indy

Джелезо е!

На П. Хаджиев има учебник по хармония за Консерваторията и така си се и нарича мисля: "Хармония". На мен лично ми бе труден за разбиране, пък и това беше отдавна. Според мен, по-разбираеми са американските школи/самоучители, пък и са центрирани към съвременната музика, а това е важно.

Само така!

Страхотно! Е така трябва всички!

Много ми харесва.

Николас Слонимски - 1894-1995 Изключително интересна личност. Ето книгата на Амазон, може да се разгледа съдържанието и една две страници от текста. TUK Книгата не съм си я купил, но ще стане. Тезауруса по принцип е една много интересна и адски крива концепция. На базата на додекафонията Слонимски прави някакви загадъчни за мен конструкции, които дават възможност да се свири атонално, по определени правила. Т.е. нещо подобно на Ръсел-концепцията, но по друга логика. По-запознат съм само с квадритоналните арпежи, защото съм ги опитвал помалко. Това са "мелодични прогресии създадени от 4 взаимно изключващи се тризвучия, напр. C major, D minor, F# major и G#minor" . Примерно: 1) C, Dm, E, F# (тоновете са: C-Eb-G---D-F-A---E-G#-B---F#-A#-C#) 2) C+, Dm, Eb+, F# (тоновете са: C-E-G#---D-F-A---Eb-G-B---F#-A#-C#) Всяка такава група от 4 тризвучия съдържа в себе си всички 12 тона от октавата, без да се повтаря нито един. След като се получат тези звукореди, следващият адски въпрос е върху какви акорди /прогресии/следва да бъдат свирени. Тъй като става въпрос за додекафония, всички 12 тона се приемат за равнозначни, следователно всякакъв акорд да може да ги понесе. На практика, разбира се , това не бива да се прави Тъй като по форумите всички се питат точно това, оформили са се някои практически съвети: 1. Започва се с "обичайно" импровизиране, след което се излиза от тоналния център с помощта на тази техника и накрая отново фразата се разрешава по някакъв общоприет начин. 2. Тези неща звучат добре върху alt7 акорди напр. C7(#5, #9), C7(b9,b5), C7(#9,b5), C7(b9,#5) и т.н. 3. Според собствените вкусове и усещания /и според възможностите на публиката да понесе всичко това, освен, ако не сте Френк Запа/ Третият проблем е чисто технически: на китара е неудобно да се свирят пасажи над 2 - 21/2 октави, а трябва . Що се отнася до полулярност, Тезауруса на Слонимски се ползва от Колтрейн, Майлз, Майк Стърн, Скофилд, Вай, Бъкетхед и Запа (който кани Слонимски да свирят заедно - тук има радиозапис на интервюто, в което Слонимски обяснява, че няма да стане ТУК +++++++++++++++++ За тези, които искат да експериментират, ето списък на квадритоналните арпежи: 2 major and 2 minor: Cm,Dm,E,F# Cm,D,E,Bbm C,D,G#m,Bbm C,F#m,G#m,Bb C,Dm,F#,G#m Cm,E,F#m,Bb 2 Aug, 1 major, 1 minor: C+,Dm,Eb+,F# Cm,Db+,D+,E C+,Db+,Eb,Bm C,Db+,D+,G#m 1 Aug, 1major, 1 minor, 1 Dim: C+,Eb,F#m,Bdim C,Db+,Ebm,G#dim Cm,D+,Fdim,A Cdim,Db+,E,Gm 2 Dim, 1 major, 1 minor: Cdim,Fdim,Gm,A Cdim,Dm,E,Gdim Cm,E,Fdim,Bbdim C,D#dim,G#dim,Bbm 4 Aug: C+,Db+,D+,Eb+ C+,D+,Eb+,F+ C+,Eb+,F+,A+ Ако някой има още информация или разсъждения по въпроса, би било чудесно да се включи.

Пускам една боса - "Дезафинадо" на Жобим, за да поддържам бразилската връзка във форума. Виждам, че китарите ми са малко дезафинадо /разстроени/, но това е най-малкия проблем, като се има предвид, как съм смърцафурцал финала и някои други грешчици. Наслагването си направих с лупстейшън на Бос /RC2 - много забавна играчка/ и след това с Адоуб Одишън го омазах окончателно. Надявам се да ви хареса ТУК!

Хубаво е станало с тая джаджа. Би ли ми казал от БГ ли го взе и колко струва, защото и аз се бях навил преди време, но малко си пренасочих интересите и мангизите към една друга машинка.

Тук- на сайта Струва ми се малко измислено, но е интересно като идея.

Aми то си пише - уд /oud/. Уд

Джелезни сте!

Корт цялата гама модели я има в Солун, в един магазин около центъра. Имам някъде и каталог на този магазин.

Шамисен се казва /shamisen/

Smoke on the water Японци изпълняват парчето. Твърде са добри, мисля си

Прекрасни са и двете. Този ефект на детюнинг особено ме привлича. След като вече разполагаш с нетемпериран инструмент, ти се отваря път към Изтока А защо трябва да свириш с волюм педал? Swelling?

Джелезни сте, хора!

Имаше един добър маркетингов постулат някъде: "Когато си купуваш някаква стока със седмичната си заплата, разпределението е следното: сумата, която си изработил от пон. до сряда ще дадеш за бренда, а от чтв и петък - за качество". С други думи, дами и господа, от понеделник до сряда всеки от нас работи за бренда, а останалите два дни за качеството, което този бренд гарантира.

Тони, мерси за оценката, ставаш ми вечен приятел

Сега сякаш го оправих: Impro on Who knows Весели празници на всички колеги!

Ето го и моят плах опит - импровизация в стил Майк Стърн върху Who knows на Джимарата. Impro on Who knows

Пауър! Твърде гот.

Този въпрос с F# явно вълнува доста хора, виж например тук: All About Jazz-форум

Между другото, има нелош американски форум по темата за Лидийската концепция: LCCTO При регистрация, освен обичайните данни искат да напишем първата дума от 198 страница на IV издание на книгата. Аз я знам, тази дума.

Някъде из джаз форумите срещнах това твърдение за Скофилд, но без обяснения. Предполагам, че си строи скали на основата на харм. минор, при което се получава следното: A moll B loc 13 C ion #5 D dor #11 E mix b9 b13 F lyd #9 G dim Сега виждам, че това е описано например тук: За да не преразказвам След това вече, как ги концептуализира и прилага в импровизацията не мога да кажа, сложно ми е.

Темата е много качествена, мисля си. Разбира се, тази теория поражда доста въпроси и несъгласия. Например: защо Ръсел избира точно лидийската гама като основа? Защото например вижте това: Lydian-Dominant Theory by Norm Vincent Друг вариант: Скофийлд, който си строи ладове от харм. минор. В едно интервю от 94-та Ръсел споменава, че след като е чел философи като Лев Успенски и Гурджиев, му е светнало всичко това, т.е. преди да конструира системата си, получава някакви мистични инсайти