docc

От известно време - за home practice:

Има голема дискусија за тоа .... Така е! Аз обаче приемам формулировката на моя приятел Mike Piera: ".... many people believe that Eric also plugged into a Dallas Rangemaster on a few of these tracks to get his unique tone." Естествено, става въпрос за 'Beano' Album!

+ Dallas Arbiter Rangemaster.

Jimmy Page (Yardbirds) с подарената му от Jeff Beck китара (преди изрисуването и). снимката е от архива на Seymour W. Duncan

Отново Денчо (edgecrusher) е движещата (доставящата) сила!

Ibanez RG 770DX - '91 модификации: - монтиран alder top - S. Duncan pickups - no Tone control Ibanez Jem 77FP - '88 Ibanez Artist AR350T - '87 модификации: - J.Suhr pickups Ibanez RS100M - '80 модификации: - S.Duncan/DiMarzio/S.Duncan pickups - монтиран side jack-конектор

ESP MV USA Custom Shop

Аз вече се връщам! А за да видиш откъде се връщам, ще ти трябва някаква подготовка! Би могъл да започнеш с елементарно ограмотяване!

Накъде си потеглил изобщо !?!? Прочети отново какво съм написал и си прави изводи! Какво има за поправяне, че да го поправяш?! .... А Edwards може да са 'забележителни', но само за теб (и такива като теб)! Вместо да си създаваш крехки позитивни трепети - вземи понаучи туй-онуй! Особено пък, ако ще ме поправяш!

- Shiro Arai представя свое Gibson-копие за първи път през 1969. Копието е непретенциозна bolt-on китара с марка Arai (а не Aria). Т.е. - посоченият инструмент не би могъл да датира от средата на 60-те. - 'Ариа' никога не са предлагали забележително LP (пък и други) копие*. Фирмените им модели имат някои мн.добри и популярни модели (особено бас китари) - В средата на 60-те никой си няма хабер да прави LP-копия. - Matsumoto е град, където се е намирала фабриката на Matsumoku. * забележително копие на лп - напр. ESP Navigator Series

^^ 1. Всички продукти (не само китари и муз. инстр.) маркирани с надпис Made In 'xxxx', са произведени/сглобени в 'хххх', независимо дали и какво количество от елементите/детайлите/компонентите са импортни. Други вариации са незаконни. 2. Електрически китари с марка Fender се произвеждат в САЩ, Мексико и Япония и никъде другаде. 3. Качествената степен на дървесината използвана за производство на китари не зависи от държавно-политическото географско разпределение на територии. ... 4. Просто задачите на двете фабрики на Fender в Северна Америка (впрочем - отстоящи на 60-на км. една от друга) са разпределени, като на по-северната е възложена задачата да произвежда (да ги наречем) по-претенциозните модели. Там се намира и т.н. Custom Shop. Относно останалите въпроси - не смятам, че отговорите биха носили полезна информация, а по-скоро ще посочват субективни позиции, пораждащи спорове без изводи!

Че кое от това, което казах (досега) не е по темата?!

Кое е "Грешка"? 1., или 2.? Според мен, "Грешка" е 1)., защото според 2). САЩ (а да не забравяме в общ план и Канада + Мексико), като развита икономическа структура (производство + потребление - в случая на муз. продукция) е далеко напред пред ЕС.

Няма присмех (мрисмех) в поста ми! Има посочен основен (според мен) проблем, който измества останалите излишни доуточнения. А относно Картел - Мартел и липсата на публика. Както беше посочено, 'Мартел' е известна марка коняк. Има и други производители на подобни продукти (брендоидни напитъци на основата на винен дестилат), обаче не всички се наричат 'Коняк', макар че има мн.добре (но не и перфектно) технологично изпълнени и вкусово-качествено неоспорими питиета (напр. 'Eusignac'; или пък т.н. 'Кондовски' "коняк"; или някои Арменски и Грузински образци...). Причината е сравнително проста. Съдебно постановено изискване за строга технологична коректност и район на произход. По тази причина шепа производители държат 100% от пазара на напитката коняк (именувана на Френски град) без това да се приема като монополна структура + прилагане на съответните анти-мерки. Коняк се пие повсеместно. Някъде - повече, някъде - по-малко, а на места - почти хич. Дето се вика - въпрос на вкус. Световното население има безпрепятствен достъп до напитката и ако му хареса, допада, или просто прииска - си сипва едно (по едно). Съвсем нормално е обаче, когато се набляга на сватбарско-банкетни количества и удовлетворяване нуждите на подобни ивенти с трудовостимулиращи, колективосплотяващи, и социално-възпитателни функции, питейно-програмният план да се базира на някоя местна ичкия - традиционно доказана, историческа и културна еманация на регионалния Самогон (за западно-вносноговорящите - Moonshine). Т.е. - "Еба' го у Коняка - ко ше го пия!". Но когато по-определени причини - административно-законови; производствено-дебитни.... , се прояви временен, или по-постоянен недостиг на титуляра, то закономерно може да се жули и нещо друго ("Еба' го у Коняка! Ако требе - ше го пиЕм!"). Също така е закономерно, в условията на (предизвикано - рестриктивни ограниченя; модно-тарикатски мотиви; откровена пристрастеност; сантиментални моменти...) някакво търсене, да се активизират и недотам добросъвестни структури, които предвид изконната цел "лесни богатство и/или слава", да предлагат варианти - обикновено евтини и само наподобяващи първообраза. Тези Цар-Кироиди, независимо дали са офоциозни инициативи, или рожби на самодейно-самозадоволителни напъни, имат свойствата, както да опияняват, така и да налагат/възпитават определен (гаден) вкус, и съответен критерий у употребяващия. А когато потребността (и съответното) потребление са масови, се въздейства в определена степен и върху обществената ценностна система. Така и така е гадно - поне да е познато и характерно! А като е познато и характерно не изглежда чак толкова гадно. А етикет ('Новоселска конячена - екстра специална селекция. Шато - Долно РокЕндРолово') ще сложим за да не обидим Кръстника. Той пък няма да ни се разсърди за вкуса - и той знае за какво става въпрос. Жестът на уважение и заявяването на съпричастност са важни.... и лаф да става! Като резултат - евтина безперспективност. Та така - с публиката из клубовете (и центровете) за обществено опиянение.

- Проблемите. Проблемът е един - няма публика! Останалото е драскане по дъното на тигана с цел разпределение на рибата от Свободния Океан (но не и от Свободния Пазар) - Свободен пазар. Имагинерно понятие обхващащо всички форми и аспекти на взаимоотношенията касаещи човешки активности (вкл. и свободните съчинения). - 'Парцелиране на свободния пазар' Поставяне на корици на свободните съчинения. Все още няма комисия (световна; международна; междубалканска; междукръчмена) за "парцелиране на пазара" (систематизиране на фантазиите) като изходна позиция за контролиране на влиянията. Имаше комисия по категоризация на музикантите. - Музикантска категоризация. По едно време разновидностите на 'лиценз (както биха го нарекли сега) за работа като музикант' достигаха до 7 (ако не се лъжа). После станаха по-малко. Обаче .... категории имаха и местата (обектите), където можеше да се упражнява (защитеното) право на муз дейност, както и организациите, които можеха да предоставят условия за тази трудова дейност. Така, разликата в надничните/хонорарните ставки можеше да стигне стотици, че и кило- пъти. (т.е. - не може да се говори за уравнивиловка). Например - месечното възнаграждение за работа в обект "Девятката" - Вн. (от "веригата" на 'Кооптурист') съпоствена с хонорари от турне в СССР. Всеки (лицензиран) музикант имаше право да работи - стига да го наемат, навсякъде в системата - кръчма, концертна дейност, ... дори клуб (ОФ; Квартален; Туристически; Спортен...) - Клубовете. (Така наричащите се субекти обсъждани в темата) Заведения за обществено хранене, които предлагат сред услугите си (измежду тези, които имат право) и някаква музика - жива; умряла; 2 в 1 ... , като организират това по съответния законов ред. - Концертно музикално мероприятие. Услуга, която се организира и предоставя по съответен законов ред. Как, кога и къде - решава отговорник/организаторът на събитието (може да реши и да е в някое заведение за обществено хранене). - 'Картел' (едно нещо с цел - Монопол) Нещо различно от 'Мартел' (марка коняк). Също така - различно и от ОПЕК, и Газпром - поне според мощностите на "рицарите на свободния пазар". Прилагането му като определение при формулиране/описване на изначално незаконни дейности (производство и разпределение на нерегламентирани стоки и услуги) е донякъде условно и образно. - 'Рицар без броня' БГ игрален филм описващ проблемите на едно симпатично БГ пишлеме. - Пишлемета Дечурлига, които за уплътняване на свободното си време се занимават със занимателни (за тях самите) дейности (напр. - игра на лимки/топчета, на уличното платно) и макар, че понякога нарушават закони, разпоредби и регламенти (според примера - Закона за хазарта и Закона за движение по пътищата) никой не ги закача, защото размерът на дейностите им, както и потенциалът за развитие са икономически и социално безобидни!

За съжаление аз не съм запознат с фактическата ситуация и с проблемите - обективни и субективно формулирани. От друга страна явно момчетата не са опитни в тази област и реализирането от тяхна страна на препоръки (особено на такива направени без коректно познаване и съобразяване със ситуацията) би довело, както обикновено до задълбочаване на проблемите. Наистина е добре да се използват услугите на консултант на място. Относно конкретния въпрос (D.I. и прочие): Безспорно и при всякакви ситуации е за предпочитане в конзолата да постъпва балансиран сигнал. А това е лесно решим въпрос, още повече при наличието на изключително щастливото обстоятелство, че едни от малкото продукти на Behringer (което означава - на достъпна за всеки цена), които стават за работа са техните трансформаторни D.I. устройства DI100 и DI4000.

Накратко - озвучителни тела (или група от тела) със широкоспектърни възможности (каквито нормално присъстват при възпроизвеждане на музика) излъчват звукови вълни във всичк посоки (360 градуса), като честотният състав на звука варира в различните зони от тези 360гр. съобразно свойствата на зв. вълни да се разпространяват по нееднакъв начин, според дължината си (от омнидирекционална до векторна насоченост). Т.е. - като се застане зад един широкоспектърен (напр. 50Hz - 14K) излъчвател, който е нормално настроен (линеаризиран), за да си изпълнява функциите според спецификациите и предназначението си, ще се чува звук (макар и с не същите музикални качества) с налягане не по-малко от половината на това, което присъства пред този излъчвател. И то без да се имат предвид, и евентуални отражения!

На мен ми прилича на конструкция с три допълнителни резонаторни структутри (както при Resonator guitars). Вероятно и резонансната честота (честоти) може да се контролира/подбира чрез регулиране на напрежението, на резонаторната повърхност (в случая - повърхности).

Има адаптери за по $300 и повече (Kloppman; Tom Holmes; WB 67-07 ....), но J.Wagner не са между тях!

....."Jul 12 2006, 01:47 AM Post #23 Wayne Charvel Guitar Repair е основан някъде към 1974. Основно ремонтира и модифицира китари, и сглобява инструменти(вкл. и от части доставяни от Schecter) с марка Charvel. Takива например са и първите китари за E.Van Halen. Изпълнява и поръчки от Fender за Custom модификации за техни клиенти(вкл. R.Blackmore). По това време Fender нямат Custom Shop и възлагат специфичните задачи на различни майсторски ателиета. Това,впрочем е широка практика и с други производители не само по това време, но и за немалък период занапред. Grover Jackson се присъединява към компанията,като обикновен китарен майстор и скоро получава шанс да бъде съдружник и името му да се включи във фирменото наименование Charvel/Jackson Guitars, а през 1978 придобива дяла на Charvel и името на марката. Във връзка с проект за инструмент за R.Rhoads, Jackson прави нововъведения неизползвани до този момент в други модели - новата глава,която е всъщност модифициран Explorer направен така, че да се избегнат патентни спорове; Neck Through; Compound Radius. Решава се на тази основа да се развие нова линия инструменти с название Jackson и името на компанията се променя на Jackson/Charvel . Продължават да се изработват и висококачествените, и много популярни Charvel, със Strat контур. През 1986 марките Charvel и Jackson са продадени на Японски производител и нещата полека тръгват надолу. От този период са Японските модели Charvel с конструкция като на старите висококачествени Made in San Dimas и Made in Ontario. Появяват се и бюджетните Charvette. През 90-те правата са придобити от Fender Guitar Company и марките се възраждат. " ....

http://www.youtube.com/watch?v=UFehkQhLSIo http://www.youtube.com/watch?v=_mE6vIemUR4

С решителното съдействие на edgecrusher. Бате Денчо е герой! From U.K. delivers той.

Pedaltable

Colorsound Wah/Fuzz - през 1978г.