Лими

Jimmy Bryant 1925 – 1980г Дали е бил известен или "прикрит" приживе няма значение, защото вече е позабравен. Наричали са го най-бързата китара в страната. Бил е повлиян от Джанго Райнхардт. Направил е много записи с pedal steel guitarist Speedy West. Jimmy was quite an innovative electric guitarist and has influenced many guitarists such as Albert Lee, Danny Gatton and numerous others. - 1953г

До тук в темата преобладават примери за виртуозни и ефектни китаристи, но според мен в повечето от тях няма нищо иновативно. Предлагам пример за иновативен африкански китарист от Бенин, все още в сянка според мен и то в сянката на Herbie Hancock. Обърнете внимание на необичайната настройка и хартийката, като сурдинка, която превръща китарата в перкусионен инструмент. Lionel Loueke http://www.youtube.com/watch?v=mT4Qfx00zxA&feature=relmfu

Един уважаващ себе си човек и музикант свири точно така - Паганини на 21-ви век!

Внимавай, че на някои бройки прагчетата им не са добре шлайфани по ръбовете и леко стърчат извън грифа, като драскат по дланта. Пробвай с бързо движение ногоре-надолу по грифа за да усетиш дали има подобен проблем при някоя от китарите. Това може да се оправи от лютиер, но няма смисъл от допълнителни усложнения.

Станчев има уникална техника на свирене без перце, доколкото видях. А тази китара Орфей вади неземен звук. Ето още едно доказателство, че почти всичко си зависи от музиканта и по-малко от аксесоарите му. Този китарист е за темата Китаристи под прикритие или уникални китаристи, които са извън светлината на прожектора, въпреки еднообразното свирене.

http://www.youtube.com/watch?v=MYK_PF9WTRE&feature=related

Майсторско свирене и хубав звук, но за пореден път се убеждавам, че с бекинг трак на живо не трябва да се свири. Липсва "живец", сякаш се разсвирвате на репетиция. Ама у нас не е лесно да организираш живи музиканти да репетират залудо за малко пари и малко удоволствие.

Въпроса не е безсмислен, защото умението да въртиш перото между пръстите има полезно приложение, когато трябва бързо да сменяш от пръстово свирене към перо, като в този случай , вижте от 4:16 нататък как перото е скрито между пръстите докато свири само с пръсти и в един момент много бързо го изважда и започва да свири само него.И тук също на концерт

Още по темата

Струва ми се, че и Пат Метени го държи с три пръста. Разгледай внимателно видеото http://www.youtube.com/watch?v=tSONbye6n98 Аз не мога с три, а само с два пръста

Приятно съм изненадан. С Митко бяхме приятели приживе и записахме два албума на Нова Генерация в тогавашното ми студио. Често пея няколко негови песни навсякъде и най-вече сред младото поколение, родено след неговата смърт.

Майсторски направено студийно изпълнение. С по-голямо удоволствие бих го чул на живо.

И на мен звукът на пластмасата ми е най-приятен за акустика и аз ползвам Дънлоп Биг Стъби 3мм. Но вече имам идея за идеалното ми перо. То ще има тежко метално ядро, може и от олово или камък, обвито в пластмаса.

И аз си купих абаносови пера 3мм за акустичната ми китара, но за съжаление не стават за твърди и дебели акустични струни. Леки са, нямат мощност и струните бързо ги "изяждат". Трябва ми "мощно" плътно и тежко перо.

Аз се пренасочвам и към каменни перца вече, та някой от София да има за продан, но да мога да го пробвам преди това. Иначе свиря само с дебели 3мм, за солови линии и тънки до 1мм за по-мек акустичен ритъм.

Написаното не е глупост, а даже е и полезно, но опитите за създаване на "уникални" песни трябва да продължават цял живот.

Акордите ли не са ти ясни или...? Докъде си стигнал с ваденето, пусни някакъв твой запис до където си стигнал?

Приятно свириш и в двата опита, но първия ми е по-интересен! Но защо така рязко прекъсват след втората минута?

Аз като изляза да свиря по улиците "на шапка" никога не считам, че минувачите(или кмета) са ми длъжни въобще нещо да ми плащат, та камо ли твърд хонорар на песен. Даже съм длъжен да си платя разрешително. Просто се стремя да се представям все по-добре и все по-добре за да изкарам някой лев повече, а и да се "преборя" с конкуренцията от просяци или други добри музиканти. А за това е нужна доста домашна подготовка - нови и нови модерни парчета, все по-добре направени и изпълнени, разгрявка и релакс преди излизане, добре настроена китара с добри струни, добра визия и излъчване, благодарна усмивка към всеки, който ме е погледнал с интерес и куп други тънкости на професията. Повечето от тези неща според мен би трябвало да важат и за клубният бизнес. Ако групата е много добра, то клубът сигурно ще я покани и на твърд, дори тлъст хонорар! Та аз или групата ми дори не съм длъжен да бъда музикант по професия, риска да съм музикант си е за моя сметка. Който търси сигурност да си намери скучна професия, да се ожени изгодно, да си купи кола, вила и домати.

Отчаянието идва, когато резултатите не отговарят на очакванията ни и когато музиката се превърне в бизнес или просто в обикновена професия за изхранване. Но ако се стремим към непрекъснато усъвършенстване, а не просто да научим поредното ново парче, ще си запазим радостта от свиренето, пеенето и то без разочарование. Тогава и "свиренето за жълти стотинки" из клубовете, а в моя случай почти само из улиците, би носило удовлетворение. Ако чувствате, че музиката е вашта най-голяма радост, не се отказвайте от нея, заради социално-битови причини. Ако тъпчете на едно място просто си починете 1, 2 или 3 години, но не си губете енергията в други професионални области, а пак свирете, тази инвестиция гарантирано се връща щедро – поне усещането да си радостен е! Жената може да ти изневери, шефа да те уволни, децата ти да не те уважават, приятели да те изоставят, но музиката винаги ще те радва! Това открих като истина за себе си, но тя може и да не важи за друг.

В крайна сметка как да различим модерния от немодерния джаз, че се обърках? Някакви параметри за ориентир или по интуиция? Ако ме напуши смях или ми се допика докато слушам неизвестен за мен джаз, да считам ли, че съм попаднал на модерен джаз?

Любопитен съм що за струни са това John Pearse Folk series - fingerpicking strings. Някой да ги е пробвал или поне виждал отблизо? Жила от стомана(1-ва), от връв(2 и 3-та) и от найлон(4, 5 и 6) E 1st Nylon Flat Wound on Steel Core .016 6.4кг B 2nd Nylon Flat Wound on Rope Core .024 6.6кг G 3rd Nylon Flat Wound on Rope Core .025 6.4кг D 4th Round Wound on Nylon Core .030 6.7кг A 5th Round Wound on Nylon Core .035 6.5кг E 6th Round Wound on Nylon Core .043 6.1кг

Важното е да има самовнушение за повече гордост и вдъхновение. Иначе аз и при свободните струни не намирам никаква разлика в звука, а само механически по-голяма издръжливост в сравнение с евтината пластмаса, която се изронва постепенно.

На акустичната ми китара има нът от телешка кост за 40лв и вече почти три години не забелязвам никаква разлика в звука когато го заменям с евтин нът от пластмаса за 2-3 лв.

Точно в десетката. Чудесен отговор. Често съм под натиска на колеги от групите, в които съм свирил, да правя популярни парчета, защото били по-слушаеми и "печеливши". Но аз твърдо съм на мнение, че има много красиви и незабелязани бисерчета извън мейнстрийма и се стремя да ги откривам и изпълнявам, защото не са омръзнали на широката публика.