Кафеджии има ли?

[synchu]

Те всички си въртят горе долу едни и същи кафета. 

Няколко пъти взимам от тук (само онлайн поръчка):

https://montecristo-coffee.com/produkt-kategoriya/прясно-изпечено-кафе/

Африканските са им много читави.

Dabov винаги е опция и през месец излиза с интересни кафета, но там понякога е hit & miss ситуацията и разбира се, цените са малко по-високи.

Има и разни други - на Екзарх Йосиф и Бачо Киро пресечката има едно кафене, където също пекат.

Това, което съм забелязал аз - след като прекарах всички пекарни, е че Домани са най-консистентни, но пък трябва и разнообразие, така че аз използвам и споменатите Монте Кристо и Dabov и Columbus по-рядко.

[CyberGene]

Аз си карам само на Домани. Посещавам ги горе-долу на 2-3 седмици и винаги имат някакво ново кафе за опитване, което взимам в комбинация с някое от постоянните им и така си правя разнообразие.

[Evtim Djerekarov]

Някой има ли идея, къде сега човек може да намери електронен датчик за налягане, подходящ за еспресомашини, за прилични пари. В ebay има доста оферти, но честно казано, нямам идея, към кои да се ориентирам. Някой случа-а-а-йно да има опит с такива джаджи? За един тестов вариант преди време, бях намерил стар такъв датчик, но беше единична бройка. Става дума за датчик, който да мери налягане на течност в диапазона 0-30 bar, да има стойност на напрежение, като изход, и по възможност, да се захранва с 5 волта. Може и да има snubber на налягането. Хубаво е и, да е високотемпературен, но ако не е, ще се измисли решение чрез медна серпентина.

Става въпрос за доразвитие на моята PWM платка от август 2016 г, като се добави аналогов PID за налягането и аналогов PID за температурата, където коефициентите се настройват с тримери, а на машината (евентуално) са изкарани само потенциометри за желана температура и налягане. Също, за разлика от тогавашната платка, тук ще има галванично развързване от силовата част, на "помпената" част - с PC817, а на нагревателната - с оптотриак.

[CyberGene]

Нямам отговор на въпросите ти, но проектът ти ми е вече доста интересен (откакто направих моя DIY проект за пианото и започнах да се интересувам повече от електроника) и ще го следя ?

[Evtim Djerekarov]

Работата е там, че при датчици (температура, налягане), които имат котакт с водата или бойлера, нисковолтовата част (контролера) трябва да е галванично изолирана от мрежата и да управлява помпата и реотаните, да кажем, чрез оптрони. Най-евтиният според мен вариант е, за помпата да се ползва оптотранзистор от сорта на PC817,  а за реотаните - оптотирак от сорта на MOC3063 (zero-crossing), управляващ някакъв подходящ мощен триак за товара (около 2000W реотан).

Помпата, както и преди, ще се управлява с около 1kHz PWM. Понеже бобината на помпата има значителна индуктивност, то това е еквивалентно, на смъкване на напрежението от 220V до по-малки стойности, което намалява  мощността на помпата. Мининалните допустими мощности (около 6-10W) се постигат, до колкото помня, с около 70-80% PWM. Под тези мощности, не може да се раздвижи буталото на помпата.

При нагревателят, за секунда имаме 100 полувълни мрежово напрежение. Ако приемем време на реакция от половин секунда, това означава, че ако искаме да пропускаме цели полувълни през реотана (за добър power factor), то ще имаме 50 различни степени на мощност. Това може да се постигне чрез 2Hz PWM, който управлява гореспоментатите триаци.

Управляващата част (която взима информация от датчиците и управлява PWM регулаторите, за да се опитва до поддържа зададени setpoint-и) може да е както цифрова (софтуерни PID регулатори, може би с възможност за автоматична калибрация), така и чисто аналогова (два PID регулатора, изпълнени със схеми с операционни усилватели, с тримери за донастройка на PID коефициентите на усилване и съотношенията в PID сумата), като в този случай, желаната температура и налягане, могат да бъдат или пресет тримери, или потенциометри, поставени на панела на машината.

 

Редактирано Април 2, 2020 от Evtim Djerekarov

[synchu]

Ти си сигурен, че няма да правиш совалка? Нали за кафе става въпрос?

Добре, че съм с La Pavoni ... 

[Evtim Djerekarov]

Направих нещо като първоначален (нефинален) вариант на аналогов PID за температурата + термодатчик + PWM + галванично изолирана мощна секция.
Вижда се, че схемата не идва твърде проста - сложна е, колкото по-сложен distortion ефект с еквилайзери, но идеята е, за някой друг час, да може да се налепи и настрои. Постарах се, да ползвам само достъпни и нескъпи компоненти.

Tермодатчикът в случая е NTC съпротивлението R25, което при температура 25 градуса по Целзий, има съпротивление 10К, има константа
B=3380 и има работна температура поне до 125-130 градуса. Датчикът е монтиран на подходящо място на бойлера, като е галванично изолиран от него.

С потенциометъра TEMP се задава желаната температура, в случая, в диапазон от около 90-105 градуса. Операционните усилватели U1-U5 образуват PID регулатора, като U3 е интегратор, U2 e пропорционалната част, а U4 - диференциалната. U1 e диференциален усилвател на грешката. (желаната стойност минус измерената). Чрез подбор на C3 и C4, както и на R8, R12, R16, евентуално R10, R14, R18 както и R19 в суматора на изхода, може да се променят времеконстантите и коефициентите на усилване на грешката. Някои от тези потенциометри трябва да са тримери, но след внимателен анализ, ще начертая оптимална схема с минимален брой тримери. Изобщо, след известен анализ, ще публикувам по-издържана схема.

Схемата около NE555 е генератор на триъгълна вълна с честота около 2Hz. Компараторът сравнява нея със сигнала от PID регулатора, за да състави 2Hz PWM правоъгълна вълна, с която се управлява изходната част (реотана).

Оптотриакът MOC3063 изолира галванично изходната част от управляващата, като включва и изключва изходния триак BTA16700 само когато мрежовото напрежение минава през 0V. Така се получава управление на реотана, при което на практика мощността може да се променя на всяка половин секунда, от 0 до 100%, със стъпка 2%.

Захранването 5V може да се направи, но най-добре и най-евтино е, да се ползва платката от някое прилично 5V USB зарядно.

 

На графиката се вижда, че при нарочна (тестова) промяна на желаната температура (зеленото) и при постоянна измерена температура (сивото), токът през реотана (червеното) тече в почти цялата част от времето , когато температурата трябва да се повиши,  съвсем не тече, когато температурата трябва да се понижи. При близка до желаната температура, ток тече само в част от времето. Зелено-синьото е PWM сигнала, с който се управлява оптотриакът MOC3063. Вижда се, че товарът (реотанът) се включва само когато мрежовото напрежение е около 0V - затова полувълните са винаги цели.

 

Редактирано Април 5, 2020 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

По подобен начин може да се направи и регулатор за налягането. Тук чрез потенциометъра U9 може да се настройва желаното налягане. А датчикът за налягане е някой от предлаганите датчици за налягане на течности, които обикновено имат диапазон на изходното напрежение 0.5 - 4.5V. Не съм сигурен, дали се свързва точно така, но не е трудно, да се провери в документацията на датчика. Може да се жертва още един TL431 за генератор на 5V опорно напрежение, ако да кажем нашето захранване дава 5.5V, за да не ни плава заданието на налягането (дори да плава, едва ли ще е фатално да е +- 0.5 bar, но може поне да се филтрира с кондензатор към земя, за да нямаме шум от захранването в това напрежение).  Тук схемата с 555 пак генерира триъгълен сигнал, но този път с честота около 1kHz.  U1 отново сравнява сигнала от PID регулатора с този триъгълен сигнал, за да се получи 1kHz PWM сигнал, с който през оптрона PC817 се управлява изходната част и помпата. Тук оптронът отново служи за галванична изолация. В изходната част имаме помощно захранване VauxPos изпълнено с помощта на D2, D3, Р15, C7, което не надвишава 12 волта (през положителната полувълна на мрежовото напрежение, през D3 и R15 се зарежда кондензатора C7, обаче ценеровия диод D2 се отпушва при напрежение 12 волта и така не ползволява напрежението да порастне повече, защото това може да унищожи мощният полеви транзистор M1, който вероятно ще има максимално допустимо напрежение на гейта, равно на 12V).  Оптотранзисторът, както и биполярните транзистори T1 и T4 (totem pole конфигурация), в крайна сметка управляват гейта на M1 в съзвучие със PWM сигнала, който се подава на оптрона откъм контролната част на схемата. Помпата е свързана в дрейна на M1, а останалата част от схемата надясно от помпата е snubber, който разсейва излишната енергия, която може да се върне под формата на голям напрежителен пик от индуктивността на помпата, като не позволява напрежението на дрейна на M1 да надвиши около 600V (добре е, да се ползва 700-800 волтов MOSFET).

 

Тук има нещо като нескопосана (нямам претенция да моделирам точно хидравличните процеси) симулация, с уговорката, че налягането не може да нарастне толкова бързо, но нямам цяла вечност, да чакам симулацията да приключи. В нормални обстоятелства, налягането се повишава по-бавно и не може да подскочи с толкова много на всяко преместване на буталото на помпата.



Синьото е желаното налягане, като нарочно го изменям. Зеленото е "налягането", което се получава, като следва да се отбележи, че буталото на помпата може да се премести само веднъж на всяка 1/50 от секундата, а в отрицателната полувълна на мрежовото напрежение, налягането неминуемо пада малко, защото в тези 10ms буталото няма ход. Разбира се, тези подскачания биха били около 2-3 пъти по-малки в действителност. Червеното на графиката е управляващият PWM сигнал.

Е идните дни, ще прецизирам двете схеми и ще ги обединя в една. След това, ще се наложи да потърся датчик за налягане и да нарисувам платка. Разбира се, ще е хубаво, ако има ентусиаст, който да начертае платката (Vayov най не е маниак на кафемашини, иначе има много опит с чертането). Разбира се, и аз мога да измисля някаква платка, но ако някой друг го направи, ще е много форумен проекта :).

Редактирано Април 7, 2020 от Evtim Djerekarov

[CyberGene]

Аз се учих на чертане на платки за пиано-проекта си в KiCad (и авторутиране в една Java програма, но беше преди година и не съм го правил втори път, така че не помня всичко). Но е сравнително лесно, защо не пробваш?

[Evtim Djerekarov]

О, аз съм правил много платки, като често ползвам ExpressPCB, SprintLayout и други подобни. Просто в правенето на платки, всеки си има почерк, и винаги е по-голямо удоволствие, да гледаш чужди, особено ако някой много се е старал и е сместил всичко добре, по възможност без мостчета.

[Evtim Djerekarov]

Сега като се замисля, може в двете схеми, инвертиращите усилватели след PID тройката, както може би и интегралните части на PID регулаторите, да са по-бавни ОУ, но с много малък voltage offset. Това е особено важно, най-вече за инвертиращите усилватели след PID, защото техните коефициенти на усилване може да се по-значителни. ОУ от сорта на MCP609 има 20 пъти по-малко входно напрежение на несиметрия, в сравнение с LM358, примерно.

[Coffee]

Тук ползват arduino с pressure transducer -> http://www.cyberelectronics.org/?p=458

Редактирано Април 19, 2020 от Coffee

[Evtim Djerekarov]

Единственото лошо нещо на еспресото, в сравнение с другите начини на приготвяне на кафе е, че не показва добре бъдещето...

[iradev]

От толкова размисли и страсти за кафе машините ти изстина кафето. А студеното кафе е като топлата бира. Па ако ще и от Сибир да го доставят това кафе.

[synchu]

^Доволно и спокойно можеш да пропуснеш, ако не те влече темата