sevenstring

^+1.

^Не струва ... Добре де, ще бъда сериозен. Като изключим най-евтините им модели (разбирай под 1,000 долара), Гибсън Лес Пол имат репутацията на много добри и почти универсални (като стилово приложение) китари (малко трудно ще свириш на тях Стив Вай, но не се сещам за много други неща, за които да не стават). Не че и под 1,000 долара не може да случиш на добра тяхна китара, но рискът е малко по-голям, а цената - доста надута ... а и определено дори това не се вписва в бюджет от 600+/- лв. За Винтидж като прилична и достъпна Лес Пол алтернатива на Гибсън вече има писано доста в този раздел, поразгледай темите ... Аз също съм собственик на един такъв, но твърде отскоро, затова все още не бързам да се произнасям.

Не знам долколко има смисъл, но ще споделя някои размишления ... Ако ходиш на уроци и се развиваш добре като музикант по този начин, значи вече имаш доста добра основа за бъдещо развитие, дори и да не следваш (институционално) класическа китара. Прехрана само с класическа китара, освен ако не си гений, би била мисия трудна, ако не невъзможна (обзалагам се, че дори за гениите тя не е никак лесна). В този смисъл моето мнение е, че е най-добре да учиш нещо друго и по-продаваемо (икономика, право ...), като същевременно продължаваш да свириш и да се учиш самостоятелно, на уроци или като "второ висше" в управляем за тази концепция формат (с консерватория паралелно с друго следване едва ли ще смогнеш, по-скоро нещо от рода на НБУ). Класическата китара и въобще класическата музика сама по себе си е фокусирана предимно върху възпроизвеждането на прецеденти, т.е. много добавена стойност от музканта (пак казвам, освен ако не си гений) като цяло няма. Поради това няма и кой знае какви пари в тази работа. Според мен, каквото и да учи, един музикант в наши дни има шанс за качествена и високо възнаградена реализация, само ако има оригинални идеи, и то годни за масова консумация идеи. Като човек, който никога не е учил институционално музика, не мога да твърдя доколко академичното образование в насока композиция и въобще това да учиш в консерватория (вкл. висока обща музикална ерудиция, близък контакт с музикантски среди и прочее неща извън учебниците и партитурите) помагат или пречат в това отношение, но твърдо съм на мнението, че, ако човек има необходимото съчетание от музикална грамотност, талант, въображение и хъс за музика, той може да направи нещо едовременно стойностно и рентабилно, независимо дали и какво е учил и завършил. Така мисля аз - голям и известен музикант засега не съм станал, но, да не ми е уроки, определено продължавам да се занимавам с музика, като същевременно си изкарвам доста добре прехраната със съвсем различна професия.

Ще вкарам малко оф-топик в темата, но, като стана дума за практис ампове и техните нива, някой има ли опит с 5-ватови (или прочее нисковатови) Class A лампови усилватели (независимо от марката)? В смисъл, успяват ли да докарат истински добър лампов звук на тези нива? Въпросът, между другото, ме вълнува не само и не толкова за домашно свирене, колкото за записи и (евентуално) микрофонно озвучаване на живо.

Нерде траш и дет, нерде пънк ... последното ме навява на мисълта, че изборът ти не се разрешава задължително с метъл резачка.

Интересно би било (поне за мен) сравнението да се направи и на крънч / мид-гейн ... абе, с малко по-нисък гейн бленди. Това, което досега ме е възпирало да си взема активни адаптери, е именно по-разно(без )образният ми стил, респ. необходимостта да си оставя вратички за по-"мръсни" и по-"грънч" звуци. Честно казано, дори и на хай-гейн, като слушам семплите, пак повече ми харесва пасивният адаптер - да, EMG-то има малко по-хай дефинишън и по-фокусиран звук на флажолетите, но пък SD-то също е повече от добро в това отношение ... а и принципно си ме кефи да има една здравословна доза мътилка в звука. Естествено, въпрос на вкус ("без да става дума за кучето" ).

И ти се изказа! Човекът не познава нотите по петолинието, ти на солфеж го прати. Аз викам направо на хармония!

Човек, прочети някой елементарен учебник по музика (в училище нямате ли такива вече???), начална школа за китара и/или отиди при учител за поне 2-3 урока! Има някои неща, които са твърде изначални, за да бъдат обяснявани във форум.

Това ще си го сложа в рамка! По темата, доколкото съм в състояние след прочита на цитираната реплика ... скромният ми личен опит показва, че двуточково тремоло и заключващи ключове определено дават по-висока гъвкавост, стабилизират тона значително и позволяват сериозни волности като за не-флойд китара, но с флойд тази комбинация не може да се мери. Не твърдя, че сетъп-ът ми е идеален и по всяка вероятност резултатът може да се подобри, а и е всеобщо известно, че, когато са качествени и добре настроени, класическите стратокастърски тремола също държат на значителна употреба, но като за мощни "цвилежи" в стил Стив Вай и неговата позорно изнасилена Bad Horsie флойдът си е No1.

Мисля, че дотук това трябва да е станало ясно на автора на темата, но за протокола да отбележа в прав текст: няма китари с висок аутпут, има адаптери с висок аутпут. "Метла", "лопата" или whatever е въпрос на стилова естетика - по някаква причина, която лично аз никога не съм проумявал е решено, че "метлите" са по-подходящи за метъл, но за мен това е по-скоро 80-тарска отживелица. Дет' е казал другарят Шекспир, "както ви се харесва" ...

Според мен .13 е безбожно тънка жица за 3-та струна. В стандартните комплекти .08-.38 3-та е .14-.15 и лично аз под това не бих сложил. Това за "опъването на струната" не го разбрах ...

БИСЕР Рачев, ако не се лъжа. Абсолютно! По принцип съм от хората, които биха коментирали подобни изява като самоцелни и безсмислени, ама тоя пич, трябва да призная, ме изкефи. Ебаси спокойствието, ебаси техниката (почти не се забелязва да му се движат пръстите освен при някои легати) и същевременно освен бързината в цялото нещо остава и някаква музикалност. И все пак, като гледам такива изпълнения незибежно ме избива на смях.

Две неща ще кажа по темата и даже няма да се обяснявам: 1. Писането на правила как да се свири по принцип трябва да се забрани със закон. 2. Chandrasonic е едно от последните имена, които бих се сетил да свържа с понятието "китара" (то се вижда и защо). Peace!

Две неща ще кажа по темата и даже няма да се обяснявам: 1. Писането на правила как да се свири по принцип трябва да се забрани със закон. 2. Chandrasonic е едно от последните имена, които бих се сетил да свържа с понятието "китара" (то .

Таз година булка, а догодина люлка "Таз година булка, догодина - две" се казва . Абе, не знам аз ли съм с погрешни представи, а и може да не съм прав в презумпцията си относно нивото на автора на темата, ама глави и кабинети не са ли малко излишно силна, обемна и скъпа апаратура за човек, който все още предимно ходи на уроци и свири вкъщи? То безспорно не вреди да си ги имаш, ама според мен много дълго време човек може да оправи и с далеч по-скромна апаратура съвсем успешно, а в някои отношения и къде-къде по-комфортно, вместо да стиска зъби и да събира пари за големи животни. За китарата, и да не е Гибсън, важно е да е с добри адаптери (какво означава "добри" естествено пак си зависи от стила). Гибсън са може би най-надценените китари на пазара в момента и, ако покупката им е свързана с голямо финансово усилие, според мен също може да бъде спестена на такъв етап. Естествено, и тук няма лошо да си го имаш, даже напротив. В спора за това дали китарата или усилвателят е кокошката или яйцето аз винаги съм бил за китарата .

^Разбирам за какво говориш, но в моя случай не е това. Червячната ос и зъбното колело (оста, на която се навива струната) са в добър контакт, няма луфтове. Проблемът е в окачването на дръжката (пластмасовата глава) на червячната ос. И то не че като въртиш дръжката не се върти и червячната ос ( не изпуска при въртене), ами просто се усеща, като хвана дръжката и раклатя леко напречно на оста, че има лек луфт.

И по "нашите", и по "техните" географкси ширини вече никого не може да изненадаш с техника. Който имаше какво да покаже в тази насока, го показа, и това, че безименният наш лиричен герой китарист е постигнал аналогично на Вай и Сатриани ниво, е похвално, но не и продаваемо. Толкова по отношение на техниката и нивото на владеене на инструмента като фактор за успех сами по себе си! За реализацията като цяло в съвременния "музикален бизнес" според мен има само два успешни сценария (дефинирани образно и на най-обобщено ниво): - големи цици + халтура (тук, предполагам, не се вписваш, особено по първия параграф ); - оригинална и слушаема авторска музика, независимо от нейния стил и формат. За тези, които не се вписват в първия сеценарий, много по-ценен е талантът в главата, отколкото този в пръстите.

Проблемът е наистина тъп, но и наистина дразнещ: ключовете са тип Kluson (или да ги наречем класически гибсънски) с пластмасови глави върху метално рамо; държат строй много добре, въртят се стабилно (има здрав контакт между главата и оста), ОБАЧЕ явно главите не са хванати съвсем плътно за рамената и вибрират от трептенето на дебелите струни. Проверих със заглушаване с ръка на различните нива на ключа и 100% не е от осите (рамената) или гнездото - главите са със сигурност. При усилен звук (през апаратура) това трептене не се отразява по никакъв начин, обаче "unplugged" (както основно си репетирам вкъщи) е безумно гадно. Може ли някой да препоръча решение (освен нови ключове, за това съм се сетил )? Има ли начин главите да се махнат и закрепят наново по-плътно ... или нещо други да се направи, без да се махат ... ?

Последен опит : комбинации между керамични и алнико по принцип могат ли да звучат добре заедно, или не?

Разгледай из E-Bay! Има и "маркови", и лицензни на много добри цени, а и нищо чудно да стане по-бързо, отколкото ако ги запоръваш от тук.

От цялата тема най-мъдрото изказване беше на предната страница: "не е от струните". Издържливостта (и звук, и оцветяване, и корозия) зависи от адски много индивидуални фактори освен флуидите на съответния китарист - как свириш (с по-силна или по слаба атака, с повече или по-малко слайдове, вдигания и т.н.), какво свириш (което отчасти има отношение към предходното), колко свириш (5 часа на ден или 1 час седмично), къде свириш (едни са влажността и прахолякът вкъщи, съвсем друго е в репетиционна), как и къде съхраняваш инструмента (в калъф, куфар или просто подпрян на стената, прибираш ли веднага след свирене, или го оставяш да си стои на открито) ... Така или иначе, факт е, че дори с китаристи, с които имаме сходен режим на свирене и ползваме еднакви марки, имаме тотално различен модел на смяна на струни - другият китарист в групата сменя 2 пъти годишно, аз - 6 пъти. Може и да има научно обяснение, може и да няма, но факт е, че универсално решение за всеки няма. Другият безспорен факт, който много хора сякаш не могат да приемат, е, че струните са консуматив. Като всеки такъв те подлежат на смяна и колкото по-често, толкова по-добре! Относно Еликзир - за едни и същи пари предпочитам да сменя три комплекта добри струни с нормално покритие, отколкото да карам с един, който корозира по-бавно, защото така за дадено време ще имам свеж тон на нови струни три пъти, вместо само един.

Добре де, ясно, че няма да "изгори ампът", ама все пак работят ли в комбинация керамични и алнико? Например ... абе, я най-добре направо да си опиша целия случай. Значи, в момента имам на бриджа керамичен single-sized хамбакър ДиМарцио Фаст Трак 2 (DC Resistance: 17.5, Output: 321) с два керамични сток сингъл адаптера на мидъл и нек (не им знам точните параметри, но да кажем че са по-скоро средно силни към силни като за сток сингли). Имам два варианта за доразвиване на китарата с ДиМарцио. Единият, който са препоръчали, е с други single-sized хамбакъри (основно Про Трак) - вярвам им, че това е най-адекватния вариант. Обаче ми се ще на нека и мидъла да запазя по-стратокастерски звук (щото про трака го водят по-скоро ПАФ зувчене) и си мисля за други hum-canceling strat варианти като YJM (DC Resistance: 23.5, Output: 93), Area 58 (DC Resistance: 6.1, Output: 125) и Area 61 (DC Resistance: 6.5, Output: 142). Възникват обаче много въпроси: дали пък разликата в аутпутите не е твърде голяма; ако на първо време сменя само нека, а на мидъл позицията остане керамичен сингъл, ще може ли той да се комбинира адекватно с нека; ако се сложи алнико и на мидъл, дали ще може да се комбинира с бриджа; дали може да се получи а-ла-Гибсън комбиниране между половината на керамичния бридж и алниковия нек? Накратко, то е ясно, че на отделните позиции (само нек, само мидъл, само бридж) и/или с отделни бленди всеки адаптер си има хубостта, ама, тъй като един страт все пак има 5 позиции (да не говорим за пуш-пул сплитове), дали може да се извлекат някакви смислени комбинации от тази манджа с грозде ... или най-добре да си остана със сток адаптерите на мидъл и нек и да не се занимавам с глупости.

Ами, купи си ти една!

Възползвам от това, че preIbanez се престраши, да се включа и аз от въпросителната страна на темата, че се чудя от известно време за една лампова джаджа, дето би се нуждаела от такова нещо. То, че такива преходници има, има и, макар да предполагам, че са доста по-разпространени в обратната посока (110->220), едва ли липсват и 200->110. Бидейки и аз невежа и технически трап, обаче се чудя дали за силно чувтсвителна към захранването (с висока консумация) апаратура, каквато (мисля) е ламповата, изключая разни хибридни решения, които прилагат ниско напрежение към лампите, тези трансформатори не вкарват някаква нестабилност и смущения? Вероятно не, ама от питане глава не боли ... или поне така казват.