Coprophagus

Въпреки че е меко казано нескоромно, в този пост ще анализирам няколко свои стихотворения, и няколко интересни похвата заложени в тях. Ще анализирам собствените си стихове не защото се имам за кои знае какъв поет, дори напротив, просто така най-добре ще разясня методите, похватите и смисловите препратки които съм искал да предам на читателя. В по горните постове споменах, че писането на стихове и писането на текст на песен се различават коренно като похват, но все пак и при текстовете и при стиховете основният елемент за постигане на желания резултат е контрола над думите, похватите, смисъла и чувството което те придават като съвкупност. Така по същество... *** None *** обичам или само ревнувам физически тичам, душевно пълзя да плача или да те целувам, какво искаш не знаеш сама ревнувам или само обичам тичам пълзейки, душевно физически. да целуна и ли да те разплача. сама какво знаеш,не искайки? не спирам да плача и да те искам. не искам да плача и да те спирам. Това е едно типично любовно стихотворение, но да оставим това на заден план за сега. Въпросното стихотворение е вдъхновено от една миниатюра (автора не ми е известен) и по специално използвания похват, чрез който е пресъздадено едно леко напрежение и в същото време запазването на перфектна ритмика без да имаме една натрапчива клишираност тип "ти си роза ти си крем..." който обича, той не забравя който забравя той не обича, който обича и после забравя, той е забравил как се обича. Предполагам забелязвате използването на едни и същи думи във всеки стих и това как се променя смисъла в зависимост от това как са подредени в рамките на изречението. в рамките на моето стихотворение похвата е съвсем леко изменен. Редовете от първото четиристишие си кореспондират с редовете от второто четиристишие. За да запазя някаква смислова цялост се налага лека промяна в думите пълзя->пълзейки, целувам->целуна, плача–>разплача... не спирам да плача и да те искам. не искам да плача и да те спирам. В края на стихотворението примера е доста по-добър. Забележете коренната промяна на смисъла от една страна и как похвата придава някаква завършеност на изказа като в същото време нямаме смислови противоречия. ***44+2*** тихи и малки базофилно оцветени сенки и сенчести 44+2 само са ни отредени Растежа-отнемам и дарявам Знанието-любовата и сълзите Лъжата-обиждам и убивам Параноята-сам сред самотните не мога, не ми е присъщо да мразя ,както на теб да обичаш не искам, просто си различна също като другите що следват и що следваш крайно невъзможно е да излезеш от рамка щом не искаш да я начертаеш на ръка безкрайно възможни безкрайно ограничени безкрайно самотни самотни безкрайности Темата не стихотворението е рамките и границите, които чисто физически (генетично) ни ограничават и тези които ние самите като личности си поставяме. безкрайно възможни безкрайно ограничени безкрайно самотни самотни безкрайности тук искам да обърна внимание на леко хаотичния и не дотам ритмичен изказ в началото и средата на стихотворението и завършеността която придава описания вече похват в самия карай. Похвата разбира се е отново леко изменен или по скоро са сляти 2 различни похвата: 1. описания по горе похват. "безкрайно самотни самотни безкрайности" 2. използването на една и съща дума в началото на всяка строфа "безкрайно възможни безкрайно ограничени безкрайно самотни..." Може би някой от вас вече са си направили аналогията с хармонията, пресъздаването на напрежение в началото и решението в края. ***None*** да ти повярвам ли като зеалот като свещенник с пяна на уста като дисекция по новините на нечие изказване като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване да ти повярвам ли макар и дупките във текста да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна да се скрия в градското убежище, настояща дискотека. да ти повярвам ли, че съм пораснал на теб и на личната карта, че любовта във секс някои глупак е превърнал, че да масторбирам приспива ... а като дете просто заспивах като си поплача да ти повярвам ли, че искаш цял живот да миеш чинии, да ме пострещаш пиян, със ракия и салата да залягаш между шамарите, тъмните очила пак са модерни да плачеш тихо в банята, да не те чуят децата тихо пълзи, тихо пълзи мисълта на лов май е тръгнала за неврони объркани тихо, не искам да мисля сега и макар да крещят мрачните мисли в главата ми тихо, тихо няма да плача, не ще закрещя. ...нека ловува дано улови това отражение, дано... ти си моето отражение, уж съм аз, но на обратно обърнато В това стихотворение искам да обърнем внимание на това как си кореспондират редовете от четиристишие в четиристишие добавяйки още смислови нива за читателя. да ти повярвам ли като зеалот като свещенник с пяна на уста като дисекция по новините на нечие изказване като сирена за бедствие, топ 100 по радио предаване да ти повярвам ли макар и дупките във текста да се моля ли "АМИН" или със тебе да беснея да гласувам може би, и диагнозата да пренебрегна да се скрия в градското убежище, настояща дискотека. зеалот–>макар и дупките във текста свещенник–>АМИН, с пяна на уста–>да беснея дисекция–>диагнозата, нечие изказване–>да гласувам сирена–>убежище, топ 100–> дискотека Мисля, че повече разяснения не са нужни. ***Не плача просто вали *** Да влезеш във мен, затаяваш дъх дъх като парченце счупен въздух... да влезеш за дъх затаен в мене дъх- счупен въздух, тъжен като парченце... Остър - насълзяващ очите - дъждът как да скрия, че плача... екстрасистола-като за последно скача над прозорците и бързащите минувачи- мравки, а мравуняк е градът Диастола-за последно пропада към малките мравки нека си бързат към дупките аз падам със капките... Тук ще поговоря за избора на думите и метафорите. Едно от най-важните неща при писането на текст или стихотворение е правилния подбор на думи. Всяка дума носи определен смисъл, но доста често е възможно да подменим дадена дума със синоним, като по този начин пресъздаваме желаното настроение в читателя или слушателя. Защо това е така? Едно хубаво стихотворение или един хубав текст е като игра на асоциации, вашата цел като автори е да подберете така думите, че сборът от асоциации да предаде желаното от вас настроение при четенето на дадения текст/стихотворение. Да направим сега един експеримент, ще помоля всеки от вас да направи 2 неща. 1. да опише какво чувства докато чете горното стихотворение. 2. да се опита да обрисува със свои думи описаната сцена. (с други думи, да открие смисъла в на пръв поглед хаотичната обстановка на стихотворението). П.С. това не е час по български и литература, няма грешни отговори, така че не се стеснявайте и пишете това което мислите.

Абе на мен да ми падне в ръчичките, пък нека е изгъзица и нека са му прекалено много струните . ...с такова чудо китаристи не ни трябват, какво си мислят те с тези 7-8 струнни китари ама-ха ще ми навлизат в октавката, я къш.

Изключително интересно и полезно четиво, дори и за хора като мен плуващи в плитчините на музикалната теория.

Активната електроника малко замазва картинката в случая. Ако имаш нещичко записано без активна ще е супер.

бах темата пак заприлича на бойно поле. Не знам това форум за музиканти ли е или за философи (предлагам името на форума да се смени на forum.durven-filosof.org). Въпреки че се кефя на северозападния диалект, песента е бая тъпичка.

Инфото е супер полезно. Винаги ми е било интересно как се сетват басовете с два тръстрода. А басовете на изглеждат потресаващо.

Скоро реших да се поразровя из саита на Уаруик да поточа лиги, но за нещастие бях доста неприятно изненадан. Едно на ръка е че са изместили голяма част от производството си в Азия това е нищо ново под слънцето (и лично аз го намирам за нормално поне що се отнася за РокБас). До скоро разликата между моделите на Уаруик бе изцяло звуково/визуална, като качеството на изработката си беше в общи линии едно и също- на ниво, без недоизпипани и недоклатени детайли и други такива. Абе просто нямах забележки. Сега обаче освен споменатото изместване на просизводството на Корвет стандарта в Корея се мъдрят и разни снимки из саита на инструменти които поне според мен не трябва да минават дори етапа на контрол на качеството камо ли да са пльоснати на офицялния саит. Има нещо гнило в Германия дето се вика.

Свирил съм с DR Black Beauties и Elixir Nanoweb. Впречатленията ми са, че DR Black Beauties са доста по-добре балансирани честотно имат достатъчно високи без да са прекалено харш (като Уаруик черен етикает). Елексир също звучат добре, но тона им е по-среднист и загладен дори чисто нови им липсва онзи характерен метален звук на едни чисто нови струни. Покритието на DR Black Beauties е различно сякаш телта на намотката е била боядисана/покрита и след това телта е била навита, докато Елексир са потопени в полимера след като струната е била навита. След известно време Елексира става буквално рошав, което лично мен ме дразни ужасно много (въпреки, че чисто естетически и Др се излющват грозно). Поради това, че Елексирките са потопени в полимера става невъзможно почистването с препарати и т.н. което също е минус. Друго което трябва да спомена за ДР е, че палят пръсти съпротивлението при слайдване е доста голямо и е съпроводено със съответното скърцане. За това колко дълго си запазват тона: Елексира на средата на втория месец почнаха да ми здават багажа. ДР може би в началото на третия месец, но след почистване отново си връщат до голяма степен тона. Чак след 6 месеца ДР започнаха да не се поддават на почистване и се наложи да ги сменя. D'Adario Coated не съм свирил с тях и нямам мнение.

Бай Д'ъ Уей... последно време се правят доста кинти от продажба на албуми в формат Guitar Hero (и там подобните му игри), и лично според мен е само въпрос на време да изкочи някоя нова технология която да измести Мп3 формата въпреки компактността, и сравнително доброто качество (няма да се учудя ако децата ми ходят по улицата с електроди в мозъка )

Хмм адаптерите не са Бартолини, а това PFR-N5 нищо не ми говори. На твое място щях да си взема един SR или BTB. Личо аз в този бас не виждам нищо кой знае какво, освен метълската форма, че да му искат толкова пари. SR 505 е с 200 -250 лв отгоре и лично според мен е поне 1 класа над посочения бас. Но в крайна сметка ти си знаеш най-добре какво ти приляга.

^ BTW само да вметна, че зависи и какво разбираш под ръмжене, но характерната Уаруик оцветка на тона е супер характерна. Лично аз единствените 2 марки басове които мога с лекота да отлича като тон са Уоруик и Фендер, не че другите марки си нямат характер, но сякаш това са абсолютно противоположните полюси като тон. за да не бъда голословен:

^ добре, ела на басистката среща и пак ще си говорим. Ще има 3 Уоруика с моя. Особенно пък Уорик Тъмб тона е толкова специфичен, че от километри мога да го позная.

Само няма да се отказваш!

Ех, ако ставаше само с четене, половината форум щеше да има по 2-3 платинени албума.

Охх малко тавтология съм вкарал или по-скоро съм омешил термините. Под релеф имам предвид радиуса на грифа.

Сетъпа се прави поседователно иначе няма да стане. 1. груб сетъп на бридж (целта е да не е много голям екшъна) 2. Нът (горно магаре, ако разбирасе имаш възможност да го регулираш.) Бръждене на празна струна говори за нисък Нът. 3. Тръстрод. Бръждене от 3-ти до 9-ти праг (горе долу, при всяка китара е с леки разлики в зависимост от материала) се дължи на лош релеф на грифа. Чрез проверяване при натиснат първи и 24 праг можеш да си регулираш релефа на грифа. 4. Релеф. (тук вече не знам как е при китарите, при баса струните следват релефа на грифа) 5. Бридж. Бръждене на 10-ти и нагоре прагове се дължи на нисък бридж. 6. Интонация. 7. Височина на адаптерите. (ако адаптерите са активни трябва да са по-близо до струните, при пасивни адаптери принципа е да са колкото може по-близо до струните без да изкривяват сигнала и разбира се не бива струните да се удрят в тях.) За хоризонталното положение на флойда е ясно (пружините). Целия сетъп тяба да се прави като се използва нормална атака, в зависимост от начина на свирене. Бръждене на отделни струни и прагове се дължи на изядени прагчета или фабрично неравни такива (тук вече трябва лютиер).

уф забравих... (това го давам като пример, защото когато за първи път гледах песента се оцъклих, че пее жена) До колкото ми е известно и при мъжете и при жените техниката е една и съща и не засяга ползването на гласни струни. Намери си ДВД-то дето съм ти написал горе и ВНИМАТЕЛНО с по-екстремните неща, че последствията може да не са много хубави.

ВЪХ... Не мога да повярвам, че имаш такова мнение за Tool ... Даже ми е интересно какво не ти харесва точно. Както и да е, съгласен съм обаче с ex-prisoner чувството трябва да е над всичко (друг е въпроса, че без техника няма как да го представиш като хората). По темата. Изгледай ДВД-тата на Мелиса Крос The Zen of Screaming. http://rutube.ru/tracks/876600.html

Може и аз да се домъкна да сформираме един фен клуб на Уоруик

Малеее Angelina, направо и резна главата през кръста

Аре и моите басистки пет стотинки. Според мен с як (лампов) амп се решава проблема с драйвовете и дисторжън педалчетата, защото един хубав амп макар да оцветява специфично може да се настрои да изкарва всякакъв звук разбира се при наличието и на подходящ кабинет. От там нататък през ефектс луупа се ръгат процесори, стомпбокс (според мен един хубав процесор е по-удачно и удобно) с разнте му хоруси, фленджъри, дилеи, ревърби... Вече ако се държи даден ефект да е пред ампа в чейна се купува отделно стомпбокс (уами примерно), ако дадения ефект няма труу байпас се слага един и това е. Истината е, че вариантите са толкова много, че може да те заболи главата само докато си направиш чейна като хората(добре че съм басист и ползвам от дъжд на вятър Уами и някой друг дилей). Абе както казва Мечо Пух- колкото повече, толкова повече (и умрял от свръхдоза). Не знам до колко се дължи на харесването на гаден звук точно. Даже съм на мнение, че една добре стояща китара в микса, сама трябва да звучи леко плоско и гадно (поне такива са ми впечатленията). Не знам хората които не им се чува китарата в микса когато свирят с процесори какво точно правят, но принципа при свирене с банда е да не се застъпват честотно много много инструментите, защото става една голяма мазня. Ако на всички в бандата еквалайзера им е тип усмивка (щото така ги кефи като свирят вкъщи) е съвсем нормално да не се чува някой от тях. Лично аз когато си правя саунда на репетиция, търся в кои честоти пробивам с баса усилвам леко тях и кътвам леко всичко останало. Така хем се чувам без да е нужно да усилвам на МАХ хем и китарите и вокала не се загубват. За свирене на живо работата е малко по-различна и зависи от помещението, техниката на клуба и т.н. но принципа е същия.

Ако правилно съм разбрал тунера не отчита промяна след като промениш позицията на седлата. Според мен: 1. тунера е скапан. 2. адаптерите са ти много свалени и тунера не може да отчете правилно тона. (случвало ми се е при сетъп на бас) Имай предвид, че при един висок екшън е много трудно, ако не и невъзможно, да си интонираш китарата като хората. На снимките които си дал струните все още са доста вдигнати поне според мен (и колкото мога да преценя от снимка).

BloodMetall Може би не съм обяснил точно какво имам предвид. Когато свириш с Фендер каквото и да правиш винаги ще си звучи като Фендер (и това го казвам като нещо хубаво), саунда просто е много специфичен и поне според мен е невъзможно с точно това малко кубенце да изкараш нещо което дори да напомня звукът на споменатите групи (Слейър,Металика,Тестамент или Криейтор). Не става въпрос за кой амп бие, още по малко за това коя марка е по-добра, това не е състезание. Мисля и сам можеш да направиш сравнение между клипчето в горния пост и изброените банди. Просто The_tormentor търси друго звучене и се чуди как да го постигне с наличната си техника, най-лесният вариант (разбирасе компромисен) е стомпбокс, поне според мен (като трябва да се има предвид, че не съм най-големия "разбирач" по въпроса).

Нормално е да звучи така все пак кубето ти е Фендер. По принцип не съм много запознат с това кубе точно, но си мисля че колкото и да му връткаш копчетата мощна резачка няма да изкараш от него . Може би с някакъв стомп бокс (камионче) отпред или в ефектс луупа (ако има такъв) ще станат работите горе-долу.

И двата текста са много хубави, англииският сякаш обаче има граматически крешки, въпреки че не съм много сигурен дали всъщност не е някаква игра на думи която не разбирам.