Coprophagus

макар да не им е тук мястото много, много ще постна някой мои стихотворения ако не за друго то поне дано послужат като вдъхновение (да, да циганката умря наскоро) на някого или поне да дам пример за "игра" с думите. Получават се доста интересни неща понякога. Бе, сами си преценете... ***В търсене на съвършенство*** Прободени с карфица криле Грозни гротески И аз бил съм дете, Червей малък с мечти за небе Гризящ стари портрети Красящи старо и прашно мазе ЛЕТЯ Но изкам да съм отровен Трябва ми жило щом имам криле... В старо и прашно мазе... ОТРОВЕН, ПРОБОДЕН, БРЪМЧА изсъхвам със карфица прободен КРАСЯ... ***Целувка*** Рози от мрак убодох се вече разбрах Целуни ме нежно, не не ме е страх... Завърташ и виждаш света. През шест очи. Студено целуваща, красота със пълни очни дъна... Целуни слепоочието... Завъртам и виждам света Целуни го пронизващо, целуни го с куршумена красота (б.а. става дума за револвер да не си помислите нещо друго) ***Пепел*** Гърчещ се момент от сива пепел, синкав дим рисувал някога и нейде. Животът ти е просто скъпа плевел в пакет или кутия с надпис БТ. Догаряш бавно, сладострастно и всеки миг рисува нови форми в дъното на пепелника. Последни глътки пламък, всико ли ти стана ясно? Изгаснал във агония и гърч, изпепелени истини забравил да извика... *** None *** обичам или само ревнувам физически тичам, душевно пълзя да плача или да те целувам, какво искаш не знаеш сама ревнувам или само обичам тичам пълзейки, душевно физически. да целуна и ли да те разплача. сама какво знаеш,не искайки? не спирам да плача и да те искам. не искам да плача и да те спирам. *** Слънчеви цветя *** Погледнали новия ден право в очите догарящи малки слънца угаснали, към земята сте свели главите вкоренени,отпуснали изгорели крилца. изгорели крила помирисали вятъра забравили нощ, забравили ден мечтите били са, някъде, някога остана ви само сивата плът и железния тлен. *** КУРШУМ *** И летя, кум гръд туптяща устремен И свистя. Балистично твърд - оловен Шепне вятъра в ушите ми, студен - Млъкни. Живота си съм дал за този полет- спомен Нима да те улуча не искам омекнал от прегръдките на вятъра Желая ли във топлата ти кръв да съм оплискан миг преди студената смъртна прегръдка ...шепти ли шепти, все тъй студен. Вятъра. Не мога да впия оловни зъби в сърцето ти. Не мога да скрия, че някога исках го само за себе си. Пропуск. Смърт във прах бетонен. Друг лети: безжалостен, оловен. *** *** свит умирам на дъното на пепелника гробището край което вчера съм горял димът ми в косите ти вплита аромата на клечка тамян *** *** кръв във главата ми тича и моли очите да плачат кървав къс е душата ми плаче и моли краката да бягат състоянието е познато диагноза вече сам ще мога да си сложа остро, хронично, летално гол, без броня останал, без кожа няма да ми мине само с болката ще свикна и сълзата ми не ще отмие желанието в прашен ъгъл на умът си да те тикна но не, няма там да те скрия твърде лесно би било от праха гневът да изтрия и да натикам на тъмно всичко красиво, всичко добро все още снимката ти стои на място видно все още дните умът ми брои дните оставащи пак да те видя. *** *** кух като нула в средата въздух в сърцето трети път за последно подскача със надежда да се опари на слънцето спирам и се оглеждам за теб очите ми плачат но не от прашинките и че съм гледал във вятъра очите ми плачат за теб тебе те няма, а с теб и крилата. аз падам със вятъра вече не искам да те докосна даже и с пръст знам че ще се опаря... тялото тук си лежи думите ми в калта черна се валят сърцето пълно със въздух тупти и крещи на думите да спрат във калта да играят събирам смелост със цигара сълзите си ще спра загасям ги една по една и сълзите и искрите на цигарата казах и твоите реплики трябва да ме боли казах си сам: край, чао, върви си по пътя, забрави всички окаляни истини забрави ръцете във кал забрави всички думи, прегръдки, целувки светът не е розов, а бял като ято студени снежинки тичам спирам клякам и тихичко плача час, час и половина, капка по капка после ставам, сякаш пиян забравил да крача а умът ми крещи "които избърза тои и ще чака" *** *** всички изпитания и болката полепнала по мен облечена със твоята малка лъжа. раздробен на малки парченца събирам това което щях да ти дам на малки парченца цяло, три пъти лепено, мое. Никога ваше, никога вече. За последно се терзая, че съм изгубил игра на мълчание от стена. Истерия... ***none*** пак лежа ембрионално на леглото свит гледам те секундно, моментално и мечтая да съм онзи що на снимката е скрит ***none*** От утре започвам да уча и спирам цигарите от утре главата си мрачна и тъжна ще натъпча със фасове. За утре: пак да обичам. За утре: пак да мечтая. Да изчегъртам миризмата на фасове от главата си. Да не забравя. Но днес, днес ще поплача наволя И последните стотинки за цигари ще дам Но днес ще направя разбора на думата "много" в съчетание с "обичам". ДНЕС ще пикая на "Нас" в минало време със днешна пикня Днес ще плюя всеки път когато името ти спомена. Днес снимката ти лежи траурно-по лице, за да не я изгоря в мивката. ***none*** импулс-туптене и заглъхване кралица в няма драма да те целуна всеки път е изпитание. Вандервалсови сили- връзката слаба, като два атома целунали се по случайна орбита в мълчание отблъскваме, привличайки се двамата. ***Забравил калта*** Кагато ножът рисува И птиците плачат Кагато макар и да искам не мога И пълзящия пак почне да бяга Прободи ги с игла За да виждат отново цвета на света Захвърли ги в калта За да си спомнят как се пълзи и какво е да бягат Нарисувай тогава една. Мирис на увехнали цветя. С нож рисувана усмивка Очите си избол за да не плачат Усмивка-грозна, вехнеща, горчиво-сладка ...красота Плачат, гарваните плачат, грачат... *** *** безкраино възможни безкраино ограничени безкраино самотни самотни безкраиности *** *** (и още една миниатюра която обаче не е моя и за съжаление автора не ми е известен) който обича той не забравя който забравя той не обича който обича и после забравя той е забравил как се обича аре стига толкова ако ви се чете още : http://forums.games.bg/viewtopic.php?t=113...asc&start=0

Тъй като видях че тук таме се прокрадва из различните теми по някой текст който сякаш моли да бъде изпят реших да отворя тема в която "текстописците" да постват с надеждата текстовете им да бъдат изпяти и в която да се вдъхновяват музикантите. не знам как точно стои въпроса с авторските права и ще се радвам ако някой модератор се включи и разясни положението в кратце. (и все пак не се съмнявам че за много от вас е достатъчна просто наградата да чуете песен по радиото на която вие сте писали текста) хайде залейте ме... знам че само това чакате

сори пичове ама много веселяшко го давате (не че е лошо де) всичките работи дето съм ги писал все са мрачни иначе се намират няколко неща дето ще паснат след малко промяна я на вокалната линия я на текста, много се различават като настроение това е всичко пък и не съм писал веселяшки текстове до сега но може и да се пробвам ако излезе нещо свястно ще пратя писъмце. иначе парчето е много яко ... евала

Много мнения се изписаха, че музиката трябва да е на първо място... е не знам, но аз не мисля така... Сега мисля да ви занимая с един интересен въпрос. В началото на темата бая се поизписа за скрити послания в текстовете (това е добре щото показва че има хора дето се интересуват от шантави начини да изразиш себе си, а както всички знаем точно това е изкуството- да създадеш нещо красиво което кара хората да се замислят). Та да си дийда на темата доста статии и спекулации съм прочел за подобни песни до сега съм останал с смесени чувства към повечето от тях, но има и такива които много трудно могат да се отхвърлят с лека ръка: ето един главозамайващ пример групата се казва TOOL а песента Lateralus от едноименния албум. обяснението е малко сложно и свързано с математика така че ще се опитам да го обясне просто: TOOL в песните често използват спиралата като символ не мисля да се спирам точно върху тематиката на албума въобще (най малкото защото и на мен не ми е особенно ясно за какво иде реч макар че съм им голям фен), в общи линии става въпрос за метафизичното прераждане от човек към по висше същество, но това е в най-общи линии. Леко избягах от темата за спиралите... искам да кажа че TOOL често използват спиралата като символ на пътя които трябва да се извърви до споменатото прераждане в по висш индивид (отварянето на третото око). Но да не ви занимавам сега с подобни отвеяни работи макар че на мен голяма част от тях са ми доста интересни. Тук искам да наблегна на начина по който се създава музиката и множеството пластове от които тя може да се състои. сега за математиката : числовата редица на Fibonacci представлява поредица от числа при която последното число се събира с предходното и дава следващото ПРИМЕР: 1,1 1+1=2 1,1,2 1+2=3 1,1,2,3 2+3=5 1,1,2,3,5 3+5=8 1,1,2,3,5,8 5+8=13 и т.н тази поредица може графично да се произведе като спирала върху кординатна система и защо бяха тези обяснения ето защо това е текста на песента Lateralus (броят се сричките както са изпяти) black [1] then [1] white are [2] all I see [3] in my infancy [5] red and yellow then came to be [8] reaching out to me [5] lets me see [3] there is [2] so [1] much [1] more and [2] beckons me [3] to look through to these [5] infinite possibilities [8] as below so above and beyond I imagine [13] drawn outside the lines of reason [8] push the envelope [5] watch it bend [3] Та пиша това тук за да покажа как текстът на една песен може да придобие други измерения и дори да послужи като код към скрито послание което да направи слушането на музика много повече от просто забавление. за тези които са заинтерисовани от темата, всичко което казах е доста подробно обяснено на:http://en.wikipedia.org/wiki/Lateralus има и линк към статията "The Holy Gift" в която се предполага друго подреждане на песните и новия смисъл на албума като цяло (на английски е да знаете)