Буквар на Бъркли сБъркан

[kolio_k]

.....Ресурсите на джаз импровизацията не се опознават с една - две книги, а с практика, транскрибиране, анализ, търсене, инвестиране на средства и време.

Едновременно труд, забавление и очарование за цял живот.....

 

Напълно съм съгласен с теб! Като не омаловажавам и четенето. Ни лично аз наистина не бих търсил грешки в учебници (независимо кои), прекалено много работа със съмнително удовлетворение накрая. Полезното в тях е неизмеримо повече от евентуалните грешки (или различни гледни точки)

[Tozi]

Впечатления от наши преподаватели преки нямам, но пък имам такива за преподаватели от прословутият Бъркли. Халтура има навсякъде. Има обаче една основна разлика между тяхния начин на преподаване и този у нас. Там никой не те кара насила нищо да учиш - дава ти се информацията оправяй се както искаш с нея , докато у нас всичко се приема (и предава) като единствена неоспорима истина която трябва да се научи - тоест "така се правят нещата и кой си ти да ги променяш....". Сигурно има грешки в информацията която се предава но в случая това не е една от тях. Тониката може да бъде минорна и мажорна, разликата е в движението на третата степен с половин тон, докато основния тон си остава същия (както и в повечето случаи петия). В джаза всичко подлежи на промяна - има едно постоянно движение - както в хармонията така и в мелодията и ритъма. Теорията (разберете) е просто един опит за обяснение на съществуващите вече процеси в музиката. Това е една основна информация от която могат да се извлекат множество практически приложения. Това не е закон - всичко е променливо.

Редактирано Април 30, 2012 от Tozi

[Viara Ivanova]

travelcaster, да разбирам ли, че темата е просто твой стремеж да развенчаеш "мита" за Бъркли, понеже "букварите" им са сгрешени .

Учебници има много, хората са сметнали, че този е най-подходящ за съответното ниво/курс на обучение.

Бъркли има изграден имидж, както и Консерваторията има

Това, че някой е приет да учи някъде или е завършил само по себе си нищо не значи. В Бъркли добрите студенти и добрите преподаватели се избират взаимно, за посредствените - каквото остане.

[travelcaster2]

Организацията на седемте степени в една скала прилича на организацията на седемте планети в Слънчевата система. Тяхната позиция и движение предопределят приливите и отливите, въздушните и морските течения, които поддържат живота на Земята.

Така ролята на медиантата - по-близка със своите вибрации и амплитуда до тониката се оказва по-важна от тази на субтониката.

Йерархията на степените и Обертоновата поредица

 

[XAS]

"Терцата 2.5" - едно изключително математико-акустическо събитие.

... Повече от вероятно е, че гърците /разб. Древногръцката теория на музиката - бел. моя/ не са пропуснали да отдадат "дължимото" на "терца 2.5" и са разбрали нейното знаково положение, като просто деликатно са я "заобиколили": нито са я означили като консонас, нито като дисонанс... Обаче, погледнато в дълбочина, е възможна и друга причина: гърците да са използвали това "знаково положение" на "терцата 2.5" като оправдание за невъзприемащото се тогава от слуха съзвучие терца. "Оправдание", което е съвсем логично - "плътната хармоническа вещественост" на този интервал-съзвучие се е оказала "груба и неразбираема" за тогавашната изтънченост на нравите и за началото, за "младостта" на музиката.

* Използвания цитат е от книгата на Христо Питев "ДО ПИТАГОР И НАПРЕД" и по-точно от втората студия в нея "Най-великото откритие - A'1.66/ G'1.50/ F'1.33/ E'1.25", стр. 162/163, изд. "Фабер", 2010.

[Steppenwolf]

Не съм се задържал много в темата, защото не намирам нещо кой-знае какво за бистрене, а и едва ли ще ни напои особено. Затова, ако някой се почувства недоразбран или повтарям, извинете. Няколко неща, които намерих за нелошо да отметна:

Консонансът и дисонансът не се срещат рязко в черно и бяло, а преливат един в друг. Това зависи от музиката, културата и развитието на строевете, те не са абсолютни. В миналото терцата не е намирала място в графата с консонанси, а днес септакордите и изобщо "рошавите" акорди си минават за консонантни единици, които не е необходимо задължително да получават разрешение по познатите принципи от класиката. Думите обаче са само две - консонанс и дисонанс, та зависи от кой край на континуума ще погледнеш. Има и малко игра на интерпретации тук, понеже не е написано явно, че терцата, септимата и т.н. са еднакво нестабилни. От това гледище, те просто попадат в групата на по-нестабилни от примата, октавата и чистата квинта, придавайки повече активност, докато, поради голямото си тонално сливане, октавата и квинтата имат по-статичен ефект - ако другите са вълните и теченията, те са бреговете. Това е валидно и в класическия контрапункт. Ето защо тези тонове обикновено очертават guide tone lines и са като водачи, които придвижват музиката (да си припомним и че тези са есенциалните тонове на акорда - терци, септими, алтеровки).

Също така, има разлика между степен в лад и тоналност, и степен в акорд. Чисто акустичният дисонанс "на парче" е едно, но в тонален контекст нещата се поизменят. Когато става дума за консонанс и дисонанс, въпросът не се изчерпва само с пореден номер в обертоновата редица - това е един преопростен поглед над нещата. В психоакустиката се различават няколко вида консонанс и дисонанс. Освен това, ако ще сме nitpicky, минорната терца е по-нестабилна от мажорната, а отсъждането за септимата по обертоновата редица не е съвсем точно, понеже там септимата е друга - обертонова или субминорна септима, - която не присъства в нашата тонова система; един акорд с малка септима и един акорд със субминорна септима са различни акорди.

А идеални учебници няма и едва ли ще има, но на Бъркли са силни и доста практични. Само едно е идеалното и то не може да бъде назовано.

[travelcaster2]

Въобще не търся ИДЕАЛНОТО, а само споделям, че в този учебник има грешки и пропуски.

BTW - в него не се споменава думата Jazz, ако я е имало, то тя съзнателно е изчистена, защото имам чувството, че политиката на колежа е да произвежда поп музиканти.

Пазарът определя търсенето на стоката.

[Steppenwolf]

Е, не бих го нарекъл чак "грешка" и споделих защо, но ако държиш така да го назоваваш - добре. Дума като дума.

 

А дълбоко в сърцето си всеки жаднее за идеалното. Но не може да го намери вкопчен в този свят.

[travelcaster2]

Guide Tones в композиция/импровизация може да бъде всеки тон. Още по-интересно за слушателя (подготвеният слушател) би било да се ползват надстройките на джазовите акорди. Погледнете Stella By Starlight. Бъкано е със 7-ци и алтеровани 5-ци и 9-ки.

Но когато се пише учебник, той е за ученици, а не за колегите на даскала. Ученикът (студент) е личност, недоверчиво гледаща към даскала. При всички случаи са от различни поколения. Методиката на преподаване е успешна, когато успееш да убедиш студента в състоятелността на своята теза. Нова материя за студента не се преподава отзад напред. Постепенно от простото към сложното. Трябва да му го сдъвчеш, а той само да го глътне.

Може би ме е подразнило при Hal Crook, че направо дава сложното като формула. Едва ли ще го разберат.

Вижте All The Things You Are. В продължение на 16 такта Guide Tones са само терцовите тонове. Така мелодията се "самохармонизира", т.е. звучи логично дори без никакъв акомпанимент.

Начинаещият импровизатор трябва да се научи да композира солата си, а не да свири случайно попаднали на пръстите му му ноти.

Солото трябва да е като приказка, която има тема, сюжет, контур, паузи, обрати, контрасти, повторения (мелодични и ритмически). Да се ползват заучени дву-триходови комбинации като в спорта, които предизвикват възторг в зрителя (слушателя).

То е като свиренето "outside". Първо трябва да се научим да свирим убедително "inside", след това бихме могли да излезем от тоналността и да се върнем убедително за слушателя.

Беше ми приятно да контактувам с всички вас и се надявам утре да продължим.

Лека вечер.

[CyberGene]

Като каза Stella by Starlight, още от едно време ми е направило впечатление, че това е един от най-трудно разпознаваемите стандарти, ако не знаеш, че го слушаш и ако е изсвирен в малко по-модерен джаз-контекст, та като съм си правил сам анализи защо се стига до това, бях стигнал точно до същия извод - нотите от мелодията са части от разширенията на акордите, което не вкарва толкова експлицитна хармония - всякаква рехармонизация го прави да звучи като нов стандарт практически. Но на мен точно заради това ми е любим стандарт, докато например All the Things You Are ми е скучноват. Но това си е и до вкус вече. Не намирам в Интернет линк към Stella by Starlight на Chick Corea от албума му Expressions (това е първият джаз албум, който си записах навремето на касета, с него започнах да слушам джаз и да го харесвам като музика) и дори и сега като го слушам, "Стелата" пак не я разпознавам

[Tozi]

А тук разпознаваш ли я?

 

http://www.youtube.com/watch?v=zNREsFUf47E

[CyberGene]

Чак след 3:10 се разпознава

[Tozi]

Аз я разпознавам на 0:50 като засвирва мотив от мелодията.

[travelcaster2]

Моят "1% талант" явно е по-малък от твоя, защото разпознавам пиесата по-късно, по време на изящното соло на баса. А публиката (подготвената публика), разбира се в 3:10.

Но в 3:33 до 3:41 са в 5/8, както и в 4:48 за няколко секунди.

[Tozi]

Има един вид разговори в които уж се говори за нещо а всъщност се подразбира нещо съвсем друго. Началото на тази "Стела" е такова. От общото към частното и обратно.