niki123bg

Чакаме те, до тогава ще си поиграем без тебе

Мерси за съветите Това е по-скоро една неособено идейна импровизацийка, която едвали би могла да стане смислено музикално произведение, но пък ми се искаше да я споделя. Пожелавам си (знам, че сме далеч от Коледа, но все пак...), да се науча в скоро време да отварям/затварям фуса с крак, да свиря с реалната динамика на барабаните (в момента е на силно компресирани сетинги на тригерите или така наречената настройка Easy, щото иначе се усеща колко неравномерно налагам фуса и соло барабанчето), да намеря време да измисля партията на баса, вместо да повтарям едно и също като папагал, да измисля нещо смислено за соло китарата, вместо тези безмислени разходки по пентатониката и т.н. Освен това си пожелавам това да стане преди да навърша 32 годинки (октомври лето 2008-мо) и да бъда окончателно заклеймен като "твърде дърт за да се научи" Давай насам каквото имаш - тук е място за голямото "мацане" пс. Тук е място за свободно, радостно и безметежно изразяване, но всякакви опити за нарушения на правилата на форума, както и негативни изказвания от типа на "абе я се научи първо да свириш" ще бъдат строго санкционирани

Ето и моят първи принос към пясъчника http://www.niliev.net/music/something.mp3 Кратка импровизацийка и опит да свиря на три инструмента: китара (Yamaha RGX420S), бас (Yamaha RBX375), барабани (Yamaha DTXPLORER).

Преди малко се занимавах с записи без каквато и да е сериозна цел и ми се прииска да споделя резултата, но "качеството" на записа както откъм музикално съдържание, така и по отношение на изпълнение и звукозапис някак си не пасват на никой раздел от "Музика и семпли" - нито е достойно за "Авторска музика" защото е просто един фрагмент с не особено качествени импровизации, нито пък е за графа "Семпли" тъй като все пак става въпрос за някакво, макар и не особено сериозно творчество, а не за семпли, още по-малко пък пасва на "Кавъри". Хрумна ми една идея, която може и да не е толкова добра, но защо пък да не опитаме. В Wikipedia има възможност авторите на статии да тестват свои идеи за изразяване в един раздел наречен "Пясъчник" - тоест място, където човек може да си поиграе на воля, без да замърсява официалното публично пространство. Използвайки тази концепция реших да направя тема, която да се казва "Пясъчник" и да изпълнява подобна роля. Всеки който има записана някаква музикална идея, която иска да сподели, но не чувства че е готова/достойна за да бъде публикувана като авторска музика, може да я публикува тук в тази тема без да се притеснява от това, че "замърсява" раздела с авторска музика. Всеки е добре дошъл да си "поиграе" на този пясъчник

Кукитата работят при мен. При смяна на IP адреса от доставчика ми (БТК) се налага да се логвам отново, но това се случва много рядко.

^ Това се нарича economy или sweep picking и е точка 4 от текста който си цитирал.

Така като гледам, май ТС9 и ТС808 се различават само по стойностите на две съпротивления. Реално човек може да си направи модификация с едно ключе да се сменя звукът на ефекта като се превключват тези две съпротивления.

Виждам, че си се регистрирал днес - това хубаво, но преди да пишеш тук, първо прочети правилата - тук не се публикуват линкове към пиратски софтуер.

google е на една ръка разстояние, но всички предпочитат да си губят времето във форума чакайки някой да им отговори след като потърси в google. Ето ти две програмки за drum tabs: http://www.newfreedownloads.com/MP3-Audio/...ation/Dtab.html http://2112design.com/ Можеш и сам да се поровиш из нета.

Идеята е именно интересните теми в този подфорум да се закачат тук за лесен достъп и това е независимо от тяхната насоченост. Ultramega, евала - точно това имах в предвид, ще те черпя N на брой бири, че си ми наблизо. Останалите когато се замъкнете към Варна Като се посъберат още линкове ще ги форматирам и кача най-отгоре. Тея дни и аз ще поровя за други интересни теми.

Това дали китарата е записана като моно или стерео няма никакво значение. Ефекти могат да се вмъкват (insert) или да се праща към тях (send). При вмъкване на ефект, сигналът влиза в него и ефектът решава каква част обработен/необработен сигнал да премине по-нататък по веригата. При тази схема на свързване, ако има много поставени ефекти, сигналът се обработва последователно - т.е. влиза в първия ефект, обработеният сигнал се подава на втория ефект, обработеният сигнал от него отива в следващият и т.н. Ако някой от ефектите по веригата не изкарва никакъв звук на изхода си, каналът няма да се чува въобще. При send, каналът който изпраща сигнала се смесва с останалите канали и изпраща част от сигнала (в зависимост от настройките на send-a) към друг канал/bus. В този случай обикновенно ефектите които са поставени на bus-а се настройват да изкарват 100% обработен сигнал, тъй като оригиналният сигнал вече е част от общият микс. Това което искаш да направиш със изпращане на сигнала, по принцип се прави с вмъкнат ефект, но след като искаш да го направиш по този начин, би трябвало Reaper да поддържа за ниво на send-а PF (pre-fader) - настройваш канала с китарата да праща pre-fader сигнала и слагаш volume-a на китарният канал на 0. По този начин оригиналният сигнал (чистата китара) няма да се смеси с общият микс, но от друга страна ще бъде изпратен към сигнала с ефекта, тъй като send-а ще взема сигнала pre-fader - т.е. преди да бъде намален на 0. Сещам се за една единствена причина да си усложняваш така живота и тя е да спестиш от натоварване на системата, тъй като ако имаш 5 канала с по 1 вмъкнат Amplitube ще имаш 5 пъти по-голямо натоварване на системата, сравнено със случая в който петте канала изпращат само към един канал с Amplitube. Това обаче може да се окаже кофти решение, тъй като не е ясно до колко моделиращият алгоритъм на Amplitube ще се справи с такъв комплексен (смесен) входен сигнал. Можеш да пробваш разбира се. Ако не ти стига мощност на системата, по-добре е да ползваш freeze функция на всеки канал който има Amplitube като insert и си приключил с записите по него.

Тъй като тук има доста интересни теми, но голяма част от тях събират прах в страниците назад, предлагам, всеки който срещне добра/интересна тема, да сложи тук линкове. В последствие ще събера всички линкове на куп и ще я оставя темата боцната най-отгоре за да може хората, които посещават този раздел да имат лесен достъп до интересните занимания на членовете на форума.

Отварям темата, но ако се появят отново лични нападки с опити да се трошат зъби на потребители на форума и прочие, темата ще бъде затворена отново и този път завинаги, а хората с повишено ниво на тестостерон ще получат почивка и няма да пишат поне една седмица в този форум.

След доста лутане и експериментиране накрая се спрях на Samplitude 10 Pro. Доволен съм от софтуера, от звука, както и от отношението на поддръжката/разработчиците от Magix към клиентите, което е в пъти по-добро от това на Steinberg - достатъчно е човек да хвърли по един поглед на форумите на Cubase и тези на Samplitude. Струва ми 39.99 EUR (т.е. около 78 лв) на месец и получавам безплатно всяка нова версия (11, 12 и т.н.) която би излязла в близките 2 години. Цигарите за един месец биха ми стрували повече (31х2.90 = 89.90 лв) отколкото ми струва този софтуер и тъй като не пуша, смятам че напълно оправдано правя този разход, макар че не се занимавам професионално с музика. Има и по-евтина версия - стандартният Samplitude 10, който при същата схема на наем (т.е. с месечни вноски) излиза 19.99 EUR (т.е. около 39 лв) на месец, но разбира се има доста ограничения - брой на каналите, брой на inserts на канал и т.н. Иначе ако се купува, а не се наема, Samplitude 10 Pro струва 999 EUR, което е по-скъпо от Cubase 4 (879 EUR), но за мен лично Samplitude си заслужава въпреки по-високата цена.

И на мен като абсолютно начинаещ ми е интересна тази тема. Преди 15-тина годинки ходих за много кратко (около 1 - 2 месеца) на уроци по барабани и в последствие забелязах, че китките ми сякаш са "отслабнали"/"разхлабили". Това наблюдение се появи покрай тренировките ми по карате, тъй като за демонстрации се подготвяхме да трошим тухли (обикновенни четворки) и след уроците по барабани се чувствах доста дискомфортно при трошенето. Не знам дали това е резултат от уроците или от трошенето на тухли и вероятно никога няма да разбера. Сега усещам едно щракане в китките, когато завивам винтове с отверка. Иначе забелязвам добър ефект от физически упражнения - изглежда по-доброто състояние на мускулите по някакъв начин помага. Преди време ми подариха една много интересна играчка - Powerball. Това е една пластмасова топка, в която има някакъв механизъм използващ жироскопични сили. Върти се или от китката или с цялата ръка и изисква добър захват, иначе трудно се удържа като достигне по-високи обороти механизма (мисля, че до към 16 000 оборота може да стигне стандарната версия). До колкото може да се вярва, въпросният уред е конструиран за NASA за тренировка на космонавтите. Според упътването: "It is great for musicians too! Drummers, guitarists, pianists (in fact most musicians) will benefit from the increased strength and dexterity that an NSD Powerball will give them!". Това е официалният сайт: http://www.powerballs.com/ . В youtube има доста видеота на разни ентусиасти опитващи се да вдигнат високи обороти с това животно, като за целта трябва да се държи страшно здраво и при по-високите обороти топката е удържима основно с две ръци. В БГ може да се купи от тоя сайт: http://www.bezpanika.com/index.php?option=...9&Itemid=49 Колкото до тендовагинита - това е проблем свързан с възпаление на сухожилията и се получава при тяхното претоварване. Доста често срещано явление при китаристи, пианисти и прочие музиканти.

Ами добре

Чинелите, които идват в комплект с Yamaha DTXPLORER са обикновенни еднозонални падове с формата на чинел или по-скоро на парче от пица. За съжаление, тези чинели не поддържат "заглушаване" с ръка (cymbal choke) - тоест след удар с палката да се хване чинела с ръка и той да спре да звучи. Хубавото е, че модулът на DTXPLORER поддържа двузонални чинели за crash и raid входовете и като част от тази поддръжка и cymbal choke функцията. Имплементацията на Ямаха е доста простичка - чинелът има вътре в себе си лентово ключе. Като се стисне с ръка чинела, въпросното ключе дава контакт и модулът симулира cymbal choke. С идеята да пробвам въпросната функция и да реша дали ми трябва и дали си заслужава да си купувам двузонални чинели които не са особено евтини, реших да направя следната проста схема: Рисувах схемата с идеята тя да е ясна, а не да отговаря на техническите изисквания за изчертаване на такива схеми. Идеята е следната - стерео жакът идващ от модула се свързва към чинела и към едно незадържащо ключе, като масата и върха на стерео жака отиват съответно към масата и върха на моно жака който влиза в пада на чинела, а масата и средният пръстен на стереожака се свързват към ключето. Ето и как изглежда в реалност моето изпълнение на тази схема: Закрепваме превключвателя на ръба на чинела - в случая съм използвал изолирбанд, тъй като ми е свършило двойнолепящото тиксо, но като си взема такова тиско ще закрепя превключвателя по-подобаващо. Така изглежда свързан чинела: Модификацита изисква основно следните материали: Затворена стерео букса - около 1.10 лв Моно жак - около 80 стотинки Незадържащо ключе - 90 стотинки Тоест цялата операция би ви струвала около 2 лв и 80 стотинки. Ето и едно видео как работи: http://www.niliev.net/drums/diy_cymbal_choke.wmv Би било добре да се залепи нещо върху ключето за да е по-лесно за намиране/напипване, но както се вижда от видеото и така става. Освен това закрепването с изолирбанд е временно решение - по-добре е да се ползва двойнолепящо тиксо под ключето. Разбира се най-добре би било да се ползва лентов превключвател, но за съжаление не съм виждал такова животно по нашите географски ширини. ДИСКЛЕЙМЪР: Не нося отговорност за никакви вреди и/или пропуснати ползи настъпили поради спазването на инструкциите в това указание за изработка на пад за електронни барабани. Решението да следвате указанията и да експериментирате с предложената идея е изцяло ваше.

Радвам се, че ви допада идеята и мерси за съветите Определено едно по-дебело парче плексиглас ще свърши по-добра работа - това доста подскача и не предразполага за сериозно налагане, а освен това и палките отскачат по-малко тъй като се огъва и не стои стабилно на стойката. Идеята за дебел винт също ми мина през главата, но нямах в наличност и ще бъде по-трудничко монитрането му върху дръжката от метла, докато винта просто го завих в пластмасата и стана с нулеви усилия пс. Горере, като спомена Пълдина, какво ще кажеш за идеята да направиш една тема с линкове към всички интересни теми в "Изработка и ремонт", а аз ще я боцна с една кърфица отгоре? После ще се почерпим по няколко бири като имам ходене към Търново или ти към Варна ?

Ето и няколко снимки от крайният резултат: След това закрепваме към стойката на електронните барабни, използвайки една от многото лепки, които Ямаха са дали за придържане на кабелите на тригерите към тръбите. Падът включваме с какъв да е кабел с големи моно или стерео жакове към входа на пада за касата. Няколко особености и съвети: Пиезо елементът трябва да се свърже с определен поляритет, като при Yamaha и Roland са обърнати наобратно. Тъй като не зная точно какъв трябва да е, просто запоявате както ви падне - пробвате - ако модулът не реагира на удар с пръст по пиезото или пък реагира съвсем слабо, разпоявате и запоявате наобратно. Изключително важно е да спомена в никакъв случай да не запоявате, докато буксата е свързана чрез кабел към модула - най-вероятно ще го повредите. Първо разкачате всичко, после презапоявате ако има нужда. Не нагрявайте пиезо елемента, особено в опити лепилото с което го закрепвате да изсъхне по-бързо. Аз пробвах да нагрявам със сушоар, за да хване по-бързо лепилото и след това пиезо елементът стана по-слабо чувствителен. Изполвайте максимално най-голям винт за закрепването на пада към дръжката на метлата, тъй като този от снимката се огъва при по-сериозни удари по пада и ме притеснява, че би могъл да се счупи. Подложката за мишка трябва да е от старите неопренови подложки (дебела и грозна) за да има все пак някакво отскачане на палките. Въпреки това отскачането на палките не е особено добро, така че не залагайте големи надежди. Вероятно едно допълнително покритие с гума ще подобри отскачането на палките, но като за чинел и на това съм доволен. Не на последно място - оригиналният пад и стойка въпреки общата си цена от 180 лв са правилният избор, но разбира се предложеното решение ви осигурява забавление и вероятно е достатъчно като за вкъщи при това срещу скромната сума от 9 лв и 50 стотинки Ето и едно видео, демонстриращо поведението на пада: http://www.niliev.net/drums/diy_drumpad.wmv ДИСКЛЕЙМЪР: Не нося отговорност за никакви вреди и/или пропуснати ползи настъпили поради спазването на инструкциите в това указание за изработка на пад за електронни барабани. Решението да следвате указанията и да експериментирате с предложената идея е изцяло ваше.

Изрязваме по очертанията, като внимаваме да режем от вътрешната страна, за да не се виждат следи от очертанията. Залепваме изрязаният от подложката неопрен върху плексигласовата заготовка, като използваме лепило, което няма да се натроши от ударите на палките - т.е. в никакъв случай не използваме каноконлит и подобни бързо засъхващи лепила, тъй като се трошат. В случая съм ползвал лепило Super Montafix на Bison, което за съжаление съхне доста бавно, но пък е доста здраво. Предварително изшкурих повърността на плексигласа, тъй като беше като огледален и ми се струваше, че лепилото трудно ще хване. След това си очертаваме две кръгчета върху остатъците от подложката за мишка и им пробиваме по един отвор по средата: Това е долната част на дръжката за метла (тази част се завива в метлата), която ще ползваме за да закрепим пада. Както се вижда от снимката имам късмет да има фабричен дефект - отвор в който мога да завия директно винта. Ако няма такъв - най-добре е предварително с малко свредло да се направи водещ отвор. Това е винтът с който ще закрепваме пада, като изполваме и една шайба. Двете кръгчета са изрязаните парчета от подложката за мишка. Поставяме по следният начин падът върху дръжката от метла, като най-отдолу стои едното кръгче, върху него падът, върху него второто кръгче, шайбата и завиваме с болта. Получава се следният резултат: Това е пиезо елементът изкормен от зумерът. Този пиезо елемент се води от feedback тип, нормалните пиезо елементи имат само две извода. Запояваме кабелчета от пиезо елемента и към буксата (към масата и върха): След това ги залепваме за долната част на плексигласа. Преди да ги залепим с лепило ги закрепваме с тиксо временно за да преценим къде е най-добре да се постави пиезо елемента - по принцип някъде към средата е може би най-добре.

Наскоро се сдобих с електронни барабани (Yamaha DTXPLORER), които за съжаление имат само два чинела в комплекта. За моя радост, добрите хорица от Ямаха са оставили един свободен вход за тригер, който се намира на пада за касата. Тъй като точно в този момент нямам намерение да инвестирам в допълнителен пад (48 EUR обикновен еднозонален пад с формата на чинел и още 46 EUR за стойка - тоест общо около 180 лв), а ми се иска да имам 2 краша и 1 райд чинел, реших да си направя сам. За целта използвах следните материали: Плексиглас - обикновен бял, от Бриколаж - цялата плоча струваше 6 лв, за този проект употребих около 1/4 от нея - тоест 1.50 лв Подложка за мишка - неопренова, без всякакви надписи (конкретно тази я взех от Кунторов) - цена 2 лв Пиезо елемент - това беше най-трудно за намиране, навсякъде ме гледаха като полезно изкопаемо като ги питах дали имат, накрая се принудих да дам цели 3.60 лв за един зумер и да го строша за да извадя пиезо елемента. Стерео букса - от най-глупавите пластмасови, предназначени за вътрешен монтаж - 0.90 лв Дръжка за метла - от тенекионо-пластмасовите, които се продават във всеки магазин за хранителни стоки - тази я отмъкнах от жена ми, но мисля че струваше около 1.50 лв Общо: 9 лв и 50 стотинки - признавам, скъпичко ми излезе, но са виновни магазините за електронни компоненти във Варна, които не продават само пиезо елементи. Ето и стъпка по стъпка, как да си направите сами същото: Това е въпросният плексиглас, разбира се това което е останало след като си рязах от него пикгард за една от китарите: Очертаваме правоъгълник, който да е по-малък от размерите на подложката за мишки: След това начертаваме един трапец, без много да се вълнуваме от точните размери (само да ме чуе бившият ми преподавател по техническо чертане): След това придаваме заоблена форма на основата на трапеца. Поради липса на пергел, използвам един от чинелите на ямахата: Ето и крайният резултат от рисуването: Следваща стъпка е да изрежем така получилото се "парче от пица" и за целта ползваме инструмент който до колкото си спомням се водеше резбарски трион: В крайна сметка се получава това: Пробиваме в горната част отвор, през който ще минава винтът за закрепване към стойката: Отворът трябва да е по-голям от диаметъра на винта, за да стои падът по следният начин: След това използвайки вече отрязаният пад очертаваме върху подложката за мишка същата форма, като внимаваме очертанието да е поне с 3 - 4 мм по-голямо от плекигласа, защото искаме след като залепим подложката върху плекигласа да го скрива напълно и бялата пластмаса да не се вижда поне като гледаме отгоре.

Ивелин показа добра воля в директните ни разговори да спазва правилата, поради това моето предупреждение отпада. Колкото до тази тема - мисля, че на този етап се изчерпа и поради тази причина я затварям. Ако някой чувства непреодолимо желание да сподели нещо по темата, което ще бъде жизнено важно за човечеството - нека пише на мен или на някой друг модератор и ще преценим дали да я отворим.

2мс е по-прилично, макар че такава латентност от точно 2мс реално не съществува или поне не се сещам за комбинация от buffer size/sample rate при която да се получи цяло число. Изглежда доста от производителите пишат цели числа, за да не объркват потребителите, а тези които са по-коректни пишат buffer size, вместо мс. Освен това, като говорим за латентност, трябва да се има в предвид, че латеността, която показват повечето карти в контролните си панели е тази в едната посока - т.е. или на входа или на изхода, а като се свири в реално време сигналът трябва да влезе през входа на картата, да бъде обработен в компютъра (което също отнема време, но ще се абстрахираме от него) и после да излезе обратно през изхода на звуковата карта. Тоест реално при 2 мс закъснението е минимум 4, а при 4 - 5 мс, закъснението е поне 8 или 10 мс, което не е малко. При някои карти има възможност за доста ниска латентност - примерно буфер от 32 семпъла, което при 96 КХц честота на семплиране означава латентност от около 0.33 мс. Като умножим по две, се получава 0.66 мс, което разбира се не звучи особено готино и хорицата от RME са го закръглили на 0.7 мс, за което не им се сърдя, тъй като въпросната стойност е изписана в скобки като ориентировъчна, а реалната стойност която се избира е 32 семпъла.

Няма никакъв смисъл да се трият теми, както няма и проблем ако някой е изровил тема от преди 2 или 3 години. Това, което е написал Виктор е съвсем коректно и няма никакво съмнение в това, какво точно е искал да каже. Интерпретацията на Ивелин според мен си е чиста проба заяждане и нарушава форумните правила, поради което Ивелин получава още едно предупреждение, този път от моя милост.

4 - 5мс никак не е ниска латентност според мен.