Kalmar Публикувано Април 12, 2012 Публикувано Април 12, 2012 (Редактирано) Ще започна темата с едно интервю на Джон Сър в което той подробно разказва за своя път и този на компанията. За разкош (наистина) съм добавил на адекватни места (според мен) снимков материал на актуалните за времето модели. Интервю на Мюзишънс хотлайн с Джон Сър (2003) М.Х.: Джон, разкажи ни за ранните си музикални влияния и имаше ли определен тип китара към която да си бил привързан? Дж.С.: Започнах да свиря някъде около 1974, последните класове на гимназията. Започнах с някои добри китари, тъй като моя приятел-басист Стийв Рава ме привлече в групата, в която свиреше, наречена Дейвис Джейнес. Те бяха повлияни от Mountain и The Who. Всъщност соло китариста-певец на групата Дейв Джонсън (страхотен инструменталист и певец) беше приятел с Лесли Уест. Китарата беше Les Paul Junior дабъл кът; Сигурно съм притежавал 4 или 5 от тях или сингъл кът. По-късно започнах да слушам повече Джими Хендрикс и за това, естествено, започнах да клоня повече към Стратокастерите. Все-още обичам Junior моделите, въпреки че вече не притежавам такива. М.Х.: Можеш ли да си спомниш първата китара, която си модифицирал или изработил?Дж.С.: Когато живееше в Ню Джърси, Боб Бенедето направи гриф за моя страт, понеже исках да звучи и свири, като моите Junior. Той ми позволи да гледам, докато го прави, понеже дизайна на главата беше мой. Интересуваше ме изработката от самото начало и за това исках да се навъртам повече край Боб. Може би най-ценното което чух от Боб беше: „Ако искаш да правиш това, просто започни да се занимаваш с него, не ти трябват уроци, или имаш таланта или не.“ Може би просто Боб не искаше някакво дългокосо хлапе да му наднича през рамото. В крайна сметка направих тяло за въпросния гриф, тъй като страт тялото вече не ми се струваше подходящо. Залепи двете заедно. Известно време се наслаждавах на произведението си, докато не реших че искам инлеи (инкрустации) по грифа. Боб се беше преместил във Флорида. По това време вече поставях прагчета, но инкрустациите бяха нещо ново за мен. Занесох я на 48-ма улица в Ню Йорк при някакъв, който се предполагаше, че е добър. След като трябваше да чакам месеци отидох да взема наполовина завършена китара, той буквално беше съсипал грифа, отчупил абаноса на много места и сложил праговете по ужасен начин. Занесох я в нас, опитах се да изшлайфам ужасно изглеждащите инлеи във формата на звезди и да и направя нов рефрет. Но след това вече грифа нямаше същото усещане. С ярост, подобна на Пийт Таунсенд, разбих грифа в пода. Това беше последният път в който някой докосваше моя китара, някъде около 1976. М.Х.: Разкажи за отношенията ти с Руди Пенса от Rudy's Music Stop в Ню Йорк и как се роди марката Pensa-Suhr? Дж.С.: Работех в Music Stores в Ню Джърси и постоянно работех върху мои собствени китари. Срещнах девойка от Бруклин на концерт и последвах сърцето си в Ню Йорк. Работех като готвач през деня, а свирех в банди вечер в Ню Джърси. Един от хората, с които работех в ресторанта, започна работа в Rudy's и просто ме нави да „обработя“ Руди да ме вземе на работа, като човек по поправките, понеже беше разбрал, че на Руди му трябва такъв. Руди ме прдстави на правилните хора, за да видят работата ми. Започнах в малка стаичка с рамерите на килер и започнах да приемам поръчки. Постепенно започнахме да ставаме все по-заети, докато отдела за поправки не зае целия етаж на сградата. Също така бях ме и къстъм шоп на Шектър. Правехеме хай енд китари от готови тела и грифове. Първите комплекти, които не бяха Шектър се казваха „R Custom”. По-късно Руди ме убеди да сложим имената си на тези китари. Сигурен съм, че по-късно му се е искало да се изрита, заради това че ме е карал, понеже аз не исках името ми на тях. R Custom модели М.Х.: Помниш ли първия Pensa-Suhr модел и къде бяха започнати за първи път? Дж.С.: Мисля, че това беше през 1984, преди това направих шепа китари наречени „Suhr Custom”. Шектър в крайна сметка бяха продадени, Том Андерсън напусна и взе със себе си фрезата и започна да прави тела и да ги продава на производителите. Руди купи купчина незавършени Шектър грифове, Том ни изряза тела, позвайки форма на модифицирано, намалено тяло на страт, по мое изискване и така започнахме да правим тези Pensa-Suhr китари. Руди беше собственик на магазина, аз не бях дори и партньор. Аз загубих желание и хъс , понеже нямахме сериозни машини, Том спря да прави части за други хора за да започне своя линия китари (известна и до днес като Tom Anderson Guitar Works б. пр.). На мен ми беше писнало да правя „комплекти“ (тела и грифове) тъй като нямах никакъв контрол върху това какво получаваме като заготовки. Suhr Custom Pensa-Suhr Модели (първия е прословутия МК-1 на Mark Knopfler) М.Х.: След като напусна Ню Йорк си започнал да се занимаваш с дизайн на лампови усилватели и прекарваше време с Боб Брадшоу (около 1991). Разкажи ни за отношенията си с Боб и какви продукти създадохте заедно? Дж.С.: Все-още свирех на китара в група в Ню Йорк сити, докато работех при Руди. Много исках суичинг система за стила музика който свирех. Лукатър и Ландау бяха моите герои – трябваше да имам мой риг. При кой да отида , ако не при рак бога, който правеше риговете на всички. Купих риг от Боб и усилвател по негова препоръка. Жадувах за повече тон, а не чувах това което исках. Люк (Лукатър) можеше да накара рига си да звучи страхотно, но аз не можех да свиря като него, за това имах нужда от повече тон. По същия начин по който навлязох в лютиерството, се гмурнах и в правенето на електроника. Прекарвах всяка свободна минута в изучаване и купуване на технически книги, ходех по библиотеки, изкормвах всеки усилвател до който успявах да се докопам. Спретнах работилница в репетиционната и човърках един Marshall докато не бях задоволен от тона повече от апаратурата която бях купил. Казах на Боб за моята модифицирана глава и той беше заинтересуван. Попита ме дали искам да ми прати една и аз да я модифицирам за него., а аз се съгласих. Той получи главата обратно и накара хората да я чуят и след това ми се обади и ме попита дали не искам да направя триканален преамп. Отговорих, че ще опитам. Той ми обясни как да подредя контролите и остави всичко в мои ръце. Аз направих дизайна на веригата и платката. Той даде на всички да чуят прототипа и хора като Стийв Лукатър и Ландау го харесаха повече от това което имаха. Боб започна да породава толкова много от тях, че каза „ Имам нужда от помощ! Трябва да се преместиш тук!“ Жена ми (вече) и аз решихме, че имаме нужда от промяна и се преместихме в Калифорния. Аз направих дизайна на 3+ преампа и OD 100 усилвателя. Също така връзвах ракове и правех модове на Marshall и други усилватели, дизайн на платки и други за други негови проекти. Беше удоволствие да работя с Боб, научих толкова много за риговете , а всички тези убийствени китаристи посещаващи работилницата, като Ландау, Люк, Скот Хендерсън, Стийв Стивънс ме убедиха, че призванието ми е да правя апаратура и китари, а не да свиря на тях. Custom Audio Amplifiers 3+ Preamp М.Х.: Разкажи ни за времето в Fender Custom Shop и ролята ти в компанията по това време? Дж.С.: Всъщност разговарях с Джон Пейдж в Ню Йорк още преди Custom Audio (марката създадена от Джон Сър и Боб Брадшоу б. пр.), когато той се виждаше с Джон Блек по повод наемането му на работа. Врмето не беше подходящото за мен да се преместя в Калифорния. Постепено раковете започнаха да отшумяват и интереса към усилвателите намаля и аз започнах да правя отново поправки и да правя китари. Жена ми и аз имахме бебе (момче) и беше време за повече сигурност и истински дом. Джон Блек беше вече старши лютиер във Fender Custom Shop. С Джон се познавахме от Ню Йорк понеже той работеше за Роджър Садовски. Джон ме убеди да се обадя на Джон Пейдж за работа. След като се срещнах с Джон и усещайки сигурността на голямата компания, допълнителните облаги и редовното заплащане, нямаше как да не го направя. И така приех длъжността на старши лютиер в къстъм шопа. Докато бях там направих 4 low power Tweed Twins за Ерик Клептън, които той ползваше дълги години. Всъщност те бяха направени 100% в гаража ми от нула. Дори къстъм изработените трансформатори. Също направих един и за ББ Кинг и един за Марк Нопфлър. Основната ми работа беше да правя къстъм китари по поръчка, но се занимавах и с поръчкови адаптери и бояджийска работа, дизайн на активна електроника за делукс бас серията. Причината поради която отидох във Фендер стана и такава да напусна компанията. Беше ми омръзнало да се боря за убежденията си и единствения начин да правя нещата както аз искам е да направя моя собствена компания. Исках да имам 100% контрол върху всеки детайл! М.Х.: И така се появи Suhr guitars. Кажи ни за началото и кога първия модел направи своята премиера официално с емблемата на главата? Дж.С.: Докато се справях с отчаянието от опитите да накарам Фендер да обновят софтуера си срещнах търговец на софтуер, който ми каза: „Ти изглежда си наясно как да направиш всичко, защо не всемеш да си основеш собствена компания?“ Причината да не го бях направил до тогава, освен сугурността, беше че не знаех как да прехвърля моите чертежи/рисунки на CNC машината, а нямах желание да ползвам обикновена фреза и стари технологии, когато имах тoзи вълнуващ нов свят на компютърно оправлявани фрези. И така Стийв Смит (не барабаниста б. пр.) ми каза „Ако можеш да го нарисуваш (в CAD) , аз мога да го изрежа!“ М.Х.: Разкажи за началото и първите модели? Дж.С.: В общи линии тръгнахме с дизайн, който имах от преди, но с леки подобрения, който нарекохме Standard, а телата които нарекохме Classic бяха базирани на класическия дизайн на Фендер, но с изрязвания на корема и при дясната ръка, за по-голям комфорт при модела Calssic T. Всички наши китари имат по-лесен достъп до високия регистър. Serial 381 Serial 738 (първата версия на модела на Скот Хендерсън) М.Х.: Какво смяташ за уникално в дизайна на китарите Suhr? Дж.С.: При нас един и същ лютиер прави цялата китара. Всичко има качествен контрол преди да стигне до него, ние отделяме много внимание на детайла, комфорта, качеството на покритието, но основния дизайн не е уникален, той е класически. Уникалното е това, че може да изглежда обикновено, до момента в който хванете китарата и започнете да свирите на нея. Моите китари са направени така, че да се почувствате всякаш сте се родили с този инструмент , когато излезете на сцена. Няма нужда от модификации, понеже можете да поръчате всички ваши изисквания от самото начало. М.Х.: Кои са някои от вашите ендорсъри и с какво това помага на популяризирането на марката? Дж.С.: Всъщност те не са много, наистина. Скот Хендерсън, Реб Бийч, Майк Ландау (адаптери), Тоши Хикета (Дейвид Лий Рот), Джон Шанкс, Мат Сканел, Пол Фреско, Майк Томпсън . Много страхотни китаристи купуват наши китари. Може би най-замесеният е Скот Хендерсън. Скот има невероятно ухо, пръсти и винаги слуша. Той свири на мои усилватели и китари, какво повече да желая! Използвам Скот често, когато имам нужда от помощ за тона. М.Х.: Разкажи ни и за сградата в която се помещавате, служителите и по колко китари месечно произвеждате? Дж.С.: Помещаваме се на около 5000 квадратни фута, 2 CNC машини (Computer Numerical Control) и екип от 8 души, в това число и аз. Правим по около 40-50 китари на месец. М.Х.: Наскоро разширихте вашата работилница и добавихте допълнително оборудване. С какво това подобри производството? Дж.С.: Сега е удоволствие да ходиш на работа. Най накрая чувствам, че няма какво да ни спре да правим каквото искаме! Това помогна много в точноста на производството, но също така и морално. Парите правят пари, но трябва да имаш правилното оборудване, за да правиш страхотен продукт постоянно. М.Х.: Suhr Guitars са истински къстъм шоп. Разкажи ни за невероятните опции които предлагате на клиентите? Дж.С.: Уха, това би бил доста дълъг отговор, какво ще кажете за твърде много?! Трудно ми е да казвам „не“, така че е по-добре е, ако не го виждате на ценовия лист, просто да попитате. М.Х.: Suhr Guitars вече произвеждат и хай енд басове. Кажи ни нещо повече за това ново начинание? Дж.С.: Това отново е Classic, само че J style (Jazz Bass), просто го правим както трябва, без компромиси. Както и на китарите така и на басовете ние правим всички адаптери и електроника. Това си е убийствен джаз бас с някои опции. М.Х.: В заключение Джон, какво мислиш за бъдещето на Suhr Guitars и най-важното, какво допринесе за твоя невероятен успех? Дж.С.: Упоритост и търсене на знанието. Мисля че 20 часови работни дни помогнаха много, в това винаги да помогнем на клиента. Прекарвам много време във форуми за да отговарям на въпроси. Всичко е изцяло в мои ръце. Нищо не излиза преди аз да кажа, че е ОК. Винаги съм смятал, че е важно да знаеш какво правиш и да осигуряваш добро обслужване. Обичам това което правя и го вземам присърце. Имам страхотен екип. Не бих се справил без тях. Скоро ще сложа техни снимки и обиколка на работилницата на новия ни сайт (все още в процес на разработване). Разбира се, няма да забравя да спомена, че небих постигнал това без помоща на проявяващото ми разбиране семейството! Клиента трябва да знае, че може да се обърне към компания като нашата, да поръча къстъм инструмент и няма да бъде разочарован. Заставам зад всичко, което правя. В бъдеще ще пуснем новата ни линия усилватели, ще добавим няколко нови китарни дизайна и може би ще се разширим бавно. Не искам да ставаме толкова голяма компания, че да не мога да правя петъчен обяд с всички от екипа. _____________________________________________ Интервюто е взето 2003 година. От тогава нещата около Suhr Guitars се развиха много. Има няколко линии усилватели, нови модели китари. Джон Сър започна производството и на китарни ефекти. Пуснаха и линия от китари произведени в Китай - Razmus. Макар да знам как звучи, всъщност там се произвеждат телата и грифовете, но се сглобяват и напасват във фабриката на Suhr в щатите. Всички останали части са идентични с тези на скъпото къстъм производство. Ето и тайм лайн на събитията около Suhr guitars от основаването до момента – 2012 година. Извинявам се, че не са преведени, но интервюто ми изцеди силите _____________________________________________ 2011 JST acquires a new facility approximately 27,000 square feet in size about a mile away from the original facility, effectively doubling production capacity for all of Suhr's products. Guitar backorders reach an all-time high of over 1400 units. Guthrie Govan hooks up with super drummer Marco Minnemann and bassist extraordinaire Bryan Beller during NAMM for a concert and agrees to form a band and record a new studio album to be followed by regional clinic and concert tours. The new Guthrie Govan Antique Modern is introduced and becomes an instant best seller with 50+ pre-orders. 2010 JST has a hugely successful NAMM with its largest booth yet and the introduction of new products such as the 2010 Limited Edition Set-Neck Modern, the Guthrie Govan Set-Neck Signature Model, the Modern 7-String, and new effects pedal prototypes. JST introduces the new Rasmus line of guitars manufactured overseas but Plek'd and set up by the Suhr staff at the JST facility. Suhr dealers immediately order hundreds of the Rasmus guitars. Guthrie Govan goes on another clinic tour with clinic-shows at GIT in Hollywood, San Francisco, Denver and Boston, including a master class at the Berklee College of Music which drew over 500 people. Additional clinic tours in Europe and Far East Asia were extremely successful in bringing awareness to Guthrie and the Suhr brand to serious guitar fans around the world. 2009 JST introduces the Modern Carve Top model as the 2009 Limited Edition and the Guthrie Govan Signature Model at the 2009 Winter NAMM. Both models are instant hits. Guthrie Govan embarks on a series of clinic tours visiting Suhr dealers in the US northeast, Canada, and northern Euope. The tours are a huge success, drawing hundreds of people to the clinics and spurring the sales of the Guthrie Govan Signature Model. JST enters the effects pedal market with the introduction of the Koko Boost, Shiba Drive, and Riot distortion pedals. All the pedals are a huge hit with the effects connoisseurs, especially the Riot, which many are calling the best high-gain distrotion pedal ever. JST ships the first Handwired Series amps to artists John Shanks, Keith Urban, and Bernie Williams. Shon Kornfeld joins JST to replace Neil Morrison as the new marketing, sales and customer services rep. 2008 JST celebrates 10th anniversary of business with the introduction of the 24-fret Modern model and the 10th Anniversary Limited Edition guitar. The Modern becomes Suhr's most popular guitar model in less than a year. The Badger 30 amplifier is introduced to the growing family of Suhr-branded amplifiers. JST enters the accessories market with new product category called Tone Tools with theMiniMix and ISO Line Out box. More Pro Series models are added to reach a wider market of players seeking the very best at an affordable price. John Suhr builds the first of the Handwired Series amplifiers for Scott Henderson (SH100) and Mike Landau (ML100). Neil Morrison (ex-manager of Wild West Guitars) joins JST to aid in the company's expanding marketing, sales and customer services operations. JST and Suhr artist Guthrie Govan team up with Apple Inc. for a series of clinics in Canada to demonstrate guitars being used with Apple computer hardware and music software. 2007 JST introduces the Antique Series guitars for those into vintage styling, traditional sounds and aged look and vibe with nitro-cellulose lacquer finish. Aldrich Signature humbucker pickups are introduced to rave reviews as one of the best high-output pickups on the market. Developed in conjunction with studio guitar legend Mike Landau and blues virtuoso Kirk Fletcher, the FL single-coilpickups are introduced to the market and quickly becomes Suhr's top-selling pickup model. 2006 JST makes successful debut at the Winter NAMM in Anaheim to much fanfare. A bevy of new products such as the Badger 18w amp, the Pro Series guitars, and the BPSSC are introduced. JST expands facility and acquires a second Haas CNC machine. 2005 The SSC System is introduced and creates a stir in the guitar market as the first truly quiet single-coil system that retains the tone of pure single-coil pickups. 2004 JST acquires the Plek Pro fret-leveling machine. The OD-100 is reintroduced and JST makes entry into the high-end amp market. The OD-100 is a smashing success. 2002 Archtop Standard model is introduced. Mike Ponce joins JST as a Master Builder and takes on major role as all-around builder and supervisor of an expanding shop staff. 2003 Classic J is introduced and JST makes entry into the bass market. 2001 JST acquires the Haas CNC machine to augment the Riechenbacher CNC the company started out with. 2000 The Carve Top Standard model is introduced. 1999 JST acquires a laser engraving machine. The Classic T model is introduced. Kenny Gin joins JST as a Master Builder and starts doing the set-up work. 1998 JST purchases a finishing booth and John starts painting all the guitars. The Standard model is introduced. 1997 In October, John Suhr and Steve Smith establish JS Technologies, Inc. (JST) and start out producing the Suhr Classic model electric guitars. ______________________________________ И малко от сегашното производство на Suhr: Exotic series: http://farm6.staticf...4132ec413_z.jpg http://farm6.staticf...892835d8a_z.jpg http://farm6.staticf...5cf30b6fd_z.jpg http://farm6.staticf...2aa49cbfa_z.jpg http://farm8.staticf...2e1dcc645_z.jpg http://farm8.staticf...f01a0a363_z.jpg И накрая factory tour на фабриката Suhr преди последното преместване през 2011. ______________________________________ Моля да ме извините ако има технически грешки тук-там. Не стреляйте по преводача, той толкоз си може! Разбира се има още доста неща за добавяне, както и безброй снимки на безброй китари, но това ще направя постепенно тъй като нямам твърде много време напоследък! Както се казва в други страни - Enjoy! Редактирано Април 12, 2012 от Kalmar 18 Цитирай
TONY Отговорено Април 18, 2012 Отговорено Април 18, 2012 (Редактирано) И от мен благодарско! Благодарение на приятел, имам идея, точно колко добри са китарите на Джон Сър. (ако бях на негово място, щях да си оставя само Съровете и Смитовете, но не съм.... ) За момента не съм финансово узрял, което е по-маловажно, от факта, че не се чувствам на ниво да притежавам такава китара, та евентуално ако понадобрея (едва ли) бих се замислил за китара на Сър. Та замислям на стари години да проходя пак на уроци, има няколко китаристи тук в София, които силно ме впечатляват и които бих помолил да ми помогнат. Редактирано Април 18, 2012 от TONY Цитирай
Kalmar Отговорено Април 18, 2012 Автор Отговорено Април 18, 2012 Винаги си струва да имаш китара от Джон Сър... без значение дали се чувстваш на ниво... П.П. Моля, колеги, правя каквото ми е по силите. Радвам се че ви харесва материала. Скоро ще кача и още снимки на тези произведения! Цитирай
MrDeath Отговорено Април 18, 2012 Отговорено Април 18, 2012 Брех! На мен старите ми харесват повече (на визия разбира се). Заедно с Капарисън, Сър са ми в дриймлиста, само дето и аз като ТОНИ ги чувствам задължаващи един вид да можеш да свириш, пък аз не мога. Цитирай
tatkoogi Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 И колекционерите на скъпи картини не могат да рисуват /естественно има изключения/, но това не пречи да ги купуват. Разбира се в думите на Тони има много смисъл и въпреки това с удоволствие бих притежавал такъв инструмент - да ама... няма да притежавам! И за да не е "хептен" спам - Прекрасен материал! Благодарности за положения труд! Поздрави! Цитирай
atanas_shishkov Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 (Редактирано) Браво, прекрасна тема - с интерес я изчетох! Свирил съм на Сър / Скот Хендерсън сигничър модел / и ето това е 100 % вярно : "Уникалното е това, че може да изглежда обикновено, до момента в който хванете китарата и започнете да свирите на нея. Моите китари са направени така, че да се почувствате всякаш сте се родили с този инструмент , когато излезете на сцена. " Въпреки, че съм фен на друг тип бутикови китари - Том Андерсън, никога не бих отказал един Сър в колекцията си )) Редактирано Април 21, 2012 от atanas_shishkov Цитирай
TONY Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 (Редактирано) Двама познати са решили дилемата в полза на Сър. Аз бих си взел и Андерсън. Вероятно избора е повече въпрос на лично предпочитание ( отколкото обективно преимущество на едниният бренд). Примерно бих се колебал и между следните две- Мюзик мен Петручи JP6 KOA - 3 500 долара срещу Suhr Modern Carve Top Electric Guitar Burgundy Flake - 4000 долара. Това в един магазин, т.е. няма разлики между различни търговци. Да видим, как ще решите тази дилема. http://www.themusicz...-Burgundy-Flake http://www.themusicz...hn-Petrucci-Koa ПС - само за забавление, няма да има реална покупка тези дни. Редактирано Април 21, 2012 от TONY Цитирай
Kalmar Отговорено Април 21, 2012 Автор Отговорено Април 21, 2012 (Редактирано) Безспорно Musicman са много добра марка, особено BFR китарите. Обаче аз лично не бих се замислил, дори след като Musicman-a е с топ от Коа (една от любимите ми дървесини) и изглежда страхотно! Всички възможни палци вдигнати за Suhr! Може би по-удачно щеше да е сравнение със Suhr с топ от Коа?!... Нещо такова: http://guitarspot.pl/suhrkoaen.html Не е Modern (тоест 24 прага) но концепцията, като материали е много близка. Важно е и качеството на снимките в случая, за основното впечатление, тъй като нямаме възможност да ги добараме лично... П.П. За мен Anderson и Suhr китарите са като братя или сестри - различни, но в същото време близки роднини с много сходни гени! Уникални инструменти. Редактирано Април 21, 2012 от Kalmar Цитирай
rockstar666 Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 Благодаря за хубавия материал, струвал си е положените усилия за превода - изчетох го с удоволствие! Цитирай
atanas_shishkov Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 Сър или Андерсън? Тук вече става въпрос за личен избор, с презумпцията, че която и да избереш, взимаш класен инструмент, с който няма компромиси! Все пак, ако сравняваме Коа, аз бих избрал тази китара Цитирай
atanas_shishkov Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 Изкушавам се да споделя един клип на Andy Wood - ето тази червена красавица я искам )) http://www.youtube.com/watch?v=b7JEDKwugHc&feature=relmfu Цитирай
kolio_k Отговорено Април 21, 2012 Отговорено Април 21, 2012 (Редактирано) Имах възможност няколко дена да посвиря с тази красавица Но да си призная съм малко раздвоен, китарата беше много удобна, страшно добре изработена и чудесно сетъпната, но саунда и макар и класов ми дойде доста стерилен (не лош, в никакъв случай, просто различен от това, което искам да чуя, някак си без достатъчно характер). Предвид цената и, не бих си я купил! Сигурно съм старомоден, но засега предпочитам да си я карам с Fender и Gibson, със всичките им недостатъци (а те имат доста, за съжаление) п.п. Много благодаря за хубавия материал Редактирано Април 21, 2012 от kolio_k Цитирай
Kalmar Отговорено Април 21, 2012 Автор Отговорено Април 21, 2012 Андерсън прави Коа основно като топ, много рядко цяло тяло. Аз под китара от Коа разбирам ето тази: Или така: Всичко е въпрос на вкус и избор разбира се! Цитирай
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.