Slinky

Точно в десетката. Чудесен отговор. Често съм под натиска на колеги от групите, в които съм свирил, да правя популярни парчета, защото били по-слушаеми и "печеливши". Но аз твърдо съм на мнение, че има много красиви и незабелязани бисерчета извън мейнстрийма и се стремя да ги откривам и изпълнявам, защото не са омръзнали на широката публика. Абсолютно правилно. Аз също съм на точно това мнение. Музика има с тонове. При това тука в БГ се е наложило мнението, че трябва да се свири Пърпъл, Уайтснейк, Рейнбоу, Джудас, Мейдън и Металика и виждаш ли това е истината. Аз много харесвам тези банди, но много от тези неща се изтъркаха тотално. Криза в жанра, както пише в една моя любима книга.

Невероятен човек и музикант. Последното което бях прочел за него преди година-две беше, че всъщност се занимавал сериозно с медитация и благодарение на това бил спрял развитието на болестта и имал даже малко подобрение. Иначе до колкото знам болестта е много тежка и не дават шансове, обаче дано поне се закрепи на положение.

Е, аз пък съм оптимист. Ето, не знам къде го прочетох в последно време но още една БГ банда е подписала с американски лейбъл. Maze са сключили договор да запишат албум, при това в америка, а след това и да участват в американско турне. До колко е вярно - не знам, ама така се говори. Odd Crew - също.

Оф, то наистина вече взе да става смешно. Тези хора не могат да разберат, че за да имат музиканти, които да работят за тях, трябва да са като реална фирма - плащат парите и поръчват музиката. Но хайде да изчакаме края на мероприятието, да видим тогава какъв ще е резултата. Или резила.

Виж какво млади момко - според мен ПЪРВО и ОСНОВНО трябва да бъдеш отговорен към собствените си думи и дела. Значи не познавам бандата, но ако дори 10% от това което е написано е вярно, това въобще не е в твой и в интерес на организацията ти плюс. Ако наистина си събрал някакви момиченца, на които функцията им е само да са красиви и да се усмихват, въобще не ставаш за начинанието, с което си се захванал. Това означава, че по-скоро трябва да се захванеш с чалга, а не със музикален бизнес. Там е важна визията, е и някои други скрити таланти в духовите инструменти. Не искам да вземам страната на бандата. Възможно е някои от музикантите също да са предизвикали конфликтна ситуация, НО не забравяй, че те може би са професионалисти и са очаквали също така по-добро отношение и професионализъм от теб и твоя екип. А ако ти не си на ниво, логично е те да се изнервят.

Виж сега, това мое мнение е свързано с това, че българина много обърква нещата във времето. Когато трябва да вземе решение бързо, той чака. И за това после, когато трябва да изчака (понеже от преди му се е насъбрало от много изчакване) се хвърля с рогата напред и сам си обърква нещата. Затова изказах мнение да се изчака. След като свърши мероприятието, тогава ще направим анализите. Аз в началото изказах определени съмнения, почти съм сигурен, че нищо няма да излезе от тази работа, но НЕГАТИВНОТО в цялата тази дискусия е, че почти всички колеги хванаха теслата от самото начало. Безмислено е цялото това оплюване докато още върви мероприятието. След като свърши ще има възможност, ако трябва(а то вероятно ще) организаторите да бъдат оценени "по достойнство".

Не знам дали и спомняте, но аз бях първия който написа мнение по темата. И първия, който тактично изказа съмнение относно начинанието. Нека не бъдем толкова драстично негативни в оценката си, поне за сега. Имам пред вид, че "истината винаги е някъде там...". Значи според мен не трябва да се обвиняват нито организаторите, нито групарите прибързано. Защото вероятно и двете страни да си имат някаква, макар и малка вина. Нека изчакаме да свърши цялата тази дандания и тогава ще видим кой кум, кой сват.

Значи доста неща се изписаха по тема и повечето са верни. Сега до колко пичовете от Анонимъс Рекърдс ще постигнат позитивни резулати - ще поживеем - ще видим, както казва народът. Аз съм скептично настроен към начинанието и също като някой от колегите по-горе писа съм готов да заложа, че няма да успее. Съответно не бих си заложил топките, но с удоволствие бих почерпил пичовете, ако има добър резултат. Въпроса е, че трябва да мине доста време, за да се убедят, че само с желание и без пари - не става. Аз като бивш, а може би и бъдещ собствник на клуб съм твърдо на мнение, че нешлифовани диаманти просто не бих пуснал на моята сцена. Опитвал съм - не става. Още на третата песен публиката почва да ме дърпа и да ми говори в ухото - абе, от къде ги измисли тези, я ги махай от сцената и се качете с вашата банда да посвирите, че ми писна. И това е факт относно група, която свири авторска музика, свири не лошо и самият аз ги харесах. За това ги и поканих. А аз харесвам доста разнообразна музика, изключвам големите метъли, чалга, тъп хип-хоп и всякакви останали бози. Така че чакаме да видим резултата. Когато тръгнат с някоя от тези банди из страната, започат да пълнят клубовете, тогава бих почерпил! Айде със здраве!

Точно въпроса с парите е първия и основен въпрос. Не знам какво мислят да правят момчетата от Анонимъс Рекърдс, но основното ми съмнение е, че няма да изкарат никакви пари. А с това начинанието става безмислено.

А пък чичо Митко ако не пере някакви комунистически пари едва ли ще успее. Всичко лъскаво в БГ е перачница. Реалния бизнес в нашата мила родина е много малко. Има го, но голямата част от него е доста невидим. Там няма показност, няма лъскави офиси и т.н. Има основно доста бачкане, а то не е особено привлекателно за мързелите, които са свикнали само да консумират.

Мда, до някъде съм съгласен с нещата които пишеш, обаче най-важното е да има сценични изяви и някакви приходи. Само така бандите ще се задържат при вас. За да се завърти колелото трябва да има изяви -> приходи -> репетиции -> изяви....... и така нататък, чак до края на света!

Значи всичко това е добре, обаче това прослушване ми прилича на опит да се докарат доста групи във въпросния клуб, с цел групите да си докарат и феновете и да се направи някакъв оборот на клуба в това смутно време. Някакви хонорари на тези банди ще се платят ли или всяка вечер ще свирят по 4-5 банди за чест и за слава? Дето се вика - музикантите да вземат някой лев поне да си платят таксито и бирата. Не говорим за някакви хиляди левове. Аз ако ми хрумне да организирам подобно нещо ще тръгна от там. И когато съм говорил с всички групи, свирили при мен съм им казвал - клуба събира 80 човека по 5 лева вход - 400 лева. Аз си искам 20% от входа, щото все пак плащам на двама човека охрана, поддържат реда момчетата, продават билети - те също хляб ядат. Та така - ако се напълни клуба - вземате минимум 320 лева. Могат и 100 човека да дойдат, ако е така - добре дошли. Но хората трябва да знаят какво ги очаква. Защото ние точно на такова мероприятие сме свирили преди може би 10 години. Уж трябваше да бъдат 4-5 групи, оказахме се само ние. И в крайна сметка освен публиката никой ни слуша - нито мениджъри, нито продуценти - никой от хората организирал така нареченото прослушане. В крайна сметка бих подчертал дебело - групите си ги има. Лесно може да ги чуете, видите и прецените. Те си свирят и по клубове, и по концерти. Хванете и ги прослушайте - едва ли ще ви е много трудно. Отбележете си тези, които са качествени според вас и действайте. Предложете им договори, изгоден мениджмънт, участия, пари, уиски, пури, мацки и групите ще си скъсат задниците да свирят и творят. Това е истината!

Точно това е важното. Първо - много групи разчитат на 20-30 кавъра. А кавърите трябва да са минимум 120 за да има смисъл. На народа му писна да му свирят Smoke on th water на Deep Purple, Highway o Hell на AC/DC, Here I go again на Whitesnake и Breaking на Low на Judas. Ако ще се правят кавъри, трябва да са достатчно на брой, по възможност кадърно изсвирени и по възможност наистина кавъри - да има някакво собствено виждане на групата. Просто трябва да има нужното качество. Защо иначе хората пълнят стадионите и залите като дойдат западни банди? И дават по 100 лева за билет. На този фон 5-6 лева вход за клуб хич не са много, но просто критерия е ясен - публиката си казва думата. Има и качествени банди в БГ но просто трябва да се отсеят - да се напрви естествения подбор. И всичко ще си дойде на мястото. Освен това наистина трябва да се даде достатъчно сцена на авторската музика. И тук вече забелязвам, че има БГ банди, които впечатляват с творчество. Но всичко с времето си.

Айдеее, пак се почна. Нещо се беше позагубил. С тая читалищна самодейност, която предлагаше още преди 4-5 години освен приятелите и роднините, друга публика едва ли ще събереш. Пробвал ли си скоро да свириш по този начин?

Е, обаче това е основния смисъл на съществуването на един клуб, ако разбира се в него се свири авторска музика. Все пак там хората отиват заради групата и нейната музика. Ако ще се свирят основно кавъри, тогава хората си отиват там, щото се свири някаква приятна музика и няма значение коя е групата - все ще стане веселба(стига групите които свирят в клуба да е са супер некадъни)

Може ли да уточниш последната информация. Имаш пред вид, че групите които си мъкнат феновете по различни клубове не искат феновете да плащат вход ли?

И това за доказалите се групи е вярно, НО - всяко нещо си има цена в съответното място. Както ако свириш в L.A. и може да си сложиш вход 20 долара и да напълниш един клуб например с 200 човека. При това положение приходите ще са 4000 долара - около 6000 лева. По същия начин в БГ ако си в София може да поискаш при идентичен по размер клуб 7-8 че и 10 лева вход - ще получиш респективно 1500-2000 лева. Но ако отидеш в провинцията, където заплатите преобладаващо са 200-300-400 лева и публиката се мръщи на повече от 3 лева вход, питай се как ще вземеш тези пари. Най много 500-600 лева. И тогава доказалите се групи, ще си седят в София и ще се додоказват там. Аз лично съм имал такива ситуации. Просто няма как да се плати един и същ хонорар на различни места дори в милата ми татковина. И ако ми се обади една банда и ми каже(точно такива случай съм имал) ама ние свирим за 1500 лева им отговарям - ами свирете, ама не при нас. И те ми викат, ама ние свирим за 10 лева вход. А аз им отговарям, ама тука хората дават максимум 5. Хайде, известни сте - може и по 6-7 да пуснем входа, но с Уикеда имахме печален опит да пуснем 7 лева вход и дойдоха 45 човека. И трябваше да доплащам хонорара на бандата от джоба си. Та такива работи. П.П. Нищо лично към Уикеда или която и да е друга БГ банда. Освен бивш и може би бъдещ собственик на клуб, съм и музикант, така че гледам и от двете страни на бариерата. Но трябва всички да се съобразяват с реалността.

Всъщност нови парчета има. Има и не малко групи, които творят неща нови и много интересни, и като структура са новатори, и като мелодии, хармонии, аранжименти. Въпроса е, че машината наречена музкален бизнес се опитва да прави максимум печалби с минимум усилия и влагане на средства. За това един мой приятел, който пееше в нашата банда едно време и завърши тон режисура преди няколко години, беше много учуден че в някакъв от курсовете които е учил се натъкнал на факта, че много голям процент от съвременните хитове всъщност са N-та кавърверсия на някое много старо парче. И въпреки всичко има групи които хем са новатори, хем са популярни, хем въобще не са за отминаване - правят интересни и качествени неща. Просто са много малко. Пък в БГ има новатори, но според мен им липсва качеството. А както много пъти се коментира вече, липсата на качество е резултат от липсата на силна музикална среда, в която да има силна конкуренция. Това беше мнение на колегите живеещи в чужбина, в по-богатите държави, където такава среда има.

Ако говорим за качеството но музиката и неговия спад, трябва да отбележим, че това си е тендненция с всички стоки в световно отношение. Всичко се прави по-скъпо и по-калпаво. Идеята е да е много напудрено, но да се скапе за точно определено време (за кола примерно да има много екстри, да върви 2-3 години максимум, а след това да се скапе, за да си купиш нова) - това е икономиката на непрестанния растеж. Тя е продиктувана от постоянната лакомия на педерасите, които държат финансово света. Това е дало отражение и в музиката. Както спомена колегата по-горе - махат се готините парчета от миналото в тубата, само и само да се слушат повече нещата които се правят в момента. И това е идеята - сегашното поколение да се кефи на сегашния продукт. Утрешното - на утрешния. Непрекъснато да се произвежда и да се продава. И педерасите да прибират парите. Обаче както всички забелязват, като няма качествени материали, колкото и да е развита технологията, не може да направиш качествен продукт. Както имаше един виц на времето, дори да направиш лайна с шоколадова глазура, пак си остават лайна.

Супер се радвам, че продължават. Но и много скърбя за Стиви - невероятен пич и певец беше. Нека почива в мир!

Да, това е една гледна точка от която и аз в известен смисъл приемам. Критерия за оценка за сега е много субективен. Винаги съм се питал, слушайки разни неща как може да се оценят обективно. И винаги съм търсил за себе си някаква обективна форма, под която да погледна изкуството. За това и говорех за красиво и грозно, в смисъла на общочовешките ценности. То е ясно, ако може да се погледне по този начин, че една жаба може да си хареса друга жаба. За нас те и двете са грозни, но за тях пък ние сме грозни. Та така за гледната точка и критерия за оценка. Иска ми се да не се спекулира с толерантността и с обективността.

Какво според теб включва толерантността? Щото ако на мен нещо не ми пречи, не ме бърка. Но да тръгне да ме убеждава някой, че нещо е хубаво, щом според мен е грозно и аз да викам - браво, хубаво е - така ли? Хайде да не изопачаваме нещата. Толерантност има - не съм тръгнал да убеждавам някой да не слуша този тип джаз. Не съм отрекъл достойнствата му, че е сложен, че е перфектно изсвирен и т.н. Но съм изказал мнението си, че за мен не е красив и е досаден и аз не мога да му се наслаждавам. Така че мисля че съм толерантен в границите на възможното. Спорът е, че има красиво и грозно и аз това го причислявам, хайде да не съм съвсем груб - към не-красивото. А що се отнася до толерантността към различното - точно това ти твърдение е супер спекулативно. На мен например не са ми приятни опаките. Кажи ми как да съм толерантен към тях, след като масово се стремят да ми навират опакостта си от всякъде - по всякакви медии, гей-паради и т.н. Аз например се дразня от тяхната агресивност да се показват непрекъснато. Вероятно има такива, които си живеят спокойно, не парадират с това, че са такива и въобще не са дразнещи. Но към тези, които като Василка-Азис постоянно си завират задника в очите на всички, кажи ми каква толерантност да имаш? Един пример ще дам с една моя позната, студентка в Америка. Беше попаднала на две колежки-лесбийки. И те бяха тръгнали да я убеждават, че видиш ли всички жени били неосъзнати лесбийки, щото не били пробвали и не се били осъзнали. А тя смятам се досещате им отговорила - ами аз си имам бой-френд, обичам си го и не смятам и да пробвам. Но хайде да не изопачаваме нещата, че отиваме много извън темата. Аз се включих само в подкрепа на колегата с мнението, че ВЕРОЯТНО има музикални произведения дори на най-големите джазмени които са добри, но има и такива които не са добри(красиви, слушаеми или както и да ги наречем може би няма да е точно). Не всяко нещо, което е изсвирено от някой много голям е голямо. А някои колеги взеха да обясняват на въпросния колега, че едва ли не не му е ясно за какво става дума.

За неразбралите - тук основната дискусия е не, кой е по-бърз и по-техничен като музикант, а чия музика е по-красива и по-естетична. Критериите за това са много сложни, но според мен не са невъзможни. За това и се опитах да сравня музиката на Моцарт и дълбокия джаз. И двете не са прости, но Моцарт лично на мен ми звучи божествено, а дълбокия джаз - дразнещо. Както някои колеги се изказаха - те се възхищават на музикантите и самата музика от гледна точка на изпълнението, на сложността и съчетанието на мелодии, хармонии, ритмика. За тая цел, трябва много да се слуша такава музика, много да се свири.... Аз въобще се абстрахирам от тази позиция и се опитвам да я възприема просто като музика. И въпреки, че съм си отслушал всякаква музика съзнателно от около 40 години не мога да я възприема като красива.

Солидарен съм с теб, точно по отношение на "абсолютната истина". Има неща, които са извън съзнанието на хората и хората могат само да се убедят в това с течение на времето. Това нещо го отричат обикновено хората, които издигат субективизма в култ. Но наистина това е доста философска тема и не трябва да се обсъжда тук. Макар че харесването или не-харесването на дадена музика е частен случай на тази тема. За това между другото се намесих в дискусията. Лек ден на всички и със здраве!

Tozi, малко набързо написах моя пост, може би не съм успял за няколко изречения да се изразя точно. Всичко което научиш те променя - в смисъл че ставаш един по-образован човек. Обаче мен ме дразни факта, че някои хора, като се пообразоват и просвирят по-сложна музика и губят ума и дума. Ако обаче тръгнеш да сравняваш нещата и (тук ще дам един по-драстичен пример) едно парче на Бийтълс например почне да не ти харесва в сравнение с нещо от дълбокия джаз, значи нещата не са много на добре. Ти като човек, много образован в музикално отношение може да хванеш подредба и хармония във всяко много сложно изсвирено произведение. Друг е въпроса, например, че и класици като Моцарт са направили сложни произведения, обаче на мен неукия и необразования въпреки сложността си ми въздействат много добре. И не само Моцарт, и Вивалди, и Бетовен и доста други по-стари композитори. И тук основния спор е не че тези музиканти които даваш за пример не могат да свирят. Проблема е, че на някои от нас не ни харесва тази музика. Просто ни боли главата от нея. Това си е лично мое мнение разбира се и не ангажирам никой друг с него, но смятам, че тази музика е просто по-лоша, или по-некачествена, или по-грозна ако щеш от някоя друга. Не казвам, че не е перфектно изсвирена, че ако започнеш да я анализираш няма да намериш уникална хармония между партиите на всички инструменти. На мен просто не ми харесва. А тук е въпроса към теб. Помисли си защо не ми харесва?. А Моцарт примерно ми харесва. В изкуството малко сложно се правят сравнения, но не е невъзможно. И накрая - нищо лично, просто е въпрос на вкус. Ти може много да си надрасъл времето си. След 100 или 200 години може всички да слушат тоя джаз вместо Моцарт.