Mairomaster

Еми то тогава въпроса още повече се обезмисля, музикални плеъри с плейлист опция дал господ... Ама нека се уточни автора, какъв по точно му е проблема.

Евала, тъкмо скоро се чудех от къде да си намеря някоя свястна книга по математика, ориентирана към специалността

Направих тест при извадена лампа, с другите лампи по местата си. Дава 26mV и не се мени с времето, което е доста по-малко от няколкото волта при включена лампа и явно значи, че проблема е в лампата... Освен това, анодното на EABC80 е 68V, доста близко до посоченото в схемата 65V и също стои константно. Явно като сменя лампата, проблемите ще се оправят. Благодаря ти за помощта и за линковете, задължително ще ги разгледам

Да, сега от към звук е по-добре. Също сега като се заслушах, малко насечено свириш пауър акордите. Едно такова все едно остават паузички между тях. Можеш да се опиташ по слято да ги правиш такова, колкото се може по залепени един след друг да вървят.

Е как бе, има си ръчка корта, нещо не можах да те разбера. А иначе какво не те кефи в него, че искаш друга китара. Или просто искаш допълнителна китара?

А не става? Аз едно време от спестяване от закуски си сглобих колело за 2 бона. Ама желание и воля се иска...

Доста се позамислих като цяло и какво измислих, какво не, започвам писанията. Е те това ти е основна грешка! Интернет не е мястото за придобиване на сериозни знания. Не, че няма и академични места, но те не са във форумите! Още една причина да се насочиш към четене на истински, важни книги. От сериозни автори, а не самодейци. Специално за лампови усилватели, в тукашната библиотека нямаше книги. Иначе четох колкото имаше в една книга от семейната библиотека, въпреки че не беше много информацията, но бяха представени основите. От другаде не съм търсил, в интернет доста по-лесно се търси информация мисля. Освен това разчитам колкото мога на по-сериозно сайтове, все пак и книги има доста написани лошо, както и има доста лоша информация в нета, но има и добри такива. Ето човек ако се води по постове като твоите примерно, съмнявам се че ще сбърка. Понякога в интернет може да се намери доста добра и синтезирана информация, а добрите книги повечето са обемни, а човек невинаги има толкова време да се занимава с едно конкретно нещо. Иначе и аз предпочитам ако съм захванал нещо по-сериозно и имам добра книга на разположение, да карам с книгата. А прехвърлящия кондензатор в решетка първа на EL84 над 20 uF ли е? Да не е 22 nF? (C129) За него не си казал, не съм го измерил. Сега го измерих – 27nF, извън границите на грешката (по спецификации) на мултицета е, също е извън границите на грешката на самия кондензатор, не знам защо е така. За всеки случай му измерих и съпротивлението. Голямото отчетено съпротивление може да не е гаранция за липса на ликаж, но липсата на такова подсказва за наличието на такъв. Та мултицета отчете >20МО. Може и с амперметър, но се прави с Волтметър. Няма да дам правилния метод, но можеш да мернеш правото напрежение на решетка първа. Спрямо маса!, не спрямо катод. Само че с VTVM, Ri>= 10Mohm! Ако има и най-малко положително напрежение, кондензаторът е за смяна. За съжаление нямам VTVM, разполагам само с мултицет, който по спецификации в режим волтметър има Ri=10Mоhm при всички обвхати. Не знам колко може да се вярва на спецификациите, но с това разполагам де... Та конкретното напрежение спрямо маса съм го измерил и показал още в първия си пост, днес го измерих наново при леко по-други условия, описани по-долу. EL84 след сериозно време на работа си променя параметрите и си увеличва катодния ток, главно след ликаж на входния кондензатор. Ако катодният резистор (R140=160ohms) е потъмнял/почернял , това е доказателство за наложителна смяна на C129, EL84, R140. Да, освен че R140 е потъмнял, обелила се е и обвивката му. Това, заедно с повишения катоден ток и отчетеното положително напрежение на решетката, ме накара да се замисля че може би си прав за входния кондензатор. Друг момент на който трябва да се обърне внимание, е дали стъклото на лампата е амалгамирано откъм отворите в анода. Макар, че и така може да работи, подобно амалгамиране говори за дълга работа в претоварен режим и е препоръчителна подмяната на лампата с нова. Подобно амалгамиране липсва, а и като цяло лампата изглежда доста добре, ще може да се ползва явно за сега, стига да се оправят другите проблеми де... А какво свърших днес. След като по всичко личеше, че входният кондензатор на крайната лампа има ликаж и схемата неможе да се ползва в това си положение, направо го махнах. И тъй като той влиза в работа само при наличието на сигнал, а на празен ход просто служи като бариера за анодното напрежение на EABC80, реших да направя същите тестове на празен ход като предишните, за да видя дали е само в него проблема и дали ще заработи добре схемата. И евентуално ако при новите тестове всичко изглеждаше добре, щях само да сменя дадения кондензатор и да бъда доста щастлив... Та ето новите измервания: Какво прави впечатление от тях. Първата решетка на EL84 пак получава от някъде положително напрежение, но при липсата на входния кондензатор, не виждам от къде може да става това. Може да не е голямо като в първия случай, но е съществено де. Анодното напрежение е доста по-стабилно, въпреки че отново е по-ниско от посоченото на схемата. Катодното напрежение отново се мени доста, което подсказва за вариациите в катодния ток – максимален достигнат 61mA, което пак не е много хубаво мисля. Що се отнася до EABC80, решетката и отново е добре мисля, но анодното и напрежение от началото започва от приблизително същата висока стойност, но в последствие пада още по-бързо и от първите измервания. Та работата стана малко – от трън та на глог. Явно само смяната на C129 няма да е достатъчна. Аз продължавам да мисля по въпроса и очаквам вашите включвания. Благодаря на хората, които до момента се опитаха да помогнат.

Ееех как ме удариха спомени от миналогодишното сони Иначе подкрепям коментара на колегата.

Нагласено е това. Аз мога да добавя:

Мощността на усилвателите нищо общо няма с качеството на звука. Тя има роля главно, ако примерно слушаш много динамичен микс с големи пикове, да има запас от мощност, така че да не изкривява на пиковете, но общо взето всички монитори които разглеждаш имат значителен запас от мощност за nearfield слушане при нормални нива. А то и не е само до мощност де, зависи и каква чувствителност имат говорителите и някои други чисто технически характеристики, някои от които даже не ги дават по спецификациите. Та на тях по-добре не им обръщай много внимание, по скоро гледай освен честотната характеристика и повечко мнения на различни хора, тестове различни се намират в нета и т.н. По акустичните панели не разбирам толкова (не че по другото пък разбирам де ), но ватата си е класически материал за изработката на бас трапове и е доказано ефективен. Тези дунапренени трапове не съм сигурен точно защо се използват, не съм ги срещал особено и се съмнявам да са така ефективни, като класическите от вата.

Да, вярно е че не съм специалист, дори не претендирам за средни знания по темата. От някакво време насам обаче се интересувам и се мъча да се ограмотя, доста нещо прочетох във форума, а и по доста други сайтове, форуми и т.н. Освен това в гимназията съм се занимавал сериозно с физика и съм посъбрал някакви знания в раздел електричество. Предстои ми съвсем скоро да продължа образованието си със специалност electronic engineering и смея да твърдя, че ми е доста интересна темата и се интересувам по нея и имам желание да се занимавам с подобни проекти (за това конкретно проект е силно казано де). За безопасност, гледам колкото мога да не правя компромиси, знам колко опасни са тези напрежения. Така че не виждам лошо, човек в моето положение да се занимава с подобни неща, като изключим риска, който съвсем не си е за пренебрегване де, човек много знания получава от подобни занимавки, а и практическата подготовка би ми помогнала в по нататъшното ми развитие, мисля. Относно другите въпроси. Кондензатора не мога да го измеря, понеже мултицета ми мери до максимум 20uF. За ликаж си прав, че пробвах да го измеря с омметър. Какъв е проблема в това? С амперметър в работно състояние ли е по-правилно да се измери? Ако е ликажен, наистина би имало проблем, очевидно. ПП. Въпреки че не те познавам лично, от твои постове които съм чел съм останал с много добри впечатления и уважавам мнението ти много

Опа, моя грешка. Нещо бях объркал кои са електролитни и кои не... Сега като се поориентирах (дано да не съм в грешка пак де) осъзнах, че са малко всъщност електролитните - само c138, c143 и c156, като последните два са един реален (двоен). Значи доста ми се улеснява работата по смяната на кондензатори, ако наистина не стават де. Що се отнася до c138, мерих го и не е пробил. Вече капацитета му дали се е запазил колкото трябва да е, е съмнително, но той не бърка работата на усилвателя на празен ход, така че за сега мисля, че не ми е проблем той. Останалите 2 ще ги видя по-късно, че сега трябва да изчезвам.

Е да, то е ясно че при една принципно работеща схема, ако смениш всички компоненти с нови, ще стане работеща отново. На мен ми е интересно от кое по-точно може да идва проблема. Примерно, електролитният кондензатор c121 свързан за решетката на EABC80, дори и да е проблемен, не би имал връзка с дадените порблеми, мисля. Или ти искаш да кажеш, че проблема може да е доста комплексен? Аз знам че и е добра практика, при такива стари системи, да се сменят тези компоненти, тъй като по не издържат с времето в сравнение с резисторите примерно. Най-голямата ми пречка на мен е, че в моя град нямаме магазин за електроника, а и в по-близките градове няма такива и за елементи трябва да бия доста път и средства, всеки път когато ми притрябва дори и нещо дребно. Онлайн поръчка също не ми е особено рентабилна, а когато става дума за такива експерименти, тип да си почовъркам радиото, ептен губи смисъл. Та идеята ми беше, ако има вариант проблема да е в нещо дребно, което може да се оправи по-лесно, да го оправя евентуално. Но по-скоро ми е интересно защо се държи така странно системата. За капацитомер, имам такава опция в мултицета, въпреки че не знам колко може да и се вярва. Мога да направя някои измервания, ако знам къде по точно трябва да се гледа, че в повечето случаи ще се наложи да се разпояват кондензаторите предполагам, а някои са трудно достъпни, а и не съм убеден колко добре влияе топлината на такива стари електролити и да не стане, някой да е бил добре, а аз за да го замеря да съм го разрушил. Гледам в другите подобни теми, хората се оплакват от селеновия изправител, та си мислих да не е и моя тръгнал да издава багажа, понеже дори началното напрежение което дава е по-ниско от оказаното на схемата, а пада още в последствие, въпреки че това падане може да е обословано от засилването на протичащия ток, но не съм сигурен. А също си мислех, тока през лампите, при едни и същи други условия, не трябва ли да пада с годините? Но това чисто логиката ми го говори де, може и да греша.

Пропуснах да спомена, че смених стария захранващ кабел с 3-жилен такъв, с проводник земя. С тези стари системи с напрежения гонещи 300 волта по тях, изобщо не трябва да рискува човек.

От доста време имах мерак и ми изпадна наскоро едно старо радио Акорд 101, та рекох, защо да не си поиграя. Намеренията ми бяха, а и още са, да поизчистя всичко излишно, да го почовъркам, ей така за тръпката и евентуално да го видя как ще звучи с включена китара. Поради ред причини, не мисля да развивам някакъв грандиозен проект за сега. Радиото работи, пробвал съм го с вградения грамофон, свири си. Това ми дава повод да вярвам, че и с включена китара в грамофонния вход, трябва да дава някакъв звук също. Махнах корпуса, остана само шасито с 3-те платки и останалите работни компоненти. Също махнах едната странична платка, заедно с лампата ECC85 на нея и феритната антена, тъй като няма да ползвам радио функциите на схемата, а и стърчеше извън шасито дадената платка и ме дразнеше. Липсата и не би трябвало да влияе на останалата част от схемата, докато е в режим грамофон. Само липсата на лампата се колебаех, дали няма да влияе по някакъв начин на останалите лампи, но е сторено вече де. Следващата стъпка беше да измеря някои параметри при работата на лампата в преудилвателя и крайната лампа, тъй като само те двете имат роля за усилването на сигнала в режим грамофон. Измерванията направих в режим на празен ход на усилвателя, с volume потенциометър намален докрай, с всички лампи по местата си без гореспоменатата ECC85. Направи ми впечатление, че показателите варират в зависимост от това кога се прави измерването, след включването на усилвателя са едни и с течение на времето се менят. Затова направих първото измерване 1 минута след включването, колкото долу горе да загреят лампите и последвалите измервания правих през 5 минути. Това са резултатите: А от тук можете да изтеглите схема на Акорд 202, която всъщност е същата като при моя 101: http://www.kn34pc.com/sch/sch_rx/sch_rx_akord_102_h.zip Анодният ток на EABC80 съм го вземал приблизителен от графика за модела. За EL84 с Ubias съм обозначил разликата между напрежението на решетка 1 и катода, съставена от реалните напрежения на 2-та електрода. Тока през катода съм го смятал посредством пада на напрежение на катодния резистор. Другите обозначения са що годе стандартни мисля. От получените резултати ме притесняват доста неща, които може би са взаимно свързани. От получените напрежения, само това на втората решетка на крайната лампа отговаря приблизително на посоченото на схемата. Анодните напрежения на 2-те лампи се променят осезаемо с времето. Напрежението на отоплението е с 0.7 волта по-високо от нормалното, което не знам дали е извън нормата. Bias напрежението на крайната лампа също се променя доста. Катодният ток на същата в началото е нормален, но към края на 16-те минути достига максималния препоръчителен за лампата и ме е страх ако оставя пуснат усилвателя за по-дълго време, да не изгори, че и нямам резервни лампи. Отдаваната мощност на анода, гледайки по графика, мисля че по някое време започва да надхвърля максимално допостимата. Та докато не реша тези въпроси, друго особено не мога да правя. Аз мислих, мислих, до нищо логично не можах да стигна. Прочел съм всички подобни теми във форума. Ще се радвам на вашите мнения.

Genelec примерно имат един приличен tutorial относно разположението на мониторите, който ще ти отговори на въпроса за задната стена, а и не само. Ето тук можеш да го разгледаш: http://www.genelec.com/learning-center/presentations-tutorials/

Гледам сериозно си я захванал работата. Забележката на sw1tched е доста уместна. Някакви анализи на акустиката със софтуер като ETF или подобен не си ли правил? Защото голям фал може да стане - вземеш яките монитори, а положението се оказва същото.

Еее, Леми вярно си е велик

При подобни ситуации, аз примерно докато правя преместването на лявата ръка си вдигам повече пръстите, че да не се трият така в струните, а през това време заглушавам с дясната, че все пак да не "бучат" струните при трансфера.

Да, като изключим солото, мелодичната част след солото (която е много коварна вярно) и някои други малки нередности е прилично кавърче. Ама като за жив кавър, такива малки грешки са нормални мисля, ако не се знае перфектно песента. На 2-3 места малко изтърваш ритъма, все едно не чуваш добре групата.

Колегата може би имаше предвид, че като свириш с дисторшън през компютъра, демек при липса на китарен говорител или спийкър симулатор, резултата е доста ужасен и от драйва няма особен смисъл.

Ако се гони резултата, полученото нещо да звучи възможно най-близо до истински хор/няколкото take-a, с каквото и да пробваш е цигания според мен. И с един вокал да разполагаш, по добре е да изпее няколко пъти това което има, а ако има възможност и е удачно за песента може всеки път да го пее в различни подбрани тоналности, с различни артикулации и т.н. С разни плъгини можеш да постигнеш подобен ефект и резултата би могъл да бъде доста добър според целта, но по скоро ако се използва с цел постигането на подобен ефект, а не с цел да се имитира жив хор. Не съм сигурен колко добре се изразих, дано да си ме разбрал.

^Да. А аз очаквам включване и по моите чуденки. Да поясня, че примерно doc май не ме е доразбрал - през всичките си писания имах предвид ситуации без използването на ефекти на master bus-a.

Ааааа, това време за редакция на постовете е много малко Та, замислих се доста над въпроса, че направих малък research по въпроса. Основният вариант, който е доста близък до акъла всъщност е да се потдържат фейдърите на отделните писти достатъчно ниски, че да не клипва мастъра. Това обаче, особено ако си начинаещ, не винаги е лесно за преценка и може да се стигне до ситуации при които мастъра да удря peak -30dB, което вече става наистина абсурдно ниско, или съответно при не добра преценка в обратната посока - мастъра да клипва, което пак не е желателно. Идеята която дадох с корекция на нивото на мастъра, въпреки че ми се струва логична и съм чувал да се използва, на някои места срещам, че не се препоръчва. Хубаво ще е някой с повече знания да разясни дали това е така и съответно защо. Друг трик, който аз редовно ползвам и съм виждал по туториали разни е да се направи group channel, към който се пращат абсолютно всички писти в проекта и след това то си изпраща сигнал към мастъра. Така от съответния групов трак може лесно да се регулира нивото което отива към мастъра. И може би ще си кажете, какъв е смисъла, ситуацията е същата като да се регулира мастъра. Еми не ми е ясно и на мен особено какъв е смисъла, но на места гледам препоръчват мастъра да се държи винаги на 0dB, може да има някаква логика в това. Та по този начин може спокойно и лесно да се регулира нивото на микса, още преди да е стигнал master bus-a. А като цяло, че не е добре на master bus-a да има ефекти при мискирането, е доста обсъждан въпрос.

Просто можеш да си намалиш master-a, до толкова че да не клипва и да остава някакъв headroom за всеки случай, и винаги когато тръгваш да експортваш микс, да проверяш наново дали няма клипвания на изхода някъде през песента. Ако работиш с 24 бита, което си е стандарт в днешно време, имаш предостатъчен dynamic range, така че няма да пожертваш много от него като намалиш малко master-a. Аз съм доста аматьор обаче, не съм много убеден в думите си, но мисля, че така съм чувал, че се прави по принцип.