kolio_k

Аз явно не съм никак претенциозен по въпроса, защото винаги съм успявал да свиря в къщи с лампови усилватели и даже да си правя записи с тях (без претенции за кой знае какво качество и но и без да ме чуват съседите). Според мен, най важно е просто да се избере подходящ лампов амп с мастър волюм и гостоприемен чист канал, както и няколко добри педали. Разбира се, звукът няма да е оптимален, защото няма да можем да натоварим нито крайните лампи , нито говорителя, но все пак става въпрос за свирене в къщи и каквато и система да изберем, винаги ще направим компромиси Ето пример на саунд, който съм правил с чистия канал на Меса Буги амп и външен драйв педал http://www.youtube.com/watch?v=JF6xhT-L4Qg А ето и такъв с лампов амп и собствените му драйвове http://www.youtube.com/watch?v=ItIjk5BwymU Ив двата случая, амповете са пуснати супер тихо (тип телевизор). Пак повтарям, това далеч не е оптималния звук, който може да се изкара от тези ампове, но лично мен ме задоволява за свирене в къщи

Мерси :-), да, с найлонови струни е.

Някакви шумове винаги се чуват, но при някои хора се чуват повече от колкото при други, заради типа преходи от позиция в позиция, които използват. Аз лично нямам сериозни проблеми в тази посока (поне така мисля де) http://www.youtube.com/watch?v=fcztx7vT9U0

Не, не е нужно да си минал класическата хармония преди джазовата. Огромната част от образовани джаз музиканти, които познавам, не са се занимавали никога с класическа хармония и това никак не им пречи да разбират джазовата много добре. От друга страна, въобще не искам да кажа, че познаването на класическата хармония с нещо пречи на разбирането на джазовата такава. Те имат доста допирни точки ( както и много разлики) и познаването и на двете е чудесно нещо. С една дума - колкото повече, толкова повече :-) А иначе, тази тема оригинално идва от китарния форум и беше преместена тук, в нея изришно ставаше въпрос за акомпаниране на китара в джазов контекст, а не за глобални музикални понятия. п.п. Според мен, всъщност темата си беше за китарния подфорум, , макар че от друга страна, там надали някой щеше да се скъса да я чете :-)

Акордът е доминантов, защото в състава си включва мажорна терца между 1ва и 3та (значи е мажорен) и малка септима между 1ва и 7ма (което го определя като доминантов). Но трябва да се прави разлика между доминантов акорд и доминанантова функция на акорда. Един акорд може да е доминантов, но да изпълнява и тоническа и субдоминантова фунция (която може да бъде определена като таква само в хармоничен контекст). Между другото доминантова функция може да има maj7, min7, а и най обикновено тризвучие. Иначе казано типа на един акорд може да бъде определен по строежа му, а функцията се вади от хармоничния контекст.

Имам два такива миксера, и в момента използвам един от тях за домашните си записи, които осъществявам с прилежащия УСБ Интерфейс (имам и Presonus, но не ми се занимава да го включвам, а и за моите цели/домашни записи, не чувам никаква разлика от този на Берито). Пулта е напълно задоволителен като качество, за домашни и малки демо записи и по мои наблюдения- надежден. п.п. Ефекта му е приятен( според мен), не съм имал никакви проблеми от към шум

Джо Пас, в случая, свири акордите с основните им тонове и това си е в реда на нещата. Просто защото няма бас, който да ги свири. Основните тонове обикновено се изпускат когато свирим в рамките на секция, а не когато свирим сами. Това се прави за да не се дублира басовия тон от два инструмента. Самият Пас, който свири предимно соло китара, също ги изпуска (един вид) когато свири акорди с walking bass. Странният акорд (за който става въпрос в темата), най лесно може да се запише като Е7#9 и да се добави omitt 5 , ако това е наистина важно за функцията на акорда (или пък 5 степен на акорда трябва да бъде избегната поради несъответствие с мелодията в момента). В случая предполагам, че някой е искал да използва акорда не като доминантов, а като тонически, (акордът състоящ се от основна трета, седма доминантова и трета минорна е много типичен тонически акорд за Хендрикс, разни блусове и тн и тн), поради което за него е било важно гласоводенето да е точно такова, а не друго. Това, което е важно да се знае за акордите, че те не винаги могат да се разглеждат откъснато от хармоничния контекст. Един акорд се строи върху всички степени на лад (скала) и макар, че в практиката ,а на китара особено, всички степени не се свирят, свирещия акорда трябва да знае кои са те, за да може да варира. Акордът X7#9 може да бъде разглеждан като доминантов и като такъв да е построен върху степените на алтерованата скала(скала построена върху седмата степен на мелодичния минор) или върху полутон/тон скалата. В зависимост от това на коя скала бива построен и в съответствие с хармоничната му функция и музикалния момент, към него биха могли да се добавят други тонове от скалата При алтерованата b9 #11 b13 При полутон/тон b9 #11 13 Тези неща обикновено не се записват и от свирещия се очаква да е наясно с тях. При парчета от типа на Vodoo child на Хендрикс, акордът x7#9 кореспондира с минорната пентатоника (виж мелодията и солото) и има тоническа функция.

Плавното гласоводене е напълно постижимо, но пък въобще не трябва задължително да е плавно (може да бъде, в по голямата част от случаите звучи добре, но това въобще не означава, че не може да се използва и всякакво друго гласоводене, както и на всеки хармоничен инструмент.)

Въпросите свързани с акомпанимента в джаз аспект са наистина интересни и важни (разбира се за хората, които се интересуват от такива неща). Понеже темата е доста обширна, трудно бих могъл да направя нещо повече в един пост, освен да спомена едно-две основни неща. Вероятно най-основното нещо, което е добре да се разбере за класическата джазовата хармония е, че акордите не са тризвучия, освен ако излишно не е споменато че са такива. Най общо казано, акордите представляват многозвучие, което включва всички степени на скалата върху която са построени. Тоест ако видим в Риълбука акорд G7, това означава че си имаме работа с акорд построен върху Миксолидийски лад и би могъл да включва всичките степени на скалата (по терци / G B D F A C E или 1ва, 3та, 5та, 7(доминантова), 9, 11 и 13). Степените от 1ва до 7ма се разглеждат като основни, а останалите (9 11 13) биха могли да бъдат наречени надстройка :-) Разбира се, в реалната практика, при свирене на акордите рядко се използват всички възможни степени, а на китара е практически невъзможно, поради недостатъчно количество струни). Освен това според хармоническия контекст степените от надстройката могат (и биват) алтеровани, като това най-често не се описва (или не подробно) при записването на акорда и от акомпаниращия се очаква да го алтерова или не според хармоническия контекст , както и в процес на интеракция със свирещия солист. Както и да е, от гледна точка на джазовата хармония, можем да приемем, че някои степени от акорда са по-важни от хармонична гледна точка при акомпаниране от други, защото описват акорда (като мажор, минор, доминантов и т.н.). Както знаем терцовият тон определя дали един акорд или скала са мажорни или минорни, а 7мата степен определя дали си имаме работа с maj7 или dom7 акорд (мажорна или минорна седмица). Следователно трябва да приемем (като начало разбира се, по-нататък и това може да се промени :-), че акорда трябва да включва 3та и 7ма степени. Основният тон в условията на акомпанимент като част от ритъм секцията бива свирен от баса, а квинтовият не носи определящо значени лада (освен ако не става въпрос за m7b5- построен върху локрийски лад с 5та понижена степен). От гледна точка на акомпанирането, за китаристите е добре усвоят акомпанирането само с 3та и 7ма степени. Това ни дава възможност да акомпанираме изчистено, както и понякога с пиано (при нужда, най-често пианистите не са особено щастливи по въпроса) без да си пречим едни на други. Също така, често този тип акомпаниране дава свобода на солиращия да алтерова надстройката по свое усмотрение (и разбира се в съгласие с хармоничния контекст). Ето пример за такова гласоводене, както и примерно акомпаниране на 12 тактов блус. By koliok at 2011-07-06 При акомпанирането на китара, основен проблем (поради спецификата на инструмента) се явява трудността да се свирят акорди с близко стоящи един до друг тонове - акорд от типа C, E, G, B, D, който е елементарен за изсвирване на пиано, е много труден и непрактичен за свирене на китара. Заради това , при акомпаниране в джаз контекст, често се използват акорди с тъй наречения дроп 2 и дроп 3 строеж При този тип акорди основният акорд (в случая става въпрос за четиризвучия, базирани на 1,3,5,7 степени), например D,F,A,C (Dmin7) се преобразува в A,D,F,C. Принципът по който се прави това обръщение е следният: Вторият акордов тон отгоре надолу, в случая A отива най-долу и по този начин, се избягва свиренето на две терци една след друга (близки интервали). Този тип гласоводене се нарича drop 2 Ето и кратък пример за гласоводене с дроп 2 (акордите са основните четиризвучия във всички обръщения и без намеса на надстройки засега) By koliok at 2011-07-06 На примера , чертата показва тона от основния акорд, който отива на най-долна позиция в дроп 2 акорда. Този тип гласоводене е един от основните при базовия джаз акомп на китара и се среща много често. Дроп 3 е друг, често срещан такъв, като начина за строеж остава същия с тази разлика, 3тият тон от горе надолу (от основния акорд) се премества на най-долна позиция в дроп 3 акорда. Разбира се това са само някои най-основни начини за акомпаниране (при това без да съм намесвал надстройките- upper structures и тяхното алтероване), има още доста други, базирани на съвсем други принципи (акорд скали, слаш акорди, поли акорди, тъй наречените универсални гласоводения и тн), но за тези неща все пак си има учебници по хармония, в един пост би било трудно да се спомене всичко. Отделно от това, определящ за акомпа е ритъмът (първо на макро, а после, при добро желание и на микро ниво), ако темата се развие, се надявам да се стигне и до това. Надявам се писанията ми да са полезни на някой и понеже пропускам много неща (малко ме мързи :-), а и си е трудоемко, рано сутрин) , ще е хубаво още колеги да се включат с обяснения, допълнения и тн.

По мои (лични) наблюдения, при стратокастерите всичко опира до това, да си намериш тази, която най много пасва на личния ти вкус. Имал съм 5-6 стратокастера от най различни години (70те, 80те, 90те и след 2000дната), мой приятел има от 69та, която добре познавам и съм свирил и на една от 54та доста обстойно. Досега, най много са ми харесвали 2 от 87ма, а от всички, които съм имал, най не съм харесвал тази от 2000дната (не помня точната година). Всякак китара си има характерен звук и не мисля, че бих могъл да спусна някакво определение о години. Разбира се, старите са по скъпи, но това не винаги е оправдано (според мен)

Takamine Santa Fe PSF-65. http://www.youtube.com/watch?v=fcztx7vT9U0&feature=related Много харесвам китарите с найлонови струни

Ми хубаво!!

Извинявам се за лаишкия въпрос, но ми се иска да използвам темата за да си изясня: Каква всъщност характеризира добрия BM звук, какво се преследва като цел? Моето впечатление, от това което съм чувал, е, че се търси общо взето недефиниран (неясен, не знам как да се изразя) саунд с много гейн и много високи, като китарата е на заден план в микса, зад барабаните. Правилно ли ги разбирам или нещо ми убягва? Ако е така, не би ли трябвало всеки добър дисторшън с повече гейн и EQ зад него, ако си няма собствено ( с което да отрежем средите и част от ниските и да вдигнем подходящите високи), съчетан с подходящия начин на свирене, да даде нужния саунд?

И както по горе писах, шансове има за всеки, но до колко ще бъдат реализирани си зависи от късмет до някъде, но най вече от самия човек. Аз записах и завърших джаз китара в Швейцария и съм много доволен от това, което научих много, а и свирих и свиря с много и най различни добри музиканти. Не съм работил нищо друго извън музиката от 1999та насам и макар, че не съм станал богат, успявам да се издържам някак. Но в интерес на истината свиря и много други неща, далеч не само джаз ( а напоследък почти не ми се случва да свиря джаз, освен с проекти, които ме кефят и за малко пари). Но на мен лично това не ми пречи, защото винаги съм обичал да се занимавам с разнообразни стилове музика и не обичам да си слагам етикети (като например джаз музикант)

Честито!!! И на мен ми харесва много повече без пикгард, а и нейния беще някакъв перлоид, който и придаваше доста 80тарски вид. Ще погледна за ръчката, но в интерес на истината, въобще не помня дали имаше такава. Ако има , ще ти се обадя, за да ти я пратя.

Разбира се, че е измама (макар, че в сайта е написано, че става въпрос за реплика, те все пак използвам имената на оригиналите, което е подвеждащо и със сигурност-забранено). Но хората са базирани в Китай и оригиналните фирми производители едва ли могат да направят кой знае какво по въпроса. Но в съответния магазин в Берн, китарата се продаваше като реплика, без претенции за оригинал и на съответната цена (ниска). Обратното би било незаконно и опасно за магазина, в случай че някой се оплаче

Имал съм съмнителното удоволствие да пробвам такава китара в един магазин за секъндхенд инструменти в Берн. Това, което обикновено става е, че някой се излъгва да си купи такава, било с убеждението че е истинска, било за пробата и като разбере за какво става въпрос, се опитва да я продаде. В случая, тази, която пробвах беше Гибсън ЛП Къстъм. Би могла на външен вид да заблуди някой, който никога не е имал досег с истинска, макар, че редица детайли са странни. Но като саунд не ставаше за почти за нищо (тоест свиреше като Стаг примерно)

Изучаването на джаз китара в специализирано учебно заведение е прекрасно за развитието на един китарист със сериозни намерения. А в чужбина, на много места, условията са повече от добри (квалифицирани преподаватели, добре свирещи състуденти, редовно музициране пред публика и тн) Но що се отнася до реализация (ако говорим за финансово/материална такава), първо тя е трудна (както всяко друго нещо, но с музика, сигурно още повече), а и до голяма степен си зависи от човека. Музикантите са на свободна практика (освен ако не работят предимно като учители, а и такава работа не се намира лесно, има много кандидати) и за да живеят от музика трябва не само да са добри в свиренето, но и да продават труда си добре. А това си зависи от конкретния човек. Да се издържаш на запад от музика е точно толкова трудно, колкото и в България, с минуса, че в България все пак имаме някакви връзки и познати , а в Европа трябва и с това да започнем от нулата. С една дума, не е лесно (но не е и невъзможно, просто си зависи от нас).

Ами умее му собственикът на логото Китарата е супер, скъсах я от свирене последната година

Много готини включвания Много се радвам, че тракът ви е допаднал

По принцип, да се мисли за техниката, само доколкото отнася бързото свирене, е несериозно. Техниката има много аспекти, които като цяло засягат всичко свързано със свиренето. Дефакто няма добър китарист, който да не е сериозно техничен. Просто различните музиканти поставят акцент на различни аспекти от техниката (бързина, тоноизвличане, фразиране и тн). И да, всеки би могъл да се научи да свири бързо (стига да има необходимото количество талант/музикалност, за да свири въобще), просто иска много търпение и работа. Всъщност, да се научиш да свириш бързичко е много по лесно, отколкото да се научиш да свириш музикално, зряло и със вкус. Както по горе писаха, техниката (в смисъл на бързина) е само още едно средство, което да ни помогне да се изразяваме музикално

О, определено нямам за цел да дразня никого. В интерес на истината, никак не харесвам тези ампове (освен на вид), просто защото чистият им канал е сложен за украса ( един от най неизразителните, които съм чувал), а драйв каналите са много далеч от моя вкус. Просто снимката ме кефи, макар, че телефона ми определено не снима добре на тъмно. А иначе и при свиренето, както и навсякъде другаде, се иска много бачкане и ако сме късметлии, някаква малка част от положения труд някой ден се отплаща (или не ). Иначе всеки, който се захване сериозно с музика, се сдобива накрая и с прилични инструменти, стига мерака да не исъхне преди това. Същите са скъпи, но пък ние музикантите сме си башка луди, а крастата почивен ден няма!

Мерси за включването друже!! Много техника си вкарал

Наистина, това са последните ампове, които бих си купил Но в случая, просто свиря, с каквото ми дадат, трябва да се работи, няма как.

Защото звучат много добре. Това според някои (и аз в това число), според други цените им са просто раздувка, ти си реши сам за себе си .