Coprophagus

БРАВО Наистина много, ама много хубави стихотворения. Много рядко хваля, ама наистина много рядко, но горните стихове са просто страхотни. Много отдавана не бях чел хубава поезия. По въпроса дали въпросните стихотворения могат да бъдат текстове на песни отговора не е нито лесен, нито прост. Възможно е музиката да подчертае и да направи още по-красиво чувството в стихотворението, но може да се получи и обратният ефект. Като цяло ако се абстрахираме от горното изречение е възможно. Начина като цяло е да се измисли мелодия по съответния текст (някой вокал да се опита да го изпее). Трудността идва от факта, че цялата мелодия трябва да се съобразява с ритмиката на стиха, а често в едно стихотворение ритмиката се променя (все пак тя се използва като изразно средство подчертаващо цялостното чувство на стиха) и то по начин който трудно се интерпретира музикално или при съответната интерпретация често се загубва първоначалната ритмика на стиха. Затова и много рядко се пише музика по текст, просто е по-трудно. Писането на стихове от друга страна помага страхотно при писането на текст. Бих се радвал да прочета още твои неща, а не се и съмнявам, че и останалите читатели на форума биха се зарадвали. Ако искаш да пишеш текстове на песни трябва да приемеш, че похватите се различават. Предлагам да опиташ да измислиш мелодика върху някои инструментал и сама да усетиш какво би подхождало и след като измислиш мелодиката да се опиташ да напишеш текст по нея (предполагам че сама ще забележиш как мелодията изисква определен брои срички в дума). Другия вариант е да опиташ да напишеш нещо без инструментал, но отново по мелодия която сама си измислиш, тук принципа е същия, но имаш по-голяма свобода тъй като не се съобразяваш с ритмиката на инструментала (разбира се инструментала в последствие ще се наложи да се съобразява с теб).

Въпреки, че обичам да чета поезия Смирненски не ми е хич от любимите поети и не разбирам какво ви кара да си мислите, че познаването на един поет те прави добър текстописец. Въпреки, че има някаква връзка междо двете неща, като цяло те са твърде различни и твърде специфични като похвати. Може да си ужасен поет и все пак текстовете които пишеш с подходяща музика да са убийствени. Не знам защо така се нахвърляте върху тези младежи. Помогнете им да станат по-добри нали все пак такава е основната функция на форума да обменяме опит. Посочете грешките които виждате, но моля ви дръжте се като големи хора. Ангелина ...ето за какво говоря, просто можеше да кажеш ПОРАБОТИ ВЪРХУ ПРАВОПИСА без острата нотка и излишните препратки към учителя му по български език. Достатъчно говори факта, че в този раздел на форума няма нито една важна тема. Няма теми които да дават информация за похвати, упражнения и т.н. които биха могли да помогнат на хората занимаващи се с писане на текстове. arebegai Като цяло е трудно да се прецени един текст на песен без съответният инструментал. Това е така поради простия факт, че ритмиката на инструментала може да налага ползването на повече или по-малко срички и т.н. Та мисълта ми е, че леките корекции които предлагаш може да се окажат не толкова добра идея и като цяло няма как да се прецени без инструментал.

Предлагам да си вземеш нещо на старо. Ямахата която ти предлага assoass е супер за цената си и е ПОНЕ една класа над взички басове между които се чудиш.

Аз също предполагах, че не сме се разбрали просто. Тъй като доста твои постове съм прочел в които си личи, че си доста по-навътре в материята от мен. С проблеми в микротайминга съм се сблъсквал покрай китаристите в групата тъй като постоянно суингират без да искат и явно не чуват добре разликите без да им ги посочиш. А съвета за ритмично сложната музика беше по скоро за изграждане на цялостното чувство за ритъм което според мен помага и за микро таиминга. Толова от мен, че много се измести темата от първоначалния топик.

Оп малко съм се олял по-горе китарата и барабаните се събират още на 12-ти такт.

Теоритическите ми познания са меко казано малки, но ще се пробвам да ти обясня какво имам предвид. в 4/4 има 4 четвъртинки като изсвирени без акцентиране в слушателя се създва впечетление за акцент на 1 и на 3-то време (четвъртинка). Съзнателно или несъзнателно свиреики в този размер ние поставяме акцент на силните времена (99% от хеви метъла с прословутия прав такт е изграден по този начин акцент на 1 или на 3 време). Да кажем, че барабаните вървят в 4/4 с акцент на 1-во време и темата на барабаните се повтаря 9 пъти. Искаме да направим полиритмия с китарата в 3/4 (акцента пак е на първо време, но имаме само 3 четвъртинки). Ето как можем да го получим. 123412341234123412341234123412341234 барабани 123123123123123123123123123123123123 китара 9х4=36 12х3=36 в началото китарата влиза с акцент както барабаните, но на второто повторение на темата на китарата ацента се разминава с акцента на барабаните. Получава се едно редуване на силно и слабо време което кара цялата композиция да звучи разклатено (сякаш се клатушка, пробваи да танцуваш на някои от парчетата които съм дал за пример да видиш що за танц ще се получи ). Накрая обаче и двете се събират и завършват заедно. Акцентът може да се представи по много начини това е вече креативно решение. интерсното е че фактически темата на китарата също е в 4/4 но има усещане за 3/4 и това се получава заради акцентите. (тука какво казах чак аз не знам) едно примерче ще дам с една песен на мещуга защото много лесно се деферинцират нещата в нея забележи чинела как върви почти цялата песен прав. груува на китарите касата и соло барабанчето (следи акцента на соло барабанчето). монотонната китара на заден план къде и е акцента. по въпроса как репетирам и как работя по въпроса с полиритмиите: в повечето случаи импровизирам върху някое познато парче, тъй като работя с едни приятели по авторско парче много често импровизирам върху програмирани барабани разни полиритмии като се опитвам да разнообразя груува без да го развалям. За микро таиминг честно казано не репетирам специално просто когато записвам нещо го репетирам докато не го науча и не стана като робот. Цялата тази работа с полиритмиите е да създаде някакъв груув в иначе монотонна тема. От друга страна вкарва и един момент на неочакваност и обрат в композицията. Теоритичните ми знания за жалост са прекалено оскъдни за да го обясня, но мога да дам примери. ето тук има доста от тази неочакваност и постоянни обръщания на такта. за клатенето... Тази песен все още не може да ми я асимилира мозъка като хората. Беше попитал какво разбирам под клатене на груува е това е клатене на груува. и като за финал на този ферман едно соло от въпросния албум на Special defects Bouncing in a bottomless pit п.с. Тези "термини" клатене, "криво" и така нататък са си чисто мои определения и може за това да не си ме разбрал първоначално.

Прекалявате вече и то хора от които не съм го очаквал. Момичето пише добре, има още път да извърви, но не и се нахвърляите така. За първата част на текста не виждам защо да не става да се изпее. Едно съветче: в повечето случаи текстът се пише по музиката а не музиката по текста. За това добро упражнение е намирането на данен инструментал и писането на текст по него, тук се налага да имаш някакви музикални умения за да можеш да си съчиниш мелодия (чисто ритмично с на-на-на става) и в последствие да пишеш текст върху така изтананиканата мелодия (пада едно напасване на срички и търсене на синоними, но е забавно). Предлагам да пробваш гореописания похват и като напишеш текст по даден инструментал да го пуснеш във форума Ангелина би се изкефила да го изпее. едит: в горния пост долавям ирония (може и да ми се струва), но дайте да се въздържаме от подобни коментари. Просто няма смисъл критиката трябва да е градивна и подобни зъбения на никого не помагат.

МАЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ... няма такава изродия. Дайте още някакви подобни кавъри на Мешуга.

kolio_k За "микро-таиминга" решението е да свириш без ефекти с метроном или някакъв биит било то от процесор, програма, свален от нета и т.н. И слушане на музика която е ритмично сложна и изградена върху груува. Има доста такива банди : Meshuggah, Special Defects, Protest the hero, Animals as leaders, Sikth, 7even, Tool... И разбира се много джаз колкото по-крив толкова по-добре. Лошото е че като почнеш да слушаш ритмично сложна музика правия такт почва да ти бърка в червата, а при свирене ще почнеш да вкарваш акценти почти постоянно на слаби времена, да синкоптираш и по всевъзможни начини да се опитваш да разклатиш груува. (за жалост в момента съм в тази фаза в която прекалявам с полиритмиите ) Предполагам че този проблем с микро таиминга си го открил след запис и според мен е нормално да го има когато се свири с "плей бек" или на живо, тогава обаче този проблем не се забелязва. Особенно на живо когато трябва да се съобразяваш постоянно с останалата част от групата си е неизбежно. Въпроса е че при запис след извесен брои упражнения на темата или песента нещата си идват на мястото, грешките лесно се чуват тъи като не са маскирани от останалите инструменти и както казах след репетиране се елиминират. Heartman Дай го по полека с тона. Няма нужда да се караме. В спора се ражда истината, макар че спецялно по този топик едвали ще стигнем до консенсус, а и честно казано няма кои знае какво значение. Който е запален и обича да пее ще продължава да си го прави независимо какво ще измъдрим и до какво заключение ще стигнем.

хаха метъл с тея пищялки по 15 вата, ако ще не Маршал ами нез нам какво, никога няма да звучиш като хората. no offense А по темата момчето все пак е на 14 години нормално е да прави подобни грешки, всички сме ги правили в някакъв момент. Затова в нормалните държави с нормални магазини има консултанти на които това им е работата да знаят кое какво е и как могат да ти бъдат полезни. Казваш искам процесор за китара до еди колко си лева- показват ти какво имат казват ти разликите оставят те да пробваш кое по ти харесва. Предлагам да си запазиш процесора и да събереш парички за нов китарен. И един съвет от мен Диджитеха си струва само заради Уамито всичко друго е брада (поне при РП 200 и БП 200) и ако ще си взимаш процесор взимаи най-високия клас независимо от фирмата разликата е потресаваща, а и в преспектива спестяваш пари по този начин.

Nemorino Грешката ти е точно там че сравняваш пеенето като изкуство със спорта и красотата (физическата), като нещата са просто несъпоставими. 1. Изкуството не е състезание не се измерва по никакъв начин освен чрез реакциите и чувсвата които придава на хората като дори това доста често не е барометър за изкуство. Няма мерна единица, формула, класация дори доста често гениите (било то в музиката, рисуването, скулптурата...) в началото са били отричани а произведенията им са смятани за грозни, неправилни и т.н. Изкуството е гледна точка, емоция нищо повече, нищо по-малко. Един пример: Пикасо е всеобщо признат генний, много хора се питат защо след като картините му са откровенно грозни, несъразмерни, криви и т.н. Отговорът е много прост Гледна точка и нов похват за изразяване. Пикасо е основоположник на "кубизма" и това го прави гений, защото чрез своето творчество и новите похвати които ползва разширява и обогатява възможността от похвати и начини за изразяване на всички художници. И това е просто един от многото примери. В музиката нещата стоят по същия начин, няма състезания за ноти изсвирени в минута. И точно тове е красивото и хубавото в музиката и в изкуството, не е нужно да си с идиалните гласови възможности, и с най-добрите налични гени за да твориш. В изкуството всеки ДЕФЕКТ Е ЕФЕКТ. 2. За ритмиката отново... Щом можеш да чуеш когато в една песен нещо в ритмиката не е наред значи знаеш и как може да бъде преодолян този проблем, просто е въпрос на мускулна памет. Затова и е несъпоставим примера с красотата. Грозните хора няма как да поправят проблема (всъщност има и козметика и пастична хирургия но да не зъдълбавам в ненужни глупости), докато един вокал които не пее във времената има всичко нужно му за да поправи грешката си (уши и уста). Както казах всичко е въпрос на тренинг на мозъка. Просто с много слушане на музика започваш да отделяш елементите един от друг да ги съпоставяш и изследваш. Нормално един вокал и китарист не обръща такова внимание на ритъм секцията колкото един барабанист и басист, а по скоро съсредоточава мисълта си върху хармонията извивките и всичките му там елементи които аз като басист трудно бих чул. И като за финал по този въпрос. Повечето вокали не са зле ритмично просто не дишат правилно, не знаят кога да си поемат въздух и от там не влизат навреме, което няма нищо общо с чувството за ритъм. Ако звучи добре и те кара да плачеш, да се смееш, да танцуваш... няма никакво значение каква е китарата, какво е дървото, колко са струните. Питал ли си се някога защо китарите не се правят само от един вид дърво, защо има стотици марки струни, адаптери, защо има толкова видове музикални инструменти и защо с всеки от тях е изсвирена толкова много хубава музика макар да са толкова различни един от друг. Задай си този въпрос и ще разбереш колко безмислен е спорът ни.

Да скоча и аз между шамарите... kolio_k и Viara Ivanova са се изказали доста обстоино и на място, но и аз да си кажа какво мисля За наследствеността... Това колко добър певец си зависи от прекалено много фактори като наследствените макар и да са част от тях поне за мен са пренебрежимо малка част. Забелязвам една не много приятна тенденция сред вокалите в форума да отдават всичко до талант или по друг начин казано, на този нищожен 1% наследственост. Ако приемем че гласът е инструмента на вокала можем да направим едно сравнение с китарата като инструмент. Една китара може да е направена от много видове дърво да има повече или по малко струни и прагчета и всичко това допринася за това как звучи китарата, но един добър музикант които е увладял дандената китара знае и може да изрази творческите си идеи с наличният му инструмент. По същия начин стоят нещата и с вокалите. Много ама много работа докато не увладеете гласът си... останалото е вдъхновение. Не мисля че е нужно да давам примери как невзрачни откъм диапазон и не дотам специфични като тембър вокали са успявали не само да се изразят чрез музиката но и да разбият наложените рамки карайки целия свят да пее заедно с тях. ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ е не че липсва талант, ПРОБЛЕМЪТ Е че липсва идея, смисъл, концепция, вдъхновение, чувство. Това е проблема, защото трудното в музиката не е да научиш изразните средства, техниките, пинизите и т.н. трудното е да намериш начин да ги инкорпорираш в творчеството си, така че да предадеш на публиката какво чувстваш. А ТОВА НИТО ГЕНИТЕ НИТО МУЗИКАЛНАТА АКАДЕМИЯ ГО ДАВАТ. И като за финал за ритмиката като басист(и човек учещ медицина) да се включа. Чуството за ритъм го има във всеки от нас, ако го нямаше музика щяха да слушат само ТАЛАНТЛИВИТЕ което явно не е така. Както всичко останало чувстовто за ритъм се развива. Пример ще дам от собствения си опит. Както повечето басисти така и аз с времето съм развил умението да концентрирам мисълта си докато слушам музика основно върху ритъм секцията (това води в един момент за непоностимост към прав такти и Хеви Метъл като цяло, но какво да се прави ). За разлика от мен обаче китаристите в моята банда доста често се губят в такта и не умеят да потдържат стабилен ритъм особенно добре, това е особенно явно при запис. Същото е положението и с динамиката и цялостния контрол над тоноизвличането. Това разбира се е нормално като се има предвид че свирят 90% от времето със повчко геин и дист. В последствие обаче след показване на неточностите грешчиците от моя страна това чувство за ритъм започва да се развива и в тях. Лекото суингиране което го имаше в началото сега е само там където е желано и търсено. От друга срана доста дълго имах проблем с вадене на песни по слух поради факта, че в повечео парчета бас партията е някъде в дълбините на микса слята с касата, но това отново се преодолява с много слушане и с много свирене. С две думи НЯМА НЕЩО КОЕТО ДА НЕ МОЖЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА НАУЧИ, но това какво ще направи със знанията и физическите си заложби е съвсем друго нещо. ВАЖЕН Е САМО КРАИНИЯТ РЕЗУЛТАТ.

Tosin Abasi Interview

верни са просто никога няма да можеш да изкараш тон от тях тъй като няма да имат теншън и доста преди да стигнеш желания тон ще са виснали безжизнени на грифа Честно казано не съм проучвал как стоят нещата с размерите на струните при пиколо баса подробно, но принципа си е един и същ независимо от мензурата предполагам. При по дебелите струни за да качиш с една октава доста ще трябва да ги натегнеш следователно доста преди да стигнеш октавния тон ще си скъсал струна. Като сложиш тънки струни намалява "теншъна" и можеш да достигнеш желания тон без да скъсаш струна това е. Късата мензура има същия ефект колкото ти е по къс грифа толкова по-малко теншън (толкова по дебели струни ще ти трябват за да компенсираш и струните да не се мятат като корабни въжета). Затова и повечето китаристи да кажем със седем струнни китари предпочитат 27-28 инчови мензури иначе седма струна няма достатъчно теншън и се налага ползването на рядко предлагани гейджове (59'', 60'') за да се компенсира малката мензура. по принцип има едно калкулаторче за стринг теншън което предполагам се ползва в случая (аз съм го ползвал поради факта че свирим свалени с полутон и 5 струна малко се мята и трудно се контролира динамиката). линк с две думи това в какъв тон вибрира една струна при един и същ опън (теншън) се определя от 1.Дължина на струната (колкото е по-дълга толкова по-нисък е тона и обратното) 2.Дебелина на струната (колкото е по-дебела толкова по-нисък е тона и обратното)

Някои няма ли една стара кремона да му подари на това момче бе. Ако си пазех стария Стаг веднага бих ти го пратил ама го подарих отдавна.

Как е в ниските честоти при Ампега има едно Бумтене което малко ме притеснява и се чудя как са нещата при Уаруика(до колкото знам и Раян от Мъдвейн заради това е минал на Уаруик от Ампег), ще ми е интересно все пак да ти прочета мнението след като посвириш известно време и го разучиш. Най-добре ще е да се пробват и двете ама като никои магазин не внася Уаруик става сложничко. Аре поздрави и приятен тормоз на звяра

farscape наистина от като се подвизаваш в форума или глупости ръсиш или флуудиш, при това малкото ти коментари изказващи някакви мнение обикновенно са ненужно остри. Този форум няма за цел да налага мения, доколкото ми е известно повечето от пишещите тук басисти изказват мнения и лични предпочитания без да се опитват да съдят чуждото мнение и да налагат своето. Самото слагане на цели стилове под общ знаменател не говори добре за музикалната ти кутура (но като и да е). Стиловите ти предпочитания и това кое ти е лесно да свириш тук честно казано никои не го интересува, лесно ти е на фретлес Гууд Фор Ю, баса ти е лесен инструмент намери си някои инструмент които да е предизвикателство за музикалният ти талант. С две думи когато имаш някаква информация която е полезна и интересна- сподели я. Когато имаш въпрос (стига да не е обсъждан милиарди пъти) попитай- който знае ще ти отговори. Когато се обсъжда нещо и се изисква мнение (както е в настоящата тема) обоснови се подходящо без да навлизаш в остри коментари и откровенни тъпотии (по възможност разбира се). А за тази тема като цяло си мечтая да я видя изтрита от бая време, но мечтите са си само мечти по някога

Ахам значи баща ти ще е басиста (не съм прочел явно като хората предишния ти пост) Ок това ще да е сложна задачка за обясняване, но да видим... (информацията която ще ти дам е супер повърхностна, но друг начин да съм кратък няма) За Рок и по-старички Метал парчета бих ти препоръчал Скуаяр бас на Фендер (въпреки че почти всички басове в тоя ценови клас ще свършат работа. Тук много колеги могат да не се съгласят с мен, но като цяло каквото и да вземеш няма кой знае какво значение) просто повечето от нещата в тези стилове са изсвирени с Фендер. По въпроса с техниката както ти обясних е въпрос на вкус и на това кое е по-удобно, но все пак като цяло нящата стоят така: С пръсти 1. по-мек тон (Дъм-дъм) 2. достъп до повече тоноизвличания 3. по-лесно преминаване към слап и тапинг плюс повече свободни пръсти и за двете техники (това едва ли те вълнува, но все пак) 4. повече динамика С перце 1. по-метален тон (Джънг-джънг) 2. по-интуитивно в началото (по-лесно се почва) 3. по-лесно се потдържа стабилен ритъм и възможност за свирене в бързо темпо още при първо, второ хващане на бас. С перо никога няма да изкараш звук като с пръси и обратното (с нокти може да се доближиш до тона на перото, но не точно) С какво да се почне. Блус, прости рок и метъл парчета. Натурална мажорна и минорна скала. Първи упражнения. За пръсти- Редуване на показалец и среден пръст (121212) в началото на една струна после преминаване от струна на струна прескачане на струни ( с метроном и РЕДУВАНЕ). Перо- Редуване нагоре-надолу отново на една струна преминаване към съседна струна, прескачане на струна/и (метроном по възможност) За лява ръка Натурален мажор и минор, редуване на 1234 пръст и 4321, какво е Хамър он и Пул оф (това би трябвало да го знаеш) трениране и на двете. Бендове, слаидове... абе много работи са. Друго важно ако ще вадите някакви песнички е четене на таблатури или работене с Гитар про. Просто нещата са МНОГО АМА МНОГО за това пак ти казвам или ти или баща ти отделете 1-2 часа и прочетете важните теми които ви интересуват на този етап. http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=4928 наръчник за начинаещи http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=70074 как да избера първия си бас Проклятието на басистите все още е в сила!!! Предлагам преди да започне да се учи баща ти да прехвърли всичката недвижима собственост, защото закрасти ли се отиде къщата, двора барабар с 2 та декара лозе на село.

Напиши едно ревю след като го поразучиш ампа ПЛС, че от едно известно време се колебая какво да си взема Ампег или Уаруик, а съм пробвал само Ампег до сега и ми е интересно какви ще са ти впечатленията.

въпреки че с поста си най-вероятно ще влезна директно в категорията която описваш в първото си изречение все пак ще го напиша Прочети секцията с важните теми там има всичко което си се сетил да попиташ, а и доста неща които и през ум не са ти минали защото просто на този етап не си се сблъсквал с тях, но при покупката на бас ще се сблъскаш. Нещата са доста добре систематизирани (тук едно голямо браво за модераторите), и обяснени. Ако те интересува на кратко как стоят нещата... Много просто... Баса- отиваш пробваш и взимаш каквото ти харесва на звук удобство и визия. перо или пръсти- хващаш закупения бас и пробваш известно време и двете слушаш кое по ти приляга като звук и с кое ти е по-удобно и го тренираш интензивно (като от време на време тренираш и другото за да не си затваряш вратата един вид). За това че баса е по-лесен в последствие ще се сблъскаш с реалността, че дори и лесните бас партии са само измамно лесни. Динамиката и тоноизвличането при бас китарата са в пълната си красота и сила (но това в последствие само ще си доиде с слушането на много музика и с много свирене). Първите ти проблеми наи-вероятно ще са свързани с ритмиката (не знам защо но повечето китаристи като хванат бас китара и клатят ужасно ), но с упражнения ще го преодолееш. Има доста рок парчета които след месец свирене ще можеш да изкараш горе долу (но ще се чудиш защо не звучиш точно както трябва да звучиш въпреки че цялата песен е 3 ноти на кръст тук както казах идва динамиката и тоноизвличането) като за свирене с приятели ще става. В последствие ще се закрастиш и ще молиш баща ти да продаде колата и да импотекира жилището ви за да си накупиш свястна техника минимум 10 пъти по-мощна от тази на китаристите в групата (това е проклятието на басистите ... YOU HAVE BEEN WARNED). Та толкова от мен. Прочети важните теми и ако имаш въпроси с радост ще ти разясня каквото не ти е ясно (стига да ми е ясно и на мен разбира се )

да определено на второто клипче мензурата си е стандартна. Това колко е голяма мензурата влияе основно на теншъна на струните, и колкото по дълга е мензурата толкова по тънки струни ти се налага да ползваш и обратното.

Признавам че нищо не разбирам от вокали ама това е доста зле. Не мога да разбера защо повечето вокали в Бг се опитват да си преправят гласа. Резултата е плачевен в повечето случаи. Един съвет от мен тея стягания и опити за преправяне ги зарежи под всичко това се крие твоя глас и ако някога успееш да постигнеш това което искаш с музиката, то ще е със твоя си глас със твоята си бленда със твоя си диапазон. Упражненията за изглаждане на техниката могат да подобрят контрола ти над нещата, но товя глас винаги ще си е твоя глас. Не искам този пост да се сметне като плюене или нещо от сорта просто някои трябва да го каже (макар да не е мног много моята спецялност пеенето, аз лично пея като блъснат от Москвич чакал). Надявам се някои от хората с фактически опит като вокали да се включат адекватно и да ти посочат проблемите и евентуалните решения.

Алах, Моисей ... ох добре че има хора като тебе, че ако чуя още един кавър на Металика, Айрън Мейдън, Меноуар или боже опази Smoke on the water (в превод Смок У ВудЪтЪ) сигурно ще се хвърля от 12-я етаж. П.С. да не ме разбере някой погрешно нямам нищо против гореспоменатите групи дори съм им бил див фен доста голяма част от съзнателния си живот просто ми е втръснало да отида в клуб да чуя някоя нова банда и хоп Смок У вудЪтЪ или нещо на Металика задължително от по-старичките албуми кадето саунда е ЖЖЖ ЗЗЗ и солата на Кърк са всъщност упражненията които Сатриани му е дал за домашно. Пак казвам не ме разбираите погрешно просто ми е втръснало.

След като се разочаровах от Елексира (покритието е меко казано дразнещо, баса ми след седмица свирене заприлича на стара плюшена играчка със стърчащи найлонови конци ) но както и да е. Та преди 3 дена си сложих един нов Ърнибол 40-125 (реших да пробвам с по-тънички струни как ще е тона). Та освен очаквания по-тих тон се оказа, че не мога да докарам типичното ръмжене в ниските среди на Уаруика липсва и бая пънч та за пореден път се убеждавам че трябва да си внеса ДР тъпото е че не мога да си намеря DR black beauties 130 ако някои знае магазин които да продава тоя геидж има едно напиване от мен

На мен ми прилича на някакъв Мъф, но честно казано грам не не кефи подобен саунд и не съм добре запознат с подобни бръмчалки.