Slacoth

На един импровизиран концерт (басиста ни си дойде неочаквано от Англия и имахме 2-3 дни да спретнем нещо) се получи един як майтап.Свирехме с още една група (от младежове ) и тяхното китарисче издебна нашия басист в момента, в който си провираше кабела на баса под ремъка. Последва този "диалог": Младежа: "- Ееей, и ти ли бе?Абе все се чуда що всички си мушкате кабелите под ремъка?" Набора: " - А, де да знам!Виждал съм че така правят големите?" ... и му се усмихна ехидно.

... ... ПО ТЕМАТА: Frank Zappa: "A composer is a guy who goes around forcing his will on unsuspecting air molecules, often with the assistance of unsuspecting musicians." ПРЕВОД: Композитор е пич, който се шляе наоколо, налагайки своята воля на неподозиращи въздушни молекули, често с подкрепата на неподозиращи музиканти.

behringer не идва от берлин

Аз също не ги сменям последователно и също не съм имал проблеми, но ми е интересно, защо все пак се препоръчва такъв метод.Повечето басисти, които познавам при по-продължително отсъствие, даже разхлабват струните на инструментите си. От къде идва това противоречие?Има ли "официална" версия по въпроса?

Ле-лее, бех забравил вече, че съм пускал такава тема. Вие сте я развили в ебати посоката Абе талантливи хора продължават да се раждат, и ако са достатъчно свободни и луди за да си позволят да се отдадат изцяло на музиката, ще постигнат все нещо. Иначе съм съгласен, че кавърите - ако не сработват, то поне ти дават представа що за музикант стои срещу теб. Дават възможност да се види кой какви са му слуховите и техническите способности.

Идеята с изчакването и на мен ми се вижда правилна. Така ще отмине слягането и сет-ъпа ще е еднократен.

Похватът на свирене на не-безизвестния Стив Морс също предлага голяма лекота при свиренето.

Въпреки, че е много досадно правило, винаги се препоръчва струните да се сменят последователно, като се започва от най-дебелата.Всичко това се прави с цел да се запази балансирано натоварването върху грифа. Урок в картинки Друго подценявано правило е, че при настройка на тръс-роуда не е добре да се прави цял оборот (даже и 1/2 е много). Минималният екшън на струните при повечето китари има ограничен диапазон, колкото и да ни се иска да не е така. От частен характер са случайте, когато сет-ъпа позволява много нисък екшън, като това се постига само с при определен хардуеър (тип прагчета, нът, бридж, ъгъл гриф/тяло). Правилата са се наложили, значи трябва да се спазват.

Приготви си парите в брой (за всеки случай вземи още стотина лв.), отиваш в София, ако нямаш кола си купуваш еднодневна карта за градски транспорт почваш от Динакорд при кв. Дружба, отиваш на центъра в Пиротска (Малък Цум), xxxx, Капъша (и трите са в един район).Пиеш едно кафе на спокойствие и отиваш пак в магазина където си направил вече избора си. Трябва да знаеш какво искаш, да действаш организирано и ще ти стигне един ден.

За да напреднеш като техника, трябва да минат години, преди да почнеш при свирене да използваш само 50% от възможностите си.Свиренето не е съревнование, трябва да редуваш периоди на активни и пасивни тренировки. Първите са за придобиване на техника, а вторите за нейното утвърждаване. Това си е мой метод на развитие, който си отвърдих през годините, и не го налагам като правилен. Аз обаче съм доволен от него, но и целите ми никога не са били за постигане на олимпийски резултати.

@Hillbilly - предполагам, че вашият басист е имал предвид, че метъл се свири трудно с висок екшън, а не че метълите свирят трудно с висок екшън. Тази история с меренето на пишките е за децата. За всеки стил са се обособили характерни изисквания към китарата, като инструмент и настройка. Най-общо, при настройка на екшън избора се прави между бързите пръсти или чистия тон, а както винаги златната среда е най-практичното решение. ... тя темата нямаше нищо общо с електрическите китари, ама карай ...

От гледна точка да се предпазим от един синдром, така характерен за по-неопитните китаристи, които е станал досадно популярен ... Е, това си е в реда на нещата (всяко нещо с времето си), само че не знам защо винаги трябва да има засегнати? А стиловите граници не се наемам да коментирам, защото не съм универсален китарист и умея да се изразявам едва в 4-5 музикални под-стила. @ kolio_k - от това, което съм чел и слушал тук, съм си направил извода, че ти си професионален музикант. Затова ще оставя на теб, ако желаеш да отговориш на поставените въпроси. Аз споделих своето мнение, а защо винаги звуча провокативно за някой хора, идея си нямам.

^Ами посмей си се на воля тогава в/у "наблюденията" ми, пък след десетина години може и да ги проумееш. "Кратко и сложно" казах, но това се отнасяше за правилата и методиката, а не за музицирането. А що се отнася до "пентатониката" - тя не може да се заобиколи (безплатен жокер), но може както стана дума, да се използва по подходящ начин.

Няма спор. EDIT: Да импровизираш - не означава да се перчиш (репчиш, големееш, тежкариш и т.н.) Свиренето на китара, било то бързо или бавно, семпло или виртуозно, се определя от интелекта на китариста и всеки един от тези четири начина, може да звучи, както красиво, така и грозно. п.с. Сори към автора, че звуча много ОФФ ТОПИК, но тук нямам възможност да чуя семплите в темата.

Солата стават най-красиви, когато се импровизира в движение. Затова разбира се е необходим известен опит и познания. И да не забравя: колкото по-малко пентатоника - толкова по-добре. Тва е ... кратко и сложно.

Не знам дали едни познанията по солфеж могат да ти решат проблема. С практиката ще свикнеш кои тонове как се свирят и къде да ги търсиш върху грифа. п.с. Ако след време се окаже, че имаш вече практика, но слухът ти още не се е развил, тогава по-добре се откажи.Нотите са само полезно средство за записване на музиката.

Конкретно по въпроса ти - няма проблеми с това. Освен това винаги можеш да завъртиш адаптерите (всеки в своето легло) стига да имаш аванс при проводниците.

Както те посъветваха всички, по-добрият избор е скъп усилвател с як драйв, но правя две допълнения: 1. 600-700 лв няма да ти стигнат за скъп усилвател ... 2. Ако вземеш такъв усилвател, за да ти криви яко, в случай че нямаш - си требват и подходящи адаптери (сложи ги още 300 лв). П.С. под як усилвател говорим за глава и кабинет, нали?Главата може и да е транзисторна, пак има хубави.

Ммдааа ... затова да се учим от големите

Предполагам, че не само аз съм забелязал странния начин, по който Дейв Мъстейн си държи перцето, като свири, което сигурно е повлияло на цялостното натоварване на ръцете му. Като начинаещ (1993г.), аз ползвах подобна постановка, но получих болки в китката и с повече упоритост свикнах да държа перото по общоприетия начин. За да не бъдем голословни, ето един пример с всеизвестния Dave Mustane: (източник - ЦЪК) Ето и малко снимки ала Carcass и информация ин инглиш: - ЦЪК - ЦЪК

Да, както се спомена, трябва да се съобразява избраната стойка с начина на свирене, защото неподходящото разположение на китарата може да доведе до много сериозни травми най-вече на китките.

Здравейте, Темата я пускам като анкета, но принципно ме интересува повече мнението ви по следния въпрос: Според вас позицията на китарата спрямо китариста (като височина, регулирана от ремъка) има ли някакво отношение към лекотата на свирене с инструмента? Казано по друг начин високата, респективно ниската китара могат ли да помогнат или попречат на лекотата при изпълнението? Пускам тази (тъпа) тема, защото съм забелязал схващането/твърдението, че високата китара е по-удобна за солиране, докато ниската китара предразполага изпълнението при бързи ритмични фигури.В първия случай китката на лявата ръка се свива по-свободно, а във втория дясната ръка по-се отпуска.

Първият ми концерт беше много труден за мен. Бяхме на по 16 години и свирехме по стечение на обстоятелствата пред пълна зала от 1100 места. Спомням си (беше през 1995 година), че макар и да си овладях ръцете и разсъдъка, краката ми не спираха да треперят.Беше ужасно. После свикнах и излизах на сцената даже с кеф.

Велики парчета, и чудесен запис ... Хората, които са зае*али този проект да се издирят и разстрелят публично. Това е проблема на изкуството в България, че талантливите хора се крият по дупките, а ако решат да се покажат, почват да имитират далеч по-слаби изпълнители заради некви си там музикални течения, вместо да излезат, като мъже и да разклатят гората. Въпреки това - евала пичове!

В такъв случай, имаш ли драйв канал, може да си вземеш хубав бридж адаптер и си готов. Даже и с едно пасивно EMG ще къртиш през Marshall-а.