Jump to content
Българският форум за музиканти

Telerig

Members
  • Мнения

    1626
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Топ дни

    25

Всичко публикувано от Telerig

  1. http://forum.muzikant.org/topic/2394-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/
  2. Поздравления за резултата, знам какво е да се мине през целият този процес за да се стигне до това - драго ми е, че има такива хора, като теб с които отвреме навреме да си казваме някои стойностни неща в този форум. Поздрави още веднъж !
  3. Поздрави за победата! Не съм слушал микса, но сега видях темата и супер много се радвам. Всъщност това не е първата награда за българин в такъв конкурс - преди време в конкурс на puremix.net спечели наше момче - Данчо от Варна, drumvarna май беше тук във форума, а Янко от Лора, Amoric, няколко пъти печели конкурси на indaba.com, всичките с над 6-700 микса от цял свят. Но това тук си е определено много....над 2500, тъй че суперлативите са абсолютно заслужени! Определено барабанистите се налагат като миксъри в статистически план. Поздрави още веднъж!
  4. На първи октомври (световен ден на музиката) обновеното Студио 1 на БНР отваря врати с концерт на бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев, заповядайте! Ето няколко интересни снимки от наковаването на новият под:
  5. Този странен шкаф със светещи бутони се нарича "изтривачка". Служи за....изтриване на ленти. Няколко такива има по етажите и ми се стори удачно да им се обърне внимание, тъй като повечето хора едва ли са виждали такива неща. С това устройство всяка една лента може да бъде изтрита за по-малко от минута, като процедурата е елементарна - лентата се слага в шкафа и се натиска червеният бутон, след десетина секунди светва зелена лампа, процедурата се повтаря( за по-сигурно , след което лентата се завърта на 90 градуса и следва същата процедура:
  6. Ясно, моя грешка, не съм разбрал. От години говорейки си помежду си на студиен жаргон наричаме долният микрофон "пружината".
  7. Ross Hogarth и Alan Parsons са само два от примерите за продуценти, които почти не използват долен микрофон, но това няма нищо общо с темата и не е от помощ по никакъв начин като информация. Просто различните хора имат различно виждане и подход към нещатата и правила общо взето тук няма . Общо взето ако микса е центъра на един град, а ти си в краен квартал - има много улици, които водят до там. Пряка и директна улица обаче никой не може да каже. Опитай се да слушаш тихо по време на микс - това е много добър съвет, защото така вредното на стаята и нерегулираната акустика намаляват много. Проблема обаче е, че за да вземеш стратегически решения по отношение на блендата на солобарабан, каса, вокал, бас - и.т.н. важни неща, които трябва да звучат "в лицето" така да го кажем и да усетиш силата и пънча, трябва да усилиш за да усетиш нещата. Тогава в кофти акустична обстановка и монитори се получава стрелба напосоки в тъмното...
  8. Готино бърбуникаш
  9. Telerig

    Фукня

    ^^ И аз си я купих преди много време и никога не я използвах...факт, че на РМЕ -то ми драйвъра бачка с айпад ( голям поклон за РМЕ пред всички останали за това). И въпреки това ако ми се наложи нещо да записвам винаги взимам лаптопа.
  10. Не смятах да се обаждам повече в такива теми ама...то че никой не се е родил научен - вярно е. Щом обаче някой пише нещо се предполага, че може и да чете.
  11. Отговора на тези въпроси не може да бъде даден със сравнение или измервания в домашни условия. Както и на ухо. Това се прави в специализирана аудиолаборатория сертифицирана от съответните учреждения и асоциации имащи право да издават такива сертификати по света. Това измерване струва пари, срещу което получавате сертификат с измерванията и калибрационни файлове необходими за програмите, които ги изискват, включително и гореспоменатата програма. Характеристиките, както и калибрационните файлове, които се дават от производителите обикновено не са индивидуални за всеки микрофон, а само за един тестов прототип в такава лаборатория и той се "лепва" за всички модели и партиди. Ясно ви е, че няма как да е валиден, тъй като от една и съща партида два еднакви микрофона от един и същи модел при точни измервания дават разлики. Оттам след като зареждате грешен калибрационен файл и вашите измервания също няма да бъдат точни. Всичко казано дотук е за да сте наясно какво получавате и второ, дали ви е нужно чак толкова точно измерване. Обикновено замервателни микрофони се използват за получаване на информация относно акустичните проблеми, които съществуват в стаи в които се обработва звук, както и в помещения в които се правят концерти за еквализация на РА системите. Тези проблеми са ясни и без измервания общо взето и в общия случай нямате нужда от чак такава прецизност. За тези, които все пак искат измерванията им с микрофона, който са си купили да бъдат прецизни, биха могли да изпратят микрофона до лаборатория и да си получат точните калибрации. Друг вариант е да си закупят микрофон директно от аудио лаборатория - по евтино излиза. Повечето предлагат тази услуга, както и повечето от модели на пазара от съответните производители. Сетих се в последствие за две неща и затова ги допълвам, цената на такъв микрофон закупен от лаборатория ( ако микрофона струва 40$ от производотел) е около 100-200$. Оскъпяването е с около 100-200-тина долара за самите калибрации в зависимост от лабораторията. Другото нещо е анехоичната камера или стая с която разполагат лабораториите за измервания. Ясно ви е, че големи анехоични камери имат малко лаборатории по света, повечето разполагат с малки, които не могат да дадат измервания за честоти с голяма дължина на вълната - (от 300 херца надолу). От така наречения "cut off", на самата камера (тоест честотата под която тя не действа анехоично) - всичко надолу не са измервания а апроксимации направени със софтуер. Тези лаборатории, които имат големи камери в които се мери всичко до субниските се съмнявам, че някой може да си ги позволи като цена.
  12. LCR е концепция в миксинга. Името идва от там, че навремето - началото на 60-те години с появата на стереото като формат, първите смесителни конзоли не са имали панорамни потенциометри, а трипозиционни превключватели с индикации- L,C,R - това е с което са разполагали тогава. Нямали са и мултибанд компресори нито стерео експандери и всякакви такива екстри. Така наречените "motown", миксове и записи обаче са станали основа и еталон за съвременния звукозапис като цяло. Нещо повече, и до днес много хора продължават да използват тази концепция в съвременни продукции. Колкото по-малко екстри има - толкова по креативен става човек и изучава в детайли малкото с което разполага. Това искам да стимулирам и аз в начинаещите миксъри. Разбира се това не пречи томовете да си ги разпредели както иска. Въпроса е да се научи да разпределя в стереобазата честотно всеки един компонент спрямо другите. Проблема е, че за това си трябва добър мониторинг...какъвто между другото също не са имали през 60-те и началото на 70-те, тъй като до тогава е властвало моното като формат. С появата на стереото изведнъж са се появили и двойно повече проблеми с мониторинга...но затова сме тук да помагаме. Сигурен съм, че всеки може да подобри акустиката в стаята си с малко полезни съвети, дори и само като размести боксовете, или предметите в стаята си по възможност...стига да има желание за това да експериментира и да се учи.
  13. Няколко препоръки от мен. Ако си се вкарал в приключение с някой плъгин използващ Mid/Side просто го разкарай. Същото важи и за мултибанд компресия. Научи първо обикновената компресия. Махни всякакви процентни панорами. Използвай само LCR (left-center-right) стратегия. Работи само с основните базови техники известни от зората на звукозаписа докато ги научиш. След това има база за развитие колкото искаш, но без да си научил основата няма как да почнеш отзад напред.
  14. Има стерео, но е доста тясна стерео базата не знам защо...баса е доста неоформен като бленда и запушва ниския регистър. Явно не чуваш добре баса в твоята стая както съм ти казвал поради една или друга причина. Барабанките са доста по-добре от преди, но ми са неритмични на места. Китарата също фалшивее на някои тонове. Като цяло компресията ти не е добре - доста неща имат нужда да "прилепнат" така да се каже към микса, но не се притеснявай - то това е типично за всеки начинаещ миксър - това се учи с години. Кураж и напред смело, с работата идват резултатите.
  15. От инструмента също зависи супер много. Независимо, че сигнала минава през софтуерна симулация.
  16. "Задълбаването"е нужно за да даде поводи за размисъл, ако един е създал тема за определен проблем и е намерил своето решение след получените отговори - това не означава, че след време друг няма да чете същата тема и да търси решение на свой собствен такъв - спрямо обаче други изисквания - това е и смисъла на форума иначе всичко щеше да се решава с лични съобщения. Обикалянето с дискче е добра насока, но както съм написал след такъв тест - човека трябва да е подготвен за изненади след направения субективен избор. Измерванията дали са ясни или не - дават обективен такъв и нищо повече.
  17. Очаквах такава реакция - никъде никой не е написал обаче такова нещо. Просто грешно тълкуване на прочетеното. Аз внимателно съм прочел изискванията на човека. Измерванията биха показали, че в даден диапазон дадено озвучително тяло има добре подчертани да кажем ниски честоти с по-дълго затихване от същата зона от други модели. Това за домашно слушане би било добре по-принцип защото е по-близо до това което харесва масовия потребител статистически погледнато. На практика това доставя удоволствие да си го кажем - факт. Ако обаче стаята има модове, които силно замазват и усилват точно тази зона, не би ли било по-подходящо да се спрем на модел с по-малко продължителност на ниските или казано на жаргон - по пъргави и бързо затихващи ниски ( по-стръмен наклон на честотната х-ка в суб-зоната или на watefall диаграмата примерно)? Това не би било логично в директно слухово сравнение в търговско помещение или гледане на измервания, но на практика нещата стоят по друг начин за такъв случай.
  18. Разбира се встрани от експертното и прецизно както винаги мнение на Валяка бих добавил, че евтините озвучителни тела отговарят по качество на ценовия си клас, тъй като са направени от евтини компоненти. Измерванията на няколко модела да кажем от един и същи клас на даден производител ще дадат точна преценка както каза Валяка като комбинация на кои параметри всеки от тях е по-добър или по-лош от другия, но дори и така може да има изненади след като бъдат отнесени в съответното помещение за употреба и се окаже, че там не звучат въобще както се очаква. Това е така, защото озвучителната уредба, нейното асемблиране и разполагане и помещението трябва да бъдат разглеждани като една обща система в която подбора на всеки компонент е важен спрямо другите от нея и то по отношение на една крайна конкретна цел. В случая - слушане на музика за удоволствие и "домашно купонясване". Ако например едно от изискванията е да имаме стегнат бас - ако стаята не отговаря на това може да получим едно мощно бумтене от което да ни цепи главата със страшна сила. Марки и модели може да дадем като примери доста, но без измервания дали те биха били подходящи за съответното помещение може само да се гадае. Лично аз също подкрепям избора на Jamo като цена/качество спрямо Technics. Моят личен избор на техен модел е Jamo Studio 135 ако това въобще може да е от полза като мнение.
  19. Много добро-продължавай да правиш това, което ти идва отвътре.
  20. Странната джаджа със форма на звезда се нарича "акушерка". До колкото знам е българско изобретение, което служи за събиране на разсипана лента. Има няколко из студиата все още останали...за съжаление малко хора знаят как се използва включително и аз самият. За щастие само веднъж ми се е налагало да помагам на колеги да навием разсипана лента преди година-две и отне цял следобед. Снимка от инсталирането на първият 32-канален студиен звукозаписен пулт Neve в първо студио на БНР през 1976-та: Негов по-малък 16-канален събрат, който е бил във Второ Студио през същия период, снимката е след преместването му в зала "България" в началото на 80-те. Човека на снимката е мой много добър приятел и колега Христофор Стоянов - преподавател в Музикалната академия. И двата приличат доста по вид на конзолата в "Sound City" тъй като са с 1073 преампи,1081 EQ-та, 33609 компресори и 2254-лимитъри на мастер секцията. Факт в който не съм сигурен, тъй като информацията ми е от форуми е, че до раждането на 8108 през 1979-та новите собственици Bonochord Group, ( компанията на която г-н Нйив продава Neve Electronics през 1975-та), продължават все още да произвеждат конзоли и периферия изцяло по проекти на г-н Нийв. След това вече следват други модели различни като характеристика и изпълнение, които заслужават внимание в друг пост.
  21. Въобще не можах да позная Шер, макар, че е написано... : https://www.youtube.com/watch?v=WhTjLy_LTcA&utm_content=buffera6d4a&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer И отново спомени от Sound City : https://www.youtube.com/watch?v=ezne0KIM9h4
  22. Реализиран от същият екип в периода април-юли 2015. Записите са правени от моя милост в по-голямата си част във Второ Студио на БНР - една малка част е записвана в нас. Надявам се да ви хареса: https://www.youtube.com/watch?v=jyl0EyxL9Mk&feature=youtu.be
  23. Ако някой все пак иска да види и чуе наживо истински съхранен и работещ 4-канален, лампов Studer J37 - може да посети музея на история на радиото, намиращ се на ул. "Московска" в журналистическият факултет на СУ, "Климент Охридски"- ето няколко снимки на които се виждат и два други стереомагнетофона Studer и Nagra T-Audio:
  24. Понеже от началото на месеца най-голямото студио в БНР ( а може би и на балканите) - Студио 1, влезе в планов ремонт при който ще бъдат сменени захабения под, както и целият кабелаж, ми се стори полезно да снимам и кача няколко снимки да се види как е изглеждала конструкцията на плаващия под след прострояването му през 1942-ра. До колкото знам проекта на цялата сграда и студийните помещения е бил на немски специалисти. Опитах се да покажа на снимките фундаментите на пода, еластичните подложки, гредите, дървените плоскости на които е било наковано старото дюшеме, както и кабелните канали и шахти.:
  25. Да - точно такава, Евтим позна от раз. Ако някой се чуди в тоя ценови диапазон - с две ръце препоръчвам.
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.