Viara Ivanova

Когато говорим за "поддръжка" на гласа, говорим за поддържане на гласа в топ форма. Консумацията на ядки пречи за поддържане на гласа в топ форма.

Фарингит е заболяване на фаринкса. Ето една картинка: фаринксът е пространството, свързващо носната кухина с началото на трахеята. Демек жив човек без фаринкс няма. За жена ти - ако кашлянето й пречи, по-добре е да спре с ядките. Ако не я бърка - да си яде. Хората понякога предпочитат навика пред здравословното състояние .

Ядките( като всички абразивни храни) не вредят, освен на хората, които имат фаринкс.

Много добре направено помагало, упражненията са съобразени с инструмента/гласа, има и упражнения за няколко гласа вече . Приятни занимания!

niko niko : "Извод: Без бизнес мислене не могат да оцелеят и най-добрите, а също и "инди музикантите" (за Вяра)." С това аз никога не съм спорила, не виждам защо си решил да ми го посочиш специално. Бизнес мисленето обаче е съобразено с това, което се продава, т.е. не е успешно бизнес мислене да тръгнеш с презумпцията, че музикалният продукт е като всеки друг продукт, както ти твърдиш. " тук коментираме СРЕДАТА" Ами именно де. Най-вече съвременната среда ( която за българските артисти и групи НЕ е единствено в границите на България). Не обсъждаме това дето сме чели преди 20 години в Керанг - за време и среда, в които единствената опция е била някакъв бизнесмен да продава музиката ти, третирайки я (в много случаи) като всеки друг продукт. Това нерядко е водело до чудовищно ограбване на артистите, а нали това е идеята - как да продаваме музиката си така, че да печелим (НИЕ) от нея ... Средата се променя много бързо, на началната страница на музикант.орг има едно много хубаво нещо написано: "сверете си часовниците". За това говорим. Предполагам доста от участващите в разговора имат освен музикалната образованост и друго образование, сигурно доста хора са изучавали някаква икономическа специалност. Аз имам икономическо( мениджмънт) и музикално образование. Изучавала съм бизнес модели, маркетинг, манипулация и създаване на пазари... изучавала и музикален мениджмънт. Това, което съм учила съм прилагала в работата си. Не говоря за неща, за които само съм чувала и чела някъде. Редовно посещавам конференции, на които има представители на независими британски лейбъли и на мейджърите, мениджъри на независими и мейджър артисти, хора, които го правят (създават, контролират, променят) този бизнес в момента. Търсенето и предлагането, и зависимостите между тях (при равни други условия!) са нещо съвсем отделно от реалната (музикална) бизнес среда, в която работят независимите артисти. Независимите нямат ресурс, за да продават музикален продукт така, все едно е като всеки друг. Това, че нещо А има цена не значи, че е продукт като всеки друг. Причината, поради която наблягам на независимите артисти и разликите в бизнес подхода при тях е, че сред участниците в разговора не са много тези, които дори са имали преговори с мейджър ... Поправете ме ако греша, но мисля че болшинството от хората, които четат и пишат в тази тема са независими артисти/групи.

Това съвсем не е нужно.

Ок. Прочетох написаното на линка, който си посочил. Или не разбираш зададения от мен по-горе въпрос, или не разбираш написаното от мен в пост №30, или не си разбрал какво са ти обяснили познатите ти, или не разбираш какво четеш в посочения от теб линк. А може и четирите. Дали си малоумен или не - ... Кое от написаното в уикипедия искаш да погледна, защото аз там не виждам нещо, което да се различава от написаното от мен? В линка пише ясно и точно: " Passaggio is a term used in classical singing to describe the pitch ranges in which vocal registration events occur." Превод: Пасаджио е термин, който се използва в класическото пеене, за да опише диапазона от тонове, в които настъпва промяна на вокалния регистър" . Ето какво съм ти написала аз по-горе: "Пасаджиото ( passaggio от италиански, или "преход") е мястото в диапазона, където гласът "видимо"(осезаемо) преминава от една регистрация в друга, имаме смяна на качеството и! смяна на вокалния механизъм." По нататък уикипедия продължава: "The historic Italian school of singing describes a primo passaggio and a secondo passaggio connected through a zona di passaggio in both the male and female voice." Превод: "Останалата в историята Италианска певческа школа описва първо и второ пасаджио, които са свързани чрез зоната на пасаджиото - и в мъжкия, и в женския глас." Да видим аз какво съм ти написала: "Между първо и второ пасаджио старите майстори са описвали т.нар. zona di passaggio, което в днешно време наричаме среден регистър, смесен регистър или т.нар. микс." С кое от написаното от мен и от Уикипедия не си съгласен? Да видим ти какво си написал в репликата си към Евтим: "ларингса се държи удобно малко надолу след което се преминава с така нареченото пасаджо ( това не може да стане. Ще ти кажа защо. Да кажеш, че, примерно един мецосопран преминава от гръден в среден регистър с пасаджо е все едно да кажеш, че преминава ИЗПОЛЗВАЙКИ прехода си, който се намира на Е4 - какво трябва да означава това?? Как точно го използва тя този преход? Нали идеята на самото миксиране е този преход да НЕ личи. ) Продължаваш нататък: "така нареченото пасаджо , което е микс между пълния капацитет на гръдния и части от главовия регистър" (тук описваш по странен начин техника за миксово пеене, но това не е "пасаджио"!)! "Естествено има и арии които са само белтинг (само гръдния глас)" ( ! обърни внимание кое какво е ), "но мога да ви уверя, че дори и баса и баритона използват пасаджо не само тенора" (класификацията на гласа е от значение само дотолкова доколкото в различните гласове пасаджиите са на различни места), "както вече казах има и арии които са само с белтинг."( не!) Бъркаш терминологията - затова ти казвам, че вероятно не си разбрал какво са ти обяснили хората. Пасаджиото е самият преход. Vocal break ако щеш. Някои ползват термина по-широко, като заместител на "пасаджио зона", т.е. частта от диапазона между П1 и П2, но пасаджио НЕ е техника на пеене, не е миксово пеене, което ти намекваш, не е нещо, което "използваш" или " С което преминаваш". Знакът за равенство, който си сложил между белта и гръдния глас. Ти самият доколко си запознат с механизма на звукоизвличането в двата случая? Можеш ли да пееш с белт и гръдно? Правиш ли разлика между двата начина на звукоизвличане? Твърдението ти, че има арии, които са само белтинг. Тези арии с кого си ги учил? Кой диригент/продуцент е искал от теб да ги изпееш с белтинг? Или слушайки ги, определяш звукоизвличането като подобно на белтинг? Не е едно и също - при мъжете е много по-заблуждаващо, отколкото при жените, поради спецификата на гласовете и регистрирането. Ако ти е интересно можеш да изгледаш това видео, Франко говори за пасаджиото, както и за различни техники на работа за преминаване през преходите - аподжио и "покриване", дава и примери с пеене. Мога да ти препоръчам и литература по споменатите въпроси, ако мислиш, че ти е нужно.

Заговор няма - просто не си слушал внимателно и не си разбрал за какво говорят .

Ivanoff, можеш ли да обясниш какво точно имаш предвид с "използват пасаджио" ? Пасаджиото ( passaggio от италиански, или "преход") е мястото в диапазона, където гласът "видимо"(осезаемо) преминава от една регистрация в друга, имаме смяна на качеството и! смяна на вокалния механизъм. Най-общо казано пасаджиото отбелязва краищата на регистрите в гласа - първото е края на "разговорния" ни глас, а второто в края на гласа, който ползваме, когато викаме някого(примерно) . Между първо и второ пасаджио старите майстори са описвали т.нар. zona di passaggio, което в днешно време наричаме среден регистър, смесен регистър или т.нар. микс. Пасаджиото не е техника на пеене, не е и миксов регистър. Не е нещо, което ако искаш/избираш да ползваш или не. Каквото ти е написано в нотния текст, това пееш. Как го пееш зависи от гласа и техниката ти. Къде имаш преход (пасаджио) и кое от това, което трябва да пееш е в частите на гласа, където имаш пасаджио - това е въпрос на характеристики на гласа, не на избор . Избор (доколкото може да го наречем така) има при мъжете, да кажем в това кой от няколкото тона, около които е пасажиото да се ползват - според изискванията на нотния текст, при жените пасажиото е обикновено много по-стеснено, в рамките на 2 полутона. При бас гласовете първото пасаджио е между G3-A3, а второ между C4-D4. При баритоните първо е около Bb3, второ около Eb4. Баритенорите съответно са С4 и F4. Тенорите според тежестта на гласа почват от драматичен: първо - Cдиез4, второ - Fдиез 4, лиричен - първо - D4 и второ - G4, и съответно с по половин тон по-горе за по-високите тенори. Също така белт/белтинг и гръден глас не са взаимозаменими термини. Едното е техника на пеене (традиционно не се ползва в класическото и оперното пеене), другото е сравнително регистриране - като да кажеш нисък/висок глас.

Онлайн помагало. Приятни забавления!

niko niko Как ми се иска, въобще не съм коментирала. Аз работя в този бизнес от едно известно време и затова коментирам, че твоите представи са базирани на нещо различно от работещата реалност. Разбира се, че има хора, които не познават авторското право - във всяка една сфера има хора, които не са запознати с законите, които ги касаят. Но ако си мислиш, че ти си единственият, който е наясно с материята, а хората, обсъждащи тези въпроси тук или въобще в публичното пространство не са наясно, значи си се заблудил. Информация има достатъчно и всеки, който взима насериозно намерението си да прави пари от музика - дали в България или другаде, е повече от ясно, че трябва да бъде запознат. Няма нужда да обобщаваш по такъв начин, още повече с такива плитки презумпции - музиката щяла да бъде "плод на висока образованост, много труд, талант, изискан вкус, интелигентно претеглен звук, перфектно смесване и мастеринг.. и т.н.", а музикантите ще са невежи и необразовани по отношение на авторското право . Наистина е жалко ако в българските музикални училища (не само висши) не се изучава авторско право. Що се отнася до висшите музикални училища, които ме касаят мен - авторско право (все пак говорим за държавата въвела авторското право в света въобще) се изучава повече от един семестър, правят се семинари, има работещи организации - но те в никакъв случай не заместват четенето и ученето на други едни работи . Аз. Аз. Звукът в Строежа и Бар без име (Бс) беше супер, озвучителите бяха на ниво, отзивчиви, адекватни, препоръчвам и определено бих работила отново с тях. По отношение на техническото обезпечение не ни е било нужно да искаме нещо различно от китарен усилвател и централно навсякъде, където свирихме на турнето. Но примерно и пловдивския, и варненския клуб, в които свирихме имаха барабани на сцената... Микрофоните пък въобще не разбирам защо си ги включил - от една страна един вокалист/духач/перкусионист/цигулар ако по принцип ползва микрофон най-вероятно така или иначе предпочита собствения си ... де да знам..., от друга клуб, който да няма 2 микрофона+стойки на кръст( а някои си имат и добър набор от микрофони) ... - ти в кои клубове си свирил в България, та си останал с такива впечатления? И понеже това си го написал като специално обръщение към мен: ти благодаря за вниманието. Музикалният продукт има цена. Така е. Но това не го прави да е като всички други продукти. В сегашната среда независимите музиканти, които печелят от музика са единствено тези, които са наясно , че музикалният продукт не е като другите .

Аз преподавам сравнително от скоро ( 5 години) съвременно (поп) пеене и музикален театър. Най-малката ми ученичка е на 6 и половина (цигуларка, с изключително силен и стабилен глас за възрастта си, самочувствие, талант за изпълнение, финес, чар ... ), най-големият е на 53 (вокалист в кавър банда). Към класификацията на Евтим бих добавила още два вида. Срещам често един вид деца (и не само), които са музикални, имат силни за възрастта си гласове, пеят сравнително вярно, имат специфични тембри, но със солфеж се оправят много трудно. Някои повтарят много по-лесно мелодия, която е изпята от човек от същия пол, отколкото от другия или изсвирена на пиано. Повечето трудно транспонират, трудно пеят гласове в началото, трудно се приспособяват към акомпанимент само от пианото - в сравнение с аранжимента на оригиналната песен, бързат/бавят, когато пеят само с инструментали или без мен. Друга черта е, че общо взето в началото пеят добре само нещо, което са научили "по желание" в свободното си време или са написали сами Обикновено при тях се забелязва "натамъняване" на мелодията - според специфичността на гласа, добавяне на украшения в предпочитаният за слушане стил и трудничко запомнят истинската мелодия там, където има разлики Винаги има емоционална/психическа бариера-някой някога нещо е казал и детето/човекът го е запомнил, от което го е страх да пее високо и толкоз Разбира се, с време и постоянство всичко си идва на място, досега не съм ученици/колеги от този тип, на които да не им е било мечта да станат по-добри певци. По моите наблюдения - най-голям процент от тези, които стигат далече в пеенето и постигат нещо като оригинални изпълнители са е от тия Има и един друг вид, мисля по-рядко срещани - поне аз съм имала 3ма такива, все пианисти, които съм подготвяла за солфежните им изпити - които са добри инструменталисти, но не могат да изпеят нищо. Ама нищо. Ти му свириш до ре ми, то ти пее си бемол си бемол си бемол. Както казват старите български специалисти: липсва певчески глас. И тримата говореха монотонно и имаха (по мои наблюдения) флегматичен темперамент. Доколко са били насилвани от родителите си да учат музика - не съм сигурна, но интересното беше, че знаят, че аз им свиря различни тонове - знаят къде тези тонове се намират на пианото, на петолинието, но като тръгнат да пеят това, което възпроизвеждат е неизползваемо за музикални цели. За това кой вид за какво са годни/подходящи, личният ми опит на певец, и отделно на преподавател показва, че трудът и превъзмогването на много недостатъци в гласа е в основата на успеха на много повече певци, отколкото естественият талант/дадености. Малко са хората, които дори и след дългогодишно обучение по музика се задържат в музиката, и по-често това са хора, които постоянно работят върху това да стават по-добри - във всичко, което е нужно за да си музикант, не само певец. Около мен, с много малко изключения, "естествените" таланти, на които им е бил предричан успех на сцена (въпреки геройският им мързел), не се занимават нито с пеене, нито с музика. Иначе за възрастта - в класическата музика наистина рядко (при жените специално) се почва преди 18 - най-малкото тогава завършва физическият растеж на организма, хормоните имат голямо значение, но също така от значение е и психическото, и емоционалното порастване. Ето още една причина да е крайно ненормално да се издига в култ тази практика на прехласване по деца, които пеели като възрастни ... В поп пеенето едно 50-60% от поп хитовете са постижими за едно средно надарено с певчески глас момиче на възраст 10-11 г. Не мисля, че "изхабяването" на гласа е такъв фактор - поне за съвременното пеене при децата. Гласът заяква с пеенето, т.е. колкото повече пеем (правилно), толкова по-добре почваме да си боравим с гласа. По-често проблемите, поне при моите ученици, са свързани с това, че масово съвременната музика се продуцира с предпочитание към дъхави вокали и ритмическо (според акцента/диалекта и глотално) пеене, което при децата без подготовка се транслира като навици вследствие на имитацията. Така те, търсейки начина, по който се постига този звук, почват да пеят неестествено, със стиснато чене, директно избиват на фалцет всичко, което им се стори високо ... някакви такива тъпотии . Тогава и въздушната струя се накъсва доста грозно, особено при думи започващи с "л", "к" ... и се удължава работата, защото трябва време за отучване. Особено ако езикът/диалектът е глотален, става много трудно (а ако се занимават само за минаване на времето - няма и да стане никога). За възрастта - Боби Макферин беше споделил, че макар да е дете на оперни певци никога не е пял преди на 27 да реши да се занимава с пеене. Не че наличието на изключения в един или друг случай трябва да ни служи за извинение, или пък да си мислим, че след като очевидно даровити хора са го направили, ние с по-скромните таланти също сме способни на това .

За тези, които се интересуват от класическа теория и биха искали да научат нещо (повече) за композиционните похвати, използвани в класическата и романтичната епоха в европейската арт музика : Write like Mozart. Успех!

Човекът, от когото Брет Манинг всъщност се е учил (Сет Ригс) и чийто метод е сериозно залегнал в неговата работа, отделя доста сериозно внимание на премахването на напрежението в точно тези мускули, преди да се пристъпи към друга работа. Упражнението, показано във видеото на Роджър Бърнли е същото като тези, ползвани от БМ по въпроса, и въведени преди това от СР, също така изследвани от Джо Естил и Катрин Садолин( и свързани с въпросното соб качество на вокала, за което говори Иванофф) . Специално в метода на Естил звуците се разделят в различни "животински" групи, има кученца, овчици, гларуси )) Идеята е да се ползва гласа свободно, като инструмент/цветна палитра, певците за музикален театър основно се обучават по този метод. "Надарен откъм вокална техника" може би се използва като нещо, отнасящо се към хора, които никога не са изучавали вокална техника или ? .

Браво! Много добре си се научил! Пусни нещо с високите тонове дето са ти трудни, за да говорим конкретно. Вяра

Мхм ... Дали разбрах какво си написала? Значи "Никой нищо конктретно не казва по темата в крайна сметка" в първия ти пост да се чете : Така де, нямам с какво да допринеса към темата, но за да се включа ще заявя, че нищо от написаното в темата не е конкретно по темата, макар че всъщност трябваше да напиша, че "има си неща, с които не съм съгласна имах пред вид".

Никой нищо конктретно ... ихаа Добре дошла във форума първо. Поемането на голям обем въздух - не е нужно, ние винаги поемаме достатъчно въздух. задържането чрез свиване на диафрагма - диафрагмата не е мускул, който може съзнателно да бъде управляван, виж мускулните групи, отговорни за въпросната дейност - може да се управляват изпускането на въздуха постепенно - единственото важно от посочените. По естеството си работата с резонаторите (като част от техниката на пеене) е въпрос на визуализация. Гръдният кош е пълен с тъкан - не е резонатор, което не пречи да визуализираме "гръден" звук, носната и устната са , челната е също визуализация, съответно миксирането на двете визуализации, също е визуализация . Което не пречи да имаме кинестични усещания. Затова пък мускулните групи, които са от значение, за да няма "спиране" на въздушната струя са съвсем реални и, съответно, придобиването на контрол върху тях - е от значение. Както е от значение тренирането на слуха и артикулацията. за което ние не го мислим освен , че се чувства едно трептене в нас - усещането на трептене е вследствие на осъзнаване на певческия процес, комбинация от правилното резониране на съответния тон + трениран слух, и разбира се тренирани кинестични усещания по отношение на преминаващата енергия/струя. Колкото повече практика, толкова по сме "настроени" към най-подходящата постановка за всеки тон. Когато сме настроени, за дишането не се мисли. Издишайте контролирано и пейте! Приятни занимания!

Може би не трябва да го казвам, но ми дват на ум две думи като го гледам и слушам: Бас порно . Па и пее, а ? Браво на момчето!

Ясно. Успех със зехтина и настройването. Стъпвай вимателно във форума.

Интересен разговор с Джон Мейър - китарист, певец, автор на песни и носител на награди "Грами".

Здравей, Мони. Добре дошъл във форума. Според теб кое точно не ти се получава, кое мислиш че може да бъде и по-добре примерно? Поздрави, Вяра

Здравей, nikoniko. "В бизнес среда, в която се оцелява с кавъри, едва ли ще може да се продава авторска музика. Поради простата причина, че 5 музиканта веднага могат да се заменят с 1 диджей. " Ключовите думи в изказването са "едва ли". Пробвай и тогава ще знаеш със сигурност. Моделите на реалността и идеята за "бизнес средата" са за икономисти, маркетолози и прочее кибици. Музикантите са от страната, където са реалността, свирнята и работата. Просто реши ти от кои си и няма да имаш грам тревоги . В бизнес средата всеки сам решава дали ще философства за това кое е възможно в бизнеса, или ще пробва и, съответно - ще оцелява, мизерства или ще успява. Условията не са никога еднакви за всички играчи. Всяко от тия неща може да се прави и с кавъри, и с авторска музика, с пускане на музика и с диджейство. Това, което прави някои играчи успешни е поемането на риск, от който други се страхуват - във всеки бизнес е така. Успелите, в каквото и да е, никога не тръгват с мисълта колко от целите им са неизпълними и невъзможни, колко ще се лишават, и ще са онеправдани, правят го от лична необходимост - въпреки очевидните трудности, страхове и прочее. Преценяват силни/слаби страни и се подготвят за постигане на победа. Същото е и в музиката - ако целта на един музикант е да прави пари на първо място, а не музика - значи е в грешния бизнес. Неуспехът му започва именно от там и не се определя нито от средството (кавъри, авторска музика или диджейство), нито от средата (заведения, медии, потребители, култура). Има много по-ниско рискови начинания, с много по-ниски бариери на влизане в бизнеса, с нулеви инвестиции, за които може да си музикант, може и да не си, но ще имаш сигурен доход и успешна кариера. Примерно, вземи един хигиенист: 8 часа търкане, миене, бърсане, бъркане на химикали, лаф, кафенце, цигарка, буден или заспал, трезвен или пиян, болен или здрав, знае си човека отпуската, болничните, пенсията, в края на месеца си получава заплатата. Чиста работа - риск нулев, бариери към бизнеса : 0, инвестиции/ценз/обучение/отговорност: минимални. Хеле пък хигиенист на държавна работа - това е перфектно за всички "музиканти" дето си търсят извинения и обвиняват средата, публиката, клубовете, медиите за неуспеха си ... Прочее, това не са музиканти, това са хора, които искат другите да ги мислят за музиканти, да ги уважават и да им плащат за работа на хобист(минимално лично вложение- трудово, финансово, времево, духовно, емоционално, творческо и прочее) така както се плаща за професионализъм. Е да де ама айде да погледнем реално на нещата. Не са много разпространени любителите хирурзи или пилоти, примерно, които когато/ако имат свободно време правят някоя операция или някой полет - на трезво или пияно, къде се получи, къде не... "импровизират", понеже са уакенуоу ... И които, на всичкото отгоре, се обиждат, че не ги уважават и обезпечават като професионалистите в тази област, нали? Супер е хората да се интересуват от музика, да я изучават и практикуват в свободното си време - когато и както искат. Две мнения няма. Но! За да обвиняваш средата/ситуацията, че не постигаш успех като музикант, или да искаш някой (клубове/публика/продуценти/медии) да те третира и уважава като музикант ( или хирург, пилот и т.н.) трябва на първо място да са вложил нужното от себе си. Ако ти намираш за по-важно (поради каквато и да е причина) да се занимаваш основно с нещо друго освен музика, а музиката да е за свободното време - виновният за неуспеха ти като музикант си самият ти. Та обратно на връзката авторска музика/кавъри/ пускане и диджейство в бизнес средата. Нито добрата авторска музика сама по себе си, нито добрата кавър банда са взаимозаменяеми с добър диджей. Ако някъде някога се случва 1 диджей да бъде предпочетен пред банда от 5 човека и обяснението е противопоставянето авторска/кавъри значи или диджеят прави страхотна собствена музика, или авторската музика на бандата е зле. Когато говорим за пускач на музика и група е просто въпрос на бюджет/клиентела, и няма нищо общо с авторството на музиката. Продаването на авторска музика в бизнес среда, в която някои оцеляват (а други успяват/се провалят) с кавъри е напълно възможно и се извършва. Какво е количеството на продажбите е друг въпрос, но то нито е застрашено от подпазара на кавърите, нито определя успешността на музиката, дори в мейнстрийма - особено в българския мейнстрийм Максимата "успешната стока е продаваната" е остаряла и неадектватна на музикалната среда към момента - какво говорим пък за България. Да вземем примерно успешните български групи/изпълнители за 2013та - от една страна имаме тези, чиято музика е известна на масата хора, имаме тези, чиито физиономии/имена се разпознават, и, ако щеш тези, чиято музика се слуша от специфична публика/колеги музиканти, уважавани са, но не са известни на масата. Според теб колко от тях продават повече от 100 албума/сингъла онлайн месечно или повече от 50 на всеки концерт? Колко пъти годишно правят турнета по зали, а не клубове? И! Каква е финансовата равносметка от годишните продажби и турнета? Съпоставима ли е с броя участия в телевизионни предавания, излъчвания по радиа, награди, блогове/"е-вестници"/ няколко стотин хиляди гледания във вбокс/ лайка във ФБ, споделяния и коментари в саундклауд? nikoniko"Музикалният продукт е продукт като всички други " Грешиш. Това, с което работят музикалният и развлекателният бизнес не са продукти като всички други. Взаимоотношенията между един продавач на изтривалки и клиент, желаещ да си купи нещо, в което да си изтрие краката (без значение изтривалка или не) нямат нищо общо с взаимоотношенията между един клуб за развлечения и желаещите да творят или да представят продукта си в него. Музикалното творчество, музикалните услуги и музикалните продукти имат различни пазари. Музиката в бизнеса от известно време насам (като цяло, но особено авторската и особено за независимите артисти) е в съвсем друга категория, тя е допълнение, на това, което в действителност се търгува и продаваното, при всички успяващи, е не по-важно от подаряваното/предизвиканото/споделеното/търсеното. Което не ме прави поддръжник на безплатното ползване на адекватни музикални услуги, нито имам нещо против отстояването на определена цена на предлагания музикален продукт. Заплащането за извършване на музикална услуга е едно. Ти ми вършиш работа - такава, каквато на мен ми е нужна (предлагаш ми нещо, в което да си изтрия краката) - аз ти плащам за това. Продаването на музикален продукт е друга дейност. Ти ми предлагаш продукт, направен по твой си стандарт, удовлетворяващ твои потребности, вършещ строго определена работа, представящ теб (не мен). Аз преценявам дали твоят продукт, такъв, какъвто е, и твоят бранд ще седят добре на моята витрина, обмислям доколко ще ми свърши работа, как се съотнася с мисията на компанията ми и, ако го предлагам на клиенти - на каква цена моята клиентела ще се поинтересува да го пробва/ползва/купи като същевременно затвърди предпочитанието си към моя бранд . Ако и ти, и аз сме навити - излагаш продукта си - и каквото сабя покаже. Ако клиентелата покаже интерес аз ще поискам допълнително от твоя продукт. Ако имаш претенции и предложения - обсъждаме. Ако аз искам нещо, в което да си изтрия краката, а ти ми предлагаш пасатор за картофи ... няма как да стане. Ако ти ми предлагаш, да кажем, тениски( или 2 часа авторска музика) , ама не си съгласен да си избърша краката с тях, въпреки че ще ми свършат идеална работа( или да свириш две свои песни "на ушенце" поздрав за еди кой си, после да се намалиш/спреш докато дойдат клиенти, после да идеш до другата маса, съответно да изпееш "хепи бърдей" с 50лв. лепнати на челото, докато някой си боцка пържолката) ... - как да ти обещая заплащане, само защото ти ще дойдеш с твоите тениски (авторска музика), като ти не желаеш/ не можеш да свършиш работата, която ми е нужна на мен? Ще трябва да търсиш друго място, където характеристиките на продукта ти и работата за вършене ще намерят пресечна точка. Не може да се изисква/очаква еднакво третиране на авторската и кавър/сватбарска/и др. видове банкетна музика - вършат различна работа и са различен бизнес. Авторската може да претендира да е и творчество, и продукт, и услуга, едва когато е способна да създава търсене, стойност, предпочитание, лоялност, когато удовлетворява потребности, които трудно се удовлетворяват от друго или пък може спокойно да замести трето без да предизвика недоволство . Което не значи, че ако е само творчество ти нямаш право да поставяш цена на музиката си, но е несериозно да очакваш да ти се плаща като за музиката, която върши повече работа и е нужна на повече хора или да се ядосваш, че някой друг е преценил, че ще свири без пари.

Разбирам какво имаш предвид, но нали няма съмнение, че нито Били, нито други професионални музиканти - в България или извън, са били такива, когато са започвали Причината да е по-трудно изпълнимо отколкото другия вариант, според мен, се крие във великата помитаща сила, наречена мързел, отколкото в ситуацията/липсата на време/географско положение/вида работа и т.н. Надявам се, че ще има хора във форума, които да намерят нещо в това видео, което да ги активизира да подобрят себе си, самоуважението си - като музиканти и като хора. Всяко пътуване започва с първа крачка и няма по-добро време от с е г а един човек да започне пътуването към по-добрата версия на себе си .