Лими

И на мен звукът на пластмасата ми е най-приятен за акустика и аз ползвам Дънлоп Биг Стъби 3мм. Но вече имам идея за идеалното ми перо. То ще има тежко метално ядро, може и от олово или камък, обвито в пластмаса.

И аз си купих абаносови пера 3мм за акустичната ми китара, но за съжаление не стават за твърди и дебели акустични струни. Леки са, нямат мощност и струните бързо ги "изяждат". Трябва ми "мощно" плътно и тежко перо.

Аз се пренасочвам и към каменни перца вече, та някой от София да има за продан, но да мога да го пробвам преди това. Иначе свиря само с дебели 3мм, за солови линии и тънки до 1мм за по-мек акустичен ритъм.

Написаното не е глупост, а даже е и полезно, но опитите за създаване на "уникални" песни трябва да продължават цял живот.

Акордите ли не са ти ясни или...? Докъде си стигнал с ваденето, пусни някакъв твой запис до където си стигнал?

Приятно свириш и в двата опита, но първия ми е по-интересен! Но защо така рязко прекъсват след втората минута?

Аз като изляза да свиря по улиците "на шапка" никога не считам, че минувачите(или кмета) са ми длъжни въобще нещо да ми плащат, та камо ли твърд хонорар на песен. Даже съм длъжен да си платя разрешително. Просто се стремя да се представям все по-добре и все по-добре за да изкарам някой лев повече, а и да се "преборя" с конкуренцията от просяци или други добри музиканти. А за това е нужна доста домашна подготовка - нови и нови модерни парчета, все по-добре направени и изпълнени, разгрявка и релакс преди излизане, добре настроена китара с добри струни, добра визия и излъчване, благодарна усмивка към всеки, който ме е погледнал с интерес и куп други тънкости на професията. Повечето от тези неща според мен би трябвало да важат и за клубният бизнес. Ако групата е много добра, то клубът сигурно ще я покани и на твърд, дори тлъст хонорар! Та аз или групата ми дори не съм длъжен да бъда музикант по професия, риска да съм музикант си е за моя сметка. Който търси сигурност да си намери скучна професия, да се ожени изгодно, да си купи кола, вила и домати.

Отчаянието идва, когато резултатите не отговарят на очакванията ни и когато музиката се превърне в бизнес или просто в обикновена професия за изхранване. Но ако се стремим към непрекъснато усъвършенстване, а не просто да научим поредното ново парче, ще си запазим радостта от свиренето, пеенето и то без разочарование. Тогава и "свиренето за жълти стотинки" из клубовете, а в моя случай почти само из улиците, би носило удовлетворение. Ако чувствате, че музиката е вашта най-голяма радост, не се отказвайте от нея, заради социално-битови причини. Ако тъпчете на едно място просто си починете 1, 2 или 3 години, но не си губете енергията в други професионални области, а пак свирете, тази инвестиция гарантирано се връща щедро – поне усещането да си радостен е! Жената може да ти изневери, шефа да те уволни, децата ти да не те уважават, приятели да те изоставят, но музиката винаги ще те радва! Това открих като истина за себе си, но тя може и да не важи за друг.

В крайна сметка как да различим модерния от немодерния джаз, че се обърках? Някакви параметри за ориентир или по интуиция? Ако ме напуши смях или ми се допика докато слушам неизвестен за мен джаз, да считам ли, че съм попаднал на модерен джаз?

Любопитен съм що за струни са това John Pearse Folk series - fingerpicking strings. Някой да ги е пробвал или поне виждал отблизо? Жила от стомана(1-ва), от връв(2 и 3-та) и от найлон(4, 5 и 6) E 1st Nylon Flat Wound on Steel Core .016 6.4кг B 2nd Nylon Flat Wound on Rope Core .024 6.6кг G 3rd Nylon Flat Wound on Rope Core .025 6.4кг D 4th Round Wound on Nylon Core .030 6.7кг A 5th Round Wound on Nylon Core .035 6.5кг E 6th Round Wound on Nylon Core .043 6.1кг

Важното е да има самовнушение за повече гордост и вдъхновение. Иначе аз и при свободните струни не намирам никаква разлика в звука, а само механически по-голяма издръжливост в сравнение с евтината пластмаса, която се изронва постепенно.

На акустичната ми китара има нът от телешка кост за 40лв и вече почти три години не забелязвам никаква разлика в звука когато го заменям с евтин нът от пластмаса за 2-3 лв.

Точно в десетката. Чудесен отговор. Често съм под натиска на колеги от групите, в които съм свирил, да правя популярни парчета, защото били по-слушаеми и "печеливши". Но аз твърдо съм на мнение, че има много красиви и незабелязани бисерчета извън мейнстрийма и се стремя да ги откривам и изпълнявам, защото не са омръзнали на широката публика.

Напълно те разбирам, защото преминах през подобен период на музикална преумора след което петнайсе години спрях въобще и да свиря и да слушам музика, а даже бях сигурен, че вече няма да се занимавам с нея. Опитвах в други поприща, но банкрутирах напълно. Преди няколко години някак си пак се залюбих с китарата си и сега на стари години така съм се запалил от страст, както някога, когато започвах да свиря в юношеството ми. И така музиката пак ме спаси от досадно скучният и улегнал уж сигурен живот. Сега обаче знам как да си поддържам ентусиазма без да се хабя като преди и се надявам вече да не се отказвам от музика. Просто и на теб ти трябва няколко години почивка с други интересни занимания и преосмисляне на живота!

Пробвал съм ги многократно, да много съм доволен и си струват парите, но те са за акустична уестерн китара, а не за класическа, каквато е темата. Да, с тях се свири удобно и с пръсти, защото не "изяждат" ноктите, но не и класика.

^ Твоите примерни въпроси са си направо за нова интересна тема и ако желаеш да направиш такава ще участвам с идеи, а предполагам, че и много колеги ще се включат с уникални предложения.

Евала, много ме изкефи с влашкото, щото от известно време и аз се запалих по такива неща, като това Трансилванско, циганско. Много разнообразна и интересна хармония имат. Ще взема да го науча и твойто влашко тази година!

На мен ми писна от гореизброените стилове и се пристрастих към всякакъв фолклор от Аляска до Австралия. Сега съм на Трансилвански, цигански сватбен танц

Аз чувам носово пеене, като моето пеене! Не знам дали е модерно, но и аз се боря да го премахна! Без учител май няма да минем и двамата! Арлина е заглавие на мойта любима песен от Нова Генерация.

Бих си купил удобна и относително надеждна китара без оглед на марка, производител и цена, та дори и за няколко стотин лева. Харесвал съм си такива и за по 150, 250лв. Важното е да свиря на нея с мерак!

Понеже в заглавието пише, че се търси ръченица ето прегледай , която свиря в бавно темпо с метроном и се опитай да я извадиш по слух, като и добавиш още орнаменти и да избегнеш досадното "та-та-та" на края на фразите.Основните акорди са:- Е, А, F#, но тук-там има и други, като Dm, например. Ако пък ти се досвири трансилванско виж това Успех!

Още по-добре би било и ако се направи фолк караоке!

За да научиш по-лесно и трайно тоновете по грифа ги изговаряй, а най-добре ипявай, докато свириш гамите.

Пак

Минаха вече 6 часа, какво е състоянието на китарата или краката, че след малко предстои да "разхождам" моята кухарка за 30мин отиване и след това 30 мин. връщане в тоя студ?