Аз пък, понеже някак си ми е по-интересен процеса, отколкото крайният резултат, съм се ориентирал открай време към по-джазови неща. Мисля си, че големият ми кеф е докато разучавам някакви дивашки прогресии или усвоявам някакви невъзможни "finger-unfriendly" акорди и т.н. След като чатна какво става /или поне така си въобразявам/ и схематизирам парчето, губя интерес и се насочвам към следващото. По този начин, аз никога няма да имам репертоар )
Няма да крия, че периодично социалното /т.е. нарцисизма в мен/, ме кара да се покажа - да посвиря пред някого, но това за щастие става рядко и мога лесно да го потисна - стига само да се запиша и да се чуя и веднага спирам
Така че, в моя вариант свиренето е занимание самотно, цели експресия на насъбрали се чувства и някакво желание за познание на неизследвани /от мен/ територии. Иху!