Koobenot

След като бе изпробвана като пилотен проект през 2022 г., схемата „Basic Income for the Arts“ (Базов доход за изкуствата) сега ще стане постоянна чрез Бюджет 2026 г. Участниците в схемата получават седмично плащане от €325. Нова кандидатура ще бъде отворена през септември 2026 г., а критериите за участие ще бъдат разширени, за да включват повече художествени дисциплини. Ако се осигурят допълнителни средства, е възможно броят на участниците да нарасне до 2 200 души, а правителството планира постепенно разрастване на схемата с течение на времето. Програмата е предназначена да подкрепя препитанието и благосъстоянието на артистите, позволявайки им да се съсредоточат върху творчеството си без непрекъснат натиск за комерсиална жизнеспособност. Схемата функционира независимо от социалното подпомагане и не се базира на проверка на доходи („means-tested“). Според независима оценка, получателите са изпитали намален финансов стрес, повече време за творческа дейност и подобрено благосъстояние. Инициативата първоначално е била въведена, за да подпомогне възстановяването на културния сектор след въздействието на пандемията. В обществена консултация около 97 % от анкетираните подкрепят превръщането на схемата в постоянна. От над 17 000 участници в консултацията: 47 % смятат, че получателите трябва да бъдат избирани според икономическа необходимост (доход) 37,5 % предпочитат избор според художествен принос / постижения 14 % предпочитат случаен подбор Тези констатации се появяват в момент, в който преговорите за бюджета навлизат в решаваща фаза, като пет ключови министерства все още не са договорили разпределението на средствата си за следващата година. Правителството посочва, че за всеки 1 € инвестирани в тази схема се очаква възвръщаемост от около 1,39 € под формата на социални и икономически ползи. В писмено изявление министърът на културата, комуникациите и спорта Патрик О’Донаван заяви: Постоянният характер на схемата се възприема като значим ангажимент от страна на ирландското правителство за стабилизиране на несигурните трудови условия в художествения сектор и създаване на условия артистите да допринасят за националната и глобална култура. Източник: https://mixmag.net/read/irish-government-implement-basic-income-artists-scheme-2026-news P.S. Мисля да имигрирам към Ирландия ...

https://n-audio.net/clients/

AQMPwYZI32hhBXp0zulqgAkvqinpJOHu2lk4s4Cg_Tc6UxjraaeYBKsu12ysqUdREzsNBq-5fydqVvlN2LZUcwy7abLnc8R2vJz3ZJY.mp4

Айде честито, Кремона вече ще звучи като Dingwall ...

За мен това е правилният подход, защото си решил проблемът (ако такъв съществува) при източника. Разбира се, от тук нататък по веригата има много други въпросителни, какъв noise gate (дали е по 4 cable method, от къде взима референция за шумоподтискане), какъв амп (виртуален/истински) в какъв режим, какъв кабинет и т.н. Често, това което гледаме по YouTube е с много процесинг, а когато вече се ползват и импулси за виртуални адаптери инструментът на видеото оказва още по-ниско влияние.

За мен разликите са субтилни и си заслужават в крайният резултат на обратната връзка. Според мен не оказва толквоа влияние, че примерно месинговите седла ти вдигат баса с 5%, а променят обратната ти връзка с китарата и ти психосоматично удряш по-силно/слабо струните, с друг ъгъл, с друга динамика и това резултира в различен тон. С прости думи казано как ти звучи в стаята и как се усеща инструмента. Поне така си го представям аз, иначе разликите в тоя запис в контекст от барабани, бас, глас и тонове процесинг ще бъде безвъзрватно притъпени.

@Продуцент, @yamaha, @TONY Преместих ви мненията в темата за Изкуственият интелект в Говорилнята - цък.

^ Ясно, блаогдаря!

Слушам на Focusrite Scarlett 2i2 3rd Gen, 96kHz, 24 bit през слушалки Beyerdynamic DT 770 Pro 250 Ohm. Ако приемем "пуканката" като разделител между двете сравнения, в първото просвирване аз чувам малко повече високи среди и атака, докато при второто повторение тонът като че ли е по-топъл, обемен и мътен. Това разбира се през моите крайно посредствени уши ...

Понеделник, 3 ноември Вратите отварят в 18:00 | Начало: 18:30 Anitom, Русе, България Вход свободен Спечели NUX педали! Пригответе се за незабравима вечер с Роб Чапман — китарист, YouTube звезда, създател на Chapman Guitars и вдъхновение за китаристи по целия свят. Роб ще сподели своя опит, ще свири на живо, ще отговаря на въпроси и ще говори за някои от своите любими ефекти и педали на NUX, които използва за уникалния си тон. Очаквайте: Демонстрации и съвети за звук Въпроси и отговори Среща с артиста и снимки Томбола за NUX педали Входът е свободен, но местата са ограничени — натиснете “Присъствам”, за да си запазите място! Вратите отварят в 18:00, начало в 18:30. Елате на вечер, пълна с музика, енергия и вдъхновение — само в Anitom, Русе. Фейсбук събитие: https://www.facebook.com/events/1371852904357178/?ti=ls P.S. Тагвам един виден съфорумник, пък дали ще ходи вече, да си преценя сам ... @Baby Thomas

По отношение на качеството на музиката, абсолютно никаква. Вземи записите на Бийтълс – пращят, трещят, нямат бас, високи, обем, но до ден днешен отиди на Бийтълс трибют, всички пеят и скачат – прекрасни песни, 60 г. по-късно всеки ги знае, пее, свири и им се радва. Не всеки музикален стил обаче е така. Ако вземем да речем Periphery, Tessaract, Northlane или която и да е друга модерна прогресивна-метъл банда, където те връхлитва водопад от енергия, китари, барабани, бас, крещящи вокали и т.н. добрият баланс е от ключово значение. Ако имат звук като Бийтълс, всичко ще отиде по дяволите. Според мен границата се поставя като част от цялостната философия зад продукцията и няма златен куршум за цялото нещо, който да работи универсално. Не е гарантирано. Не един и двама хоби музиканти, които печелят доста пари от основната си професия правят качествена продукция от техническа и естетическа гледна точка, но това не стига до масите, а парите, които наливат са сериозни. Не винаги е нужно да целят професионален успех, възможно е да е просто това да е техен начин на медитация, техен олтар, верую или нещо, в което вярват и искат да го представят по възможно най-добрият начин пред света. "Простосмъртните" хора без "златни/аналитични уши" усещат музиката предимно емоционално, за тях техническите параметри са без значение, и така трябва да бъде. Ако едно нещо е направено добре, няма значение колко си ерудиран, интелигентен или образован, то просто ти въздейства. В гимназията учителят ни по музика ни разказваше как през лятната ваканция ходил с Жигулата да натовари едни картофи от село и качил на стоп някакъв негов комшия, от ромски произход, със завършен 8-ми клас. В касетофонът учителят си бил пуснал някой от концертите на Моцарт и землякът послушал, послушал и казал: "Ей, бате, не знам какво е това, но много хубабо, бе." Да, звучи комично, но според мен лично всеки човек с елементарен разсъдък няма как да остане безразличен към творчеството на класиците, щом толкова столетия по-късно ги изучаваме и все още нямат стигане. Колкото до техническите параметри, според мен всеки човек който е запален по музиката попада някъде в развитието си. Има хора, които грам не ги интересува, втори, които ценят само съвършенната продукция, трети минават този етап и в режим Зен се връщат накрая на първият етап, но вече осъзнато. Това лесно мога да го илюстрирам със следната псевдонаучна графика, забележи разликата между Главанакът и Джедай Майсторът, и двамата се наслаждават на музиката, но последният вече осъзнато. Колкото до бутиковия хардуер, корегата Парни Валяк имаше една готина тема отпреди време (светла му памет), този човек поне познаваше в детайли тези машини и умееше да ги сервизира. Уви, никой не е вечен ...

^ Това според мен е "нърдовска мастурбация" (с извинение) за аудиофилите, ако инженерът на Сантана не може да докара това подтискане на високи, най-добре да отвори една тема тук при нас, ще му обясним как ...

^ Ще го видя. То като се замислиш на времето бая кретении са се правили, за да се докара нещо, което днес е тривиално, като например оня 9 метровия кабел на Хендрикс да режел високи среди от ампа ...