kolio_k

Такава разлика не съм очаквал... Странно защо не ми е правило впечатление досега по клипчетата. Ама аз и не съм и гледал много. Сега направо се чудя как е толкова популярен NS-2. Само дето такава разлика на практика няма, на клипа NSа е настроен екстремално. При този педал, трешхолда никога не трябва да отива повече от 3 часа (и то само ако свирим с много атака и силни адаптери и не гоним никаква динамика). Както е сложен на това видео, се чудя как пуска тон въобще. Както вече писах по горе, ги имам и двата (ISP и NS) и знам доста добре как работят. Което в никакъв случай не значи че NS е по добър, напротив мисля, че леко отстъпва, но не и е чак такъв боклук , разваля тона колкото всеки Бос педал (което ще рече почти незабележимо) просто трябва да се използва по определен разумен начин.

Благодаря Вече доста от хората които познавам си поръчаха Брауни и досега поне всички са много доволни от покупката. Педала наистина много го бива. Само за инфо, работи малко по добре (повече волум и пънч) на 18 волта, не че на 9 е зле де, но на демото е с захранване Дънлоп и е на 18

От това, което чувам на демото, ампът прилича много по саунд на Mesa Triple Rectifier ( с който, за мое съжаление, съм до болка запознат вече ) и без съмнение, предвид цената му, е чудесна алтернатива на любителите на този тип звук. А доколко е надежден, това вече времето ще покаже

Сори, пропуснал съм темата до сега, но така или иначе, двата "термина " вече са обяснени. В добавка се среща и warm като определение и за овърдрайв&дисторшън, като се има предвид мек, не агресивен такъв, с не намалени среди и с подходящ рейндж високи, за да не драска п.п. А , закъснял съм

А и не трябва да се сдържаш , честито! Gibson Les Paul Standard Faded предполагам , много добър инструмент. Сподели по нататък впечатления

В никакъв случай не свириш лошо, но имаш още много работа (като всички нас, тя работата не свършва). Обърни си внимание на ритмиката, тактувай с крак докато свириш (не е куул, но помага ) . И най вече, започни да си обръщаш внимание на лявата ръка. От видеото добих чувството, че не можеш да използваш кутрето, като свириш, го държиш по неестествен начин. Мястото му по принцип е над струните, заедно с другите пръсти. Така, както си свикнал да го сгъваш, само ще ти пречи, все повече и повече, да не говорим, че е нужно и за свирене с него

Формулата звучи логично но не е съвсем вярна (според мен). На една евтина китара трябва да и се сменят много неща, а те едва ли ще струват 300 лева, говорим за адаптери и хардуер. И пак ще си остане факта, че китарата е направена от възможно най евтиния материал и е с възможно най евтината изработка. От друга страна един малко по скъп Корт (винаги ги давам за пример ) като този http://www.beyondeleven.com/Cort-KX-Custom-Electric-Guitar-p/cort-kx-custom.htm си идва със всичко необходимо (приличен хардуер и добри адаптери) плюс по добра изработка и значително по качествени материали. А цената му е под 1000 лева (в случая даже по малко от 900, но все пак има пътни). Има и доста други фирми с подобни оферти. Евтините азиатски производители доста отдавна са се ориентирали по въпроса, а и съумяват да си набавят необходимите части и материали, доста по евтино от колкото ние бихме могли Наистина не е проблем една евтина китара да се ъпгрейдва, но дали си струва, вече е въпрос на вкус. Според мен, не особено. Лично мнение и въпрос на вкус, разбира се

А, защо, въпросът въобще не е тъп . Педалът си е по същество BSIAB и използва същата или много подобна схема.

Имам и ISP и NS 2, по мои наблюдения, твърдението, че Боса реже високи е силно преувеличено, освен ако моя не е различен от настоящите, защото е по стар и японски. Напоследък използвам предимно Боса, защото има два кръга (сенд и ритърн, както и основния), докато ISPто ми е по простия модел и няма тази опция, а ми е важна. Наистина Боса реагира една милимунда по бавно.

Това определено е така, но моята идея навремето, като правих демото, беше да покажа, че една евтина китара би вършила чудесна работа (като се има предвид цената) на някой. Корта без съмнение има чудесно съотношение цена-качество, но това наистина не се отнася за всички евтини китари. А иначе, разликата между Гибсъна и Корта си е очевидна, както Хилбили каза, особено ако свириш на инструментите, а не просто ги слушаш. За мен основната разлика не е в това дали адаптерите са мътни или не (това много лесно се оправя с нови адаптери), а по скоро в дефиницията и прозрачността на звука, а те зависят от качеството на материала и изработката. Най добър пример напоследък за това ми е една моя китара Направена е от махагон, с кленов топ, сет нек, добър хардуер (TP) и качествена електроника - Сиимър Дънкън. Цената и е около 800 евро. Саунда и е много приятен, китарата е добре изработена и удобна. И все пак саунда и не може да се мери с този на Гибсъна ми. А по общата логика не би трябвало да е така, защото е направена от същите материали и със също толкова качествени компоненти. Това (според мен) показва само едно, а именно, от махагон до махагон, дал господ разлика, а от там ( и плюс Америка, не Америка, известна марка, неизвестна такава) и разликата в цената. @Евтиме, наистина нямам Беринджър или пък Нещо подобно

Сори, ама това за шестте осми и тактуването на 2 и аз не го разбрах, какъв трябва да е проблема. Това се среща страшно често като идея (да не кажа по често от тактуването на 3) и си зависи от пулсацията на парчето. А иначе по темата, има много кадърни и некадърни музиканти и с категории и без. Аз съм работил години наред в Норвегия с музикант от старата генерация (1940 набор) и се разбирахме чудесно. Вероятно си е до хора. Но иначе знам какво имаш предвид, познавам и такива от описания от теб тип. Хора разни

http://www.youtube.com/watch?v=NqEzS2jrpX8 Cort KX5 239 euro Gibson LP Standard 2000 euro Заповядай!

Пълно менте

Сори друже, пропуснал съм ти поста на дъното на предната страница , като се видим бирата от мен. Аз обикновено минавам през Стара Загора (много обичам да свиря в този град, слушателите са супер) и ше се радвам да цапнем по бира. Любимото ми кафе е по сладкото и с много каймак (като под сладко имам предвид не заради захарта, а по малко горчиво кафе). Не ми се е случвало да сравнявам кафето със саунд, но първата ми аналогия е със готин мек овърдрайв . Благ та благ!! Колкото до сигнъчър драйв, понеже винаги си търся идеалния драйв ( и ако приемем че съответния ще идеалният), най логично би било да го нареча ДРАЙВЪТ

Не бих казал, че имам любим акорд или прогресия, по скоро "любим" начин да мисля за акордите и прогресиите. От доста време предпочитам да мисля за акордите като за съзвучия построени върху дадена скала. Не знам дали се изразих ясно, затова ще дам кратък пример. В рамките на D дорийска скала, взимам 1,4,5 степени (примерно, може да е всяка друга) и ги смятам за акорд, след което диатонично (по скалата) ги местя нагоре или надолу/ D,G,A - E,A,B - F,B,C и тн. Разбира се, този принцип важи за всички и всякакъв брой степени от скалата (скалите, когато става въпрос за свирене на прогреси) и при подходящ избор на използваните тонове (степени) води до много интересно звучене при акомпаниране и солиране. Такъв начин на мислене е много отдавна известен и особено типичен за пианистите, така, че предполагам си добре запознат с него Колкото до риф, май nнай любими са ми този от Dolemite на Scott Henderson, Balls to the wall - Accept, Slayer - South of heaven, Angel of death, Couldn't stand the weather - Stevie Ray Vaughan, и тн., най различни, които съм слушал и свирил през годините

@DOCC Признах те, майна!!!

http://www.youtube.com/watch?v=cBY-0n4esNY&feature=watch_response Много груув, пълно густо!

Роко, нямам записи от тази хава, като се сдобия с такива (би трябвало да е скоро) ще ги пусна насам

http://www.youtube.com/watch?v=iyrqVBApegA Педалите звучат доста подобно, Wampler има повече опции, но като саунд и двата много ми харесват

Друже, никой не си обидил, честит празник и на теб В моя първи пост, просто исках да уточня, че китарите ПРС, които безспорно са чудесни инструменти, просто не приличат на Фендер и Гибсън (тоест не ги заменят) , а си имат техен собствен саунд , стил и тн. А кой какво харесва, наистина си е въпрос на вкус и е нещо съвсем индивидуално.

Въобще не съм противник на PRS , но това не са моите китари, чудесно са изработени, но като звук, тези 2, които съм имал и тези още няколко на които съм свирил и свиря (последната вече от 5 месеца, явява ми се служебна) не ми допаднаха. Първия ми Гибсън беше Студио, реших да се ъпгрейдвам и с много мерак си купи ПРС Къстъм 24, мъчих я няколко месеца и я продадох без всякакво съжаление (и с облекчение, че съм успял на прилична цена), след което се насочих към ЛП Стандард (имах и една Гери Муур по трасето), от които също смених няколко, докато се спра на настоящата ми. Истина е, че ПРСа беше много по добре изработен от среден сериен Гибсън, но що се отнася до саунд, няма много общо. А вече на кой какво му харесва си е въпрос на вкус. А че ПРС били убиец на Фендер си е пълна глупост (без извинение) двете китари нямат нищо общо, нито като конструкция, нито като материали, нито като звук.

Хайде да не прекаляваме все пак

Инак,какво мислиш за хората,които не могат да свирят,но свирят на китари за 1000-2000+? Ами в интерес на истината, не съм се замислял много по въпроса. Да свириш със скъпа китара, значи че можеш да си я позволиш и ти е кеф да си я купиш, това няма общо с уменията на инструмента (според мен), но е хубаво всички, които имат мерак да се научат да свирят добре да могат да си позволят приличен инструмент. Аз самият си купих първата добра китара (и втората въобще) 13 години след като започнах да свиря, защото чак когато започнах да вадя някакви малко по прилични пари със свирене успях да си я позволя (нашите не спадаха към богатите ). До тогава свирих предимно с китари на заем от приятели или пък с една дъска, на която в днешно време и съвсем начинаещ не би се зарадвал. Но не мисля, че качеството на инструмента е най важното (макар и да е важно все пак) Беше пускал преди години една твоя интерпретация на солото на Still Got the Blues. Та първият ми въпроса е свързан с това парче как се правят тези прословути бендове ? Въобще ти как се научи на бендваш хем вярно хем с 1 тон, тон и половина дори 2, колко време ти отне и т.н. ? Не знаех, че са прословути, но наистина не са лесни в началото. Няма някакъв особен трик, просто с времето човек се научава да бендва все по добре, ако свири музика , в която има много бендове. Аз лично се занимавах доста със солата на Стиви Рей Вон (които са базирани предимно на бендове) и явно с времето съм се понаучил. Ако има нещо, което може би е важно при бендовете, то според мен е, да се опитваме винаги , когато е възможно да бендваме с повече от един пръст на струната(за повече сила) и да се упражняваме, като достигнем желания тон, да можем да го задържим стабилно, като височина, а не да изпускаме струната и да се получава един ефект, който лично на мен ми прилича на мяукане , на мен специално, това ми беше трудно в началото. Втори въпрос използваш ли 12 струнин акустични китари на сцена/студио, използваш ли слайд ? Да случвало ми се е да записвам с 12 струнна китара, а слайдове напоследък свиря много в един проект, в който участвам редовно. И последно в какви строеве са ти настроени китарите, в хеви/траш годините ти свирил ли с дропната 6та струна ? По принцип харесвам Фендерите настроени в Ми Бемол или Ре понякога, но навремето, когато свирих траш и тн., още не беше станало популярно (поне из БГ) да се свири с дроп, всичките ми любими свирачи от онези години си свиреха в нормален строй.

Ха, да, това беше забавно, изръчкаха ме на сцената така да се каже , доста против волята ми, а аз не съм особен фен на свиренето с чужд саунд и гиър, а и като цяло на подобни сешъни. Много по интересно ми е да слушам и ако мога да науча нещичко, пичът, който свиреше беше много готин А иначе, Не опира до израстване, до омръзване да, но само до известна степен. Има много неща в този тип свирене, които не съвпадат със сегашните ми вкусове, като например, многото гейн, както и работата върху определени страни на техниката, които се усъвършенстват максимално (до наистина впечатляващо ниво), за сметка на други, на които не се обръща особено внимание, но които за мен са важни (като микро тайм, фразиране, ритмично и хармонично разнообразие, динамика на свирене). Наистина споменатите могат да се приложат във всякакви ситуации, но това обикновено води до размиване на стила. Но и сега свиренето ми (поне аз така мисля) си е базирано до голяма степен на рок изразни средства (както и на джаз, фънк, блус и изобщо всичко, което съм се опитвал да свиря през годините)

Безспорен факт е че предпочитам Гибсън и Фендер, но обективното в изказването ми е, че ПРС не са на пипане като Фендер (конструктивно напълно различни) и на саунд - сериозно различни от Гибсън ЛП (визирам пробваните от мен и споменати по горе ПРС, не всички, някои евентуално биха могли да звучат близко до ЛП, специално сингъл кът без тремоло, но не съм свирил с такава, ) и в това няма нищо субективно.