Захранване за ефекти!

[lyu_records]

Найс а?

 

[Baby Thomas]

Найс, ама не е ли излишно тежко и голямо т'ва чудо?

[lyu_records]

Чак пък тежко и голямо не, а за излишно хич. 

За качеството -  схемата я има на първата страница, нека спецялистите да кажат какви са недостатъците.

Относно частите - до момента ползвам качествени такива, в общи линии е далеч от повечето клас 200 + лв. китайски фабрични захранвания и от функционалност и от качество.

Да можеше да е импулсно и габаритите да са значително по-малки но така съм преценил  импулсното захранване има някои минуси, които за мен не са компромисен вариант, визирайки целта за която ще се ползва.

[dzwer]

Добра комбинация е импулсен стабилизиран токоизправител + аналогов стабилизатор(и).

Особено ако импулсното работи на висока честота - над 150кХц.

Може и импулсен токоизправител + аналогов стабилизатор, но така ще трябват по-големи радиатори за аналоговите стабилизатори.

Получаваш предимствата и на двата вида

Редактирано Декември 18, 2014 от dzwer

[lyu_records]

Там където се търси ток близък до този от батерия импулсно захранване не е оферта, въпреки това има варианти, но според мен няма смисъл визирайки това, че най-големия плюс ще е обема на устройството.

[Evtim Djerekarov]

Проблемът с импулсните захранвания за китарни цели е, че често трансформаторчетата са малки, а бобините се налага(поради високочестотният характер на трансформатора) да се навиват една върху друга (а не на отделни секции на макарата), което в повечето случаи означава известен компромис с пробивното напрежение и способността за безпробивно устояване на критични режими. Имайки предвид, че китарата крие по-голям риск от токов удар от да кажем, персонален компютър, за направа на сигурен импулсен трансформатор за тази цел се налага  преоразмеряване на сърцевината и изолационните слоеве, може би и на сечението на първичните проводници. Също, трябва да се има предвид огнеупорността и механичната устойчивост на изолационните слоеве (с цел избягване на пробив през трансформатора при непредвидени обстоятелства, като пробив на първичния ключ или прегряване).

 

Повечето маломощни топологии (Flyback, едноключов Forward), за по-евтино, ползват 600-волтови ключове, които при критични режими (завишено мрежово напрежение при 220V мрежа), работят на границата на допустимите си напрежения, а понякога и с контролирани периоди на лавинни пробиви(при недооразмерен snubber, за по-малки загуби).

Този факт, комбиниран с мижави трафчета, изолирани с няколко слоя Mylar лепенка, са рецепта за токови удари, при неоптимални обстоятелства. Бушоните не винаги могат да предпазят от такова стечение на обстоятелствата, защото в зависимост от посоката на включване, може да се окаже, че бушонът е свързан към нулевият проводник.

 

В тази връзка, бих попитал по-опитните от вас, каква изолация би следвало да се използва за тези случаи? Каква изолация може да осигури, освен високо пробивно напрежение, също и устойчивост на високи температури и механични усилия (примерно, взривяване на първичния проводник между слоевете).

Редактирано Декември 19, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

минимална дебелината на полиестерен изолационен материал отнесена към максималното работно напрежение. Източник: http://www.turneraudio.com.au/output-trans-PP-calc-3.html

 

0Vdc to 100Vac pk > 0.1mm

0Vdc to 400Vac pk > 0.2mm

300Vdc to 600ac Vpk > 0.4mm

450Vdc to 900Vac pk > 0.45mm

600Vdc to 1,200Vac pk > 0.5mm

1,200Vdc to 2,400Vac pk > 0.7mm

2,400Vdc to 4,800Vac pk > 1.4mm

 

За по разпространените изолационни материали, накратко може да се прочете тук: http://www.elektrabg.com/index.php?id=27

 

Предпазителите монтирани в устройствата са предназначени да предпазят самите устройства от претоварване. Защитата от офазяване на корпуса се поема от предпазителите в разпределителното табло.

За защита от допир и малки утечни токове се използват дефектнотокови защити. Накратко за тях > http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0

В горния линк се съдържа и един много полезен документ:

"Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии"

http://elektrouslugi.com/images/pdf/naredba3.pdf

Редактирано Декември 19, 2014 от g_vayov

[Evtim Djerekarov]

На хартия всичко изглежда много хубаво, но не е ясно, в какви точно условия, и при спазване на какви нормативи, ще се ползва устройството. Примерно, в огромна част от случаите няма нито ДТЗ, нито истинска земя. Отделно, този род устойства обикновено не са заземени, поради практически съображения, свързани с потенциално замърсена/ошумена земя.

Поради тази причина, все ми се струва, че преоразмеряването не е излишно.

Редактирано Декември 19, 2014 от Evtim Djerekarov

[synchu]

^^ твърде полезен пост, който ми напомня за известната борба с чужд доставчик, докато сменят на сайта си спецификацията на едни проводници, която беше надценена и в този смисъл опасна за ползвателите им.

 

^E все пак е захранване за ефекти, не за ракетно управление Може и по-скромно да се справя, но кой както го кефи - е най-добре.

[Evtim Djerekarov]

Захранване за ефекти е, но в случая с импулсните захранвания, повредите не настъпват задължително в резултат на прекомерно голяма консумация, а при недобро изпълнение - дори на празен ход. Веднъж съм виждал цъфнал като конфета импулсен трансформатор EI-35 на марково импулсно захранване - в резултат на рязък скок в мрежовото напрежение - не в резултат на прекомерно голяма консумация. Всичко в компютъра и цялата периферия беше повредена. Е - никой не иска да държи китара, включена в такова устройство в такива моменти. Затова мисля, че изолацията на трансформатора трябва да е много надеждна.

Редактирано Декември 19, 2014 от Evtim Djerekarov

[Evtim Djerekarov]

Мислейки в тази посока, а и предвид факта, че КПД на такива захранвания не е фатален показател, може би най-надеждното решение е тороидална сърцевина с физически отделени намотки - всяка изолирана и откъм сърцевината, и отгоре. Така няма да се постигне идеално малка утечна индуктивност, което верояно ще изиска двуключова топология, прав конвертор или полумост (за да се ограничи напрежителния стрес върху входните ключови транзистори), но ще се получи прилично надеждно захранване. За съжаление, двуключовите топологии изискват по-сложно управление, което прави невъзможно използването на популярните самоосцилиращи схеми. Въпреки това, тази топология не е много по-скъпа. С такова (импулсно) решение могат лесно да се навият и повече вторични намотки, за множество галванично развързани захранвания, както и вторични намотки за различни изходни напрежения.

Редактирано Декември 19, 2014 от Evtim Djerekarov

[g_vayov]

^^^^Незаземени устройства трябва да се изпълняват с двойна изолация, Class II. Това означава че имат поне две независими изолационни бариери между входа и изхода. При пробив в един изолационен слой, в изхода или по корпуса няма да се появят опасни напрежения.

^^При заземените, каквото е компютърното захранване, изискванията са други.

Зависи и как е проектирано. Има два основни диапазона: диапазон на нормална работа и диапазон на необратима повреда. Диапазона на нормална работа трябва , като минимум, да покрива допустимите толеранси в мрежовото напрежение. В този диапазон се гарантират и изходните параметри. Напрежението при което натъпва необратима повреда е малко по-разтеглива величина. Не съм сигурен дали е специфицирано някъде. По-високо, по-сигурно; по-ниско, по-евтино. Производителя на един масов продукт балансира между двете крайности. Защо да произвежда хиляди захранвания издържащи на 400V, при номинално 230V, когато на 99% от тях никога няма да се подаде напрежение над 260V?

Редактирано Декември 19, 2014 от g_vayov

[lyu_records]

 

 

 

Аз си реших проблема със захранването за следващите няколко месеца докато не ми щракне да си направя и 18 волтово   но като гледам в списъка с ефекти, които съм замислил да си правя всичките са на 9 волта

Остана само да се сложат радиаторите обаче нямам паста и да го заземя (бързах да го пробвам и ме примързя)

[Evtim Djerekarov]

Още малко офтопик:

Наистина, силно пожелателно е, да има двойна изолация. Предвид фактът, че това са изисквания, би трябвало да се спазват, но все си мисля, че се намират начини за тяхното заобикаляне (или както е най-често срещаната ЕС практика, всичко е ОК на хартия, но иначе с практическа проверка, никой не се занимава).

 

Ето, например, едно захранване на Behringer пулт, разглобено. И при по-добри марки, положението не е много по-розово.

 

http://www.diyaudio.com/forums/parts/145150-upgrading-behringer-bcd2000-project-need-help-advice.html

 

Не знам за вас, но ми се струва, че показаният трансформатор не е много различен от който и да е АТХ/Лаптопски трансформатор.

Дори ако се загледате в Application Note-овете на големите производители, касаещи проектиране на галванично развързани незаземени захранвания за различни устройства и разгледате главите за Winding Plan, ще видите, че препоръките не кореспондират много стриктно с гореспоменатите изисквания.

[g_vayov]

Пластмасовия корпус е втората изолацинна бариера Пази се човека, а не захранваното устройство.

Редактирано Декември 21, 2014 от g_vayov