Slinky

Може би Line 6 му е майката :roll:

Блуса си е мнооо яко нещо. Но за него си требе най-вече чувство.

Навсякъде, където се изисква изпълнението на някаква сложна функция се предпочита специализиран хардуер и софтуер. Според мен е немислимо да се използува РС за свирене на живо. При всички положения китарния процесор е на порядък по-добър от която е да е програма за РС. Това си е машина проектирана да изпълнява точно тази функция. А който и да е софтуер работи почти на същия принцип, но РС-то върши още един куп функции едновременно, което при всички случаи пречи на този софтуер. Не може да ти вървят 10 процеса на РС-то и ти да очакваш, че ще можеш да свириш на сцена с него. Не че не може да се ореже максимално, но това си е система с много по-широко приложение. Да не говорим за хардуера, който също е проектиран специално за тази цел. Твърдо съм за специализираните китарни процесори. Макар че в момента нямам такъв и пред вид финансовите ми възможности скоро сигурно няма да си купя. Първо трябва да си купя нова китара, но просто ми трябват 700$.

Не ми се иска да се отплесвам в подробности, щото страшно много групи и музиканти са ми повлияли. Може би най-старите са Ричи Блекмор, Ози Озбърн и Куиин. Също така Алан Парсън. От по-съвременните бих повторил повечено от тези, които и вие сте споменали. Но много се кефя в последните 10-тина години на H-Blockx, Rage Against и Clawfinger. Едно от направленията, които смятам, че са доста интересни в съвременната музика, е стила в който свирят споменатите по-горе.

Всичко казано до тук е добре и е доста вярно. По принцип не е лесно, но се научава. Има доста банди, в които китаристите пеят, но то си зависи най-вече от самото парче. Ами пианистите ( малко офтопик ) - за пример Елтън Джон. Човека хич не може да свири и да пее едновременно :roll: Има си доста големи дзверове във всяко едно отношение. Тук некои се беше изказал за Клептън - има и нещо вярно, ама има и доста трудни неща за свирене и пеене и от неговите. Пък за по-обикновените хорица от БГ-то - познавам поне десетина музиканти, които ходят да свирят я по Норвегията, я по Германията и хем свирят, хем пеят, при това хич не са лесни песните дето ги правят.

Не съм чул за нея, но относно професионални мултитрек студия имам Noendo. По принцип нашия барабанист бачка на него в "Акустична версия". Бяха го купили преди 2-3 години още. И може би чак миналата година той успя да намери крак и си го качихме и останалите от банадата. Обаче аз нещо си харесвам повече CakeWalk и Sonar. От доста отдавна бачкам с тях ( може би вече 4-5 години с CakeWalk по-точно) и съм им свикнал повече. Още повече, че Sonar в някои неща като интерфейс прилича и на Noendo. Взели са някои удобни неща от него. Абе няма значение с какво се бачка, ако е само за любителски цели. То ако работиш с професионален софтуер трябва да имаш и много яка саунд карта и т.н.

Ами прочетете малко инфо относно електронните лампи де. Цял интернет имате. Електронната лампа се нарича лампа, защото конструктивно представлява стъклен балон, който е вакуумиран и в него се намират някакви електроди. При диода са два, при триода три, при тетрода четири и т.н. Значи усилвателни свойства имат лампите от триод нагоре включително. Катода (отрицателния електрод) има подгряващ електрод. След включването на захранване и подгряване на катода до необходимата температура, от него започва емисия на електрони ( метала повишава енергииното си състояние и свободните електрони в металната решетка започват да излитат и да се движат до границата на метала като електронен облак). Все пак не могат да се отдалечат много, защото метала оставайки положително зареден от преобладаващите протони в решетката ги привлича. Така се получава едно уравновесяване на силите. При прилагане на положително напрежение към анода и отрицателно към катода започва движение на токоносители ( електрони) от катода към анода. Отрицателното напрежение компенсира силите на привилчане на металната решетка, а положителното напрежение на анода пък привлича електроните от облака. И се получава протичане на ток. Ако обаче приложим отрицателно напрежение към анода а положително към катода, електронния облак ще се свие и ток няма да протича. Това е принципа на действие на ламповия диод. Както може би знаете диода има точно това свойство да пропуска ток само в едната посока. Ако между анода и катода има трети електрод (нарича се решетка) при подходящо напрежение приложено към него може да се управлява анодния ток. И по този начин ако към преднапрежението, приложено към решетката, което задава постоянно токовия режим на триода добавим и някакъв сигнал, то колебнията на този сигнал, ще се предадат на анодния ток. И по този начин ламповия триод усилва сигнала. Има вече допълнителни особености при тетрода - при него има така наречения динатронен ефект, доколкото си спомням, при пентода се елиминира от третата решетка. Но не ми се пише повече подробности. Намерете някой по-стар учебник по електроника за техникумите, там нещата са обяснени добре и лесно разбираемо. А що се отнася до хармониците, наистина в тях е особеността, но в променливия сигнал, какъвто е всеки звук, ако предположим че звучи безкрайно дълго време има само нечетни хармоници - основен, трети, пети и т.н. Има си много особености в самите характеристики и при лампите, и при транзисторите, но това е много обширна тема. Факт е обаче, че и до ден днешен ламповите усилватели звучат много по-приятно за ухото от транзисторните. Особено пък за китарни усилватели. Но са много по-скъпи, имайки пред вид че лампите се произвеждат в малки серии, за разлика от полупроводниковите прибори.

Много е як, line 6 винаги са били доста добри в тея неща. Жалко за нас бедняците, че трябва да събираме стотинка по стотинка, за да си купим нещо такова.

Свиря от година и половина на една 100 ватова маршалска глава - VS100RH. Кефи ме доста и за сега става. Колоната ми не е маршалска, но е добра - Сървин Вега със селешчън говорител. Преди това имах 30 ватов маршал VS30R. Не беше лош и вадеше много по-хевиметълски звук. Но главата все пак е наистина с лампов преамп и ме кефи много повече. Иначе съм много впечатлен от усилвателите Ривера. Един мой много любим китарист свири с Ривера - Джейсън Бийлър от Сайгон Кик (макар че тази банда вече да не съществува - е има някакъв опит на останалите да се съберат без него разбира се, но това няма нищо общо с групата, щото той е Човекът там). Във Фактор видях някаква такава глава, но нямах време да я пробвам. Иначе каквото и да съм искал да пробвам там, не са ми отказвали. И ми е интересно наистина да я чуя на живо как звучи. Иначе саунда на Джейсън ме кефи много. А иначе има много видови усилватели, които си имат готин и специфичен звук. В репетиционната ни (която за пореден път някакви копелета обраха - за щастие няма вече наша апаратура там, а само на общината) свирех с един Фендер супер ривърб - старо лампово 10 ватово кубе. 4*10" говорители - страхотен звук. Само дето лампите му са издухани вече, но пак свири. А представям си ако му сложа нови, сигурно ще изкърти земята.

Така си е. Важното е в свиренето да има мисъл. А и не всеки може да стане виртуоз като изпълнител. Но ако измисля накаква музика, с която да го запомнят феновете, е това е най-важното според мене. И като свири някакво соло, да го познаят, че е той - да има собствен почерк.

Аз пък свиря в Ботевградската банда No Smoking почти от създаването и - 1992. В последната година нещо се по-разпиляхме, за нещастие два пъти ни обираха репетиционната. Е, тя е на младежкия дом, но освен някои техни неща, които използувахме откраднаха ни някои наши лични неща, за нещастие. След около една година прекъсване, мислим да си организираме един купон със свирене, с още няколко наши приятели музиканти от Ботевград другата седмица, по случай рожденните дни на двама от нас. Иначе всеки от нас го е засмукал живота май и нямаме много време. През тази година просто си свиря и си записвам на комп-а в къщи. С вокалчето мислехме да правим студио ( още повече че той учи тонрежисура, пък барабаниста ни бачка като такъв в Акустична версия ), ама все още до никъде не сме стигнали. Но се надяваме да го направим някои ден.

Аз също ползувам CakeWalk 9, но от около една година и Sonar 2. То вече има и 3, ама още не съм си го качил. Макар че двама-трима приятели бачкат с него. Sonar-а има някои доста готини неща, относно удобството на интерфейса. Освен това има доста добри възможности относно MIDI-тата. Иначе бачкам по малко и с Sound Forge и Wave Lab. А имам и някаква по-стара версия на Noendo, ама нещо не мога да бачкам добре с него. Просто ме мързи да се занимавам.

Ей това е супер четиво, благодаря много. Аз не съм много добре с английския, но освен всичко друго, това ми помага и да го понауча по-добре. Още повече, че записвам разни китари у дома на PC-то от две-три години насам.