Slinky

emo_tion1 - много точно мнение даваш братле. Мога да кажа само браво. Някои хора просто толкова надълбоко са задълбали в материята и поради това вече имат изкривено понятие за естетично и красиво. Но просто ги остави - това е проблема на хората, които с много труд са постигнали нещо. При това за сметка на успеха са жертвали много неща. Винаги съм казвал, че трябва винаги да бъдеш себе си и да не позволяваш познанията ти да те променят. Срещал съм такива ситуации като бях студент. Имаше преподаватели, които просто са си много умни. Те въпреки, че знаеха невероятно много неща в областта си, бяха останали себе си и бяха пичове. Имаше също такива, които с цената на денонощен труд бяха постигнали много, но въпреки че знаеха също невероятно много неща бяха омотани като патета в кълчища. И просто си личеше, че не са тука. А да ти кажа не знам, дали някои от колегите не проявяват просто форма на снобария - щом еди кой си е голям музикант - значи всичко което е изсвирил е велико. Ако си опериран от към усета си за красиво и естетично - просто няма спасение.

бе да ти кажа, може би не са знаели за съществуването на България, ама това съм го чел в интервю на Кирил Маричков. Казва, че са били на турне в Полша, някакви мениджъри са ги гледали и дошли при тях директно с предложението. Те обаче са се отказали, защото са имали малки деца, семейства в БГ и т.н. Макар че една нощ са пили и са се колебаели. И после подгряващата група станала унгарската Локомотив ГТ. Това Киро Маричков го казва, пък дали е вярно - не знам. Не ми се вярва обаче толкова безобразно да си измисля.

Не знам дали е вярно, но се говори, че преди около 30 и няколко, да не казвам близо 40 години е имало предложение от мениджмънта на тогавашното турне на Ролинг Стоунс към Щурците да бъдат подгряваща група на Стоунсите за европейското им турне. Щурците са отказали по причина, че семействата им са били в България, а такава стъпка от тяхна страна би била равносилна на емиграция на Запад и семействата им вероятно са щели да бъдат тормозени от властта. А много добре знаем каква е била властта тогава в България. Но това ако не е признание за БГ банда, здраве му кажи. И вероятно мениджърите на Ролинг Стоунс въобще не са се интересували каква страна е България. Та не ми се струва, че факта че сме бивша соц-държава много влияе в това отношение.

Значи парчето на Khan ме впечатли доста. Въпреки че не слушам такава музика - определено има много интересни неща в него. И феновете на тази музика в света вероятно може да се впечатлят също. Не мога да кажа същото за Smallman. Някак си с нищо не ме грабва, не ме впечатлява, изключително монотонно, еднообразно....Иначе да ти кажа винаги може да впечатлим всички и с рифове, и с джаз ако трябва. И да ти кажа особено с джаз впечатляваме. Както и с класика. Но тук говорим точно за музиката, която е по-лесносмилаема. Да направим продукт от типа на AC/DC и да има публика в БГ, а и в чужбина и да се пълнят зали и стадиони.

Ето малко примери, за наши хора, бачкащи в сериозния бизнес. Интересно и поучително интервю. http://www.webcafe.bg/id_1675842601

Dirk, гледай сега - според мен въобще не си разбрал много от нещата, за които си говорим тук. Нещо много се палиш на тема кадърност или некадърност. Тук има една особеност. Тука говорим за музикален бизнес по отношение на поп и рок музиката. Защото - чалгарския музикален бизнес си върви в БГ. Както ти се изказа - имаме много добри класически музикатни, оперни певци. Ами много от тях са си в бизнеса. При това в големия музикален бизнес. Не вярвам тях да ги интересува въобще дали обикновената музикална сцена (така наречените клубове например) в БГ е узурпирана от "кебапчии" като мен. Тук аз приемам нещата малко лично де, но не ми се връзвайте. Тук разсъждаваме, за първите стъпала в музикалния бизнес в "неандерталските" условия в България. Тук няма синдикати, няма организации, които да защитават авторските права или тези които уж ги има, нищо не правят. За това нека почнем от първите стъпала - да се поучим от това което е ставало на ЗАПАД. За това ги пиша тези работи. Не знам, дали ще съумеем да прескочим етапите, които в цивилизования свят са преминали още 30-те, 40-те, 50-те,,,,, ако щете 90-те години и да се изравним с тях. Едва ли. Не ми се вярва. За това нека опитаме да минем през тях. С пари и баба знае как. Аз разправям, че просто липсва връзката между изпълнителите и публиката. Липсва и конкуренцията - за това много точно написа Кольо, а и не само той. И доста други музиканти, които живеят и работят в развитите страни. Ако има сцена, ако може непрекъснато да се свири пред публика, ще си проличи кой кум, кой сват. И тук въпроса не е кой колко може да свири. Въпроса е - кой прави продукт, който ще впечатли публиката. При това да не бъде подчинен на мейнстрийма, на това, което се търси на пазара. За това давам примери с AC/DC, Deep Purple, Kiss и кой ли още не. ЗАЩОТО - тези групи са създали нещо по-ново. НЕ ТОВА, КОЕТО Е ВЪРВЯЛО НА ПАЗАРА В ТОЗИ МОМЕНТ!!!И ТОВА Е СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА РОК МУЗИКАТА ПО ПРИНЦИП. ТЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА СЪЗДАВАНА С ИДЕЯ ДА СЕ ПРОДАВА. ВИНАГИ Е БИЛА БУНТАРСКА МУЗИКА. И Е СТАВАЛА ПОПУЛЯРНА ВЪПРЕКИ ПАЗАРА. Ето за това си говорим тука. За този музикален бизнес. Защото въпреки всичко, някакъв пазар за рок музика има. Концертите на известните рок групи от западните страни в БГ го показват. Та въпроса е как да си направим нашия музикален бизнес. Не ни интересуват класичестите музиканти, не ни интересуват чалгаджийте, интересува ни как да си създадем средата, в която да израстне някоя и друго БГ банда, така че след някоя и друга година да свири навън, по големи турнета, първо като подгряваща на някоя световно известна банда, а после защо не и като хедлайнер. И нещата да се вържат така, че тези музиканти да имат избор, дали да дойдат при теб в Стокхолм или при Кольо в Швейцария, да си бачкат и да си получават парите или да останат тука, да свирят авторска музика, да си намерят достатъчно публика, да имат някакви доходи, които да им позволяват да творят и след някакво време да излязат на сцена извън България. Аз така чувствам нещата. Но големия проблем е, че повечето музиканти, които са точно професионални музиканти и се хранят от музиката, на практика са принудени да свирят каквото се търси или да бягат в чужбина. Ами при тези условия няма как да създават продукт тук в БГ. Ако разчитат всеки ден да получават пари, няма как да стане, ако искат да бъдат рок музиканти, примерно. И за край ще цитирам отново AC/DC - It's a long way to the top if you wanna rock and roll!!!

Е, те тва му е майката!!! От колко време разправям, че Ally Sin са група, която има ясна представа какво прави и защо го прави. И го прави! Браво на момчетата, дано да успеят!

Ето, значи може да се напишат доста неща под формата на съвети, по какъв начин да се работи в правилната посока.

Добре, относно цялата тази тема на мен лично ми е интересно наистина да разчепкаме проблема. Дано не съм досаден с моите въпроси, но - няма сайтове - не е така - има и при това ми прави впечатление, особено относно фейсбук, че много групи постоянно си рекламират изявите там. И има някакъв положителен резултат от това. Няма клипове - да сравнително малко групи правят клипове, относно качеството много може да се коментира. Но тук нещата пак не опират толкова много до парите, колкото до идеите. Всички може да дадем пример за нискобюджетни клипове, които са много популярни и такива дето струват майка си и баща си, а не струват. Какво означава фрий тракове? Какво означават Home живи изпълнения?

Извинявай, обаче според мен аз съм вършил някаква работа до сега според това, колко са ми силите и възможностите. И в резултат на това в продължение на 2 години и половина в моят град имаше някаква сцена за жива музика. И в резултат на това съм инвестирал около 15 000 лева, които не знам как ще си върна. И в най-скоро време ще се опитам да отворя клуба си отново. А такива като теб люпят семки и само си клопат клавиатурата. И понеже имат само претенции, обясняват как нещо не може да стане. А кажи ти, какво си направила до сега на основата на личния си опит?

Ами интересно ми е, че отново отидохме на обяснението, че някой друг ни е виновен за това, че не се развиваме в музикално отношение. Че нямаме шанс в световния музикален бизнес. Някой налива пари в чалгата, а не налива пари в рока. Ами добре, за кой път да повтарям, че и на Запад рок музиката никога не е била комерсиална като начало. За кой път да цитирам книгата на Пол Стенинг - AC/DC - двете страни на славата. Една от най-успешните групи в рока, а вероятно не само тя си е пробила път сама, въпреки всички трудности, които и тук в БГ ги има. Нека видим, какво зависи от нас и да го направим, а не само да се оправдаваме, че някой друг ни е крив, че не влага пари и т.н. Факт е, че AC/DC събраха 65 000 фена на националния стадион. Значи - фенове харесващи тази музика има достатъчно. Защо няма БГ група, която да направи концерт и да събере 6 000 публика?

Ами какво да се прави - то хората го казаха. Аз също изразявам мнение, което в някаква степен се припокрива с другите. Както спомена Кольо - трябва да има среда, при това конкурентна, за да се развиват музикантите. В тази среда, тези музиканти, които са по-талантливи, по-работливи, по-организирани, по-целеустремени ще съумеят да се развият и да придобият качества и способности да пробият и навън. Както много съм споменавал до сега - точка първа в това отношение е - да има сцена, работеща, даваща възможност музикантите да се срещат с публиката. Трябва да се свири пред публика, едно хората да те видят какво представляваш, какво можеш, какво си измислил, а от друга страна и музикантите да придобият рутината да свирят на живо. Щото по всичко изглежда, че продаването на музика няма да е основно перо от което ще печелят музикантите, а изявите на живо. И както AC/DC могат да съберат 65 000 души на концерт в БГ, нека скоро да има БГ рок и метъл групи и то не една, които да съберат поне по 6 500 души на концерт. Всичко ще стане стъпка по стъпка, но си трябва правилна концепция, талант и време за упорита работа. Не искам тук да се отплесвам относно моите виждания за клубната сцена в БГ, щото пак ще почнат да ме заливат някои колеги с помия, че съм кръчмар, кебапчия и т.н. Но докато не си избият от главите този начин на мислене, докато не разберат музикантите, че трябва заедно да я правим тази сцена - няма да се придвижим и един милиметър напред.

E то като чалгарите си раздават награди,и си конкурират само те ли имат шансове на световният музикален пазар? Много интересен въпрос. Моят отговор съвпада с предишния ми пост - чалгарите нямат нито концепция (с която да пробият на международния музикален пазар, щото никой в този бранш няма такива цели), нито талант, нито упоритост с която да работят(факт е че повечето от тях не са се научили да пеят като хората, щото им е лесно да си отварят устата).

Значи повдигам въпроса за Zdob si Zdub. Как така не можем да имаме поне една група от техния порядък? Доколкото съм чел - имат албуми със златен статус в някоИ Европейски държави като Германия и Австрия например. Значи продали са по 500 хиляди копия там. С какво Молдова имат по-добра среда, повече и по-платежоспособни фенове от нас? Мое лично мнение - може би всичко опира до групата, концепцията, таланта на групата и упоритостта с която работят.

А това не означава ли простия факт, че когато някой е много, ама много, ама изключително много добър в това което прави, го прави с такава лекота, че наистина изглежда че (например) си полива градината и си пее. Но за да стигне до такава лекота в изпълнението преди това години наред си е скъсал задника от работа.

Даа, ето че започват да се изясняват нещата. Значи някакви пари и тук има. То е ясно, че не са като парите които се печелят в развитите страни (и конкретно в страните, които цитирах), но в зависимост от публиката и мястото парите и в БГ може да са прилични. Идват и тук световни изпълнители и оттук оттам дочувам какви хонорари искат. И си ги вземат. Например за участие в София Лайв Клуб има групи, които си искат например 3-4 хиляди евро. В сайта на клуба пише че има 270 места - значи средно по 30 лева билет (за такива цени си спомням, че съм чувал на някои концерти) прави около 8000 лева. Което долу-горе се равнява на исканите хонорари. Но въпроса е, че въпросния клуб е един. Изяви има много, но повечето са на много по-ниски цени и съответно с по-ниско качество. Хората, които отиват в София Лайв Клуб явно са достатъчно малко и по тази причина няма конкуренция. Но това е ако приравним нещата 1:1 със високия западен стандарт. Е, тука задавам въпроса - има ли държави, които да са от нашата черга и които имат пробили в световния музикален бизнес изпълнители и групи? Въпроса е - така цитирания стандарт ли е основната причина. Какво става в Румъния например? Има ли някой, който може да даде информация, защото румънците май имат поне в поп музиката изпълнители, които вече са популярни из останалият свят. Искам да дам и един друг пример с една доста популярна група от Молдова (за протокола мисля, че Молдова е икономически по-зле от нас) Zdob si Zdub - интересното е, че пеят на молдовски и на руски. Но повечето песни са им на молдовски. А доколкото съм чел имат продажби в Европа в страни като Австрия и Германия при това доста големи продажби. Значи езикът не е бариера за продаването на музика.

Твърдо смятам, че имаме. При това с музика каквато правят в англоговорещите страни. Прост пример - Финландия 5 милиона и нещо - един куп световно известни рок и метъл банди и изпълнители. Норвегия - 4 милиона и нещо - пак един куп световни звезди. Швеция - 9 милиона - пак достатъчно успели в световния музикален бизнес групи и изпълнители. Фолклора им не го познавам, но доколкото имам представа популярната музиката, с която са известни скандинавските страни по света си е типичен рок, поп, метъл и т.н., тоест музика която се твори във Великобритания, Германия, САЩ,... Значи може едни страни, които не са толкова големи като жители да имат световно известни и успели изпълнители. Тук е въпоса - по какво се различаваме от тях и толкова ли са различни условията между БГ и тези страни, така че да ни попречат да имаме и ние изпълнители, които да пробият в световния музикален бизнес? Какво е значението на обективните условия? А какво е значението на субективните условия? Защото Швеция е малко по-голяма от нас, а Финландия и Норвегия са по-малки като жители, респективно като музикален пазар.

Мда, много си прав, че трябва да залагаме на нашата музика. Ето - още от преди много години обичах да слушам унгарска музика - и поп, и рок и метъл. И в нея се долавят доста неща от известните унгарски композитори. А те са си обработвали унгарски фолклор. И ето едно своеобразно звучене на съвременната унгарска музика. А ето и един пример, който за мен е показателен - една от любимите ми БГ банди: http://vbox7.com/play:8a9d7708

Хе-хе, то ясно, че би станало така, но така както го казваш си е почти "мисията невъзможна". Дето се казва мутрите-политици-престъпници няма да си идат от само себе си. Трябва да им се помага. А това може да стане, само ако съзнанието на хората се подобри. Ако си мислят само за бири, кебапчета, кюфтета, къси поли и цици няма как да стане тази работа. Не е необходимо всички да станат ведната интелектуалци, но най-важното е - да почнат да уважават умните, почтените и образоватите хора. Когато тези хора станат пример за подражание от младото поколение, тогава ще тръгнем да се оправяме. Тогава и чалгата ще изчезне, и музиката, а и цялото изкуство ще стане по-стойностно. И държавата като цяло ще тръгне напред. И дай Боже да доживеем това време.

Според мен, българският език си е достатъчно богат. Причината да се пишат толкова текстове на песни на английски е много проста - може би от 50-60-те години още, когато се е развила музикалната индустрия в този си вид, в който е долу-горе и днес, най-големия пазар за музика е бил САЩ. Не случайно, четейки за доста от известните групи (тук ще цитирам само британски групи) - Beatless, Led Zeppelin, Deep Purple,... и ред други, основният скок към успеха е било първото им американско турне. Значи всички мениджъри са имали стремеж, групата да се наложи пред американската публика. Това обяснява, защо и болшинството от немските, шведски, че и какви ли не другоезични групи, по принцип пеят на английски. И в заключение - и българските групи, ако искат да станат известни в чужбина ще трябва да пеят на английски. Но ако искат да са популярни в България, би било добре да имат варианти на песните си с български текстове. За протокола - има много американски групи и певци, които правят варианти на песните си на английски и на испански.

За другите неща не знам, ама тука във всичките примери няма почти нищо общо. При Щурците и Юрая има нещо общо само в ритмиката на двете парчета. Иначе мелодиите са си достатъчно различни. При Форинър и Тангра също само основната ритмика е една и съща - рифовете са си различни, за пеенето да не говорим. А при Мария Нейкова и Енимълс пък няма почти нищо общо.

Прочетох статията, преслушах някои от дадените примери и забелязах, че са преекспонирани нещата. Не си приличат толкова много. Явно уважаемата Деси Тодорова може да пише, но не може да слуша.

Неее, ебаси, тва не можех да го изгледам до край! Честно! Наистина май е вярно, че в Евросъюза около 1/3 от хората са луди. В България даже може да са по-голям процент.

Ами вероятно защото са толкова. Останалите са разновидности или комбинации на тях. А те са основните.

Това мисля е един добър подход. Наистина има прекалено много хора, които просто са неориентирани. Особено сред младежта. А както знаем, младежта лесно се преониентира, понякога в коренно противоположни посоки.