е хай пас филтър, със съпротивленията на изхода му, по формулата 

За разделящ кондензатор (да пропуска променливотоковата съставка), се избира минимална стойност, която да пропуска честотите от интерес. За аудио - май беше и една октава под тях, или повече, за да се избяга от въртенето на фазата около честотата на срез, и др загуби -  при честотата на срез, сигнала на филтъра вече е на -3дб.

Изходните кондензатори С3, С8, са повишени на 100 uF, а С5 е 22uF. Има ли ограничение и причина да е точно толкова?

[emosms]

8 hours ago, Evtim Djerekarov said:

Можеш да сглобиш тази. Дърпа под 500uA общо от батерията. Може и по-малко да се направи да консумира, като малко се увеличат емитерните резистори R2 и R10, но докъде може да се падне на практика, трябва да се експериментира. Също може да се увеличи R6 още.

Как се смята тази консумация?

Да вземем единия транзистор Q2. Имаме R10, 3300 + R8, 680  или 9v/ 3980 = 2,26 mA. Единия транзистор усилва противофазен сигнал на другия, да приемем че двата ще консумират макс. толкова.

Но ти говориш за =< 500 uA, 4-5 пъти по-малко..

Делителя, да речем 1.3v / 82k = 15,85 uA, ок

Редактирано Януари 17, 2021 от emosms

[emosms]

Транзистор фор дъмис..

Колекторния ток на биполярния транзистор е функция на тока през базата и е в пъти по-голям - т.е. това е основната консумация.

Тока през базата е (V b - V be) Rb. Т.е.1,3 v (през двата транзистора на делителя) - 0,65 (пада база емитер)/ 5-10к. (R12 или бобина ~5-7,5 к) +82к (R6). Да речем средно 90к. Т.е. тока през базата е 7,22 uA.

Тока през колектора е Ib * b (beta, hfe). За по-точна стойност на бета, трябва да се начертае load line, но не намирам такава графика в спецификациите. 

За bc557 дават нещо от сорта на hfe 500. Обаче 7,22uA * 500 е ~3,6 mA - още по-зле от сметнатото с R8 + R10, като ограничител по ток . И с hfe 100, пак е над 500 uA

Редактирано Януари 17, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

- 100uF може да е кондензатора за преднапрежението. Другите могат да останат 22uF.

- Не смяташ правилно нещо. Защо смяташ тока през транзистора като смяташ емитерното и колекторното съпротивление, все едно транзисторът го няма, а те са единственото нещо, което ограничава тока? Ами ако транзисторът е частично или напълно запушен - може и нищо да не тече, той транзистора да не е късо съединение?

- При частично или напълно отпушен транзистор, напрежението Vbe винаги е доста близо до 0.65-0.7V, в зависимост от температурата.
Понеже двата диода (или транзисторите, свързани като диоди) осигуряват 2 x 0.65V = 1.3V преднапрежение, то ако приемем, че базовият ток на покой на транзисторите ще е малък, защото импеданса на базите ще е голям (около бета пъти по-голям от емитерното съпротивление, което е 3300R в тази схема, което значи нещо от порядъка на 330K - 1M+), то напреженията при покой на базите ще са в общи линии идентични с това, което "делителя" осигурява (захранването минус 1,3V). Понеже двата транзистора са отпушени, то техните емитерни напрежения ще са с 0.65V по-ниски (в случая по-високи, защото имаме PNP транзистори) от напреженията на базите. Следователно върху емитерните резистори ще имаме напрежение около 0.65V,  без значение от захранващото напрежение. Това определя тока през резисторите - 0.65 / 3300 = 197uA. След като емитерният ток е определен, то колекторният ще бъде почти същият (само 1/beta част от него ще влиза [излиза при PNP транзистори] през базата - гледай стрелката).

- Оттам нататък, дори да вържеш колекторите направо на земя, колекторните токове ще са си около 196-197 микроампера. И това ще важи, докато не смъкнеш захранващото напрежение толкова много, че напрежението колектор-емитер да спадне под Vce(sat) на транзистора, където той вече не може да работи като генератор на ток. Прочети как работят генераторите на ток с биполярни транзистори (current source) и ще ти стане ясно. При нас, колекторните резистори нямат нищо общо с тока на покой - те са необходими, за да може колекторните токове да създадат пад на напрежение, което да ползваме като изходно напрежение. Ако са достатъчно малки, така че токовете на покой, да не правят твърде голям пад върху тях и да доближават по тоя начин Vce близо до Vce(sat), транзисторите ще си дърпат все същия ток при фиксирано преднапрежение (в случая около -1.3V, без голямо значение от захранващото напрежение). Идеята на схемата е, токовете на покой да са си все същите при голяма вариация на захранването.

- Усилването по ток (hfe, бета) е изключително ненадежден параметър, защото зависи от температурата, колекторния ток и конкретният екземпляр транзистор. Схемите никога не се смятат, да разчитат на този параметър. Може по-скоро да се каже, че колекторният ток зависи от базовото напрежение (и зависимостта е доста стърмна и силно експоненциална, но доста добре математически предвидима), а базовият ток е паразитен феномен, характерен за биполярните транзистори. Но примерно, при заземен емитер, да задаваш базов ток и да разчиташ да получиш даден колекторен ток - това няма да работи никак добре. Никой не проектира схеми така. Само ако загрееш транзистора с пръсти, токът веднага ще се промени поне с 20%.

Редактирано Януари 17, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Поизясни се. Мн. базови неща ми се губят в електрониката. За вътрешното съпротивление на транзистора се бъркам с мосфет - бях се мъчил да смятам катоден повторител (май се казваше), да свали изходния импеданс на лампов преамп.

Схемата пак ще се прави на прототипна платка, но ще нахвърлям един лейаут с растер 0.1 инч, да е по-прегледно и лесно за изпълнение.

[Evtim Djerekarov]

Малко е overkill за целта, но може да който му се запоява, да пробва и тази схема:

Тук вече имаме диференциален усилвател , изпълнен с Q3, Q4, токово огледало за негов товар, изпълнено с Q5, Q6 и второ стъпало - усилвател на напрежение, изпълнен с Q7, който има активен товар - генераторът на ток, изпълнен с Q8. Също, Q1/Q2 съставят още един генератор на ток, който осигурява стабилен постоянен ток през диференциалната двойка. Vaux в случая е половината от захранващото напрежение, а C2 е крайно необходим, защото без него ще имаме много шум. C4 създава доминантен полюс в схемата на честота, след която усилването (без обратна връзка) спада, за да не се самовъзбужда усилвателя.

Отношението (R13 + R14) / R14 определя коефициента на усилване.
 

Главното предимство на тази схема е, че има съвсем постоянен коефициент на усилване,  при напрежения 3 до 18+V, и при различни температури. Също така е много по-линейна, доколкото това може да е от особено значение за функцията, която изпълнява. Добре е транзисторите в диференциалната двойка да се подберат възможно най-еднакви.

Редактирано Януари 17, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Предпоследната схема, лейаут за тестова платка (кръгчетата са дупките). Хваща се на ~ 4 x 2.5 см.

Ще го проверя на свежо утре вдругиден, качил съм и въведената схема (ако има грешка..)

 

[Evtim Djerekarov]

R9 може и да сложиш 330 примерно, защото можеш да варираш 330-1330 така. Ако имаш 2К тример, ще можеш 330-2330. Не, че ще трябват големи усилвания при това стъпало, просто да имаш диапазон, за всеки случай.

С оглед на шума, ако решиш да направиш SMD платка, можеш да ползваш BC850C / BC860C.

Редактирано Януари 17, 2021 от Evtim Djerekarov

[emosms]

Не съм наясно със смд корпусите. За проба и за повечето мераклии, монтаж на тестова платка тр. да е достатъчен за изпълнение.
Другото - поръчка на серии, бройки.

Но не мисля, че ще е много популярен мод, заради допълнителната работа. Фрезоване на отвори, за да стане като хората.

Иначе, за мен, това е най-смисленото нещо, с което да си подобриш саунда и китарата по електрическата част. Недоумявам, защо почти няма инфо и решения по въпроса, а проблема изглежда не особено сложен.

В нета разправят тъпотии от сорта, че нямало безплатен обяд, че нойслес адаптерите променят звука на сингъла (така е), да ползваш комбинации в паралел на страт китара (звука е тотално различен), тъпи гейтове и настъпи кутишки, или просто да свикнеш с брума... И то на супер висококачествени клипове на популярни влогъри, в реномирани сайтове..
Мен винаги ме е влудявал и дразнел ужасно !

На всичкото отгоре, топ марки като Musicman и Suhr предлагат половинчати и незадоволителни решения. Толкова да е консервативна и изостанала електрониката в музикалната сфера, като се има предвид какви чудеса има в цифровия домейн... пък да зарежат този отвратителен проблем на ниво отпреди 100 години...!

Редактирано Януари 18, 2021 от emosms

[Evtim Djerekarov]

Можеш да пробваш с BC214C за по-нисък шум. Особено добре е, ако подбереш такива с по-голяма бета.

https://www.tme.eu/bg/details/bc214c-cdi/tranzistori-pnp-tht/cdil/bc214c/

Също 2N4403 с по-голяма бета, ще свършат работа.

Редактирано Януари 18, 2021 от Evtim Djerekarov