Parni_Valjak

Човеко! Черния кабел на мултимера свързваш с 0 волта/маса. Червения свързваш с точката между транзистора и тримера. Поставяш превключвателя/врътката на мултимера на 20V DC. Въртиш тримера, докато се получи показание 4.50V. Около, не е необходимо да е точно. Захранването да е 9 волта. Това се прави за всяка една комбинация транзистор/тример, като се върти тримера, на който е свързан мултимера. Малеее, докато го обясня ме заболяха ръцете от клавиатурата...

Пише си в линка http://runoffgroove.com/flipster.html , надо читать Ванька!!! Нали си наясно с английския? Ако не си, кажи, ще ти преведа пасажа с настройките... ПП. Долу в ляво!

^^ Проблемът не е в германиевия транзистор. По принцип, GE транзисторите имат преимущества в определени схеми. С малкото си напрежение на насищане, което е около 4-6 пъти по-малко от това на Si транзисторите и много по-високото обратно пробивно набрежение Ube -> 20...40V спрямо 6V на Si са незаменими в някои случаи. Проблемът на посоченото захранване е лошото изпълнение на конструкцията и лошото проектиране. Има много подобни захранвания, които са произвеждани за различни цели, например нисковолтовите за калкулаторите ELKA. Тези захранвания не са предназначени за устройства, изискващи ниско ниво на пулсации, шум и висока стабилност на напрежението. Те са с ниска цена и съответно ниски параметри. Както много правилно спомена master_gamgee, да префразирам, с пръдня боя не става. за подобни случаи съм мушнал в подписа си наздравицата от "Кавказка пленница" .

^^ Сега остава да нямаш терзания и с режимите на транзисторите. Прочете ли какво трябва да направиш с тримерите и къде да мериш?

Нека суича да е българското ключ/превключвател, че е много тъпо да се ползва чуждо име написано на български, защото не се знае български! И така ключът се поставя между проводника, идващ от куплунга/присъединителя на батерията (+) и шината на положителното захранване на схемата. Свързва се средният извод на ключа и един от крайните изводи, без значение в дадения случай кой от тях накъде да води. (Защото има случаи, при които на ключовете е обозначено къде да се подава източникът на захранване. На някои ключове се поставят букви "Р" на входните изводи). Не е правилно в изключено положение да има каквото и било паралелно на батерията, дори електролитен кондензатор. От написаното се разбираше, че ключът е между електролита и другата част на захранващата шина.

Кое се разпоява, къде се запоява и защо? Може би проблема е в липсата на пунктуация в написаното?

Колкото и да се опитвам да разбера какво пишеш, все не мога! Би ли писал малко по-свестно?(разбираемо) ПП. Ако разбирам правилно, това което предлагаш, е неправилно...

Как беше, приятелство, приятелство, ама хостингът е с пари... То само на аванта не става...

Това ти е най смисленото мнение дотук

Това просто не е вярно. Поради малката ширина на лентичката, насочеността в хоризонталната равнина е много по-малка от тази на куполните високоговорители. Досега купулен високоговорител с размер от 9 мм няма. И тежината на трептящата система на купулните високоговорители никога не може да се сравнява с 17mg на лентичката. И т.н. Представата останала от старите конструкции води до грешни заключения. NdRL81mkII е нов, без рупор, с нова конструкция на трептящата система, с нова магнитна система на неодим-бор-желязо ... Но всичко това е добре описано в сайта.

Сегашното състояние на честотната характеристика (от приложената вероятна схема). Мисля, че ще помогне за анализ и коментарии за преработката за бас китара. Трите графики съответстват на три положения на потенциометъра на педала - 100к, 50к и 0к. Положението на педала е в зависимост от закона на изменение на потенциометъра. Посочените стойности са за цялата стойност на потенциометъра, което най-вероятно е рестриктирано в конкретната конструкция, и обхватът е стеснен. Да повторя - резултатите са на "вероятната" схема!

Ако нещо не стане, проблемът няма да е в схемата, а във възможностите на този, който я прави!

това е решението.

Не, произвеждат се само тези високоговорители. Само да вметна, че професорът е на преклонна възраст (дано е жив и здрав още дълги години!), и сега е моментът да се запаси човек с по няколко броя, ако е решил да ги използва. Тези високоговорители са много подходящи за "модване" на качествени студийни монитори, за да станат още по-качествени. Разбира се за HI-FI озвучителни тела също са много препоръчителни. За цените спокойно може да се свързвате с професора на дадените телефонни номера и на E-mail: arl@abv.bg .

Длъжен съм да предупредя, че не всички атенюатори са еднакво направени. От вътрешната им структура зависи какво може, и какво не. Мога да говоря само за Soundman. Така са направени, че в режим на атенюиране могат да работят с различни товари, като се изменя почти само подаваната мощност към високоговорителите, в определени граници. Поради специфичното решение, товарът който "вижда" усилвателя се променя в малки граници. Например при 8 омовия вариант - от ~7 до ~9 максимум. За сравнение честотната импедансна характеристика на 8 омов китарен високоговорител се изменя от ~6ома до ~100 ома в работния си обхват. ОБАЧЕ! Импедансът на атенюатора задължително трябва да отговаря на избрания импеданс в изхода на усилвателя! Т.Е. при 4 ома - 4 ома, при 8 - 8, при 16-16 ома. Така е, защото действителният импеданс се определя от атенюатора, а не от високоговорителя. ТУК ИМА ОЩЕ ЕДНО ОБАЧЕ! Не се препоръчва използването на различен импеданс на атенюатора и високоговорителя, защото когато се превключи работата от ATT на FULL, импедансът вече се определя от високоговорителя. Ако те се разминават, нормално е да се получат проблеми с усилвателя - от зачервяване на лампите при по-нисък импеданс и повредата им, до високоволтни разряди и сериозни повреди по лампи, цокли, платки, изходящи трансформатори и в някои случаи до запалване на усилвателя при по-висок импеданс! Затова прилагайте "rule of the thumb" (едно на ум) - винаги пълно съответствие на импедансите на Усилвател=Атенюатор=Високоговорител! Всичко описано до тук се отнася за ЛАМПОВИ усилватели. То и атенюаторите имат смисъл основно при тях, защото позволяват получаването не само на тих звук, но и характерния "sound". Разбира се атенюаторите са много удобни и за транзисторни усилватели, за да се намали звуковото налягане, което е сериозна причина за социални напрежения в съседските отношения. При транзисторните усилватели трябва да се спазва само едно - да не се слиза под минималния препоръчителен импеданс за конкретния усилвател.

Във втория вариант не е сполучливо свързването на тон-контрола веднага след адаптера. Трябва да има импедансен преобразувател или стъпало с усилване, за да стане добре.

Е сега като комбинираш двете схеми, може ида стане . Първата е по-свестна, само трябва да се "нагласи" за бас - като се променят някои стойности. Но като начало, може да се направи както си е, и след като се види на къде отива работата (след известно свирене с този вариант, ако се стигне до свирене, де) може да се мисли за "мод"/промяна на някои елементи, за смъкване на диапазона в обхвата на баса...

По принцип може да се използва, но все пак е за китара, а не за бас. Освен това последното стъпало е за изкривяване на сигнала и е характерно за китара. Звуковият спектър се различава и времеконстантите (прехвърлящи, обратни връзки, тон-контрол и т.н) не са съобразени с баскитара. За бас ставаше въпрос, нали? Както и да е, по-добре това, отколкото хич...

15волта ефективна стойност има максимална стойност 21волта. Като извадим 2 волта спад от диодите, изправеното ще е 19 волта. Това е максималната стойност на изправеното напрежение. Ако пулсациите са примерно 1 волт, остават 18 волта минимална стойност на входа на стабилизаторите. Последните имат изискване между изход и вход да има 3 волта минимум за правилна работа. При така осъщественото захранване всичко е на ръба. Ако се сложат шотки диоди (с по-малък спад на напрежение) и по-сериозни електролитни кондензатори (за по-малко пулсации), може да се допусне , че захранването ще си върши работата... До момента в който мрежовото напрежение спадне под допустимото... Тогава стават непредвидими събития, в зависимост от това, какво се захранва. При аналогови устройства започват брумове, шумове и други хубавинки. Обаче... при цифровите чудесии става по-интересно - към горепосоченото се добавят нови благинки - изчезват програми, променят се сетинги, явяват се нови комбинации, самоволно се " композират" звукове... изобщо шаш и паника. Затова е добре едно захранване да се проектира правилно ( не, че мастити фирми не икономисват и например CD Player-ите им спират , когато се включат отоплителните уреди в стаята!). Предложението за 20 волта е обаче малко пресилено, защото трябва да се предвижда топлинното натоварване на стабилизаторите. 20-те волта дават изправено 28 волта (когато няма пикове по мрежата от които да изгарят включените апарати). Това може сериозно да се отрази на сигурността на работа на регулаторите при по-силен ток или недобро охлаждане. Един добър избор е напрежение 17.5V AC, което дава 25 волта DC, и тогава се намираме в златната среда. ПП gost: Не си написал местоположението си в профила.

Какво ще кажеш да включиш междуушието си, и да се опиташ да разсъждаваш? Имаш схема, имаш платка, имаш разположение на елементите. Всичко това е повече от достатъчно с малко разсъждение да разбереш кое как е. Иначе ще си помисля, че си много мързелив, и чакаш всичко наготово. А мен това мнооого ме дразни.

Зависи какво производство и какъв точно е диода. Има и двата варианта - лентата да е на катода , и да е на анода. Почти всички руски диоди са лента-анод. Почти всички европейски, японски и хамерикански са лента-катод. Ако напишеш името на твоите диоди, може да се отговори правилно. Или просто виж в дядо Гугльо. например datasheets

Преамп си трябва: За усилване по напрежение За импедансно съгласуване За регулиране на ниво За тон контрол И за много други неща, ако се отиде още по-нагоре по стълбицата. Може да опиташ директно в мощния усилвател, нещо ще се чуе, но ще е тихо и грозно... Няма да се повреди нищо (ако няма проблем с усилвателя, разбира се.)

Мале, мале ... интересна тема се заформя...

На първо време една цялостна конструкция, която е добра, но се опасявам, че е малко сложничка. За сега не успях да намеря проста схема, която да е в завършен проект със платка/монтажна схема. bass preamp PCB Layout

Чудя се как да го кажа по-меко... Не мислиш ли, че за това което искаш да направиш е необходимо нещо повече от желание и необходимост? За да се захване човек с някаква дейност, трябва поне малко от малко да е наясно с нея. Всички нямаме пари, но не е нормално поради тази причина да вършим неразумни неща. Мисля, че е по-добре да изкараш някакви средства с това, което можеш най-добре, и да си вземеш нещо скромно, за да свириш с него. Доста изгодни предложения има в борсата на форума. Ако и там не се намери нещо подходящо, тогава може да ти направи някой, който разбира от предусилватели... Ако започнеш да се бориш сам, без както спомена знания по въпроса, най-много да ти излезне по-скъпо. Не изключвам и сериозно разочарование, когато не стане нищо или почти нищо. Много информация има, но както пишеш, и с нея няма да се справиш... Т.е. ако ти бъде подадена, може да ти се направи мечешка услуга - да бъдеш подведен да работиш на вятъра. Имаме подобни случаи във форума, както има и случаи на членове, развили с годините знанията и способностите си в техническата насока. Нека да видим какво мислят другите по темата .