Koobenot

По случай споменатия Кирил Котрулев – "Кико", историята зад емблематичната "Батальонът се строява":

От години насам попадам наляво-надясно из YouTube за въпросният режим на EQ-тата. Или е цъкалка на вече съществуващо EQ (Fab Filter Pro Q2/3 да речем) или си е EQ, което работи само в този режим. Все пак навсякъде съветват, че linear phase не означава по-добър звук и е логично да е така. Преди всичко трябва да разберем според мен спрямо какво точно ще ни е линейна фазата на сигнала – ами окей, в контекст на барабани, където множество микрофони записват един и същи сигнал и има шанс за дефазиране или пък китарен кабинет записан с два микрофона ... да речем, че там ще се опитам да приложа линейно-фазов еквилайзер и примерно бих направил един render на стемовете за да видя с очите дали наистина двата сигнала вървят "във фаза", както ми обещава EQ-то или просто прави някаква шмекерия и я flip-ва. Другото, което ме притеснява е, че недостатъкът с който идва е "preringing" – страничен ефект, който например при каса или соло-барабан ще навреди повече отколкото да помогне и другото е, че има latency, защото му е нужно време да оправи фазата на сигнала. Общо взето за индивидуалните тракове шансът да спечелиш/загубиш е 50/50, като без A/B тестове и критично слушане и на двата материала в контекста на цялата творба, смисъл няма. Та да питам направо – освен за mastering има ли някакъв сценарий, при който сте ползвали линейно-фазов еквилайзер и ви е вършило работа? Примерно да речем за индивидуален трак някакъв и в комбинация с какви други сигнали? В скромната ми практика не ми се е налагало да го ползвам, винаги съм си решавал проблемите със zero latency EQ-та и съм бил доволен.

Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

След 3 годишна ожесточена борба с аудио софтуер, безсънни нощи и известна координация, първият студиен албум на група Сакар излезна на бял свят. Микс, мастеринг и част от продуцентската работа са мое дело ... Тъй че, енджой! Линкове към албума: YouTube Music Spotify Apple Music

, тактов размер 21/8-ми.

Според мен е окей за старт, повечето в този ценови клас са еднакви. Ако много държиш да вземеш "най-доброто за цената", отидете с дружка до магазин, който има опит с китарите и той на място да чуе и да ти подбере нещо. Отдели си още 100 лв. за лютиер, да ти направи начален сетъп, да може всичко да е изправно, виж само да е проверен човек, че скоро се оплакваха в тази тема от издевателства върху инструменти. Другото ще дойде с времето си, ако си мераклия, като свириш повече ще я опознаеш и ще имаш вкус и идеи какъв да е следващият инструмент! Дерзай!

Първата ти стъпка е да идентифицираш точният модел на потенциометъра - някакъв datasheet или упътване на китарата, след това размери, шлици, импеданс, работни напрежения, логаритмична/линейна характеристика ... може би попитай в някакъв Jackson форум? Чак тогава, като имаш всички параметри изоснови, можеш да откриеш точния потенциометър. Освен това в тези големи магазини за електроника ще намериш по-евтино въпросният модел, ако му знаеш параметрите, отколкото да пазаруваш "потенциометър за Jackson XXX", обикновено са по-скъпи така, защото някой си е направил труда вместо теб да го "match"-не по параметри.

В тоя диапазон всичките са г/д един дол дренки. Каква музика ще свириш точно?

Имаш ли точния модел? Търси ли в големите дилъри като ТМЕ, Фарнел и прочие? На времето поръчвах през българските магазини Елимекс/Радимекс, смятаха цената по някакъв коефициент, за да включат доставката, но беше поносимо, до 1-2 седмици идват.

За тия 5 секунди аз по-скоро бих изгенерирал нещо от някой LLM модел (аналог на ChatGPT за музика) с параметър "Sci-Fi", не вярвам някой да седне да се занимава да ти генерира пегели с дължина от 5 секунди ...

И така, мили ми, на 28 октомври излиза албума (линк към представянето), ще постна всички парчета с техните финални версии. "Мастеринг-а" ми представляваше да се подсигуря, че всичко свири на -13/14 dB LUFS, единствено като напънат барабаните може би става -12.5 dB LUFS ... Като честоти единствено една от песните ми звучеше "по-мътна" спрямо другите, та бутнах високите на Master EQ-то и така, знам че е компромисно решение, но след толкова работа мисля, че е най-добрият начин да се синхронизират като EQ парчетата. Доста неща ми станаха ясни околко този албум, но най-ярките от тях са: успехът се таи 100% в идеята, записът и изпълнението - с маалко по-компромисни тракове, било то като интонация, тайминг, фийлинг, грешно EQ и т.н. процесът на смесване се усложнява и отнема повече време, като в някои случаи нещата са непоправими в процесът на смесването можеш да "излъскаш" траковете ако сложиш 5 ексайтера и 3 EQ-та едно върху друго и внимателно им подбереш настройктие ... да, ще звукне двойно по-добре, но не и осморно, входният материал не го позволява ако вече смесваш и имаш проблеми с идеята на по-генерално ниво - липсващо соло, липсващи вокали и т.н. губиш време, защото трябва да чакаш тези файлове да ти се пратят и съответно да изкараш нова версия изкарването на MIDI от барабаните и DI за китарите е печеливша стратегия, защото при запис нещата може да не са окей и това ти дава поле за поправяне, особено при барабаните - при такъв тежък стил неконситентите каси и соло барабанчета лъсват, та тригирането на семпли в комбинация с оригиналните overhead микрофони е супер ... ако нещата са наистина трагични, по-добре само MIDI и заглушаване на основните тракове като се ремонтира тайминг и velocity на съответните kit pieces все някога трябва да му удариш края - след всяка експортирана версия ще чуваш още и още недъзи и така на практика може и да изкараш 100 версии, но да речем след 10-тата нещата звучат г/д еднакво, щото почваш да се втеляваш в микродетайли, които нямат нищо общо, ако проблемът е в изпълнението ... по-добре смеси нещо друго и се върни на това парче по-късно ако нямаш толкова голям опит с цял албум (какъвто е и моят случай) има шанс последните песни да звучат по-добре от първите ... трябва да се върнеш и да оправиш първите, за да има някаква консистентност ако си пристинат от срок за издаване на албума, правиш компромиси - гледаш какво може да се реши за този период от време като проблеми по материала и издаваш така

YouTube is your friend. Не мисля, че проблемът е в това, че Harley Benton не могат да си намерят endorser-и, просто ми се струва, че бизнес моделът, по който се създават китарите е различен за "големите марки" и за "магазинните" марки като Harley Benton, да речем. Първите единствено разчитат на развойна дейност и рекламните им лица са самите endorser-и, докато магазинът, като Thomann да речем, на база изкарантие пари от продажби на чужди инструменти са събрали достатъчно пари, че да си направят собствена развойна дейност (независимо дали вътрешнофирмена или са я отдали на трети лица, като "контрактори") и накрая се създават марки като Harley Benton. Поради тая причина няма да видиш Billie Joe Armstrong да свири на Stagg или Harley Benton, а Epiphone. Мисля, че в един и същи ценови клас може да попаднеш на калпав Fender и на калпав Harley Benton, какво ме интересува мен като потребител, освен ако нямам някаква "окултистка" принадлежност към фирма, като например - Gibson fanboys, Fender fanboys, Apple fanboys и т.н. от кой бранд ми е китарата? Ако държи строй, звучи добре и удобна за свирене, ако ще "Препарирана невестулка" да пише на нея, все тая ...

Господа, успокойте страстите. "Нека има любов", както се пееше в едно парче. Музикантите не останахме много, пък да вземем и да се изпокараме по между си ...

Като чета гореописаната тирада, би ли било добра идея да седнете двамата в ателието, да я пуснеш в един амп и да обясниш проблемът с настройването? Това според мен е най-адекватният начин да се покаже какво иска клиента и ако е нещо елементарно, може да ти види позицията на ръката, как са навити струните, да я пипне и той, така с тия обясняванки се получава такава липса на комуникация, че резултатите са тъжни. А това, че те прекъсва и не те изслушва е червен флаг според мен, а почудата му за ниските строеве ми изглежда, че тоя човек е ремонтирал само китари настроени в Standard E. Може и да греша, но с такива впечатления оставам аз поне ...

По тоя въпрос съм гледал clinic с Mark Holcomb от Periphery, ама беше преди няколко години, свири си на живо с неговия signature factory, без модификации и разказва как на едно летище нещо станал фал с багажа и просто като кацнали отишъл в местния магазин и си купил/наел същата за вечерта ... това е една от далаверите да свириш с factory китара, обаче най-големите знаменитости със сигурност са с custom неща.

До тук ми стана ясно следното – качеството на възпроизвеждане зависи най-вече от кодека, с който конкретното устройство функционира. Популярните кодеци са следните: AAC ~250 kbps SBC ~320 kbps LDAC LQ ~330 kbps aptX ~352 kbps aptXHD ~576 kbps LDAC HQ ~990 kbps Както се вижда, LDAC устройствата предоставят най-добро качество на възпроизвеждане, общо взето положението е като при компресирането на аудио – има кодеци, които щадят повече материала, други - не толкова. Освен това по-скъпо устройство не винаги корелира с по-добър кодек. Ето, например гореспоменатият Logitech е с SBC кодек, а по-евтини устройства ползват LDAC – цък. Разбира се, има и LDAC за 200 лв., но ще търсим някакво компромисно решение. Колкото до аудио профилите, в моя случай фокусът е върху – A2DP и AVRCP, HSP и HFP са за телефонни истории, повече инфо – цък. P.S. Важно също е да се упомене, че трябва приемникът и предавателят да поддържат кодека за трансфер, иначе в противен случай, ако едното устройство работи с кодек с по-малка побитова скорост, другото прави downgrade на протоколът, за да могат да си говорят и смисълът от по-висок клас кодек е практически никакъв.

Изкарахме 5-ца, инторто на барабаните е оправено и балансът е подобрен. Ostrovat_v5