(Pickups) адаптери които позвате

[panko]

Аз ползвам :

 

1.Dimarzio D Activator  (много добър за бързи пасажи  джаз и рок)

2.Bill Lawrence L-500 (Много добър за крънч)

3.Dimarzio Paf-pro (за класически рок)

4.Seymour Duncan SH-10 ( добър звук за метъл)

5.Dimarzio The Chopper ( добър за рок)

6.EMG  SL20 Steve Lukather (ретро рок звук)

 

 Подредих по качество според музиката, която си правя.

[Acei]

Bare Knuckle Warpig - Ceramic - bridge

Bare Knuckle Warpig - Alnico V - Bridge/neck

Bare Knuckle Painkiller - Ceramic - neck

Bare Knuckle Nailbomb - Ceramic - neck

Seymour Duncan Nazgul - bridge

Seymour Duncan Sentient - neck

 

подредих ги по предпочитание и по позиция на инструмента

[chris_barnes]

1. Seymour Duncan Distortion set (SH-6)

2. EMG 81/85 set

 

И двата сета са си метъл адаптри, въпреки че дисторжъните според мен могат да звучат прилично и за по-леки стилове. Дисторжъните са ярки и звучат по-меко, докато ЕМГтата са по-стерилни. За сметка на това ЕМГтата изкарват много по-лесно pig squeels и флажолети. Дисторжъните са в ЛП китара, а ЕМГтата са в ЛТД.

[Heartman]

Washburn Nuno N2

Bridge:Bill Lawrance L500

Neck:Seymour Duncan '59

Вадят както звука на Нуно така и на Даймбег, оказа се че и двамата са ползвали точно тази комбинация, но в различни стилове.

 

Gibson LP Studio

2xburstbucker

За блус рок са перфектни, но за хай-гейн издишат и пищят като сингли

 

Fender stratocaster usa SSS

3xHot single alnico 3

Хард рок и блус.Имат повече аутпут и държат на повече гейн, но стават и за блус със хубавия клийн спаркъл тон на Фендер

 

Squier HSS

1хAtomic Humbucking Pickup

2xHot single alnico 3

Хъмбъкъра обажда яко за хард рок и блус

[Rad]

Seymour Duncan TB-14 custom 5 -bridge 

Seymour Duncan HS-2 Jazz -neck

 

Като цяло ги ползвам за метъл и са си доста стабилни

[Jim-ph]

в повечето китари оригинални - просто защото са уникални и като тип и като тон.

 

1972 Univox Hi-Flyer Phase II - нищо друго не върви там освен техни сингли, дори по размери

1972 Univox Hi-Flyer Phase II - смятам да му сложа техни хъмбове от '74 модел ама не ми се префрезува деката

1979 Aria Howard - също

1965 Fender Mustang - бих искал да видя как ще му сложите нещо неоригинално

1976 Vorg LP Deluxe - ориг. Maxon Custom мини-хъмбове и са супер

1988 Greco LP Custom - сет Seymour Seth Lover

1999 Fender MIJ Strat LH - реплика на 70ти CBS адаптери. Купих ги евтино от UK, харесват ми

2013 Warmoth Jaguar - Fender John Cruz Limited. 

2005 Gibson SG Std - Gibson Burstbucker 2 с опция series/parallel. По принцип мразя звука на този адаптер ама точно на тази китара звучи добре. Въпреки че брат е на мнение что микрофонията е непоносима.

1994 Fender MIJ Strat - G&L Legacy сет

2012 Warmoth Tele - по легенда са Bareknuckle ама няма как да проверя, а и не ми се иска

[Бицев]

Китарите, които харесвам, са 'олд скул' и им харесвам звука с оригиналните адаптери, сложени от производителя. Не сменям.

 

Sent from my SM-G930F using Tapatalk

[Caprycorn]

За стратокастерите ползвам Димарцио Area67, Area61, Area58, Virtual Solo, HS3, както и Сеймор дънкан комплекта на Ингви. От всички изредени най-много харесвам Area67.

[TONY]

Хартман , на моята Washburn Nuno N2 съм сложил ДиМарзио фром хел на нек-а.

Също е добра комбинация с БЛ500, на друга имам стадартната със Seymour Duncan '59.

 

Иначе, както казва Бицев, когато не се налага, не сменям адатери.

А когато го правя, ползвам всеизвестните - СД, ЕМГ, Ди Марзио, Гибсън и Фендер.

[garcho]

Еarly 1970’s Matsumoku 3 single coil pickups.

[Jim-ph]

а матсумоку ползвали предимно Maxon

[ciriljhonson]

Lollar Telecaster '52 T Neck Pickup chrome coveр - neck
Lollar Vintage T Series Pickups - bridge

Seymour Duncan lil'59 - bridge

Seymour Duncan 59 BJ (pickup wound by Maricella Juarez)

Gibson '57 PAF

Rio Grande Pickups - Big Bottom Telecaster set

Rio Grande Pickups - Muy Grande Telekaster - neck

Rio Grande Pickups - Tallboy Humbucker

Bare Knuckle - The Mule humbucker - bridge

Bare Knuckle - Blackguard Tele Series

LACE pickups - The Lace Hemi - set

LACE pickups - The Lace Sensor Hot Gold 13.2 K - set

Duesenberg Pickups - Domino P-90 - neck

 

Обикновенно си селектирам адаптерите спрямо музиката която ще се свири, вида китара, дърво и тн.

Минал съм през много марки и имам поглед, както  към популярните така и към някои екзотики, вече изчезнали/спрени от производство, също стари класики и други.

Единственото което не мога да преглътна е EMG на Gibson Les Paul.

 

   

[lyu_records]

Не можеш да преглътнеш защото не свириш такава музика!

 

[ciriljhonson]

^ Не си ми разбрал хумора. Иначе, аз и наковани капачки от бира няма да преглътна.

Що се отнася до музиката - Long Live Rock 'n' Roll !!!, едва ли Зак свири нещо друго.

[Evtim Djerekarov]

Противно на повечето участници, аз обичам да си навивам адаптерите според китарата.

 

Ако искам по-режещ и агресивен тон, ползвам плочка с керамичен магнит. (най-често на бридж позиция). А ако искам някак по-фин тон, ползвам блокче алнико-2 или алнико-5.

 

Най-често навивам нек адаптера умишено една идея по-тих (по-малко навивки), въпреки, че е идейно да има по два извода (един от по-ранна навивка, и с ключе да се превключва между по-тихия и "нормалния" режим) - когато навивките са по-малко, тонът е по-бистър, освен, че е по-тих.

Това дава възможност без пипане на волюма на китарата, или със съвсем малка корекция, когато ползваме средно силен овердрайв, да имаме режещ рокаджийски овердрайв на бридж адаптер, а когато минем на нек, звука да става по-бистър и ясен, което позволява например, да свирим и акорди, които не звучат замазано, особено ако пипаме по-леко с перото.

 

Ако се ползват шишове от обикновена стомана, тонът е по-масивен, но малко по-мазен, с по-малко детайл. Ако се ползват сплави с по-малка магнитна проницаемост, за сметка на по-ниския аутпут се получава по-детайлен тон (така и индуктивността на бобините най-често намалява).

 

Ако звукът на двата адаптера заедно е приемлив, обичам да правя комбинацията дефазирана - за да имам по-тих и плосък, дрънчащ тон за акорди, а когато тази комбинация е включена в хай-гейн усилвател - за малко по-плосък и някак отчетлив и режещ звук, доста подходящ за пънкарски powerchord пасажи като песни на Green Day, Offspring и т.н.

 

Последно си навих адаптери за "жълтата" Wolfgang-подобна китара. Два алнико-5 хъмбъкера с умерен аутпут и малко по-слаб нек. Тя е с трипозиционен ключ и без TONE регулатор, а с нея свиря най-често на живо, което налага, да имам по-широка гама от възможности.

 

Правенето на адаптери сега не е и трудно. С чичо митко взехме различни размери (бридж, нек) макари, някои от които навити (човек може да размотава просто) с различни цветове, подложки (основи) за адаптери,  магнити, различни шишове и т.н. Така човек може сам да стигне до комбинация, която добре го устройва за съответната китара.

 

Едно от нещата, които искам да пробвам е, да направя хъмбъкер от две макари, които имат в себе си алнико-шишове, като единичен адаптер, а отдолу да има и трета магнитно екранирана от звука на ктиарата макара, която "чува" само шума, а отделно от това, има изводи от всяка от основните две макари, някъде около 1000-1500 навивки по-рано от края. Така може да се получи адаптер, който има извод "хъмбъер", и извод "безшумен сингъл", които освен това са еднакво силни, а притежават цвета на fender-ски единичен адаптер.

 

 

Друга интересна модификация, която може да се направи на китара е, тон регултора в едната посока, да маха високи честоти, в другата - да маха ниски, а да звучи балансирано в средата. Това ще е полезно при прекалено мазно звучащи усилватли. Всъщност, treble bleed кондензаторите, които понякога се слагат на волюм-а, вършат подобна работа при намален волюм.

Редактирано Януари 19, 2017 от Evtim Djerekarov