L.K.

Все пак кой е Паулър?

Mда, като политехнически музей е.

Отваряш китарата отзад, завърташ потовете в средно положение, включваш китарата в усилвателя, усилваш лекичко, захлупваш китарата със струните надолу върху една възглавница, взимаш една пинцета и почваш да мърдаш и дърпаш жичките една по една като ги хващаш за изолацията. По някое време превключи адаптерите. Все някоя ще изпука.

В Рinterest попаднах на интересни дизайни на усилватели и китари. https://www.pinterest.com/ketchupisaveget/amplifiers/ Регистрацията е формална. Приятно разглеждане!

Гледай да е достатъчно тежък и мек, че като го разгънеш да си легне добре на земята и да не се надига, да издържа настъпване, развиване, навиване. Всякакъв кабел принципно става, ама един ще те дразни най-малко.

Динамиката си има определение и е добре да се съобразяваме с него. Динамика на сигнала е отношението (частното, не разликата) на най-силния неизкривен сигнал към най-слабия, различим от шума. И понеже в звукотехниката тези отношения са много големи числа, а и слухът ги възприема логаритмично, за по-лесно се взима логаритъм от това отношение, та оттам и децибелите. Кое ни прецаква динамиката? На първо място, защото се случва най-често, това е ранното клипване (ограничаване) на сигнала заради усилен гейн. На второ (за мен) място са старите мръсни струни. Тихите тонове се позамазват и за да ги чуем трябва да усилим доста сигнала, от което клипва по-рано. По-натам няма да ги класирам, но ще ги спомена: Посредствени нечувствителни или лошо разположени адаптери. Нойз гейт ефекти, които изрязват шума и с него полезния сигнал. Шумящи кабели и ефекти. Компресори и лимитери в чейна. В микса се налага да се ограничава динамиката. Тонрежисьорът е учил и знае как и къде това се прави. За самостоятелния музикант е по-трудно да напасва динамиката си в какафонията на бандата и затова е да се взима външно компетентно мнение.

Много звучна китара се е получила. Дебелият гриф си казва своето! Браво!

Като оригинална е ужасна.

Попитай таксиджиите в твоя град в кой магазин продава малки качества полир паста. В моя град продават по 50 грама. Оттам си купуваш №3 и №2. №1 няма да ти е нужна. Ако има видими неравности първо мини с шкурка 2000 на трупче.

Видия означава металокерамична сплав с голяма твърдост, използвана за производство на металорежещи инструменти. Онова, за което си говорите, е винт за дърво. Преди време, когато изникна въпросът за болтовете и винтовете на грифа пред мен, избрах да си залепя грифа към китарата. Темата със снимките е някъде из този раздел. Нямам забележки оттогава. Много е важно да се изчака пълното втвърдяване на лепилото.

Има отклонения - случайни, нарочни - и трябва да се съобразяваме с тях. Срещал съм и бектракове с отклонения, ама като са безплатни на кого да се оплачеш? Ако искаш да свириш синхронно със записа се пренастройваш по слух към тона на оригинала и си джамиш докато се напукаш. После минаваш на друго парче, ако трябва пренастройваш и продължаваш. Това е рутинна операция и не трябва да притеснява никого.

Седни на едно пиано/клавир и ще ти стане ясно - терца отгоре, терца отдолу, някъде е малка, другаде голяма. След половин час и ти ще можеш да обясняваш.

Ей така се случва като човек прескача етапи в развитието си на музикант. Провери си сетъпа на китарата с тунер - 0, 3, 5, 7, 10, 12 прагче, на всички струни. Запиши си една гама ми мажор тон по тон в три октави, в четвъртинки, с метроном, Изсвири същото с клавира. Смеси, слушай. Един струнен оркестър с общо 120 струни се настройва на слух за 10 минути. Проверява се за 10 секунди. Ще остана с впечатление, че компютрите ни пречат.

Говорят си два тъпана: -На последната сватба, тъпанджията яде повече бой от мене.

Taзи китара беше от свестните. Ако корпусът и грифът са здрави бива да се възстанови. Бриджът често се разлепяше и е добре да се прегледа.

Новината не е точно нова, но не е обсъждана тук: Daniel Barenboim designs 'radical' new piano - BBC News

Ако не мислиш ти да експериментираш иди на майстор да ти настрои тръс рода.

В юзер менюала какво пише по въпроса?

Срещал съм стари кремонски китари, дето си издържат опъна на металните струни. Срещал съм и изтърбушени съвременни. Няма универсално работещо правило. Ако ще свириш на китара трябва да поддържаш един комплект нови струни. Те са консуматив. Като дамските превръзки, тампоните за махане на грим и чорапогащите.

От наистина чист измервателен сигнал има нужда когато се измерват изкривявания и спектри. Тогава и изискванията към схемата и изпълнението са много завишени. В останалите случаи и телефонът със съответното приложение плюс някакъв буфер ще свърши работа.

Kaкви са му изкривяванията?

Съхранявай инструмента правилно, не го подлагай на големи температурни промени и няма да се разлепи. Можеш да го подпираш както си искаш.

И аз не претендирам да съм слушал всичко от Краля. Ранно парче: По-късно парче: Обърнете внимание на отзвучаването на тоновете, по-точно липсата му, и точно артикулираните паузи. Има и други музиканти, които ги умеят добре паузите.

Давиш ли се? А когато се давиш какво ще викаш? Относно (д)ефекта - овладей манипулирането на тона с пръста на лявата ръка - различен натиск, вибрато, глисандо и ефектът сам ще отшуми. В изработването на късите тонове Сантана и Б.Б.Кинг са добри примери за подражание.